Замакът Конопище, Чехия

Замъкът „Конопище“ е основан от епископ Тобиас от Бенешов, като Готически замък, вдъхновен от стила на френските замъци със седем здрави, заоблени кули и пет порти. През 1327 г. Здеслав от Щернберк завладява замъка и остава в семейството му повече от 275 години. За разлика от много други чешки укрепления, Конопище не е разрушен през 15-ти век по време на хуситските войни. В края на 15-ти век Джордж Щернберк преустройва замъка в готически-ренесансов стил, добавяйки сводести тавани и градини. През 1602 г., замъкът сменя своите собственици и мястото се превръща в ренесансова резиденция. По време на тридесетгодишната война, замъкът бива обсаден и завладян от шведската армия, която го разграбва и настъпва неговият упадък. Замъкът „Конопище“ е в изключително лошо състояние по това време. Организиран бил търг за продажбата му и така негов собственик става чешкият дворянин Ян Йозеф Врътба, който превръща замъка в богата барокова резиденция. В началото на 18 - ти век, под собствеността на Франциск Вацлав Върба от същата фамилия, замъкът е украсен с елементи от рококо. Фреската на тавана е изобразена в голямата зала за хранене, а рококо-готическата дърворезба е намерила свое място в параклиса. В края на 19-ти век Конопище е в ръцете на 24-годишния Франц Фердинанд дьо Есте, най-старият племенник на австрийския император Франсиз Йозеф I и по-късно наследник на Хабсбургския трон. Настоящият му облик е резултат от последния ремонт, извършен от ерцхерцог Франц Фердинанд дьо Есте, който купува замъка от Лобковиц през 1887 г. Той извършва много промени в интериора на замъка, така че една част да прилича на ренесансова резиденция в северен италиански стил, докато друга, придобива средновековен вид. Той инсталира модерно техническо оборудване, включително централно отопление и електрическо осветление, както и електрически асансьор. Преди убийството му през 1914 г., Фердинанд дьо Есте живее и събира тук огромна колекция от ловни трофеи, оръжия, антични мебели, картини, майсторски скулптури, гоблени и други предмети на изкуството. Тази колекция е основната атракция на замъка. Оръжейната на Франц Фердинанд е една от най-големите в Централна Европа. В замъка се издига параклис с красив, тъмнен таван от 19-ти век, представляващ нощното небе, боядисан в синьо със златни звезди. В неговият основен олтар, Дева Мария и Исус заемат централно място, заобиколени от Свети Хуберт и Свети Георги. Картините и скулптурите от 15-ти и 16-ти век очароват с живи, динамични цветове. Игралната зала и стрелбището на архидука са още една атракция, заедно с музея, посветен на Свети Георги. В музея има колекция от множество статуи, картини, олтар, керамика и очила, показващи, че светецът убива дракона. Големият парк може да се похвали с розова градина с много италиански скулптури и оранжерии с екзотични растения. След убийството му през юни 1914 г., имотът е наследен от Хоенберг, а замъкът е национализиран през 1921г. След Първата световна война той бива ограбен. През 1945 г. държавата поема стопанисването му, а днес за замъка се грижи Централен Бохемски институт за опазване на историческите паметници в Прага. Дълго след смъртта му в Сараево през 1914 г., резиденцията се превърна в музей и туристическа атракция и сега се помещава великолепен набор от оръжия и ловни колекции.

Ерцхерцог Франц Фердинанд дьо Есте
Роден през 1863 г., Франц Фердинанд е най-големият син на австрийският ерцхерцог Карл Лудвиг, брат на император Франц Йозеф I. След мистериозната смърт на братовчед си принц Рудолф, престолонаследник става неговият баща Карл Лудвиг, а след неговата кончина, наследник на австро-унгарския престол става Франц Фердинанд. Той имал отлична военна кариера, но не бил много популярен сред лидерите на империята, защото се стремял да даде повече свобода на етническите групи в австро-унгарската империя и насърчавал федерализма, който да превърне империята във федерация от 16 държави.
През лятото на 1914 г. като генерален инспектор на армията Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си София, пристига в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек. Като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро- Унгария през 1908 г. ., на 28 юни 1914 г. , Гаврило Принцип, свързван с терористичната група "Черна ръка", която иска да освободи южнославянските провинции от хабсбургското владичество, стреля и убива ерцхерцога Фердинанд и съпругата му София в колата им. По-малко от два месеца по-късно Сараевския атентат, се превърнал в непосредствен повод за започване на Първата световна война.