Замъкът Бухлов, Чехия

Бухлов (на чеш. Hrad Buchlov) е кралски замък, намиращ се на един от най-високите хълмове на Хршибов на 510 метра надморска височина в близост до село Бухловице в Южна Моравия (Злински регион). Замъкът Бухлов е основан в началото на XIII век, като кралски замък, който е охранявал пътя между източна Моравия и Унгария, като основната цел е да пази прохода Хршиби от унгарското нападение. Първоначално започва да се строи в романски стил. Изобщо няма документи за произхода на замъка, което е донякъде необичайно за чешките кралски замъци.

До 16 век кралят „заема“ замъка на различни благороднически фамилии, които са му служили. Всеки собственик постепенно разширява замъка. През 1280-те години се появява шато параклис, който е копие на парижкия Sainte-Chapelle, господата от фамилията Цимбурк (Cymburk) построяват великолепна късноготическа рицарска зала през 15 век. В същото време Бухлов става една от крепостите в борбата срещу хусистите. През 1546г започва ренесансовата адаптация на замъка чрез построяването на т.нар. часовникова кула и добавена нова кръгла крепостна стена с цилиндрични кули за защита на южната страна на замъка. Ерата на ренесанса завършва с построяването на балната зала през 1602г. по случай сватбеното тържество на тогавашния владетел. През 1613г. е била изкопана просторна винарска изба в скатовете на хълма на замъка. През 1518 г. замъкът най-накрая преминава в частна собственост, влиятелните Жеротини (Zerotiny) стават собственици. Последните собственици на замъка били покровители и любители на изкуството на Берхтолд. Те притежавали замъка от 1800 г. до 1945 г. Сега замъкът принадлежи на държавата.
Интериора на замъка показва развитието на бита и културата от 15 до 19в.
В замъците има такава шега, че във всеки уважаващ себе си древен замък трябва да има призрак. В Чехия почти всеки замък има свой призрак. Най-често това е специален човек, „работещ“ като призрак. Директори на музеи, шефове на крепости, кастелани - те отлично разбират как да привлекат туристи. Поради конкуренция те наемат специален човек, обличат средновековна носия, понякога го мажат с всякакви фосфоресциращи масла и го пускат да се разхожда по коридорите на замъка, за да забавлява туристите. Когато човек дойде на такава работа, началниците му строго предупреждават: „Ако вярвате в духове, няма да работите в замъка. Това не е място за тези, които вярват в духове". Кастеланите и другите служители на замъците могат да кажат на някого само в личен разговор, че всяка вечер чуват стъпки, скърцане на дъски за пода, блъскане на заключени врати, вой на несъществуващи кучета и др.
Работниците в замъка се шегуват само с туристи. И когато последният посетител напусне замъка, те също не остават там. Защото те са виждали толкова много различни неща, че има достатъчно за бестселър!
В замъка Бухлов е имало следния случай. Облечено в нощница момиче я пускат да се разхожда по крепостните стени за да плаши туристите. Екскурзоводите заснемат реакцията на туристите, някои аплодират момичето, други крещят от страх. Това нещо го правели дълго време до един хубав момент , когато зад момичето в нощничка се появи съвсем ясен контур на женска фигура в бяла рокля, приличащ на топка светлина. Тогава всички замръзнали от страх - някак си осъзнавайки, че шегите са свършили, а зад момичето „призрак“се движи истински призрак. Тогава, когато се появил истински призрак, всички гласове замлъкнали, чувало се само задавеното дишане на оператора и гласът: „Не звъни, просто не звъни на Миланка - тя ще се уплаши!“ Милана било името на момичето в нощницата. Тя тръгнала по стените и призракът изведнъж изчезнал. Смята се че в Бухлов е живял истински призрак, тих, спокоен, не показан на никого. Очевидно той просто не харесвал тези сбирки и шегички.