Битоля, Македония

Битоля е град в югозападната част на Македония. Градът е втори по-големина в страната разположен на река Драгор в източната част на котловината Пелагония в подножието на планината Баба (Пелистер). В Античността днешна Битоля е важен град наречен Хераклея Линкестис, най-северният град в Древна Македония. Градът е известен под името "град на консулите", защото тук се намирали консулските представителства на европейските страни по времето на Османската империя, където заедно със Солун било най-важното място в европейската част на Империята. Дори днес, тук се намират голяма част от консулските представителства в Република Македония. По време на Югославия той е бил един от културните центрове както в Кралство Югославия, така и в СФРЮ. Бащата на турската нация Кемал Ататюрк завършва офицерско училище в Битоля. Някои негови вещи днес се съхраняват в Народния музей. Според Адриан Рум, Битоля произхожда от думата Обителовой - израз, който и до днес се използва в хърватския език, който по време на Средновековието се е използвал за общност на монаси, като семейство т.е. манастир. По същите причини гърците го наричали "Монастири". Град Битоля е получил името си от големия собственик Тольо, който имал своя собствена крепост близо до днешното битолско село Буково. По времето, когато дошли турците да завладеят тази част на Македония, за да го призоват за борба, на големия собственик Тољо му казвали "Би Тољо до би Тољо

Широк Сокак Първото консулство в Битоля е открито през 1851 г. от тогавашната Австро-унгарска империя, точно на Широка Сокак. По-късно това ще бъде направено от британците и французите, след това идват консулите от Русия, Италия, Сърбия, България и Румъния. Първите лампи на Широк Сокак премахнали мрака от Часовниковата кула до Офицерския дом, точно в 17:00 часа на 24 декември 1924 г. По това време на Широк Сокок били настанени представители на многобройни чуждестранни компании, престижни ресторанти, сладкарници, клон на Франко-сръбската банка. Този първи консулски период е бил вдъхновение за множество песни за консулите, за файтоните, за пианата, за прочутата шкембе чорба, за Влашката махала и жълтите къщи, за любовта. Мечтата на гражданите на Битоля, техният град отново да стане консулски, беше осъществена с независимостта на Македония.

Часовниковата кула е най-разпознаваемият паметник, който идентифицира Битоля. Тя се намира в строгия център, където градският часовник доминира в пространството с височината си и излъчва популярна музика, когато отзвънява часовете. Часовниковата кула в Битоля има здрави стени, масивни спираловидни стълби, дървени конструкции на мецанина и купол. Няма точни данни за годината на построяването й. Счита се, че е построена през периода на турското владичество, през XIV век, заедно с Йени джамия и . построяването на църквата Св.Димитрий. Висока е 33 метра, разположена на квадратна основа. От северната страна има полукръгъл вход и вътрешни спирални каменни стълби. Разделена е на три етажа, а на върха е механизмът с часовници от всичките четири страни. Най-горната част е малък купол, който предлага прекрасна панорама към консулския град и по-широката околност. Паркът около Кулата е място, където гражданите се събират на Бъдни вечер и запалват свещи по поляната и тротоара.

Църквата „Св. Димитър“ е построена с дарения от местни търговци и занаятчии. Църквата наистина заслужава внимание – има невероятни икони и фрески, изработени от дърво епископски трон, арка с издялани фигури на Исус и апостолите

Исак Джамия (1508) - Исхак Челеби Ибн Иса джамия, както е нейното пълно име, е една от най-старите съхранени джамии в Битоля и един от най-известните мюсюлмански свещени културно-исторически обекти в Македония. С минаре високо около 50 метра джамията доминира в пространството, срещу Часовниковата кула и Големия Безистен. В големия й двор има няколко гробове, привлекателни поради фините форми на саркофазите. Това е еднопространствена подкуполна джамия, която представлява истинско място за почивка на своя ктитор. Основният декоративен елемент на верандата са четирите стълба, които доминират в пространството, поставени на високи каменни пиедестали, завършващи със същите капители. През главния портал се влиза в молитвеното пространство с пищна декорация. Особеността на тази джамия е играта на цветове и форми, която се отразява във всяка част на джамият.​ <

Струга, Македония

Струга е град в Македония. Намира сев югоизточната част на Македония близо до Охрид на изтека на река Черни Дрин от Охридското езеро. На територията на Струга е имало селище още през неолита. По време на Римската империя градът се е намирал на Виа Егнатия, свързваща източната и западната част на държавата.

