Карлщейн е първата архитектурна структура, носеща името на императора, и първоначално е била планирана като място за почивка на владетеля от държавните и ежедневните грижи. По-късно градът се превръща в "кутия" за съхраняване на императорските регалии и най-ценните реликви на християнския свят.
Мястото за строеж е избрано на скалата, намираща се между пет хълма, които са с приблизително еднаква височина. Всеки един от петте хълма в древността е бил езическо светилище. От самото начало градът е проектиран на четири нива: подрайони, с масивни порти и стопански постройки; градина с кладенец; императорският дворец с Марианската кула и Голямата кула.
Голямата кула е най-мощното съоръжение на крепостта. Размерите й са впечатляващи -26х27 метра около периметъра, дебелината на стените - 7 метра, височина - 60 м. Самата кула е допълнително защитена от четири по-малки кули. На втория етаж на Голямата кула се намира параклисът на Светия кръст - най-ценният готически параклис, който няма равен в света. Стените на параклиса в дъното са облицовани с полирани скъпоценни камъни, сглобени във формата на кръст. В горната част на стените има 127 образа, рисувани върху дървена основа, дело на Майстор Теодорик. От тях лицата на светите мъченици на "Небесното войнство на Христос" поглеждат към посетителите.Куполният свод на параклиса е украсен с четири хиляди плочи от яспис, ахат, оникс и аметист, оградени със златни плочи с личен герб на Карл IV и чешкия лъв. Слънчевият лъч, веднъж проникнал вътре, не изчезва, скита и се отразява в хиляди полирани повърхности на каменни фрагменти. Над главата виси венецианско стъкло с изображения на слънцето, луната и звездите. Входът на параклиса се е затварял с четири железни врати, които са били заключени с 19 ключалки. Било е позволено да се отключват само от специални ключари, които преди това са полагат строга клетва. Вътре в параклиса, който с украсата си напомня на мистерията и безкрайността на Космоса, Карл IV държи свети мощи: рамото на св. Анна, зъбът на св.Йоан Кръстител, гвоздей, с който Исус Христос е бил закован към Кръста, мечът на Шарл Велики. Карл IV посещавал в параклиса само в изключителни случаи. За лична употреба той използвал параклиса на Св. Катерина, която е смятал за покровителка. Именно в този параклис на Великден императорът се е затварял за няколко дни и прекарвал времето си в в молитви и медитация. В случай на извънредна ситуация през тесен отвор на вратата са му били изпращани писмени съобщения. И никой не е смеел да говори.
Императорски дворец. Дворецът е служил по времето на Карл IV и Вацлав IV като жилище на владетеля и неговата свита. На първия етаж са разположени стаите, обитавани от придворните служители. Вторият етаж е бил използван от монарха. Там е спалнята на краля и залата на предците (Люксембургската зала). От спалнята специална вита стълба отвежда към покоите на кралицата и придворните дами.
В замъка има кладенец, дълбок 78 м, който не разполага със собствен извор.
.jpeg)
Мястото за строеж е избрано на скалата, намираща се между пет хълма, които са с приблизително еднаква височина. Всеки един от петте хълма в древността е бил езическо светилище. От самото начало градът е проектиран на четири нива: подрайони, с масивни порти и стопански постройки; градина с кладенец; императорският дворец с Марианската кула и Голямата кула.
Голямата кула е най-мощното съоръжение на крепостта. Размерите й са впечатляващи -26х27 метра около периметъра, дебелината на стените - 7 метра, височина - 60 м. Самата кула е допълнително защитена от четири по-малки кули. На втория етаж на Голямата кула се намира параклисът на Светия кръст - най-ценният готически параклис, който няма равен в света. Стените на параклиса в дъното са облицовани с полирани скъпоценни камъни, сглобени във формата на кръст. В горната част на стените има 127 образа, рисувани върху дървена основа, дело на Майстор Теодорик. От тях лицата на светите мъченици на "Небесното войнство на Христос" поглеждат към посетителите.Куполният свод на параклиса е украсен с четири хиляди плочи от яспис, ахат, оникс и аметист, оградени със златни плочи с личен герб на Карл IV и чешкия лъв. Слънчевият лъч, веднъж проникнал вътре, не изчезва, скита и се отразява в хиляди полирани повърхности на каменни фрагменти. Над главата виси венецианско стъкло с изображения на слънцето, луната и звездите. Входът на параклиса се е затварял с четири железни врати, които са били заключени с 19 ключалки. Било е позволено да се отключват само от специални ключари, които преди това са полагат строга клетва. Вътре в параклиса, който с украсата си напомня на мистерията и безкрайността на Космоса, Карл IV държи свети мощи: рамото на св. Анна, зъбът на св.Йоан Кръстител, гвоздей, с който Исус Христос е бил закован към Кръста, мечът на Шарл Велики. Карл IV посещавал в параклиса само в изключителни случаи. За лична употреба той използвал параклиса на Св. Катерина, която е смятал за покровителка. Именно в този параклис на Великден императорът се е затварял за няколко дни и прекарвал времето си в в молитви и медитация. В случай на извънредна ситуация през тесен отвор на вратата са му били изпращани писмени съобщения. И никой не е смеел да говори.
Императорски дворец. Дворецът е служил по времето на Карл IV и Вацлав IV като жилище на владетеля и неговата свита. На първия етаж са разположени стаите, обитавани от придворните служители. Вторият етаж е бил използван от монарха. Там е спалнята на краля и залата на предците (Люксембургската зала). От спалнята специална вита стълба отвежда към покоите на кралицата и придворните дами.
В замъка има кладенец, дълбок 78 м, който не разполага със собствен извор.
През Хуситските войни и през Тридесетгодишната война замъкът е обсаждан, но въпреки дълготрайните няколкомесечни обсади Карлщейн остава непревзет. Сигизмунд Люксембургски мести съкровищата на короната и замъкът е използван за имперски архив. В края на 16 век, дворцовите покои са преоборудвани в ренесансов стил, но след 1625 г. започва упадък на сградата, свързан с името на императрица Елеонора (съпруга на Фердинанд II), която отдава Карлщейн в залог на чешкия аристократ Ян Кавка и по този начин Карлщейн преминава в частни ръце. По-късно вдовицата на император Леополд I успява да върне замъка като кралска собственост, изплащайки залога. Императрица Мария Терезия предава замъка във владение на Храдчанския пансион за благородни девици, който се смята за последния собственик на обекта до прехода му в държавна собственост на Чехословакия.
Въпреки частичните реконструкции през Ренесанса и неумелата реставрация от XIX век, непревземаемите стени и кули на „Карлщайн“, особено 27-метровата „Централна“, или „Голяма кула“, са все така впечат- ляващи. Заслужава си да се разгледа крепостта отвътре, макар и без мебелировка. Може да се видят кралските покои, вкл. спалнята, и два забележителни параклиса. Първият е „Св. Дева Мария“ (Marianska kaple), декориран с поизбледнели стенописи от XIV век, изобразяващи построяването на замъка. По-интересен е кралският параклис "Св. Катержина“ (Kaple sv. Katefiny), където се е молил самият император. Богато украсен със средновековни фрески и плочи от полускъпоценни камъни, в него се намира красив портрет на Карл IV и неговата трета съпруга Анна Свидник.
В централната кула на замъка някога са се пазели най-ценните бижута и реликви. Пак там е изумителният „Параклис на Св. Кръст“ (Kaple sv. Krfze), позлатен и богато украсен с 2000 скъпоценни камъка, както и с цикъл огромни картини от XIV век на Майстор Теодорик, изобразяващи светци. Този параклис е построен специално като хранилище за безценните религиозни реликви, имперските скъпоценности и символи на Хабсбургите, които днес са изложени във Виена и Прага. До неотдавна параклисът е бил затворен за посещения, за да бъдат съхранени неговите художествени съкровища, макар че някои от рисунките върху дърво на Майстор Теодорик могат да се видят в манастира „Св. Агнеса“ (Anezsky klaster) в Прага.
Поради използването на портландски цимент при различни ремонтно-възстановителни дейности, Карлщейн все още не е признат от ЮНЕСКО за обект на Световното наследство.
Музей на восъчните фигури
Въпреки частичните реконструкции през Ренесанса и неумелата реставрация от XIX век, непревземаемите стени и кули на „Карлщайн“, особено 27-метровата „Централна“, или „Голяма кула“, са все така впечат- ляващи. Заслужава си да се разгледа крепостта отвътре, макар и без мебелировка. Може да се видят кралските покои, вкл. спалнята, и два забележителни параклиса. Първият е „Св. Дева Мария“ (Marianska kaple), декориран с поизбледнели стенописи от XIV век, изобразяващи построяването на замъка. По-интересен е кралският параклис "Св. Катержина“ (Kaple sv. Katefiny), където се е молил самият император. Богато украсен със средновековни фрески и плочи от полускъпоценни камъни, в него се намира красив портрет на Карл IV и неговата трета съпруга Анна Свидник.
В централната кула на замъка някога са се пазели най-ценните бижута и реликви. Пак там е изумителният „Параклис на Св. Кръст“ (Kaple sv. Krfze), позлатен и богато украсен с 2000 скъпоценни камъка, както и с цикъл огромни картини от XIV век на Майстор Теодорик, изобразяващи светци. Този параклис е построен специално като хранилище за безценните религиозни реликви, имперските скъпоценности и символи на Хабсбургите, които днес са изложени във Виена и Прага. До неотдавна параклисът е бил затворен за посещения, за да бъдат съхранени неговите художествени съкровища, макар че някои от рисунките върху дърво на Майстор Теодорик могат да се видят в манастира „Св. Агнеса“ (Anezsky klaster) в Прага.
Поради използването на портландски цимент при различни ремонтно-възстановителни дейности, Карлщейн все още не е признат от ЮНЕСКО за обект на Световното наследство.
