Битоля, Македония

Битоля е град в югозападната част на Македония. Градът е втори по-големина в страната разположен на река Драгор в източната част на котловината Пелагония в подножието на планината Баба (Пелистер). В Античността днешна Битоля е важен град наречен Хераклея Линкестис, най-северният град в Древна Македония. Градът е известен под името "град на консулите", защото тук се намирали консулските представителства на европейските страни по времето на Османската империя, където заедно със Солун било най-важното място в европейската част на Империята. Дори днес, тук се намират голяма част от консулските представителства в Република Македония. По време на Югославия той е бил един от културните центрове както в Кралство Югославия, така и в СФРЮ. Бащата на турската нация Кемал Ататюрк завършва офицерско училище в Битоля. Някои негови вещи днес се съхраняват в Народния музей. Според Адриан Рум, Битоля произхожда от думата Обителовой - израз, който и до днес се използва в хърватския език, който по време на Средновековието се е използвал за общност на монаси, като семейство т.е. манастир. По същите причини гърците го наричали "Монастири". Град Битоля е получил името си от големия собственик Тольо, който имал своя собствена крепост близо до днешното битолско село Буково. По времето, когато дошли турците да завладеят тази част на Македония, за да го призоват за борба, на големия собственик Тољо му казвали "Би Тољо до би Тољо

Широк Сокак Първото консулство в Битоля е открито през 1851 г. от тогавашната Австро-унгарска империя, точно на Широка Сокак. По-късно това ще бъде направено от британците и французите, след това идват консулите от Русия, Италия, Сърбия, България и Румъния. Първите лампи на Широк Сокак премахнали мрака от Часовниковата кула до Офицерския дом, точно в 17:00 часа на 24 декември 1924 г. По това време на Широк Сокок били настанени представители на многобройни чуждестранни компании, престижни ресторанти, сладкарници, клон на Франко-сръбската банка. Този първи консулски период е бил вдъхновение за множество песни за консулите, за файтоните, за пианата, за прочутата шкембе чорба, за Влашката махала и жълтите къщи, за любовта. Мечтата на гражданите на Битоля, техният град отново да стане консулски, беше осъществена с независимостта на Македония.

Часовниковата кула е най-разпознаваемият паметник, който идентифицира Битоля. Тя се намира в строгия център, където градският часовник доминира в пространството с височината си и излъчва популярна музика, когато отзвънява часовете. Часовниковата кула в Битоля има здрави стени, масивни спираловидни стълби, дървени конструкции на мецанина и купол. Няма точни данни за годината на построяването й. Счита се, че е построена през периода на турското владичество, през XIV век, заедно с Йени джамия и . построяването на църквата Св.Димитрий. Висока е 33 метра, разположена на квадратна основа. От северната страна има полукръгъл вход и вътрешни спирални каменни стълби. Разделена е на три етажа, а на върха е механизмът с часовници от всичките четири страни. Най-горната част е малък купол, който предлага прекрасна панорама към консулския град и по-широката околност. Паркът около Кулата е място, където гражданите се събират на Бъдни вечер и запалват свещи по поляната и тротоара.

Църквата „Св. Димитър“ е построена с дарения от местни търговци и занаятчии. Църквата наистина заслужава внимание – има невероятни икони и фрески, изработени от дърво епископски трон, арка с издялани фигури на Исус и апостолите

Исак Джамия (1508) - Исхак Челеби Ибн Иса джамия, както е нейното пълно име, е една от най-старите съхранени джамии в Битоля и един от най-известните мюсюлмански свещени културно-исторически обекти в Македония. С минаре високо около 50 метра джамията доминира в пространството, срещу Часовниковата кула и Големия Безистен. В големия й двор има няколко гробове, привлекателни поради фините форми на саркофазите. Това е еднопространствена подкуполна джамия, която представлява истинско място за почивка на своя ктитор. Основният декоративен елемент на верандата са четирите стълба, които доминират в пространството, поставени на високи каменни пиедестали, завършващи със същите капители. През главния портал се влиза в молитвеното пространство с пищна декорация. Особеността на тази джамия е играта на цветове и форми, която се отразява във всяка част на джамият.​ <