Кутна Хора, Чехия

Кутна хора е град в регион Бохемия, Чехия. Кутна Хора е част от световно наследство ЮНЕСКО. В превод Кутна Хора означава "разкопана планина". Градът е основан през първата половина на 13 век. Център на добива на сребро през Средновековието. Кутна Хора се появява като град заради находищата на сребро, които привличат миньори в района, затова и днес има малък музей на среброто. Именно мините са довели до образуването на първите рударски селища, едно от които е наречено "Cuthna Antiqua", което означава "старо монашеско расо". Според легенда, един от монасите заспал на близкия хълм и на сън видял сребърни блокове. Когато се събудил, той наистина ги намерил на мястото, посочено в съня, и покрил това място с расото си. Кутна Хора става мястото на първата „сребърна треска“ в Европа. Около мините се появява хаотична грамада от бараки, механи, бани, дюкяни и пр. Тогава разпръснатите селища се обединяват, а Кутна Хора придобива привилегиите на царски град. Градът е силно повредена по време на хуситските войни. Поради изчерпването на рудите до средата на 16 век градът изпада в упадък.
През 14-и век се превръща в кралски град, украсен с монументи, които акцентират върху богатствата му. Днес изглежда малък, но в Средните векове е бил Златният град, с богатство от сребърни находища и добивни мини. В края на ХІІІ век 1/3 от среброто на Европа се е добивало тук. Богатството на кутнохорските мини, особено шахтата Осел, става основа на кралската власт в Бохемия и основен източник на средства за сградите на рода Люксембурги през 14 век. Кралете Карл IV И Вацлав IV полагат доста грижи за града, поддържат го при различни спорове, дори разкрасяват градските сгради. През втората половина на 14 век са построени „Св. Яков“ и още шест църкви, кметството и други сгради, а градът има крепостна стена с шест врати. Споменава се и за училище в града през 1363г.

В самия център на Кутна Хора има малък площад, от който тръгват няколко разклонения, така организирани, че всяко да води към конкретна забележителност. Неслучайно сравняват Кутна Хора с Прага - тя действително е като нейно умалено копие. Историческият център на Кутна Хора е компактен и в него най-ярко блести звездата на пищната пет куполна готическа църква Св. Барбара (Варвара). Строежът и е започнат през 1388г. и завършва чак през 1905г, а острите копия, които се издигат от покрива й, са перфектен пример за готика от Бохемия, вписана вСветовното културно наследство на ЮНЕСКО през 1995. Строежът й е започнат през 1388 г. от Петр Парлер, но през вековете по различни причини на няколко пъти е прекъсван. И чак след повече от 500 години църквата е завършена окончателно, през 1905 година. Затова и съдържа елементи както от времето на разцвета на готиката, така и от късната готика… Санта Барбара е покровител на миньорите, оръжейниците, военните инженери и на всички, които работят с взривни вещества. А тъй като Кутна Хора е била център за добив на сребро, очевидно защо са нарекли най-красивата си църква така…
Прекрачил прага й, човек бива посрещнат от изящна фреска, разказващ част от историята за невинната смърт на младото момиче Варвара. Друга забележителност на храма са майсторските витражи, а сред предимствата на катедралата са невероятните гледки към цялото градче от терасата в задната част на катедралния й двор.

Органът в катедралата. Има 400бр.тръби.

Интересен е и италианския съд, който в миналото е бил кралска резиденция и монетен двор. Сградата датира от края на XIII век. Готическата каменна къща от 1902г. съдържа един от най – богатите архиви в страната. Друга забележителност е готическата църква Св. Джеймс, която се гордее с 86 – метровата си кула. 
Средновековния център на Кутна Хора ще ви впечатли с красивите си сгради и църквите си. Да, църквите. Тук никой не пропуска да надникне в църквите, които могат да ви въздействат по два начина – силно да ви впечатлят или дълбоко да ви шокират. 
Седлечката костиница, известна като "Църквата на костите" изглежда "неподходяща" атракция в покрайнините на Кутна Хора, където в близост са разположени и други храмове - Причастието на Божията майка, Свети Йоан Кръстител, Християнският манастир. Костиницата в Седлеч изглежда съвсем нормална каменна сграда отвън. Но не така е отвътре, където цялата й декорация е направена от човешки кости и черепи - гирлянди, фризове, олтари, свещници, сводове, гербове/като този на фамилия Шварценберг/. Малко смущаваща и стресираща, но много впечатляваща гледка очаква посетителите на църквата-костница в предградието на Кутна Хора - Седлец. Интериорът на храма е изграден от костите на около 40 000 мъртъвци. Всичко започва през 1278 г., когато кралят на Бохемия изпраща в Йерусалим абата на цистерцианския манастир в Седлец. Когато абат Хенри посещава Божи гроб, донася в Кутна Хора пръст от Голгота мястото, където се твърди, че се е случило разпятието на Исус Христос и я разпръсва около гробището, което съществува тук по това време и то добило статус на Света земя. Всеки един от богатите и знатни чехи, поляци, баварци и белгийци считали, че е въпрос на чест да бъдат погребани именно тук. През 1400 г. се взема решение в гробището да се издигне готическата църква "Вси Светии". Различни части от гробището постепенно били ликвидирани, като костите от изпразнените гробове се трупали на огромни пирамиди. През 1511 г. е построен параклис, в който да бъдат прибрани костите на разрушените гробове. Костите, които в момента се намират в костницата на Седлец, са били ексхумирани през XV век, за да се освободи място за разширяване на територията на града, както и за нови погребения. И те изглежда са стояли струпани в подземието на тази готическа църква до 1870 г., когато на дърворезбар на име Франтишек Ринт било възложено да ги извади и организира. Внимателно обработени, дезинфекцирани и избелени с хлорна смес, кокалите и черепите били нанизани в най-различни форми. Като цяло идеята на Ринт била създаденото от ръцете му да напомня за временността на човешкия живот и неизбежната смърт. Резултатът е зрелищен и шокиращ. Подземната част на църквата съдържа полилей, направен изцяло от кости, направен от всички налични кости в човешкото тяло, както и гирлянди от човешки черепи. Вляво от полилея има герб, изработен от костите на Шварценбергите, аристократична чешка фамилия, която някога е управлявала града. Междувременно колекция от струпани накуп човешки черепи стои вдясно. Всичко това е придружавано от религиозни сцени, реализирани от кости, които напомнят на посетителите, че църквата остава традиционно място за религиозно поклонение, въпреки доста зловещото си съдържание.

