Виена, Карлскирхе, Австрия

През 1679 година чумата влиза във Виена и решава да поостане. Разразилата се епидемия омаломощава града. Император Леополд I го напуска, за да се спаси от опасността. Ужас, лудост, безредие, глад и мъка шестват по улиците. В опит да се ограничи разнасянето на заразата за първи път се взимат санитарни мерки, труповете се изнасят извън града и се изгарят, направени са лечебници, които да поемат болните.
Когато епидемията затихва (смята се, че загиналите са около 75 000), Леополд I се връща във Виена и построява колона в знак на почит и благодарност към бога.
Benji Traveler: Виена, Чумната колона, Австрия

Великолепната колона не успяла да задържи задълго чумата далеч от Виена. През 1713 година избухнала нова епидемия. Безсилен да се бори с нея по друг начин, император Карл VI дал обет, че ако чумата си отиде от града, той ще построи църква и ще я нарече „Свети Карл Боромео“. Свети Карл бил италиански епископ, живял през XVI век, който се борел с чумата и търсел лек за страданията на болните.
Когато заразата се навилняла и напуснала града, императорът пристъпил към изпълнение на обета си. През 1716 година Йохан Бенрхард Фишер фон Ерлах (този, който направил основните скулптури от колоната на чумата) поставил основните на Карлскирхе. По-голямата част от парите за строежа са събрани от евреите, които по това време плащали данък, задето живеели във Виена. В учебниците по история ще го срещнете като еврейска привилегия за пребиваване. През 1723 година Фишер фон Ерлах умира и църквата е довършена от неговия син.
Сградата на църквата „Свети Карл“ е меко казано впечатляваща. В нея са комбинирани архитектурни елементи от различни епохи и от много други църкви – шедьоври на архитектурата. Особено впечатляващи са зеленият купол откъдето се разкрива чудна гледка към цяла Виена; и двете колони, напомнящи Траяновата колона в Рим, на които са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус.
Карлскирхе е с размери 80х60 м, а куполът се издига на височина 72 м. Фасадата е доминирана от две колони с височина над 60 метра със спираловидни фрески, вдъхновени от Колоната на Траян в Рим.
Вътрешността на църквата се отличава с особено красиви фрески на тавана на купола, които могат да се видят отблизо от панорамния асансьор с височина 33 метра.
Интериорът на Карлскирхе не е толкова еклектичен – разкошни барокови фрески и скулптури карат посетителите да затаят дъх. Някога в тази църква служел като свещеник Антонио Вивалди и тук написал „Четирите годишни времена“. Днес „Св. Карл“ е превърната в музей. Много често в нея се изнасят и концерти. Класическата музика, светлината, която влиза през прозорците на купола, божествената красота на мястото ще ви очарова.

Виена, Паметника на Моцарт в парка, Австрия

На всеки площад, в парк и дори на почти всеки ъгъл във Виена има статуя или скулптура, издигната в памет на известен император, пълководец, политик, композитор или друг жител на града. Най-много са скулптурите, посветени на великия композитор на всички времена – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791 г.) Въпреки че е роден в Залцбург, неговото име е неразривно свързано с Виена. Затова внушителна скулптура на Моцарт е построена и в центъра на австрийската столица. Тази скулптура е поставена в Burggarten на Ringstrasse и се вижда на входа на парка, почти непосредствено пред Къщата на пеперудите. Тя показва известния австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт, който е живял от 1756 до 1791 г. Скулптурата е изработена от мрамор Laaser от Южен Тирол в Италия, а стълбите са направени от диорит.
Паметникът описва музиканта с характерната музикална стойка, на украсен пиедестал. Фигурите отстрани на пиедестала показват мощта на музиката на Моцарт и сочат към арт нуво движението.
На плоския релеф долу има сцени от операта „Дон Жуан“. На гърба на скулптурата ще видите малкият шестгодишен Моцарт, заедно с баща си и сестра си. Моцарт, заедно с баща си Леополд свирят, единият -на чембало , другият - на цигулка, а сестрата на Моцарт- Нанерл (Nannerl ), пее.
Мнозина мислят, че паметникът на Моцарт винаги е бил в Бурггартген във Виена. Но не е така. Всички знаят класическото кафене „Моцарт“ на Албертинаплатц. То е наречено така, тъй като пред него е бил поставен прочутият паметник на Моцарт, който днес украсява Бурггартен. Комисията, която оценявала работите от обществения конкурс, решила той да бъде поставен пред кафенето, а другите творби били изложени пред Кюнстлерхаус. Година е 1896 г. Една тъжна подробност: Паметникът на Моцарт бил поставен на Албертинаплатц 5 дни след като е починал внезапно архитекта, който го е изработил- Виктор Тилгнер (Viktor Tilgner). Междувременно някои виенски общественици изразили мнение, че е по-добре паметникът да бъде поставен в Щадтпарка, едва ли не на мястото, където днес се намира прочутата статуя на Йохан Щраус, която тогава я …нямало. На 12 март 1945 г. паметникът на Моцарт е махнат от Албертинаплатц, след като е повреден от бомбардировките. На 5 юни 1953 г. той вече има ново място: в Бурггаргтен и се превръща в една от туристическите атракции, без която не можем да си представим Виена днес.

Виена, Паркът, Австрия

Stadtpark или Градският парк с паметника на Щраус в центъра е най-известен сред парковете на Виена.
Проектиран е от придворния художник Джоузеф Селени и първия общински градинар на Виена Рудолф Сибек през 1861 година като обществен парк с редуващи се цветни и тревисти площи. В езерото са заселени патици и чапли. Първият общински парк във Виена Stadtpark отваря врати за първи път на 21 август 1862 г. Органите на виенските паркове (Wiener Stadtgärten) се справят до днес чудесно с поддръжката.
През 1862 г. общинският съвет закупува прочутия чугунен павилион – изложен на световното изложение в Лондон от 1851 г. – от Херман Бергман и го поставя в градския парк.
През 1863 г. на десния бряг на Wien е добавен така нареченият детски парк. Окончателното оформление е завършено през 1872 г., когато след завършването на сградата „Курсалон“ и околностите му са оформени всички насаждения, тревни площи и цветни килими.
Северният край на парка е обърнат към Музея на приложното изкуство, а южният край е Курсалон – впечатляваща ренесансова сграда от 19-ти век, която сега е ресторант и място за класически концерти.
Между двата края има поредица от алеи с дървета и храсти, статуи и водни площи. През Stadtpark минава река Виен, която някои бъркат с Дунав. Тревистите поляни приканват хората да се задържат на тях и да се насладят на слънцето. Това място е едно от спасенията по време на пандемията с корона вируса.
Градът на музиката със сигурност почита най-вече композиторите в своите публични пространства.
Пътят ще ви отведе до статуите на някои от великите австро-унгарски композитори, сред които Франц Лехар, Антон Брукнер, Франц Шуберт, Шлиндлер. Главен сред тези паметници е мемориалът на Йохан Щраус младши.
На територията На парка има множество фонтани. Най-старата е създадена през 1865 г., а най-новото – през 1953 г. Марио Петручи.