Сиди Бу Саид - синьо белият град на Тунис

Сиди Бу Саид е предградие на град Тунис, разположен на 20 километра североизточно от столицата. Сиди Бу Саид е разположен на скала на голяма надморска височина. От древни времена в историята на Тунис, картагенците и римляните са го използвали, тук е имало фар. Археолозите са открили голяма мозайка, показваща, че тук някога е била римска вила. През XI век арабите са построили тук крепост, за да защитят брега, и те изграждат бастиони на хълма. Арабите дават на хълма името „Джебел Менара“, което се превежда като „Планина на светлината“. Около крепостта се появява село. През 12 век в селището пристига проповедникът Абу Саид ибн Халеф. Той умира тук през 1231 г. и селото е кръстено на него - Сиди Бу Саид. Иронията е, че на немюсюлмани не е било позволено да ходят по тези улици до 1820 г., когато последователите на Абу Саид отменят вековната забрана. Абу Саид (който умира тук през 1231 г. и е погребан в местната джамия) е бил суфийски учител и е бил признат от антихристиянски настроените корсари като техен защитник срещу европейските неверници – същите, които сега се тълпят тук за почти задължителния ментов чай с изглед върху откритата тераса на много превъзнасяното кафене „Нат“. На негово име е кръстен извор, бликащ от земята. Смята се, че тази вода връща младостта, здравето и красотата. Източникът се намира на малък площад вдясно от главната улица, която води до площадката за наблюдение. През 18 век градът е забелязан от турските управители и тук започват да се строят къщи на богати граждани от град Тунис и турски служители. През този период са построени най-забележителните имения: Дар Далаги, Дар Мохсен, Дар Фамеър, Дар Ариф и други. Именно тези хора направили Сиди Бу Саид известен. И градът получава още едно име „градът на художниците“ в началото на XX век, когато тук живеят и работят художници, музиканти и поети. Синьо-белият град на Тунис е вдъхновявал много велики художници. Сред тях са Казимир Малевич, Василий Кандински, Александър Рубцов, Август Маке, Пол Клее. Синият град обаче може да се нарече град на художниците не само благодарение на известните импресионисти и авангардисти, които са запечатали улиците върху своите платна. Да живееш в град и да не се вдъхновяваш от красотата му е невъзможно. Следователно сред местните жители има и много художници (според някои източници всеки десети). Тук са търсили вдъхновение и писателите Ги дьо Мопасан, Рене Шатобриан, Андре Жид и др. Но днес градът вече не е център на бохемското изкуство, въпреки че все още може да се видят самотни художници на улицата, а няколко галерии продават картини.

Друго име „малък бял и син рай“ е прикрепено към града от 1915 година. Сред туристите Сиди Бу Саид се е прочул като град на бели къщи, сини врати и решетки на прозорците, известен е като „синьо-белия град“. Къщите тук са поели андалуския и класическия арабски архитектурни стилове, изглеждат много красиви. Оформлението на града е подобно на класическата тунизийска медина - това са хаотично разпръснати тесни и криволичещи улички.

На главната търговска улица е къщата на Дар ел Анаби - дворец от петдесет стаи, построен през 18 век, бивша резиденция на мюфтия Ел Анаби, а сега музей на тунизийския бит. Музеят пресъздава интериора на тунизийска богаташка къща от 19-ти век; стаите съдържат восъчни скулптури в типично облекло за онова време. Сред експонатите има и старинна булчинска рокля, която тежи почти 10 кг.

Лятна всекидневна, голяма приемна зала в мавритански стил, спалня на булката, стая с ръчно изработени бижута и сувенири, семейна библиотека със стари ръкописи и съвременна литература, градина в андалуски стил с кладенец и клетка с жив папагал - всичко тук допринася за една спокойна почивка.на чаша ментов чай.

Да не забравяме и омайния аромат на жасмин, който се носи отвсякъде. Традиция е мъжете да закичват зад ухото си букетче от жасмин. Ако е зад дясното е женен, ако е зад лявото – си търси булка. На дамите се подарява наниз от жасмин.
Клетките за птици с красива сферична форма се превърнаха в отличителна черта на града. През осемнадесети век в града започват да се строят луксозни вили. Богатите хора отглеждали пойни птици у дома и им поръчвали луксозни клетки. Оттогава майсторите на града са запазили традицията да правят клетки за птици. И сега някои къщи в града са украсени с такива клетки.
Днес Сиди Бу Саид е включен в списъка на ЮНЕСКО за паметници, а архитектурният ансамбъл в андалуски стил е защитен от закона - на местните жители е забранено да преустрояват къщи и да пребоядисват вратите и капаците в цвят, различен от син. В противен случай ги грози солена глоба. Цветовата схема, която прославя града, е предложена от барон Рудолф д'Ерланж в началото на 20 век - от 20-те години на миналия век Сиди Бу Саид не променя външния си вид.

Картаген, Термите на Антонин, Тунис

Картаген е легендарен град в Тунис.

Според римски легенди Картаген е основан през 814г.пр.Хр. от финикийски заселници, водени от Елиса (кралица Дидо). Според легенда градът е основан от митичната царица Дидона (на латински: Dido), дъщеря на финикийския цар на Тир и вдовица на жреца на Херкулес-Акерба/с/. Акерба или Сихей бил убит от брат ѝ Пигмалион, който искал да наследи цялото богатство на фамилията. След смъртта на съпруга си, царицата бяга към Магреб в Северна Африка с много съкровища и спътници. Там тя купува от берберския цар Ярба парче земя за заселване, сключвайки сделка според условията на която получава право на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязва кожата на тънки ивици и така огражда достатъчно голяма територия за заселването на финикийско-кипърските колониалисти които води със себе си. 
Градът се разраснал дотолкова, че се превърнал в основна сила на Средиземноморието. Съперничеството развило се между Картаген, Сиракуза и Рим довело до избухването на няколко войни. Нашествието на Ханибал в Италия по време на II – та картагенска (пуническа) война завършва с победата на картагенците при град Кана. След III-та картагенска (пуническа) война – 146г.пр.Хр. Картаген бил разрушен. Въпреки всичко римляните построили града отново, и той се превърнал в един от трите най – важни града в империята. Картаген запазил позиция си на важен град до мюсюлманското завоевание, когато града бил разрушен за втори път. Останките от Картаген са включени е списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Сред най-интересните останки от славното минало на Картаген са Баните на Антонин (най-големите римски бани, откривани извън Рим), амфитеатърът, цистерните и римските вили. Тези бани от 2-ри век някога са били най-големите в Африка. Техните извисяващи се сводове се опирали на осем високи колони, направени от сив пясъчник, а фригидариумът (голям студен басейн в римските бани) е бил с размерите на катедрала. Унищожени от вандалите през 439 г. сл. Хр., всичко, което е останало от баните, са руини. Въпреки това комплексът все още прави дълбоко впечатление.

По време на Великото преселение на народите през 5 век за кратко е столица на Вандалското кралство. През 533 година, по времето на император Юстиниан I, византийската армия предвождана от пълководеца Велизарий възвръща града за империята, включвайки го наново във византийската сфера на влияние. В самия край на 7 век при арабската експанзия в Северна Африка, градът е превзет и превърнат в руини, за сметка на въздигането на Кайруан. През цялото средновековие, славният някога като пръв противник на Древен Рим – античен Картаген, е в руини. Но в началото на 20-и век по крайбрежието започват да изникват вили в европейски стил, една от които се превръща в днешния Президентски дворец. В наши дни съвременният град Картаген продължава да е дом на заможни и видни тунизийци. Тук се намират елитни частни училища, пищни резиденции и посолства, както и няколко музея.
В Картагенския музей се пазят част от находките от времето на финикийците и римляните. Една от терасите му граничи с основите на пуническите вили, открити от френски археолози. Музеят е подреден хронологично с пунически, римски, християнски и арабски находки. Сред тях са надписи, мраморни саркофази, ежедневни предмети от пунически и римски Картаген и цветни финикийски маски. До него се издига катедралата Сен Луи.

Катедралата Сен Луи. Катедралата е построена през 1890 г. от кардинал Лавигери. Посветена е на френския крал Луи IX, който умира от чума, докато обсажда Картаген през 1270 г. Кардинал Лавигери е предприемчива личност – той основава Ордена на белите бащи, който действа в цяла Африка. Неговите монахини и монаси се оказват изключителни археолози и са били първите, които започнали разследване на миналото на Тунис. Лавигери е отговорен и за възкресяването на епископството на Картаген. Сградата не е служила като място за поклонение от 1964 г. и е ребрандирана през 90-те години на миналия век като Acropolium de Byrsa. Сега се използва като място за класически концерти и изложби.