Златната уличка“ (Zlata ulicka) опира в стените на замъка, а в двата й края са „Бялата кула“ и „Далиборовата кула“. По време на управлението на Рудолф II (1576-1611), тази очарователна уличка с ярко боядисани къщи е любимото място на алхимиците. Първоначално на нея живеят членове на императорската свита, а името й идва не от алхимиците, а от златарите, които се заселват тук по-късно - в края на XVII век. Император Рудолф проявява силен интерес към алхимията. През XVI век английски чародеи като Джон Дий и Едуард Кели срещат радушен прием в чешкия кралски двор, чийто император е голям почитател на мистичните изкуства. Рудолф - дълбоко объркан от периодични пристъпи на умопомрачение човек, е очарован от теориите на алхимиците и различните псевдоучени, които претендират, че са разгадали тайните на Вселената. Алхимията е приложение на научни принципи, както са били разбирани тогава, към магическото. Главната й цел е да открие еликсира на вечния живот и да превърне основни метали в злато, като в експериментите й има много мистични елементи. Въпреки че голяма част от алхимиците са шарлатани, тя се приема несериозно и през XVII век дори математици от ранга на сър Исак Нютон провеждат алхимични опити.
Състоянието на „Златната уличка“ се подобрява значително, когато императрица Мария Тереза (упр. 1740-1780) заповядва да бъдат съборени мръсните дървени къщички и отново да бъдат издигнати от солидни материали като тухли.
В края на XIX век улицата става модерен артистичен квартал. През 1917 г. Франц Кафка и сестра му живеят за кратко на N= 22, а нобеловият лауреат Ярослав Сайферт се настанява тук 10 години по-късно. Днес къщата му вече не съществува. През 50-те години на XX век всички обитатели се преместват и тогава къщите биват боядисани в днешните цветове. Така бедният преди столетия квартал е превърнат в живописна улица с магазини за сувенири. Приятната донякъде атмосфера на „Златната уличка“ е в пълен контраст с двете кули, които go XVIII век са използвани за затвор.
От 60-те години на миналия век улицата“Nový svét”- е била обитавана предимно от художници и е търсена от посетители, тъй като е защитена зона, пешеходна зона и един от най-тихите кътчета на Храдчани. Сега уличката е интересно място за туристите.
Състоянието на „Златната уличка“ се подобрява значително, когато императрица Мария Тереза (упр. 1740-1780) заповядва да бъдат съборени мръсните дървени къщички и отново да бъдат издигнати от солидни материали като тухли.
В края на XIX век улицата става модерен артистичен квартал. През 1917 г. Франц Кафка и сестра му живеят за кратко на N= 22, а нобеловият лауреат Ярослав Сайферт се настанява тук 10 години по-късно. Днес къщата му вече не съществува. През 50-те години на XX век всички обитатели се преместват и тогава къщите биват боядисани в днешните цветове. Така бедният преди столетия квартал е превърнат в живописна улица с магазини за сувенири. Приятната донякъде атмосфера на „Златната уличка“ е в пълен контраст с двете кули, които go XVIII век са използвани за затвор.
От 60-те години на миналия век улицата“Nový svét”- е била обитавана предимно от художници и е търсена от посетители, тъй като е защитена зона, пешеходна зона и един от най-тихите кътчета на Храдчани. Сега уличката е интересно място за туристите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар