Видин, Катедрала "Св.Димитър", България

Духовният стожер на българите във Видин е катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, вторият по големина след храм-паметник „Св. Александър Невски” в София. Той е построен на мястото на дървена църква от XVII в. и носи същото име.
След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа Граничният закон. Това на практика означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града – Калето, ограден от градските крепостни стени. Българите, които имат домове и дюкяни в него, трябва да ги продадат и да строят нови жилища, които не могат да бъдат от камък и трябва да са на определено разстояние от укрепленията.
Тъй като портите на Калето са затворени от 6 часа вечерта до 7 часа сутринта, църквите „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не могат да се използват вечерно и нощем по време на големите християнски празници Коледа и Великден. Това налага в края на XVII век да се започне строежът на нова църква извън Калето.
Църквата получава името на солунския великомъченик Димитър. Скоро тя става средище на културния живот на българите и придобива статут на митрополитска църква. На 6 декември 1868 г. в храма за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава той става катедра на видинския митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г., в деня на храмовия празник, е положен свети антиминс и е отслужена първата литургия.Решението за изграждането на нов православен храм е взето през 1884 г., като за председател на комисията по градежа на катедралата е избран достойният видински митрополит Антим I, който е и първият български екзарх. Жителите на дунавския град, изпълнени с чувство за духовен дълг и свята мисия започват издигането на храма с доброволни дарения през 1889 г. Планът за катедралния храм е на майстор Генчо Кънев, родом от гр. Трявна. В строителството се включват и двама италиански архитекти – Бахнани и Антони Батистути. В строежа на църквата участие взимат много италиански и български майстори, като всички дават своя принос за осъществяване на благородното дело.
Катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски” е окончателно завършен и осветен през 1926 г. Стенописите са изразителни и уникални. Забележителна е сцената с пратениците на цар Петър (927 – 970), поднасящи дарове на Св. Иван Рилски. В православния свят няма друг подобен стенопис, където да са изобразени лицата на водачите за национално освобождение на българите - Хаджи Димитър, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Тодор Александров. Патриотичният и духовният дълг са обединени в името на всеобщото спасение.
Храмовият часовник е на германската фирма “Ion Mannhardtsche“ и е доставен по-рано – монтиран е през 1900 г., след като видинчани го поръчва от Мюнхен за 8500 златни лева. Механизмът му е сложен и прецизен, като се навива ръчно, след като се изкачват 120 стъпала. След повреда беше поправен и отново заработи от 06.12.2020 г. За своята 120-годишна история това беше третото спиране на часовника. Той се е повреждал още през 1996 и 1999 година. Църковен часовник с подобен механизъм, поставен преди повече от век, е единственият работещ в Европа в момента. Изразходвал е по-малко от една трета от капацитета си и може да отмерва времето още 300-400 години, са убедени специалисти-часовникари. Единствената особеност е, че избързва с една минута за два месеца
Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.

Видин, Стамбол капия и Пазар Капия, България

Стамбол капия

Стамбол капия, което означава „врата към столицата“, вход за крепостта от пътя за Истанбул (Стамбул), е културен паметник от национално значение. Тя е била главна порта на града и част от защитната система на Видин, построена в края на XVII – началото на XVIII век и е. Град Видин е имал славата на непревземаем град. И наистина след построяване на крепостта „Калето” никой не може да се похвали, че е превзел и е влязъл (освен като приятел или гост) във Видин. В това са се убедили и турци, и сърби и румънци във войните от това време.
Портата е строена през втората половина на XVII век, когато е била част от укрепената част на град Видин - "Калето". Въпросната крепост е построена през периода 1690-1720 г. след австро-турските войни. Използвана е модерната за времето укрепителна система. Стамбол капия е най-известната порта на крепостта, може би защото през нея е минавал пътят към Цариград (Стамбол).
Крепостта "Калето" била построена във форма на полукръг с диаметър около 1.8 км, образуван от стена, която следва брега на р. Дунав. В частта откъм Дунав укреплението е било съставено от две успоредни каменни стени, а откъм сушата има бастионно очертание от седем фасове. Те са съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством 8 бастиона. Прокопали са и външен крепостен ров, широк около 18 и дълбок 6 метра, който се е пълнел с вода от Дунав.
При Стамбол капия крепостният ров е бил по-широк и по-дълбок, с формата на четвъртит басейн и е служил за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия. За защита на мостовете и крепостните врати пред всяка от тях е имало по един равелин - – триъгълно каменно укрепление с врата, през което се минава, за да стъпиш на моста и влезеш в крепостта и служещо като преден пост за проверка на влизащите, въоръжен с 6-8 оръдия, които са стреляли през амбразури. Портата представлява засводен проход, в чийто стени има каземати за караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна. Към Дунав се е излизало през 5 врати: Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн капии. В днешно време пред Стамбол капия има фонтан с фигурата на малко момченце във фонтана.

Крепост "Калето" имала пет порти (капии) — Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн (първата и последната от които са зазидани). Крепостната стена откъм сушата се състой от земен вал, облицован от двете страни с камък и със запазени гнезда от сантрачите. Към нея прилежат четири капии– Стамбол, Пазар (Лонджа), Еничар (Боклук) и Флорентин и ров, широк 18м и дълбок 5–6м. В началото на XXв, когато започва пресушаването на блатата, част от рова е засипана, но остава от северната страна на града, в района от Еничар и Флорентин капия до Дунавския бряг.
В тази част е запазена изцяло и крепостната стена, която има бастионно начертание от седем 200 и 500 метрови фасове, съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством осем бастиона. Портите са изградени от добре обработени камъни, като на места в тях са изсечени растителни и геометрични орнаменти. В стените им има по четири помещения (каземати), използвани за караула и боеприпаси. Двата отвора на подлезите им се затваряли с масивни двукрили врати. Пред всяка порта имало подвижен дървен мост. Само пред Стамбол капия той бил изграден от камък, защото тук ровът бил по широк, с форма на четвъртит басейн и служел за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия.
Днес от "Калето" са запазени само няколко крепостни врати.
Пазар капия е значима част от историческото наследство на Видин, представляваща една от сухоземните порти на Видинското Кале. Тази порта е част от някогашната защитна система на града и предоставя възможност на посетителите да се запознаят с историята и архитектурата на укрепеното селище. Запазена и поддържана, тя предлага впечатляваща гледка към дебелите стени на старата крепостна стена, които разкриват мащабите и значимостта на някогашната отбранителна структура.