Картаген, Термите на Антонин, Тунис

Картаген е легендарен град в Тунис.

Според римски легенди Картаген е основан през 814г.пр.Хр. от финикийски заселници, водени от Елиса (кралица Дидо). Според легенда градът е основан от митичната царица Дидона (на латински: Dido), дъщеря на финикийския цар на Тир и вдовица на жреца на Херкулес-Акерба/с/. Акерба или Сихей бил убит от брат ѝ Пигмалион, който искал да наследи цялото богатство на фамилията. След смъртта на съпруга си, царицата бяга към Магреб в Северна Африка с много съкровища и спътници. Там тя купува от берберския цар Ярба парче земя за заселване, сключвайки сделка според условията на която получава право на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязва кожата на тънки ивици и така огражда достатъчно голяма територия за заселването на финикийско-кипърските колониалисти които води със себе си. 
Градът се разраснал дотолкова, че се превърнал в основна сила на Средиземноморието. Съперничеството развило се между Картаген, Сиракуза и Рим довело до избухването на няколко войни. Нашествието на Ханибал в Италия по време на II – та картагенска (пуническа) война завършва с победата на картагенците при град Кана. След III-та картагенска (пуническа) война – 146г.пр.Хр. Картаген бил разрушен. Въпреки всичко римляните построили града отново, и той се превърнал в един от трите най – важни града в империята. Картаген запазил позиция си на важен град до мюсюлманското завоевание, когато града бил разрушен за втори път. Останките от Картаген са включени е списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Сред най-интересните останки от славното минало на Картаген са Баните на Антонин (най-големите римски бани, откривани извън Рим), амфитеатърът, цистерните и римските вили. Тези бани от 2-ри век някога са били най-големите в Африка. Техните извисяващи се сводове се опирали на осем високи колони, направени от сив пясъчник, а фригидариумът (голям студен басейн в римските бани) е бил с размерите на катедрала. Унищожени от вандалите през 439 г. сл. Хр., всичко, което е останало от баните, са руини. Въпреки това комплексът все още прави дълбоко впечатление.

По време на Великото преселение на народите през 5 век за кратко е столица на Вандалското кралство. През 533 година, по времето на император Юстиниан I, византийската армия предвождана от пълководеца Велизарий възвръща града за империята, включвайки го наново във византийската сфера на влияние. В самия край на 7 век при арабската експанзия в Северна Африка, градът е превзет и превърнат в руини, за сметка на въздигането на Кайруан. През цялото средновековие, славният някога като пръв противник на Древен Рим – античен Картаген, е в руини. Но в началото на 20-и век по крайбрежието започват да изникват вили в европейски стил, една от които се превръща в днешния Президентски дворец. В наши дни съвременният град Картаген продължава да е дом на заможни и видни тунизийци. Тук се намират елитни частни училища, пищни резиденции и посолства, както и няколко музея.
В Картагенския музей се пазят част от находките от времето на финикийците и римляните. Една от терасите му граничи с основите на пуническите вили, открити от френски археолози. Музеят е подреден хронологично с пунически, римски, християнски и арабски находки. Сред тях са надписи, мраморни саркофази, ежедневни предмети от пунически и римски Картаген и цветни финикийски маски. До него се издига катедралата Сен Луи.

Катедралата Сен Луи. Катедралата е построена през 1890 г. от кардинал Лавигери. Посветена е на френския крал Луи IX, който умира от чума, докато обсажда Картаген през 1270 г. Кардинал Лавигери е предприемчива личност – той основава Ордена на белите бащи, който действа в цяла Африка. Неговите монахини и монаси се оказват изключителни археолози и са били първите, които започнали разследване на миналото на Тунис. Лавигери е отговорен и за възкресяването на епископството на Картаген. Сградата не е служила като място за поклонение от 1964 г. и е ребрандирана през 90-те години на миналия век като Acropolium de Byrsa. Сега се използва като място за класически концерти и изложби.