Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка на Вермахта ведно с остатъците от РОА на генерал Андрей Власов. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от Съветския съюз. През 1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите по демократичен път. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските на Варшавския договор, включително и БНА. След падането на Берлинската стена през 1989г., през 1993г. Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.
Benji Traveler: На халба бира и .... малко вино, Чехия
Една от най-важните архитектурни забележителности в Храдчани е разкошният комплекс Лорето(Лорета). Това е бароково поклонническо място, създадено през 1626г. под покровителството на чешката благородничка Катрин Лобкович. Тя искала да увековечи легендата за Свещената къща (Санта Каса), къщата в Назарет, където Архангел Михаил съобщил благата вест на Дева Мария, че в скоро време тя ще роди младенеца Исус Христос. Според легендата Свещената къща била под заплаха от неверниците и затова през 1278г. ангелите я пренесли от Назарет в Северна Италия. В знак на благодарност за това чудо в някои страни построили копия на Свещената къща. Такова копие било изградено и в Прага. Санта Каса била проектирана от италианския архитект Джовани Орси и станала истинското „сърце” на комплекса Лорето. Изящната облицовка на къщата е дело на италиански дизайнери, а картините във вътрешността й изобразяват живота на Дева Мария.
В средата на източната част на двора се издига църквата „Рождество Господне“ (Kostel Narození Páně), построена през XVIII век в стил „рококо”. Църквата има разкошен бароков интериор и подобно на параклисите в двора възхвалява жени, провъзгласени за светици като Света Марсия, мъченица от Сиракуза. През 1620г.недалеч от това историческо място се състояла битката при Бялата планина. Оттогава са запазени безценни предмети и украшения, които се пазят в Съкровищницата на църквата. Най-ценният предмет е Пражкото слънце – религиозно реликвено украшение, изработено от позлатено сребро и съдържащо 6222 диаманти.
Часовниковата кула Лорето, която се издига над богато украсената главна фасада съдържа карильон или комплект от 30 камбани, които са били отлети в Амстердам през 1694г. Карильонът изпълнява химн We Greet thee („Поздравяваме те!”) и други мелодии на всеки точен час.
Църквата на победите (Kostel Panni Marie Vitězné), наричана още Светилището на младенеца Исус от Прага. В храма се намира прочутата дървена статуя, покрита с восък. Статуята е изображение от XVIвек, донесена от Испания и подарена от принцеса Поликсена Лобкович през 1628г. Младенецът е облечен в луксозно облекло и императорски регалии и златна корона. В лявата ръка държи глобус с кръст,а дясната ръка е вдигната в жест на благословение. Всяка година по време на Коледа и Великден жителите на Прага отдават заслужена почит на статуята.
Скоро след построяването на укрепения замък (храд) над река Вълтава през IX век, около него започват да никнат сгради. Зоната около замъка става известна като „Храдчани“ (Hradcany), докато районът между замъка и реката е наричан „Мала Страна“ (Mala Strana).
През XII век е изграден мост, който свързва двата бряга на реката, покрай която израстват църкви и други сгради.
Официално „Мала Страна“ става град през 1257 г. През XIV век той вече е ограден от крепостни стени, но те не го спасяват по време на Хуситските войни през XV век и сградите са сериозно засегнати. Възстановен от разрушенията, градът е опустошен от пожар през 1541 г. Следва нов период на разцвет за „Мала Страна“, през който италиански архитекти, наети от аристократи, изграждат имения и дворци за тях.
Мала страна е един от четирите исторически района на чешката столица Прага. На запад от нея на хълма се извисява Храдчани заедно със старинния замък Пражки град, а на изток се простира Старе место, с което тя е свързана чрез Карловия мост.
Похорелец е бивше селище и квартал в западния край на Храдчани. Похорелец в превод означава място, засегнато от пожар. И наистина, според историческите сведения първият пожар в това предградие на Храдчани е избухнал през XI век. Други пожари възникнали през 1420,1541 и 1742г. Сред безкрайните гори и пясъчници на крепостната могила на пражкия хълм в периода 1140-1143г. бил изграден Страховският манастир. Първата романска каменна сграда на манастира Страхов била напълно унищожена през 1258г. поради невниманието на спящ монах, който не успял да изгаси горящата свещ. В края на XVIII век, когато император Йосиф II издал заповед за ликвидиране на безполезни манастири. Спасението на манастира било създаването на библиотека, която съществува вече 8 века и има над 130 хиляди книги 25 хиляди стари ръкописи, музикална колекция и Страховското евангелие – една древна книга, издадена през 9 век. Говори се, че един монах с изключителна музикална памет успял да нотира мелодията, която самият Моцарт импровизирал преа 1787г., свирейки на орган в манастира. Така записаната творба е превърната в истинска реликва на манастира. През ХХ век е създадена известната художествена галерия на комплекса. Днес комплексът се счита едновременно за религиозен център, музей и стара библиотека на Чешката република. Манастирът е архитектурен паметник и е една от най-старите манастирски обители на Норбертинския орден. В готическата църква на манастира „Успение Богородично” се съхраняват мощите на Норберт Ксантенски,основателя на ордена.
Съвсем близо до входа на манастира се намира Пивоварната на Страховския манастир.Технологията за приготвяне на вкусна, висококачествена напитка била усвоена от монасите още през XIIIвек. През Средновековието бирата позволявала на монасите да издържат на дълги пости. В тази пивоварна за първи път е приготвена известната бира St. Norbert.
Съвсем близо до входа на манастира се намира Пивоварната на Страховския манастир.Технологията за приготвяне на вкусна, висококачествена напитка била усвоена от монасите още през XIIIвек. През Средновековието бирата позволявала на монасите да издържат на дълги пости. В тази пивоварна за първи път е приготвена известната бира St. Norbert.
Benji Traveler: На халба бира и .... малко вино, Чехия
Една от най-важните архитектурни забележителности в Храдчани е разкошният комплекс Лорето(Лорета). Това е бароково поклонническо място, създадено през 1626г. под покровителството на чешката благородничка Катрин Лобкович. Тя искала да увековечи легендата за Свещената къща (Санта Каса), къщата в Назарет, където Архангел Михаил съобщил благата вест на Дева Мария, че в скоро време тя ще роди младенеца Исус Христос. Според легендата Свещената къща била под заплаха от неверниците и затова през 1278г. ангелите я пренесли от Назарет в Северна Италия. В знак на благодарност за това чудо в някои страни построили копия на Свещената къща. Такова копие било изградено и в Прага. Санта Каса била проектирана от италианския архитект Джовани Орси и станала истинското „сърце” на комплекса Лорето. Изящната облицовка на къщата е дело на италиански дизайнери, а картините във вътрешността й изобразяват живота на Дева Мария.
В средата на източната част на двора се издига църквата „Рождество Господне“ (Kostel Narození Páně), построена през XVIII век в стил „рококо”. Църквата има разкошен бароков интериор и подобно на параклисите в двора възхвалява жени, провъзгласени за светици като Света Марсия, мъченица от Сиракуза. През 1620г.недалеч от това историческо място се състояла битката при Бялата планина. Оттогава са запазени безценни предмети и украшения, които се пазят в Съкровищницата на църквата. Най-ценният предмет е Пражкото слънце – религиозно реликвено украшение, изработено от позлатено сребро и съдържащо 6222 диаманти.
Часовниковата кула Лорето, която се издига над богато украсената главна фасада съдържа карильон или комплект от 30 камбани, които са били отлети в Амстердам през 1694г. Карильонът изпълнява химн We Greet thee („Поздравяваме те!”) и други мелодии на всеки точен час.
