Translate

вторник, 20 септември 2005 г.

Прага, Замък Пражки храд, Чехия

Пражки храд е монументална, наподобяваща крепост сбирка от сгради и дворове, строени в хилядолетието между Х и ХХ в. Историческата памет на някогашна Бохемия е съхранена в огромния внушителен архитектурен ансамбъл Храдчани. В превод „Hradćany” означава „Градът”, или излиза, че е изграден град в града. Замъкът е разположен върху огромна площ с три вътрешни дворове и множество сгради : 6 дворци, грандиозна катедрала и още - 3 църкви-базилики , 4 манастири , 5 картинни галерии и редица частни домове. Днес „Hradcany” е държавна резиденция. 
Пражкият замък е древен символ на Чешката държава, най-значимият чешки паметник и една от най-важните културни институции в Чешката република. Това е най-големият замъчен комплекс в света, с площ от почти 70 000 кв. м. Включва дворци и църковни сгради от различни архитектурни стилове – от останките на сгради в романски стил от X век до готически модификации през XIV век. Пражкият замък е основан около 800 г. от принц Боживой. Той е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО с традиция повече от 1000 години. В него се преплитат история, архитектура и изкуство.
Площадът Храдчански намести е в непосредствена близост до Пражкия замък. В източна посока площадът стига до Първия Кралски двор на Пражкия замък, който всъщност представлява церемониалния западен вход с „Портата на гигантите”,оформена с метална „рококо”решетка и скулптурната група „Сблъсъкът на гигантите”. Зад позлатената арка се издига величествено раннобароковата порта на Матиас, която води към Втория двор. Още преди да се премине през парадната арка на Матиас, отляво на арката се издига чудесен бял дворец. Това е Архиепископският дворец, разположен в непосредствена близост до Пражкия замък и седалище на пражките епископи и архиепископи от 60-те години на миналия век. Дворецът бил построен на мястото на 8 бюргерски къщи и по-късно е преустройван няколко пъти. Днешния си вид придобил през втората половина на XVIII век, когато претърпял значителна реконструкция на страничните крила и на 3-тия етаж. Украсата на фасадата в стил „рококо” също е изящна и привлекателна. Интересна забележителност на двореца бил параклисът на Св. Йоан Кръстител, създаден през XVI век и обогатен със стенописи и картини. В представителните зали имало уникална колекция от парижки гоблени.
Сградите между Първи и Втори дворове са изградени по време на реконструкцията на Пражкия замък при Мария Терезия(1740-1780г.). Този двор е не само входна зона, но и място за тържествено посрещане на официални държавни гости с участието на охраната за замъка. Днес Пражкият замък е официалната резиденция на президента на Чешката република.
Основан през втората половина на IX век , комплексът е преминал през редица преустройства, обновления и разширения, но въпреки това тук е запазена изключителната атмосфера на миналите векове. Сградата на Новия Кралски дворец е преминала през 4 реконструкции,но днешният й вид е постигнат по времето на Хабсбургите и най-вече на Мария –Терезия. През Средновековието монархът е живял в Стария Кралски дворец, а едва по време на Ренесанса хабсбургските монарси са построили новите стилни сгради, които оформили ансамбъла на Новия Кралски Дворец. В северното крило на Двореца се намира Испанската зала, най-голямата зала за тържествени церемонии, национални събрания и приеми на президента на републиката. Подобна е и Германската зала, в която се устройват гала концерти и специални тържества.
Вторият двор на Пражкия замък е един от четирите дворове и в него може да се влезе от север, откъм Барутния мост или от запад – през Портата на Матиаш, откъм Първи двор. На изток е пътят към Третия двор, но има и друг второстепенен западен път откъм Hradćanské náměstí през Четвърти двор.
Неговият духовен център е катедралата от ХІV в., която не е била завършена до 1929 г. От нейните 21 параклиса най-пищният е посветен на „добрия крал“ Венцеслас, светеца закрилник на Бохемия; други са в чест на чешките принцове и крале от ХІ до ХІІІ в. В съседство е Кралският дворец (Kralovsky palac), резиденция на владетелите на Бохемия от ХІ до ХVІ в. Именно тук през 1990 г. писателят дисидент Вацлав Хавел встъпи в длъжност като президент на (тогава) Чехословакия.




















Портата на император Матиаш I,
изградена в бароков стил през 1614г.
Кладенецът с металната решетка
Испанската зала в Новия Кралски дворец
Германската зала в Новия Кралски дворец

Фонтанът на Кол и параклисът на Светия Кръст
На север се намират бившите императорски конюшни, сега превърнати в Картинната галерия на замъка. Основните картини са част от колекцията на австрийския император Рудолф II от края на XVI век. В галерията са изложени произведения на италиански, немски, холандски и фламандски майстори.
На фона на строгите и еднообразни фасади на сградите в югоизточния ъгъл на двора се откроява белият параклис на Светия Кръст, а пред него виждаме и Фонтанът на Кол. Впечатляващ е и кладенецът с метална решетка .












Основният и най-голям двор, разположен в най-източната част на комплекса е Третият Кралски двор. Централното пространство на двора е заето от Катедралата Св.Вит,  Вацлав и Адалберт с главна западна фасада с две кули и оригинален вход (Златната порта) и кулата. Пред катедралата се издига сградата на Стария пастор, заслон с разкопки, обелиск от 1928г.и статуята на Свети Георги.

Старият кралски дворец е създаден през XII век и е бил изграден в първоначално в готически, а по-късно - в красив ренесансов стил. В края на XV век в двореца била построена залата „Владислав”- най-голямото светско пространство в средновековна Прага.
Изграждането на сложната сводеста каменна система било истински инженерен подвиг. Като най-важната представителна зала в страната Залата „Владислав” се използвала за тържества, приеми коронации и други събития на бохемския двор. Пространството е достатъчно голямо, за да побере турнири между рицари. А по „Стълбището на рицаря” дори могли да преминават и коне.

Владиславската зала в Стария кралски дворец

Дворецът Шварценберг. Това е ренесансов дворец, също украсен с богати  рисунки, в който последователно са живели чешките крале, както и благородническите семейства Лобковиц, Розенберг, Егенберг и накрая Шварценберг (чиято собственост върху двореца е до 1947 г.). Дворецът е построен между 1545-1567 г. като градска резиденция на Ян Попел младши от Лобковиц. От този момент нататък дворецът преминава от един собственик на друг, докато през 18 век става собственост на семейство Шварценберг. През 1947 г. дворецът е конфискуван и превърнат във Военноисторически музей. През 2002 г. дворецът става филиал на Националната галерия. В интериора на двореца са запазени ценни ренесансови картини от 1580 г. Изложената колекция се основава на картини от епохата на Рудолф (царуването на крал Рудолф II, стилът е късен маниеризъм) и чешкия барок в Чехия. Но в музейното пространство можете да се видят скулптури, археологически експонати и оръжия. Покривът на двореца е украсен с еленови рога, чийто произход се свързва или с напълно прозаичната причина - ловните трофеи на един от принцовете, или с мистериозна изненада от любовник ... Понякога именно тази митология привлича вниманието на туристите, но това не е така – дворецът е интересен сам по себе си.





Базиликата „Свети Георги“
Тя е втората църква в Пражкия замък, основана през 920 г. От нея обаче е останала малка част, тъй като през 973 г. е разширена и реконструирана.
Излизаме от Стария дворец и на неголям площад виждаме червената фасада на базиликата Свети Георги и овалното преддверие на Двореца Розенберг. Църквата Св.Георги, основана през 920г. от княз Вроцлав I била втората важна църква в тогавашна Прага и втори божествен храм в Пражкия замък. Самият Вроцлав I бил погребан в църквата през 921г. Базиликата е осветена през 925 г. по време на управлението на сина на Вроцлав Вацлав, по повод пренасянето на тленните останки на майката на Вроцлав (бабата на Вацлав) – Света Людмила от Тетин. По-късно тленните останки на тази важна светица, Света Людмила, били погребани в параклиса „Света Людмила“. През 973г. княз Болеслав II и неговата сестра Млада основали манастира „Свети Георги”. Сестрата Млада била ръкоположена за игуменка в Рим, откъдето довела първите монахини от ордена на Св. Бенедикт. Благодарение на усилията на Млада, първоначалната романската ротонда била преустроена и превърната в трикорабна базилика, а манастирът станал неразделна част от базиликата.
Дворецът Розенберг станал основната резиденция на семейства Розенберг, след като къщите им били унищожени при пожара на Пражкия замък през 1541 г.  
Ренесансовият дворец е построен между 1545 и 1574 г. 30 години по-късно става собственост на император Рудолф II. През XVIII век дворецът е коренно преустроен и става дом на Института на благородниците.
През 1142 г., църквата и манастирът били напълно изгорени. Базиликата била повторно построена в романски стил. Освен фасадата и няколко елементи в интериора, базиликата е запазила този вид и до днес. В края на ХVІІ била оформена бароковата фасада, а по- късно ( 1718-1722) в югозападната й част е построен бароковият параклис на Св. Йоан Непомуцки. Две масивни романски кули, високи на по 40 метра, допълват фасадата на базиликата. Южната кула, наречена Адам, е интересна с това, че е малко по-мощна от северната кула на Ева.
Църквата на Всички Светии е параклис, разположен в комплекса на Пражкия замък. Мястото на църквата първоначално е било осветено през 1185 г. и там била построена романска сграда. Въпреки че първоначално е била самостоятелна, църквата била силно повредена при пожара през 1541 г., който поглъща двореца и църквата. Чрез успешни реконструкции и разширения църквата се приближила към двореца, по-специално със залата Владислав. Църквата пази гроба на Св. Прокопий и неговият живот е изобразен върху картини по стените. Въпреки че е достъпна от зала Владислав, църквата обикновено е отворена за обществеността само по време на религиозни служби и концерти.









Дворецът Розенберг или църквата Мария Терезия Пиа Феликс Августа




Четвъртият Кралски двор се различава от останалите дворове. Намира се в западната част на комплекса. Може да се влезе през портата до Архиепископския дворец на площад Hradčanské namesti, или от източната страна през отделен проход на двореца. До Четвъртия двор се достига и по странични пътища - не е класически двор. Дворната площ е ограничена от дворцовите сгради само от южната и източната страна, а на север- само се допълва със зеленината на градината Na Baště.

Кралските градини











Няма коментари:

Сицилия, Палермо - от тук, от там, Италия

Всяко селище може да мечтае за изключителното разположение на Палермо. Естественото пристанище и пръстенът от планини около него оформят огр...