Бърно, Катедралата "Св.Св. Петър и Павел" - скритото съкровище на Моравия

Кацнал на върха Петров хълм в сърцето на Бърно, катедралата Св. Петър и Павел е трудно да се пропусне. Смятан за един от най-важните чешки културни паметници, тази внушителна католическа катедрала остава една от най-важните забележителности на града, благодарение на прекрасната си архитектура. Акцентите включват изящния бароков интериор, както и 84-метровата кула близнаци, добавени в началото на 20-ти век (основната част от сградата датира от средата на 17-ти век). 

През 11-12 век на това място е имало крепост с малка романска църква. Той е разрушен и на негово място е издигната ранноготическа катедрала. Готическата църква е построена през 1177 година. Редът за построяването му е издаден от принц Конрад II. Първоначално тя е малка църква, която едва през декември 1777 г. получава статута на катедралата на братската църква "Св. Петър и Павел". В началото на XIII век, поради увеличаването на броя на енориашите, към църквата са добавени още две кули. През XIV век тук е създаден пресвещеник, чийто дизайн е оцелял до наши дни. През 15 и 16 век е преустройвана. През 1643 г., по време на обсадата от шведите, катедралата е сериозно повредена. Реставрацията на храма е извършена едва след 100 години. От 1777 г. в Бърно е организирано епископство, а катедралата придобива статут на катедрала. През 18-и са внесени барокови елементи. Сегашният ѝ вид датира от 1904–5 година, когато двете ѝ внушителни 84-метрови кули са проектирани от архитекта Аугуст Кирщайн в неоготически стил. 
Интериорът на катедралата е направен в бароков стил. Олтарите, статуята на Мадоната с младенеца, романската гробница от 12 век, витражите, описващи живота на Св. Петър и Павел, амвонът на Капиструнк - монах, проповядвал в средата на 15 век и извършвали чудеса на изцеление на хора, удивляващи с изящната си красота. 
Църката е национален паметник на културата и един от най-важните образци на архитектурата на Южна Моравия. От 1977 година катедралата е седалище на епископа на Бърно. Оригиналната църковна крипта от 12 век е отворена за посетители.
Многобройни възстановявания и пруестройства значително повлияват на външния вид на църквата. Ето защо описанието на катедралата на Петър и Павел трябва да започне с дефинирането на неговия архитектурен стил. Ако първоначално е била украсена в романски стил, а след това с добавянето на две 84-метрови кули вече придобити черти на готическия. В същото време в декора си ясно прочете елементите на барока.
Легенда за църковните камбани. Традицията е църковните камбани на „Свети Петър и Павел“ да бият всеки ден в 11, вместо в 12 часа. Според легендата, по време на Тридесетгодишната война, шведската армия достигнала край Бърно и си направила лагер в Задбърдовице и край Комаров. Обсадата на Бърно продължила без успех няколко месеца, тъй като жителите на града храбро се отбранявали. Шведите имали много ранени войници и бойният дух бил много нисък, заради което предводителят им, Торстенсон, свикал офицерите си в един крайпътен хан, където взели решение на следващия ден да предприемат последно нападение над Бърно и ако градът не паднел до пладне, да се откажат и да свалят обсадата. Ханджията, който обслужвал военните, вече бил понаучил шведски и разбрал разговора им. През нощта стигнал до града по таен проход и предал сведенията си на военачалника на силите в Бърно, Жан-Луи Радуи дьо Суше. На 15 август сутринта започнала битка на живот и смърт. Когато шведите започнали да проникват в града през пролуки в крепостните стени, Суше изпратил стария звънар да бие камбаните на църквата „Свети Петър и Павел“. Въпреки че топовните изстрели сериозно били повредили кулата, звънарят успял да я изкачи и събирайки всичките си сили, започнал да бие камбаните. Часът бил едва 11 преди обяд, но камбаните отброили дванадесет удара. Чувайки ги, шведите прекратили боя и се приготвили за отстъпление. Преди падането на нощта всички шведи си отишли и Бърно и неговите жители били спасени. Така Бърно станал единственият град, който устоял на шведските войски по време на Тридесетгодишната война. Оттогава камбаните на „Свети Петър и Павел“ винаги бият в 11 часа. С тази история е свързан и модерният астрономически часовник, който стърчи в центъра на града, на площад „Свобода“. Прелюбопитното устройство, със закачлива форма пуска точно в 11:00 часа по едно стъклено топче, през един от отворите.
През 1720-1748 г. статуи на двамата братя Кирил и Методий са поставени в църквата „Св. Петър и Павел“ в Бърно. През ХVIII в. вътре в храма е издигната композиция в пищен бароков стил, патетичен и претрупан.

Бърно, Замъкът Шпилберг, Чехия

Замъкът Шпилберг (Spilberk Castle) се издига на най-високия хълм на град Бърно. Той се намира в Южна Моравия и напомня за царствеността на кралските дворци от миналото. Със своята повече от 700-годишна история, замъкът Шпилберг оригинално е издигнат като средновековна крепост на царете през 13 век, но през 17 век е преустроен в приказен бароков дворец.
Замъкът Шпилберг е лесно достъпен, като е разположен на само 10 минути път пеша от централния площад на Бърно - Namesti Svobody. В момента в замъка Шпилберг се помещава исторически музей, а едновременно с това дворецът е един от най-важните културни центрове в Бърно. През 1962 година Шпилберг е обявен за национален паметник на културата.
Замъкът е издигнат около средата на 13-ти век на невисокия (290 метра), но сравнително стръмен хълм, който се извисява непосредствено над историческия център на града. Строителството на Шпилберг е по заповед на чешкия крал Premysl Otakar II, който мащабно е замислил двореца не само като символ и упора на кралската власт, но и като достоен седалището на владетелите на цяла Моравия.
Най-ранните писмени сведения за съществуването на замъка се отнасят към периода 1277-1279, когато постепенно се прибавя и параклис към крепостта. Като добре реставриран бароков дворец през 17 век, Шпилберг започва да открива и своята тъмна страна.  

Въпреки че е издигнат на най-високия хълм в Бърно, замъкът Шпилберг е едно от местата в града с най-тъмно подземие. И тук не става въпрос само за физическа тъмнина, а за тъмнината на човешките подземия. Замъкът е построен през XIII век като резиденция и за защита на историческата област Моравия, на която Бърно става основен център. Когато през 1645-а градът за втори път е обсаден от шведите по време на Тридесетгодишната война, крепостта се доказва като достоен военен обект, обсадата е отблъсната, а Бърно става единственият град, устоял на шведското нашествие. След достойните му години, през XVII век замъкът е преустроен в красив готически вид. И тук започва грозната му история. Откакто замъкът е издигнат, в него има голямо и сигурно отделение, което служи за тъмница.  

И тъй като днес Шпилберг е превърнат в резиденция на Музея на град Бърно, може да се надникне в тази мрачна история. Навлизате в подземията на замъка. Усещате студа. Не само в тялото, но и в душата, защото няма как да останете безучастни на отминалите събития. Картините оживяват, за радост не наистина, и вие виждате как по времето на Австро-Унгария тук са хвърляни в изгнание политически затворници. Този реновиран преди това бароков дворец изведнъж придобива репутацията на най-ужасяващия затвор в Европа. Тук са изтезавали най-вече членове на потайните революционни италиански общества (карбонари), френски и полски революционери. По време на двете световни войни жестокостта на това място продължава и в неговите смразяващи килии първо се оказват противници на австрийския режим, а през Втората световна – чешки патриоти. Понякога те са намирали смъртта си там, а друг път просто са изчаквали преместването си към други затвори или концлагери. И така, подземията на замъка три пъти в историята насочват вниманието към себе си като лишено от свобода място на терор и страдания. Излизате от там, за да вдъхнете чист въздух и откриващата се гледка да размие усещанията от историческите тъмници. До 1945 година в Шпилберг е имало затвор и казарми, където ужасите и насилствената смърт чрез мъчения и терор са оживявали наяве. В затвора на замъка са намерили смъртта си много френски революционери, италиански карбонари (Carbonari), привържениците на движението Млада Италия, както и чешки политически затворници. По време на Втората световна война подземията на Шпилберг са известно място за мъчения и терор.
От 1961 година замъкът Шпилберг е трансформиран в музей, който приютява различни експозиции. Килиите на затвора и казармата също са достъпни за обществени посещения. 
През летните месеци замъкът Шпилберг се превръща в оживено и колоритно място на най-различни културни прояви, като концерти, театрални представления и исторически възстановки. Дори и спортни събития намират проява отвъд крепостните стени на белоснежната фасада на замъка.
От камбанарията на замъка, където е изградена малка наблюдателна площадка, се открива приказна гледка към целия град Бърно и околностите му.