Паметникът на Стружанката е символ на града и по-точно е символ на трудолюбието на жените от региона

Мемориалната къща на братята Димитър и Константин Миладинови се намира в центъра на Струга. Реставрирана е върху основите на старата къща на Миладинови. Тя съдържа материали от живота и произведенията на тези известни възрожденци, носители на Златния венец на поезията. В чест на техните поетични постижения и колекции на народни песни и съчинения, публикувани в известното дело Сборник на народни песни, днес се провежда известния поетичен фестивал Стружки вечери на поезията. Фестивала традиционно започва с незабравимата поема Тъга за юг от Константин Миладинов, написана по време на пребиваването му в Москва. Тези вечери започват да се провеждат от 1962 г. , като тогава са били участвали няколко македонски поети. През 1966 година това събитие става международно и се дава награда за най-добра книга.

Кеят на Черни Дрин - Идеален за спокойна разходка и удоволствие с красива гледка край самата вода, кейовете на Черни Дрин имат пейки и сенки и са свързани с три моста. Кеят на източната страна от изтичането на реката от езерото се нарича "Сергей Есенин" и се намира до входа на градския плаж. На този кей, освен на Есенин, има и бюсти на Адам Мицкевич и Ацо Шопов. Водата от Охридското езеро изтича през река Черни Дрин, която минава през центъра на града, през Стружкото поле и клисурата, продължава през Албания и се влива в Адриатическо море. Изтичането на водата край хотел Дрим е специална атракция за всеки посетител на Струга

Билянините извори, Охрид, Македония

Билянините извори са една от забележителностите на Охридското езеро, която не трябва да се пропуска. Намират се близо, даже почти в град Охрид, на около 1,5-2 километра от пристанището.

Легендата разказва, че Биляна и цар Самуил се срещнали в градината край изворите и се влюбват един в друг. Той я води в новопостроения от него град Преспа. Там Биляна живее в къща на остров. Биляна забременява и ражда момченце Давид. При все това обаче, по онова време цар Самуил има вече законна съпруга на име Агата. Тя е гъркиня, дъщеря на Йоан Хрисилий, византийският протевон (кмет) на град Драч. Агата е бясна когато научава за изневярата на съпруга си. Тя праща братята си да убият Биляна. По-малкият брат на Агата прострелва Биляна с лък, но тя не умира. Оставайки парализирана, решава да избяга от Самуил, за да не вгорчава повече живота му. Но любовта на Самуил била толкова голяма, че след дълго търсене я открил и когато я видял в пещерата сълзите му закапали в езерото. Затова пъстървата в Охридското езеро има специфични точици. Когато най-сетне я намира, вдига я и я понася на ръце, но тя умира в прегръдките му. Според друг вариант на легендата, когато Агата разбрала за любовта между Биляна и Самуил, тя заповядала на двамата си братя да убият Биляна. Братята видели колко е хубаво момичето и сърце не им дало да я убият. Тогава Агата изпратила красивата мома в пещера в планината Галичица, където родила и отгледала син на цар Самуил. Той обаче не могъл да бъде претендент за трона, защото царицата се погрижила никога да не приближи до баща си. Затова днес туристите могат да видят статуята на красавицата Биляна в близост до Охридското езеро. В чест на красавицата изворите, край които се срещала със цар Самуил, били наречени на нейно име.

Водата на Билянините извори има лечебна сила. Според мълвата, който стъпи върху един от камъните и се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години. Билянините извори са известни като място за романтични срещи на влюбени от стотици години. Според местна легенда, ако се обиколи три пъти езерото, което е до Билянините извори, това ще донесе „късмет“ на двойката, която го обикаля. Според друго поверие, ако се обиколи три пъти езерцето, човек остава дълго време млад. Трябва да се обикаля по определен начин - само по часовниковата стрелка, и тогава младостта няма да си отиде бързо.

Водата от Билянините извори е много чиста и е подходяща за пиене, от което се възползват многобройните туристи почивайки си в прекрасния парк създаден около изворите.