Бигорски манастир, Македония

Името на Бигорския манастир произлиза от камъка бигор, от който са изградени скалите в района. Известен е с прекрасния си дървен иконостас. Патрон на манастира е свети Йоан Кръстител. Според летописите на самия манастир, той е основан през 1020 година от архиепископ Йоан Дебърски. Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ вече 1000 години е пазител на християнски дух в Западна Македония. Много легенди и предания съществуват за основаването на манастира. Според един стар църковен поменик от 1833 г., той е основан през 1020 г. Други пък твърдят, че манастирът е основан по времето на цар Саумил, т.е. преди падането на Първото българска царство под византийска власт през 1018 г. Най-големият авторитет проф. Иван Снегаров в своята „История на Охридската архиепископия-патриаршия“ смята, че той е построен много по-късно – по време на турското робство през XVI век. Заради кампаниите на Високата порта по ислямизация на местното население „Свети Йоан Бигорски“ е изоставен, за да започне отново своя духовен живот през 1743 г. Тогава йеромонах Иларион го възобновява с няколко килии и купува малко ниви и лозя. През 1800 г. игуменът Митрофан е построил сегашната църка. Тя е богато украсена през 30-те години на XIX век. Нейният иконостас и архиерейски трон са дело на майстори резбари от прочутата Дебърска школа начело с Петър Филипов. Разцветът на „Свети Йоан Бигорски“ съвпада с епохата на българското Възраждане през XIX век. Игуменът Арсений значително го разширява – построени са манастирската трапезария и северната сграда. Неоспоримо доказателство за българския национален дух на светата обител намираме във фреските на българските светци и царе, с които тя е украсена. Сред тях са светите солунски братя и техните ученици св. Климент Охридски и св. Наум Преславски, княз Борис Покръстител, последните владетели на Първото и Второто българско царства – Иван Владислав и Иван Шишман. Лъч надежда за кратко са Балканските войни /1912-1913 г./, но вместо така желаната свобода и обединение с отечеството България, западните македонски земи са завладени от Кралство Сърбия. Още в първите дни на окупацията монархията на Караджорджевичи започва да преследва монасите от Бигор, които не желаят да се откажат от своята народност. На 30 ноември 1912 година сръбски офицери, заедно с един полицай отвеждат игумена на манастира йеромонах Партений, защото не е позволявал в манастирската църква да се споменава името на епископ Варнава, който по-късно става сръбски патриарх. Игуменът Партений плаща тежка цена за своята родолюбива дейност. През 1918 г. той е убит по зверски начин от сръбските власти – нарязан на парчета и хвърлен в река Радика, защото отказва да подпише декларация, че манастирът е сръбски.