Част от величието на града можете да се види днес в историческия център на Кутна Хора, който е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Както във всички градове на Бохемия и Моравия, така и в центъра на Кутна Хора има Статуя на чумата, изградена в бароков стил между 1713 и 1715, от благодарност за спасените от епидемията. Марианската колона (още чумна колона) е религиозен скулптурен паметник, издигнат в чест на Дева Мария, често за благодарност за края на чумни епидемии или други благоприятни събития, които се е смятало, че се случват благодарение на светицата. Практиката да се издигат религиозни паметници във вид на колони, увенчани на върха със статуя или християнски символи, като израз на вярата в обществото, процъфтява в европейските католически страни през XVII и XVIII век и се превръщат в едно от най-видните изражения на бароковата архитектура. Това повлиява бароковата архитектура и в някои от източноправославните страни. Освен Дева Мария, на чумните колони могат да бъдат представени и някои други светци. Типичен е Свети Рох, който според преданието се поболял, докато помагал на болни по време на чумна епидемия, но се е изцелил благодарение на силата на вярата си. Често поставян върху колони е и великомъченикът Свети Себастиан, поначало смятан за патрон на стрелците. В средните векове Себастиан заема в съзнанието на хората мястото на бога-стрелец Аполон, който традиционно е свързван с чумата по силата на метафоричното сравнение между случайния характер на чумната заболяемост и случайните изстрели. Други често изобразявани светци върху колоните са Света Барбара, покровителка на починалите от внезапна смърт, както и Свети Франциск Ксаверий, който според легендата възкресявал мъртвите, и Свети Карло Боромео, прочул се с грижите си за болни и умиращи.

В късен готически стил е Каменният фонтан от края на ХV век, който е бил основен източник на питейна вода за населението на Кутна хора до 1890.

Храдек или Малкият замък е стара готическа крепост, превърната в дворец от началото на ХVІ век. Заедно с Каменния дом днес са обединени в предназначението си като Музеи на среброто. Може да се включиш в обиколката на шахтите оборудван с каска, челник и всичко необходимо за станеш миньор.

В Кутна хора се намира раннобароковата сграда на Йезиутския колеж, проектиран от италианския архитект Джовани Доменико Орси. Строежът му започнал през 1667, но бил завършен през 1750, след неговата смърт. През 1773 Йезуитският колеж е забранен в Бохемия и сградата е използвана като военна база. Сега служи за Галерия на изкуството от Централна Бохемия с произведения на съвременното модерно изкуство.

Пътят зад йезуитския колеж водещ до катедралата наподобява на Карловия мост в Прага. Тук трябва да се обърне внимание на групата скулптури с лъва със златна корона. Короната действително е златна и тя символизира "златния век" на Чехия. В ляво е покровителя на Чехия Св.Вацлав или Вечеслав Чески, а в дясно е баба му Людмила, която приела христянството.

Църквата "Св.Яков"

Близо до църквата "Свети Яков" е разположен Италианският двор, кръстен на италианските специалисти в минното дело. Италианският двор е бил резиденцията на бохемките крале при посещенията им в Кутна хора, тук се съхранява кралското сребро. Сега е Музей на монетите. Монетната реформа в Бохемия започва през 1300 година с изсичането на нова монета - пражки грош/равен на половин пени/. Сеченето на монетите е концентрирано около сребърните залежи в Кутна хора. Тази монетна реформа е историческа и води до възход на региона през следващите векове.
Музеят на шоколада. Местните хора наричат музея на шоколада в Кутна Хора "най-малкия музей на шоколада в света, с най-голямата история." Атрактивната “шоколадница” отдава почит на всичко, свързано с шоколада, от началото на XIX в. насам. По време на визитата си там гостите могат да направят туристическа обиколка и да се насладят на дегустации на шоколад и частни вечери на свещи.
Музеят на печатницата на Гутенберг. Гутенберговата печатница е прочута с това, че е използвана от Йоханес Гутенберг, приеман за изобретател на печатната преса, и от писар на име Мартин от Тиснов, за отпечатването на Библията от Кутна Хора през 1489 г. И до наши дни, тази книга остава едно от най-значимите първи издания в света. Този музей предлага на посетителите си уникален поглед към печатните преси на старите времена чрез увлекателната си експозиция "История на книгопечата в Кутна Хора".
В Кутна Хора е сниман един от филмите за Тримата мускетари.