Музей на восъчните фигури
Експозицията на Музея на восъчните фигури е представена от известни владетели, военни лидери и художници от чешката и чуждестранна история, както и легендарни личности и обикновени занаятчии, които са обитавали замъка. В занаятчийската зала в работилниците работят дърводелци, грънчари и декоратори, по стените са копия на стари инструменти. В затворническата зала средновековният палач изпълнява наказания, а момиче наблюдава страданията на затворниците, които попадат тук. В Императорската зала кралят се забавлява с шута си, а четирите съпруги на Карл IV наблюдават неговите лудории. В залата за алхимия, под ръководството на Рудолф II, най-талантливите учени от тази група вършат работата: астрономът Тихо Брахе създава модел на Слънчевата система, а Едуард Келим създава злато. В историческата зала посетителите са посрещнати от Наполеон, Франц Йозеф, Майка Тереза, президентите Масарик и Хавел, Швейк и Сметана.
Музей на Витлеем
Музей на Витлеем
Една от сградите на замъка, построена в бароков стил през XVIII век, служи като жилище на енорийския свещеник. Сега в нея се помещава музеят на Витлеем (Коледа) на Карлштейн. На всеки етаж на сградата, от сутерена до тавана, има експозиция от механични витлееми, която е най-голямата в Чехия. В една от стаите е поставен най-големият в Чехия механичен витлеем с образа на малкия Исус, който приема подаръци от император Карл IV, кралският шут и първия президент на Чехословакия Томаш Масарик.
През 2006 г. тогавашният президент на Чехия Вацлав Хавел подарява на музея витлеем, украсен със сребро и седеф. Хавел получава този витлеем за Коледа от палестинския лидер Ясер Арафат. Общо музеят разполага с 50 витлеема, най-старият от които е на повече от 150 години.
Трите легенди
Една от легендите гласи, че някога, неизвестно кога, е била издадена забрана за пребиваването на жени в замъка. Междувременно забраната се ограничава само до охранителните помещения, разположени в Голямата кула, така, че охранителите да не се отклоняват от службата си и да не губят бдителност.
Друга една легенда, най-ужасната от всички съществуващи, се основава на реални събития и разказва за жестоката госпожа, която убива 14 души. Съпругата на бургграфа Катержина Бехинова, живяла в замъка през XVIII век, е имала садистични наклонности и обичала да измъчва млади слугини. Злодеянията на кървавата Катаржина стават достояние на Пражката съдебна палата и тя бива осъдена на гладна смърт. Първият, явил се в съда, е Вацлав Хайек от Либочан, който служи като игумен в Карлщейн. Бургграфът заповядва да изгонят Хайек от замъка, след което той, като разбойник, бил завързан за краката на кон и влачен от Карлщейн до Прага. След месец, затворена в тъмница, в една от кулите на замъка, Катаржина умира. Два дни след нейната смърт, председателят на съда умира внезапно. Казват, че такова е било отмъщението на екзекутираната съпруга, а душите на убитите слугини и досега живеят в замъка.
Не по-малко интересна е и легендата за слепия музикант. Веднъж Бруншвицкият княз посещава Карлщейн. По време на пира вероломният слуга се опитал да отрови княза, като му подава чаша вино с отрова. Князът от своя страна дава чашата на музиканта като знак за благодарност за прекрасната музика. Вярното куче на музиканта, което придружава слепеца буквално навсякъде, не му позволява да пие от виното и само изпива чашата до последната капка, след което умира. Музикантът също умира няколко дни по-късно, покрусен от мъка и скръб по кучето си.
Друга една легенда, най-ужасната от всички съществуващи, се основава на реални събития и разказва за жестоката госпожа, която убива 14 души. Съпругата на бургграфа Катержина Бехинова, живяла в замъка през XVIII век, е имала садистични наклонности и обичала да измъчва млади слугини. Злодеянията на кървавата Катаржина стават достояние на Пражката съдебна палата и тя бива осъдена на гладна смърт. Първият, явил се в съда, е Вацлав Хайек от Либочан, който служи като игумен в Карлщейн. Бургграфът заповядва да изгонят Хайек от замъка, след което той, като разбойник, бил завързан за краката на кон и влачен от Карлщейн до Прага. След месец, затворена в тъмница, в една от кулите на замъка, Катаржина умира. Два дни след нейната смърт, председателят на съда умира внезапно. Казват, че такова е било отмъщението на екзекутираната съпруга, а душите на убитите слугини и досега живеят в замъка.
Не по-малко интересна е и легендата за слепия музикант. Веднъж Бруншвицкият княз посещава Карлщейн. По време на пира вероломният слуга се опитал да отрови княза, като му подава чаша вино с отрова. Князът от своя страна дава чашата на музиканта като знак за благодарност за прекрасната музика. Вярното куче на музиканта, което придружава слепеца буквално навсякъде, не му позволява да пие от виното и само изпива чашата до последната капка, след което умира. Музикантът също умира няколко дни по-късно, покрусен от мъка и скръб по кучето си.
Параклисът на Светия кръст
.jpeg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар