Името на Велехрад е популярно далеч извън границите на Чехия, заради култа, асоцииран със св. св. Кирил и Методий, разказват хората в чудно красивата катедрала, носеща тяхното име. В девети век селцето е било политически и административен център на Великоморавската империя. През 862 г. немският крал Лудвиг Немски нахлува във Великоморавия, а нейният княз Ростислав праща пратеници с молба за помощ при византийския владетел Михаил III. За да премахне немското влияние от страната си, князът моли императора да изпрати във Великоморавия християнски мисионери, които да проповядват на славянски език. Византия праща братята Кирил и Методий, които през пролетта на следващата година тържествено са посрещнати заедно с учениците си във Велеград. В началото на IX век, когато Велика Моравия е отделена от баварското църковно ръководство и се създава първата славянска епископия, Методий става първи архиепископ на Великоморавия и Панония. Митрополията му, според историческите бележки, е тъкмо във Велехрад. През пролетта на 870 г. новият архиепископ е пратен във Великоморавия, но по пътя, по нареждане на баварските епископи, е арестуван, отведен в Регенсбург, изтезаван и хвърлен в затвор. Три години се води тежка кореспонденция между папата и епископите за освобождаването на Методий. След като излиза от затвора, той отново продължава мисията си във Великоморавия и заедно с учениците си в своята Велехрадска катедра превежда и създава много книги, обучава духовници. След IX век, Велехрад се споменава отново през 1131 г. в доклад на епископа на Оломулц, а популярността му нараства в началото на XIII век, когато тук се създава първият цистериански манастир в Моравия. Огромното духовно средище, построено в римски и готически стил, е завършено през 1240 година. Манастирската черква „Възнесение на Света Богородица” е осветена от епископ Роберт на 27 ноември 1228 г., макар по това време да не е съвсем завършена.
Първото унищожение спохожда манастира два века по-късно, когато той е сринат до основи и опожарен от моравските хусисти. Църквата е построена отново от Екард – абат на Шойбен, в периода 1587 – 1592 г. През VII век абат Ян Грейфенфелс от Пилзенбург прави първата барокова реконструкция на манастирския комплекс. Днешният вид на обителта датира от около 1700 година. Причината за незабавното ново построяване става пожар през 1681 г.
По време на църковните реформи, предприети от австрийския император Йозеф II, цистеранският манастир е затворен, но черквата получава нов живот и се превръща в енорийска през 1784 г. Шест години по-късно във Велеград идват йезуитите и поемат грижите за базиликата и черквата. Те работят тук и до ден-днешен.
Важността на Велехрад за култа към Кирил и Методий е акцентирана през 1928 г. от папа Пий XI, който дава статут на велеградската църква на малка папска базилика. През 1985 г. папа Йоан Павел II донася в манастира символичната Златна роза, а през април 1990 г. лично посещава Велехрад и води религиозното поклонение пред делото на светите братя.
Днес селцето е сред най-известните духовни места в Централна Европа, най-вече за католиците от Чехия, Словакия и Хърватия. Велехрад е смятано за духовен център – мост между Изтока и Запада на християнска Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар