Видин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав, в която се намират румънските острови Малък Калафат и Голям Калафат и българските Кутово (или Голия остров), Голям близнак и Малък близнак.
Важно значение за историята на Видин имат траките. По крайбрежието на Дунав живяло тракийското племе мизи, т. е. бойци, сражаващи се отблизо. Тракийски находки са открити във Видин на дъбочина 5 - 6 метра в днешния квартал "Калето",те са датирани от VI в. пр. Хр.Тракийското име на селището е неизвестно,според някои изследователи се наричало Пандон (Бандун), което означава блатна земя. Първите жители, за които има някакви исторически сведения са келтите. Според доста автори е твърде спорно дали изобщо някога е имало келти по днешните български земи; според други дори съществуват родствени връзки между келти и траки, а според трети келтите просто са наднали траките и са ги подчинили на властта си. По това време Видин е носил името Дунония - името означава високо и укрепено място. На мястото на днешния град по-късно възниква римско селище и укрепление, наречено Бонония - римляните явно само са видоизменили келтското название на града; в същото време в превод от латински това означава хубава крепост. Римското селище е строено през Iв.сл.н.е. и още тогава е съществувала солидна каменна крепост. Бонония е била станция на крайдунавски път, а през IVв. - седалище на конни части. Градът е влизал в територията на римските провинции Мизия и Горна Мизия и крайбрежна Дакия.
В началото на II в.(98-117 г.) император Траян спира корабите си недалеч от днешното село Арчар и там, върху развалините на старо мизийско селище, основава античния град Рациария,който става основна база на римските легиони.Много скоро след изграждането на Рациария римските пълко-водци забелязват стратегическото разположение на останките от келтска(тракийска) Донония. Тогава на високото място, при големия завой на река Дунав, изграждат нова крепост, която наричат Бонония / „Хубава крепост" /. От начало тя се използва като малка станция на крайдунавския път и временна база на римските конни ес-кадрони. Постепенно се разраства, превръщайки се в една от основните военни крепости на десния бряг на река Дунав.
През III век след Хр., Бонония е обградена със здрави крепостни стени и дълбок ров, което я прави един от най-здравите бастиони на Римската провинция Горна Мизия,обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.Част от рова и крепостните стени са все още запазени - на запад от т. нар. Еничар капия, до брега на реката при днешната Гребна база.
През късната античност (IV-VI век) много племена преминават река Дунав.Започват нашествия на готите,хуните,славяните,прабългарите и др.През 586-587 г. аварите опустошават земите в Крайбрежна Дакия и разрушават много крепости, между които са Рациария и Бонония.
До ХIв. градът се е казвал Бъдин, а след това - Бдин. Първият владетел на град Бъдин, за когото има сведения, се е казвал Глад. Възможно е по ирония на съдбата името му да е свързано с имущественото състояние на жителите на града. Глад е имал титлата таркан или комит, бил е от прабългарски произход и е управлявал значителни територии от двете страни на р.Дунав чак до Марош (днешна Унгария). Живял е в началото на Х вет и се споменава във връзка с военните действия между българи и унгарци през периова 904 - 907г. Глад е разполагал с големи правомощия и власт, имал е на разположение значителни военни сили, отбранявал е самостоятелно границите на държавата и е бил правоспособен да води мирни преговори.
Българският цар Самуил е живял от 997 до 1014г. В началото на своята държавническа кариера той е бил управител на една добре функционираща машина за държавен просперитет; според доста историци преди да стане български цар той е бил управител на Бъдинската област. Историческите сведения за това са все пак твърде спорни. Според някои византийски хроники при бягството си от Константинопол синовете на цар Петър I - Цар Борси II и Роман - се отправили към България. При преминаването на границата царят бил убит, тъй като бил сметнат за византиец поради облеклото си. Успял да се спаси само брат му Роман, който се насочил към Видин. По това време държавата е управлявана от комит Никола, като всеки един от синовете му бил начело на определена област - Давид и Моисей властвали на юг - югозапад, а Арон управлявал Софийска област. Според византийските летописци Видинска област била под властта на Самуил. Трудно е да се каже какво се е случило когато Роман стигнал до Видин; след известно време обаче Самуил станал български цар. Той поддържал добри дипломатически отношения с унгарското кралство - синът му Гавриил Радомир бил женен за дъщерята на унгарския крал Геза. През 1003г. град Видин е подложен на осем месечна обсада от византийския император Василий II. Отбраната е ръководена от въпросния Гавриил Радомир като събитията са описани от известния тогава византийски летописец Скилица Кедрин. В крайна сметка градът бил превзет; превземан е няколко пъти и след това. Защитниците на града се прочули със своята смелост и изобретателност - успявали да гасят т.нар. гръцки огън, като го улавяли в глинени гърнета и по този начин предотвратявали пожарите.
През 1213г. във Видин избухнал бунт срещу цар Борил. Този бунт бил потушен с помощта на унгарския крал Андрей II, който изпратил жупан Йоаким да възстанови властта на българския цар над разбунтувалите се поданици. По-късно през 30-те години на ХIIIв., във Видин потърсил убежище руският княз Яков Светослав. Успял да достигне високо положение в българското общество и през 1258-1259г. се оженил за внучката на цар Иван Асен II. Най-вероятно Яков е подкрепял българския цар Константин Асен в борбата му срещу претендента за престола Мицо. За тези свои заслуги той получил втората по значение след царската титла - деспот. По-късно той умело лавирал в дипломатическите си отношения с Търновското царство и Унгарското кралство и се превърнал в един от главните претенденти за престола. Започнал да сече медни монети с покровителя на династията на Асеневци свети Димитър. Вероятно още оттогава този светец е бил на почит в град Видин и в по-късни времена се изгражда храм, посветен на него.
Белаур е син на деспот Шишман и брат на бдинския деспот (а по-късно цар) Михаил Шишман. По всяка вероятност през 1324г Белаур е станал управител на Бдинската област поради издигането на брат му в държавната йерархия. В края на зимата на 1331г на престола се възкачва цар Иван Александър. Тогава Белаур който бил привърженик на сръбското влияние, откъснал Бдинската обалст от царството и създал куп проблеми на Иван Александър, който бил принуден да търси помощ от татарите. В края на краищата новият български владетел успял да потуши бунта и да възстанови властта си над Северозападна България.
Видинското царство е самостоятелна българска държава, съществувала през втората половина на ХIVв. Тя възниква върху феодалното владение на българските боляри Шишмановци и обхваща северозападните български земи. Видинското царство е създадено от въпросния Иван Александър за по-големия му син Иван Срацимир като компенсация за лишаването на последния от престола във Велико Търново. Иван Срацимир откъснал царството от Търновската патриаршия и подчинил църковните институции на Цариградската патриаршия. С това естествено се засилило много гръцкото влияние в региона. Сечени са сребърни и медни монети с лика на Иван Срацимир и надпис "благоверен цар на българите". През 1388 година царството станало васално на турците; през 1396 година Иван Срацимир пуснал във Видин войските на маджарския крал Сигизмунд и избил намиращия се там турски гарнизон. За съжаление скоро след това Сигизмунд претърпял поражение при Никопол; след това турският султан Баязид се насочил към Видин, превзел града и сложил край на Видинското царство, а заедно с него и на България като самостоятелна държава.Обособяването на това царство като самостоятелна държава е фатална грешка на царя, последствията от които се носят от българския народ 500 години след това.
Като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център (пашалък). За известно време Видин е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско – от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.
През 1866г. е построено шосе, което свързва Лом със София. В резултат на това пристанището на Лом започва да се развива, а това във Видин започва да запада. През 1897г и 1942г. имало силни Дунавски наводнения, при което градът е пострадал доста. Поради това са строени крайречни диги с цел защита на ниския дунавски бряг.
Важно значение за историята на Видин имат траките. По крайбрежието на Дунав живяло тракийското племе мизи, т. е. бойци, сражаващи се отблизо. Тракийски находки са открити във Видин на дъбочина 5 - 6 метра в днешния квартал "Калето",те са датирани от VI в. пр. Хр.Тракийското име на селището е неизвестно,според някои изследователи се наричало Пандон (Бандун), което означава блатна земя. Първите жители, за които има някакви исторически сведения са келтите. Според доста автори е твърде спорно дали изобщо някога е имало келти по днешните български земи; според други дори съществуват родствени връзки между келти и траки, а според трети келтите просто са наднали траките и са ги подчинили на властта си. По това време Видин е носил името Дунония - името означава високо и укрепено място. На мястото на днешния град по-късно възниква римско селище и укрепление, наречено Бонония - римляните явно само са видоизменили келтското название на града; в същото време в превод от латински това означава хубава крепост. Римското селище е строено през Iв.сл.н.е. и още тогава е съществувала солидна каменна крепост. Бонония е била станция на крайдунавски път, а през IVв. - седалище на конни части. Градът е влизал в територията на римските провинции Мизия и Горна Мизия и крайбрежна Дакия.
В началото на II в.(98-117 г.) император Траян спира корабите си недалеч от днешното село Арчар и там, върху развалините на старо мизийско селище, основава античния град Рациария,който става основна база на римските легиони.Много скоро след изграждането на Рациария римските пълко-водци забелязват стратегическото разположение на останките от келтска(тракийска) Донония. Тогава на високото място, при големия завой на река Дунав, изграждат нова крепост, която наричат Бонония / „Хубава крепост" /. От начало тя се използва като малка станция на крайдунавския път и временна база на римските конни ес-кадрони. Постепенно се разраства, превръщайки се в една от основните военни крепости на десния бряг на река Дунав.
През III век след Хр., Бонония е обградена със здрави крепостни стени и дълбок ров, което я прави един от най-здравите бастиони на Римската провинция Горна Мизия,обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.Част от рова и крепостните стени са все още запазени - на запад от т. нар. Еничар капия, до брега на реката при днешната Гребна база.
През късната античност (IV-VI век) много племена преминават река Дунав.Започват нашествия на готите,хуните,славяните,прабългарите и др.През 586-587 г. аварите опустошават земите в Крайбрежна Дакия и разрушават много крепости, между които са Рациария и Бонония.
До ХIв. градът се е казвал Бъдин, а след това - Бдин. Първият владетел на град Бъдин, за когото има сведения, се е казвал Глад. Възможно е по ирония на съдбата името му да е свързано с имущественото състояние на жителите на града. Глад е имал титлата таркан или комит, бил е от прабългарски произход и е управлявал значителни територии от двете страни на р.Дунав чак до Марош (днешна Унгария). Живял е в началото на Х вет и се споменава във връзка с военните действия между българи и унгарци през периова 904 - 907г. Глад е разполагал с големи правомощия и власт, имал е на разположение значителни военни сили, отбранявал е самостоятелно границите на държавата и е бил правоспособен да води мирни преговори.
Българският цар Самуил е живял от 997 до 1014г. В началото на своята държавническа кариера той е бил управител на една добре функционираща машина за държавен просперитет; според доста историци преди да стане български цар той е бил управител на Бъдинската област. Историческите сведения за това са все пак твърде спорни. Според някои византийски хроники при бягството си от Константинопол синовете на цар Петър I - Цар Борси II и Роман - се отправили към България. При преминаването на границата царят бил убит, тъй като бил сметнат за византиец поради облеклото си. Успял да се спаси само брат му Роман, който се насочил към Видин. По това време държавата е управлявана от комит Никола, като всеки един от синовете му бил начело на определена област - Давид и Моисей властвали на юг - югозапад, а Арон управлявал Софийска област. Според византийските летописци Видинска област била под властта на Самуил. Трудно е да се каже какво се е случило когато Роман стигнал до Видин; след известно време обаче Самуил станал български цар. Той поддържал добри дипломатически отношения с унгарското кралство - синът му Гавриил Радомир бил женен за дъщерята на унгарския крал Геза. През 1003г. град Видин е подложен на осем месечна обсада от византийския император Василий II. Отбраната е ръководена от въпросния Гавриил Радомир като събитията са описани от известния тогава византийски летописец Скилица Кедрин. В крайна сметка градът бил превзет; превземан е няколко пъти и след това. Защитниците на града се прочули със своята смелост и изобретателност - успявали да гасят т.нар. гръцки огън, като го улавяли в глинени гърнета и по този начин предотвратявали пожарите.
През 1213г. във Видин избухнал бунт срещу цар Борил. Този бунт бил потушен с помощта на унгарския крал Андрей II, който изпратил жупан Йоаким да възстанови властта на българския цар над разбунтувалите се поданици. По-късно през 30-те години на ХIIIв., във Видин потърсил убежище руският княз Яков Светослав. Успял да достигне високо положение в българското общество и през 1258-1259г. се оженил за внучката на цар Иван Асен II. Най-вероятно Яков е подкрепял българския цар Константин Асен в борбата му срещу претендента за престола Мицо. За тези свои заслуги той получил втората по значение след царската титла - деспот. По-късно той умело лавирал в дипломатическите си отношения с Търновското царство и Унгарското кралство и се превърнал в един от главните претенденти за престола. Започнал да сече медни монети с покровителя на династията на Асеневци свети Димитър. Вероятно още оттогава този светец е бил на почит в град Видин и в по-късни времена се изгражда храм, посветен на него.
Белаур е син на деспот Шишман и брат на бдинския деспот (а по-късно цар) Михаил Шишман. По всяка вероятност през 1324г Белаур е станал управител на Бдинската област поради издигането на брат му в държавната йерархия. В края на зимата на 1331г на престола се възкачва цар Иван Александър. Тогава Белаур който бил привърженик на сръбското влияние, откъснал Бдинската обалст от царството и създал куп проблеми на Иван Александър, който бил принуден да търси помощ от татарите. В края на краищата новият български владетел успял да потуши бунта и да възстанови властта си над Северозападна България.
Видинското царство е самостоятелна българска държава, съществувала през втората половина на ХIVв. Тя възниква върху феодалното владение на българските боляри Шишмановци и обхваща северозападните български земи. Видинското царство е създадено от въпросния Иван Александър за по-големия му син Иван Срацимир като компенсация за лишаването на последния от престола във Велико Търново. Иван Срацимир откъснал царството от Търновската патриаршия и подчинил църковните институции на Цариградската патриаршия. С това естествено се засилило много гръцкото влияние в региона. Сечени са сребърни и медни монети с лика на Иван Срацимир и надпис "благоверен цар на българите". През 1388 година царството станало васално на турците; през 1396 година Иван Срацимир пуснал във Видин войските на маджарския крал Сигизмунд и избил намиращия се там турски гарнизон. За съжаление скоро след това Сигизмунд претърпял поражение при Никопол; след това турският султан Баязид се насочил към Видин, превзел града и сложил край на Видинското царство, а заедно с него и на България като самостоятелна държава.Обособяването на това царство като самостоятелна държава е фатална грешка на царя, последствията от които се носят от българския народ 500 години след това.
Като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център (пашалък). За известно време Видин е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско – от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.
През 1866г. е построено шосе, което свързва Лом със София. В резултат на това пристанището на Лом започва да се развива, а това във Видин започва да запада. През 1897г и 1942г. имало силни Дунавски наводнения, при което градът е пострадал доста. Поради това са строени крайречни диги с цел защита на ниския дунавски бряг.
Benji
Traveler: Видин, хотел "Старият град", България
Benji
Traveler: Видин, Стамбол капия и Пазар Капия, България
Benji
Traveler: Видин, Катедрала "Св.Димитър", България
Benji
Traveler: Видин, Исторически музей Конака, България
Benji
Traveler: Видин, Художествена галерия "Никола Петров", България
Крайдунавски парк
Дунавският парк е много специално място за жителите на Видин, наситен със символите на града, той представя дългата история на района.
Първият етап на изграждане е започнал през 1878-1899 г., тогава се оформя централната част на главната алея, около Военния клуб, днес Художествена галерия.
Създателите на градската градина са се ръководели от европейските образци, като френските и италианските паркове, но са вложили и собствен усет за красота и естетика.
Съчетанието между исторически пластове и величието на Европейската река, внушават неповторимост на гледката.
пред Художествената галерия "Никола Петров"
Драматичен театър "Вида"
Началото на театралното дело във Видин е поставено през 1879 г. с основаването на „Благотворително театрално дружество „Вида“. Със средства събрани от фонд “Постройка на театър „Вида“ започва строителството на театралната сграда. Завършена през 1891 г. и тържествено открита в присъствието на цялото видинско гражданство в навечерието на 1892 г. Това е първата построена в България театрална сграда. Разполагала е с обширен салон, ложи, галерии, голяма сцена, място за оркестър и остъклен покрив. На видинска сцена са се изявявали много български таланти. Театърът се превръща в културно средище на града. Разположен на дунавския бряг той посреща и изпраща туристите стъпили на видинска земя и докоснали се до миналото и настоящето на дунавския град.
Видинският управител Осман Пазвантоглу (1793-1807), провъзгласил се за независим от султана, води самостоятелна политика. Някои от построените от него обществени сгради са запазени до днес. Джамията е масивна каменна постройка, отличаваща се със строга ориенталска архитектура, но това, което прави най-голямо впечатление е върха на минарето, завършващо с пика. Молитвеният храм, Пазвантоглу посветил на своя баща, който е бил убит по заповед на султана. Молитвеният салон е обширен с украсен летвен таван, а дърворезбата е с орнаменти, приличащи на тези от късния френски барок. Това показва проникване на европейско влияние.
В близост до джамията се намира библиотеката, която по своето планово и пространствено решение прилича на мавзолей. Сградата е каменна, квадратна, покрита с купол. В нея са се съхранявали книги не само с религиозно, но и със светско съдържание. Една част от томовете се съхраняват в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София, а по-голямата част е предадена на Република Турция. Библиотеката е построена е в чест на майката на видинския управител.
Културен център "Жул Паскин"
Сградата на Синагогата във Видин е отворила врати като културен център „Жул Паскин“.
Този паметник от национално значение е сред забележителностите, които оформят туристическия комплекс на града. Силуетът на сградата прави впечатление със своята архитектура и декоративни елементи. Историята й започва през 1894 г., когато е тържествено открита и е била гордост за видинските евреи. Втората по големина Синагога в България е наподобявала на тази в Будапеща. Предполага се, че италиански и австро-унгарски архитекти са изготвили проекта, според който е трикорабна едноабсидна базилика с два притвора, галерии и четири кули. Вътрешният интериор е впечатлявал с колорит и употребата на древноеврейски символи.
Дейността на еврейския молитвен дом е преустановена през 1950 г. поради масовото изселване на еврейските семейства от града.
Днес Културният център е туристически обект, място, където се провеждат различни събития, изложби и срещи.
Храм “Света Петка”
Австрийският пътешественик Феликс Каниц, при първото си посещение във Видин през 1862 г. споменава за църкви „...вкопани дълбоко в земята...”. Църквата „Св. Петка”, която се намира в старата част на града е типичен пример за такъв градеж издигнат през 1636 г.
След завладяването на Търновското царство през 1393 г. от османските турци, мощите на Света Петка са пренесени във Видинското царство, където са съхранявани до окончателното завладяване на средновековната българска държава. Когато българите съграждат малката каменна църква, решават да носи името на Светицата.
Според османския граничен закон християнските постройки са можели да бъдат използвани за нуждите на армията. Църквата била превърната в склад за въглища и така е било до Освобождението. Стенописите са били замазани с вар, единствено по свода са запазени отделни фрагменти. През 1882 г. църквата е почистена и от 1915 г. службите са възобновени.
За съжаление църквата е отворена само в петък и неделя.
Вечеря на корабче
хотел Ана Кристина (бивша стара градска баня)
и бухтичките
