Скопие, Македония

Скопие е столица и най-голям град на Република Македония. Бил е столица на България от 972 до 992 г. Разположен е в долината на река Вардар. В античността селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. По време на Римската империя е било главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. Античният град е разрушен през 518 г. от земетресение. Смята се, че император Юстиниан I го възстановява и му дава името Юстиниана Прима, но след неговата смърт градът връща предишното си име. През зимата на 593/594 той е отново разрушен, този път от славяните. През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. В средата на ХІІІ век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманчите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя. От 1392 до 1912 г. e под османска власт. От 1913 г. e в състава на Сръбското кралство. Освободен е от българската войска през 1915 година по време на Първата световна война, но от 1918 г. отново е върнат на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Югославия. От октомври 1915 до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България. След края на Втората световна война градът бързо се развива и става индустриален, културен и административен център на Социалистическа Република Македония. Градът е силно разрушен от земетресението през 1963 г. След 1991 г. Скопие е столица на Република Македония. За произход на името на града се смята гръцката дума skopios, което означава `кула, наблюдателница`, заради разположението на града. Кале – Крепост на Юстиниан Първи. Счита се, че пространството на крепостта Кале, известно като Скопско кале, е било населено още през неолита и ранното бронзово време, за което свидетелстват многобройните археологически находки. Самата крепост датира от времето на император Юстиниан I (535 ). Поради стратегическото си положение и роля, крепостта през цялата история често е била нападана и използвана от различни завоеватели. След разпадането на царството на Самуил (1018 ), градът е завоюван от бунтовниците на Петър Делян(1014-1041). След това той бил атакуван от Куманите, Скитите, Печенезите и други. На Кале са открити различни археологически останки. Днес скопската крепост Кале е един от най-забележителните обекти в Скопие, с наличието на редица различни културни и туристически мотиви.

Църквата „Свети Спас“ е православна църква в Скопие. Църквата, смятана за един от най-важните паметници на културата в града, е разположена източно от крепостта Скопско кале. Църквата е трикорабна, като средният кораб е засводен, а страничните са равни и покрити с греди. В западната част има галерия за жени. На южната стена над денешното ниво на пода при ремонта на църквата в 1963-64 година е открит живописен слой от 16-17 век. Окончателният си вид църквата добива в 19 век. В 1824 година е довършен иконостаса, дело на майсторите Петър Филипов и Макрий Негриев, а в 1867 година са изписани част от престолните икони. Иконостасът и иконите са платени от занаятчийските еснафи в Скопие. В каменен саркофаг в двора на „Свети Спас“ се намират посмъртните останки на българския революционер Гоце Делчев (1872-1903), предадени от българската комунистическа власт на Югославия в 1946 година.

Каменният мост на река Вардар е построен през първата половина на XV век. Мостът свързва старата с новата част на града. Страничните пешеходни пътеки са построени през 1905 г., а през последното десетилетие на XX век той е изцяло обновен. От лявата страна на реката, на моста има възспоменателна плоча на разстреляните жители на Скопие през 1944 г. по време на фашистката окупация. В оригиналната си форма мостът имал 13 арки, с обща дължина 215 метра и ширина 6 метра. За да се възстанови оригиналния облик на каменния мост, от 1992 г. започнаха нови интервенции, с които е получена първоначалната ширина на моста

Порта Македония Тя е построена през 2011 г. и е пусната в експлоатация на Коледа 2012 година. Обектът е с размери 20 на 10 метра и височина 21 метра. Фасадата украсяват 32 релефа в дълбока резба с обща площ 193 m2. На релефите са показани сцени от праисторията, от наколното селище в Залива на костите, от античността с Филип II и Александър III Македонски, от римския период с Юстиниан I, от Средновековието с цар Самуил, Крали Марко и Карпош, до XX век с Илинден, АСНОМ, Екзодуса от Егейска Македония и 8 септември 1991 г. – провъзгласяването на независима Македония. На обекта има и релефи на манастира Св. Йован Бигорски, показана е охридска къща, Даут паша хамам, Моста на поезията в Струга. Вътре има магазин за сувенири и галерийно пространство на две нива и най-горе платформа за разглеждане.

Площад Македония Площадът по-цялостно е оформен в периода между двете световни войни, по-точно от 1920 до 1940 г. Той се намира в контекста на Каменния мост, като основна връзка на градските единици от лявата и дясната страна на Вардар. В него се намират важни обекти: Народната банка, Пощата, Офицерският дом, Търговската къща На-Ма, Хотел Македония, Ристичевата палата. Но след Втората световна война и особено след катастрофалното земетресение от 1963 г., част от обектите са разрушени, така че днес площадът в Скопие има по-различно оформление, но и сега до него или в негова непосредствена близост се намират важни управително-административни, културни, търговски, банкови, ресторантьорско-туристически обекти и други обекти. В непосредствена близост до него се намира площад „Пела“ с Порта Македония, като истинска порта за влизане към площада.

Фонтана с паметник на Александър Македонски. Паметникът е съставен от няколко елемента. Бронзовият паметник на Александър е с височина 14,5 метра и тежи 30 тона. В средата на десет метра високата колона е поставен воина Александър II Македонски, известен като Александър Велики, с изглед към изгрев слънце. На този пиедестал има три пръстена с монтирани плочи, представляващи три битки. Между тях има три бронзови пръстена, с декоративни и украсителни релефи. Около колоната е фонтан, допълнен с осем войници от бронз, високи по три метра и осем лъвове, високи по два и половина метра, четири от които са обърнати към фонтана. Паметникът е дело на Валентина Каранфилова – Стефанова. Фонтана е така проектиран, че водата в определени моменти да излиза на ситни капчици и да се създава впечатление, че войните размахващи копия и щитове, в долната част на фонтана, са в разгара на битка, от която се вдига прах и пушилка.

В периода от 2010 до 2012 г. Площад Македония е обогатен с няколко паметници на известните македонски революционери, от времето на Илинден 1903 и АСНОМ 1944 година. Непосредствено до Каменния мост се издигат паметниците на македонските революционери Гоце Делчев и Даме Груев. Отсреща е паметникът на първия председател на Президиума на Народното събрание на Народна Република Македония Методия Андонов-Ченто. А веднага до грандиозния воин на кон, се издига пет метровата мраморна статуя на цар Самуил, поставена на пиедестал, висок 3,5 метра. На самия площад е поставен паметник на Димитър Чуповски, а в парка „Жена борец“ срещу Събранието на Република Македония, е поставен мемориал на Първото заседание на АСНОМ

На кея на Вардар се намира паметникът на Юстиниан I, висок пет метра, поставен на пиедестал от 3,5 метра. Срещу него са поставени фигурите на Гемиджиите, изработени в бронз. Близо до Каменния мост, от страната на Стария базар са поставени бронзовите паметници на хайдутския войвода Петър Карпош и на Георги Пулевски, както и на Св. Кирил и Методий и Свети Климент и Наум Охридск.​

Мемориал – къщата и паметникът на Майка Тереза (1910 – 1997 г.) се намират на улицата Македония, в центъра на град Скопие. Посветен на великата хуманистка Агнеса Гонджа Бояджиу – Майка Тереза, родена в Скопие, носителка на Нобеловата награда за мир от 1979 г. Днес организацията на майка Тереза има над 3000 сестри и над 500 братя в много страни по света.Майка Тереза е обявена за почетен гражданин на родния си град Скопие, който тя посетила четири пъти от самото заминаване в хуманитарна мисия за помощ на гладуващите и самотните: през 1970, 1978, 1980 и 1986 година.

Катедралната църква Св. Климент Охридски е обект от неотдавнашната история на македонското църковно строителство. Строежът й датира от седемдесетте и осемдесетте години на XX век. Тя е осветена през 1990 г. Седалище е на македонската православна църква – Охридска архиепископия. Намира се в центъра на Скопие.

На по-малко от 200м от паметника на Александър Македонски в крачка е хваната бронзовата статуя на „кифлата“ – пазаруващо момиче с оскъдна рокля, мобилен телефон в ръка и чанта в другата. Изобщо паметници са разхвърляни навсякъде в централната част на града и общо взето нямат много общо помежду си. Но пък разнообразието е безкрайно, а възможностите на македонските скулптори – неограничени. Срещаме паметници на македонския просяк, македонското ваксаджийче, оркестър, риба и робот. А бронзовия бик напомня на скулптурата до фондовата борса на Уолстрийт в Ню Йорк.

Няма как да се пропуснат и червените двуетажни автобуси

Определено ми харесаха стойките за велосипеди.