Калищкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ , Македония

Калищкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ или само Калища е единият от двата ставропигиални манастири на Македонската православна църква. Обителта е действащ женски манастир и е известна със старата си скална църква. Патронният празник на манастира е на Голяма Богородица. Калищкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ се намира на брега на Охридското езеро. Манастирски комплекс се състои от две църкви - една пещерна и една нова църква посветени на Рождество на Пресвета Богородица. Новата църква е посветена на апостолите Петър и Павел, а пещерната църква на Св. Атанас.

Манастирските конаци

Манастирският комплекс се намира срещу северния бряг на Охридското езеро на около 10 километра западно от град Струга, в близост до село Калища. Най-старата част от манастира, която всъщност е и основата на целия комплекс е пещерната църква “Рождество на Пресвета Богородица”, построена през XIV век. Тази църква заедно с църквата “Св. Атанас”, църквата “Св. Архангел Михаил” в Радожда и църквата “Св. Спас” във Вишни е една от четирите пещерни или скални църкви в региона. В самата стена, където се намира скалният манастир, има три монашески килии, две на първия и една на втория етаж. В самото начало манастирът е бил мъжки, но и днес под покровителството на Пресветата майка Богородица се подвизават монаси.

В пещерната църква е открита иконата на Пресветата майка Богородица известна още като Черната Богородица. Днес иконата се пази в новата църква “Рождество на Пресвета Богородица”, реставрирана през 1977 г. Местните хора разказват как по време на Втората световна война иконата е била опасана с вериги от германците и хвърлена надалеч дълбоко в Охридското езеро, но на другия ден е изплувала от мястото откъдето е била хвърлена и се е върнала на брега на езерото. Иконата е чудотворна и има целебно действие, а местните хора твърдят, че тя изпълнява молитвите, когато те са искрени и на силно вярващи, не само на християни, но и на мюсюлмани. В центъра на монашеския комплекс се извива, като негов закрилник многовековен чинар. Той е на 645 г. и се вярва, че неговото съществуване е паралелно с първото идване на монасите в този комплекс. Манастирът е разрушаван, но след това е възстанове.​

Тук се намира аязмото - лечебен извор, чиито води са лековити за очите.