През 11-12 век на това място е имало крепост с малка романска църква. Той е разрушен и на негово място е издигната ранноготическа катедрала. Готическата църква е построена през 1177 година. Редът за построяването му е издаден от принц Конрад II. Първоначално тя е малка църква, която едва през декември 1777 г. получава статута на катедралата на братската църква "Св. Петър и Павел". В началото на XIII век, поради увеличаването на броя на енориашите, към църквата са добавени още две кули. През XIV век тук е създаден пресвещеник, чийто дизайн е оцелял до наши дни. През 15 и 16 век е преустройвана. През 1643 г., по време на обсадата от шведите, катедралата е сериозно повредена. Реставрацията на храма е извършена едва след 100 години. От 1777 г. в Бърно е организирано епископство, а катедралата придобива статут на катедрала. През 18-и са внесени барокови елементи. Сегашният ѝ вид датира от 1904–5 година, когато двете ѝ внушителни 84-метрови кули са проектирани от архитекта Аугуст Кирщайн в неоготически стил.
Интериорът на катедралата е направен в бароков стил. Олтарите, статуята на Мадоната с младенеца, романската гробница от 12 век, витражите, описващи живота на Св. Петър и Павел, амвонът на Капиструнк - монах, проповядвал в средата на 15 век и извършвали чудеса на изцеление на хора, удивляващи с изящната си красота.
Църката е национален паметник на културата и един от най-важните образци на архитектурата на Южна Моравия. От 1977 година катедралата е седалище на епископа на Бърно. Оригиналната църковна крипта от 12 век е отворена за посетители.
Многобройни възстановявания и пруестройства значително повлияват на външния вид на църквата. Ето защо описанието на катедралата на Петър и Павел трябва да започне с дефинирането на неговия архитектурен стил. Ако първоначално е била украсена в романски стил, а след това с добавянето на две 84-метрови кули вече придобити черти на готическия. В същото време в декора си ясно прочете елементите на барока.
Легенда за църковните камбани. Традицията е църковните камбани на „Свети Петър и Павел“ да бият всеки ден в 11, вместо в 12 часа. Според легендата, по време на Тридесетгодишната война, шведската армия достигнала край Бърно и си направила лагер в Задбърдовице и край Комаров. Обсадата на Бърно продължила без успех няколко месеца, тъй като жителите на града храбро се отбранявали. Шведите имали много ранени войници и бойният дух бил много нисък, заради което предводителят им, Торстенсон, свикал офицерите си в един крайпътен хан, където взели решение на следващия ден да предприемат последно нападение над Бърно и ако градът не паднел до пладне, да се откажат и да свалят обсадата. Ханджията, който обслужвал военните, вече бил понаучил шведски и разбрал разговора им. През нощта стигнал до града по таен проход и предал сведенията си на военачалника на силите в Бърно, Жан-Луи Радуи дьо Суше. На 15 август сутринта започнала битка на живот и смърт. Когато шведите започнали да проникват в града през пролуки в крепостните стени, Суше изпратил стария звънар да бие камбаните на църквата „Свети Петър и Павел“. Въпреки че топовните изстрели сериозно били повредили кулата, звънарят успял да я изкачи и събирайки всичките си сили, започнал да бие камбаните. Часът бил едва 11 преди обяд, но камбаните отброили дванадесет удара. Чувайки ги, шведите прекратили боя и се приготвили за отстъпление. Преди падането на нощта всички шведи си отишли и Бърно и неговите жители били спасени. Така Бърно станал единственият град, който устоял на шведските войски по време на Тридесетгодишната война. Оттогава камбаните на „Свети Петър и Павел“ винаги бият в 11 часа. С тази история е свързан и модерният астрономически часовник, който стърчи в центъра на града, на площад „Свобода“. Прелюбопитното устройство, със закачлива форма пуска точно в 11:00 часа по едно стъклено топче, през един от отворите.
През 1720-1748 г. статуи на двамата братя Кирил и Методий са поставени в църквата „Св. Петър и Павел“ в Бърно. През ХVIII в. вътре в храма е издигната композиция в пищен бароков стил, патетичен и претрупан.
Интериорът на катедралата е направен в бароков стил. Олтарите, статуята на Мадоната с младенеца, романската гробница от 12 век, витражите, описващи живота на Св. Петър и Павел, амвонът на Капиструнк - монах, проповядвал в средата на 15 век и извършвали чудеса на изцеление на хора, удивляващи с изящната си красота.
Църката е национален паметник на културата и един от най-важните образци на архитектурата на Южна Моравия. От 1977 година катедралата е седалище на епископа на Бърно. Оригиналната църковна крипта от 12 век е отворена за посетители.
Многобройни възстановявания и пруестройства значително повлияват на външния вид на църквата. Ето защо описанието на катедралата на Петър и Павел трябва да започне с дефинирането на неговия архитектурен стил. Ако първоначално е била украсена в романски стил, а след това с добавянето на две 84-метрови кули вече придобити черти на готическия. В същото време в декора си ясно прочете елементите на барока.
Легенда за църковните камбани. Традицията е църковните камбани на „Свети Петър и Павел“ да бият всеки ден в 11, вместо в 12 часа. Според легендата, по време на Тридесетгодишната война, шведската армия достигнала край Бърно и си направила лагер в Задбърдовице и край Комаров. Обсадата на Бърно продължила без успех няколко месеца, тъй като жителите на града храбро се отбранявали. Шведите имали много ранени войници и бойният дух бил много нисък, заради което предводителят им, Торстенсон, свикал офицерите си в един крайпътен хан, където взели решение на следващия ден да предприемат последно нападение над Бърно и ако градът не паднел до пладне, да се откажат и да свалят обсадата. Ханджията, който обслужвал военните, вече бил понаучил шведски и разбрал разговора им. През нощта стигнал до града по таен проход и предал сведенията си на военачалника на силите в Бърно, Жан-Луи Радуи дьо Суше. На 15 август сутринта започнала битка на живот и смърт. Когато шведите започнали да проникват в града през пролуки в крепостните стени, Суше изпратил стария звънар да бие камбаните на църквата „Свети Петър и Павел“. Въпреки че топовните изстрели сериозно били повредили кулата, звънарят успял да я изкачи и събирайки всичките си сили, започнал да бие камбаните. Часът бил едва 11 преди обяд, но камбаните отброили дванадесет удара. Чувайки ги, шведите прекратили боя и се приготвили за отстъпление. Преди падането на нощта всички шведи си отишли и Бърно и неговите жители били спасени. Така Бърно станал единственият град, който устоял на шведските войски по време на Тридесетгодишната война. Оттогава камбаните на „Свети Петър и Павел“ винаги бият в 11 часа. С тази история е свързан и модерният астрономически часовник, който стърчи в центъра на града, на площад „Свобода“. Прелюбопитното устройство, със закачлива форма пуска точно в 11:00 часа по едно стъклено топче, през един от отворите.
През 1720-1748 г. статуи на двамата братя Кирил и Методий са поставени в църквата „Св. Петър и Павел“ в Бърно. През ХVIII в. вътре в храма е издигната композиция в пищен бароков стил, патетичен и претрупан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар