Видин, хотел "Старият град", България

През отпуската решихме да посетим Северозападна България и така попаднахме във Видин. Случайният ни избор на хотел Старият град беше като шестица от тотото. Локацията му е перфектна за разходка до основните забележителности на града. Намира се до Самбол капия. Стопанинът е много симпатичен човек, който ни запозна с историята на града и ни насочи към забележителности и места за храна (като ресторанта в сградата на Речната гара, правят страхотни мекички). Хотелът е граден с много желание и любов. В него има голяма колекция от картини, статуетки, керамични фигурки, кукли и различни колекции. Стаите имат винтидж атмосфера. Има рафтове с книги и ако се зачетеш в нещо собственикът Жоро ти дава книжката да я вземеш и като я прочетеш да я изпратиш по пощата. Има кухненска част, за тези които са си заявили закуска с нощувката, но както споменах мекичките в Речната гара са страхотни.

И така адресът на хотела е: гр.Видин, ул.Княз Борис I, №2, тел.0885-888-423

мекичките в ресторанта на Речната гара

Арчар, Древен град и крепост Рациария, България

Рациария е исторически град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 27км югоизточно от Видин, 2км западно от днешното село Арчар, Област Видин.
Вероятно градът възниква през втората половина на I век при управлението на Веспасиан (69-79). В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106г император Траян дава на града титлата Колония. След административната реформа на Диоклециан от края на IIIв градът става столица на провинция Крайбрежна Дакия. Рациария съществува до 586г, след което е разрушена.

Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) е бил голям град на дунавския бряг. Създаден е по времето на Римската империя. По онова време в него са живеели римски патриции (аристократи), а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение. Colonia Ulpia Trairana Ratiaria се споменава за първи път в един надпис от 125 г., най- ранното точно датирано писмено сведение, в което се споменава неговото име. Кога е възникнал живота на това място не знаем със сигурност. Отделни находки сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани досега в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е,че това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най- значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера. Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан(69- 79). Тук често се намират сребърни, дори и златни монети от това време. Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия. Интересен факт е, че само имената на две от селищата по долнодунавския лимес водят прозихода си от понятия, свързани с речното дело: Ratiaria и Sexaginta Prista(флотска станция).
Името на Ratiaria се извежда или от ratis „сал”, или от ratiaria „вид кораб”. Самото име на селището определя неговото първоначално значение като удобно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката. Има данни, че около края на 1 век в Рациария е настанен за известно време Флавиев легион и помощни войски. Към периода 2в. от н.е. се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход- италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Открит надпис на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници, разкрива активна земеделска дейност.Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват в същност съществуването на отделни поземлени имения. Това са били важни центрове на земеделско производство, притежания на членове на градската аристокрация. Някой от тях са били ветерани. Известна част са били обработвани и с роби. Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети( на златарството, бронзолеярството и др.). Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария показват редица сходтсва в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали. Значителното ниво на земеделското и занаятчийското производство в Рациария и нейната територия, както и благоприятното и кръстопътно местоположение, обусловили нейното значение и като търговско средище. През града е минавал крайдунавски път: от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия, не само пътнически съобщения, но и превоз на стоки. От тук е била транспортирана и солта на Седмиградско. Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции(през II- IIIв.). Съществуват данни за не малък брой роби, заети в селското стопанство. Града се е управлявал от градска аристокрация. През II- IIIв. Рациария се издига не само като най- значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България. Доказателство за развитието на града са намерените при разкопи архитектурни фрагменти, скълптури, надгробни плочи и надписи, съркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема една мраморна статуя на почиващ Херакълс височина 0 ,41м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България разбираме колко голямо е било знчението на Рациария като художествен център. Из разкопаните частично късноантични сгради две заслужват по- особено внимание: в едната бе открит земеделски инвентар, глинени лампи, предмети от бита, монети от средата на 6в., а другата е част от монументална сграда с мозаичен под и е твърде вероятно да е християнска базилика. Водата за Рациария е идвала от големия извор в м. Жидовец на 6-7 km в югозападна посока. Следи от водопровода се откриват по цялото протежение на пътя между тази местност и селото. Систематизирането на известното върху историята и материалната култура на Римския град Улпия Рациария показва голямото му значене като най- богат градски център не само в провинцията, но и в цялата част на долнодунавския басейн.

Кула, крепостта Кастра Мартис, България

На 32км югозападно от гр. Видин, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, се намира малкият грани­чен град Кула. Днешното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула — величествен фрагмент от древността и една от най-добре запазените останки от ан­тичната римска крепост Кастра Мартис.
Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в самия център на града. При ар­хеологическите проучвания е установено, че на това място преди построяването на крепостта някога е съществувало малко тракийско селище от I хил. пр.Хр.
През 70-те години на XIX в. унгарският археолог Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на гр. Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис. Историческите сведения дават данни, че крепостта е възникнала като римски кастел в края на III - началото на IVв. и е била важно звено от дунавската отбранителна система на Римската империя. Тя е заемала ключови позиции при най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път от Бонония - днешен Видин, за Сингидунум - днешен Белгард. Предполага се, че е построена от император Диоклециан (284-305).
В историческите извори Кастра Мартис е спомената през 377г., когато император Грациан (375-383) преминава с отрядите си през нея на път за Тракия. Крепостта претърпява разрушение при готските нашествия в края на IVв., но най-много страда от хунските нападения през първата половина на Vв., като се започва с превземането й от Улдис през 408 г.
През V в. гръцкият античен историк Прокопий Кесарийски споменава Кастра Мартис като една от основно възстановените от император Юстиниан I (527—565) крепости. Твърдината е унищожена отново при аварските нашествия в империята в края на VI в.
По време на Второто българско царство крепостта е частично възстановена и превърната във феодален замък — едно от южните укрепления на Видинското деспотство. При падането на Видинското царство под властта на османците през 1396 г. тя е превзета и разрушена.
Кастра Мартис се състои от две части — квадратно вътрешно укрепление, в чиито ъгли има издигнати кръгли кули, наречено квадрибургий и отбраняван от 7 кули кастел с формата на неправилен четириъгълник, разположен южно на него. Квадрибургият първоначално е бил издигнат към края на III - началото на IV в.
Този вид крепости в граничните райони на империята се свързват с укрепителната дейност на император Диоклециан. Квадрибургият на Кастра Мартис представлява съоръжение с формата на квадрат с размери 40 на 40 м с големи кули в ъглите с диаметър 12,5 м. Квадрибургият е добре запазен и цялостно разкрит. Стените му са от каменни и триредови тухлени пояси с дебелина 2,20 м и запазена средна височина 2 м. Югоизточната му кула се издига на 16,30 м. Именно тя дава името на съвременния град Кула.
На юг от квадрибургия е разположен военният лагер. Кастелът е с форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15 дка. Достъпен е бил само от юг, където е разположена портата му, затваряна с двукрила врата. По- късно, вероятно в края на IV в., охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по- тясна стена, отстояща на 3.3 m от първата. По този начин са оформени караулни помещения и една надвратна кула. През портата се влиза в открит двор, в който е разположена еднораменна стълба. Та е водела към бойната платформа на крепостните стени, които се издигали на 10 m височина и са завършвали с тесни бойници. По същата стълба се е влизало към втория етаж на югоизточната кула и помещенията към източната крепостна стена. Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец, който е бил настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по- особени функции. Тук вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използвани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използвани засводените прозорци.

Северозападно от крепостта са открити основи на римска баня.

Богатият битов материал и разнообразието на оръдията на труда, открити при разкопките на укреплението, показват, че обитателите на крепостта са имали развито стопанство в района.

В непосредствена близост до древните руини има малък музей, в който са изложени открити при разкопките експонати от различните исторически периоди от съществуването на крепостта, включващи ръчно изработени глинени съдове, мраморни колони, бронзови фигури, разнообразни сечива, монети от IV—V в., върхове на копия и стрели и други находки.