Църквата на победите (Kostel Panni Marie Vitězné), наричана още Светилището на младенеца Исус от Прага. В храма се намира прочутата дървена статуя, покрита с восък. Статуята е изображение от XVIвек, донесена от Испания и подарена от принцеса Поликсена Лобкович през 1628г. Младенецът е облечен в луксозно облекло и императорски регалии и златна корона. В лявата ръка държи глобус с кръст,а дясната ръка е вдигната в жест на благословение. Всяка година по време на Коледа и Великден жителите на Прага отдават заслужена почит на статуята.
Всяка легенда, свързани с историята на стара Прага е ценна и вълнуваща. С Вишехрад са свързани и много чешки легенди и митове, но същевременно е съвсем истински. Дълго време се е смятало, че тук е изградена първата крепост, която по-късно става столица на Бохемия, но археологически разкопки в последно време говорят, че замъкът на Храдчани е възникнал още по-рано. Независимо каква е истината, ясно е, че Вишехрад вече е съществувал към средата на X век, разположен върху висока скала над Вълтава. Мястото е достатъчно просторно и позволява да се построи голяма, лесна за отбраняваме крепост.
Пршемисъл Орач е легендарен чешки княз и пръв законодател на чехите, който се счита за основател на чешката династия на Пршемисловците.
Според легендите Прага възниква, когато принцеса Либуше спира на Вишехрад и предрича величието на града, който ще бъде издигнат на това място. Тя се омъжва за селянин на име Пршемисъл и така се поставя началото на династията Пршемисловците. На двата бряга на река Вълтава - при Вишехрад и на Храдчани, са изградени две славянски крепости, а първият манастир на Бохемия изниква при Бржевнов през 993 г. Градът се разширява бързо в посока на днешния Стар град (Stare Mesto), а значението на Вишехрад намалява за сметка на района около Пражкия замък (Hradcany). През 1257 г. крал Пшемисъл Отакар II построява „Мала Страна“ (Mala Strana) в подножието на замъка. Пршемисъл Орач е легендарен чешки княз и пръв законодател на чехите, който се счита за основател на чешката династия на Пршемисловците.
С разрастването на чешките владения към Адриатическите брегове, особено по времето на Карл IV, чиито планове и строежи са съизмерими с най-големите в Европа, Прага се превръща във важна столица. Кралят добавя четвърти район към града - грижливо проектирания Нов град (Nove Mesto).
Непосредствено до църквата се намира къщата с каменната камбана, а до нея - дворецът „Кински” - прекрасна сграда с интересна фасадна мазилка в бяло розово от краткия период на стила „рококо”. Сега дворецът „Кински” е част от Националната галерия в Прага и обикновено е домакин на временни изложби. Къщата с каменната камбана, разположена в съседство с двореца Кински, е построен е през 13-ти век и се предполага, че може да е бил дом на Йоан Бохемски и неговата кралица Елизабет. Фасадата е изградена през бароковия период, а готическият произход на сградата става напълно разбран едва по време на реставрацията през 70-те години на миналия век. След това е възстановен до предишната си готическа слава и изглежда невероятно автентичен. Подобно на двореца Кински, къщата също е част от Националната галерия в Прага.
Центърът на площада е зает от Мемориала на църковния реформатор Ян Хус, изгорен на клада заради убежденията си защото се противопоставял на някои от основните принципи на Римокатолическата църква. Марианската колона стои точно пред грандиозната църква на Тин. Това е нова забележителност на Прага, заменяща разрушената преди повече от век. Втората църква на Староградския площад в Прага е бароковата красота на Свети Никола. Църквата на Староместския площад построена през 1730г. от бохемския архитект Килиан Игнац Дитценхофер, който е проектирал църквата ”Св.св. Кирил и Методий” в Nove Mesto в Прага и двореца Кински.
Старото кметство представлява поредица от средновековни сгради в непосредствена близост до величествена кула, от площадката на която се открива чудна гледка. Комплексът е домакин на главния туристически офис в Прага и във великолепните зали на кметството могат да се разгледат интересни експонати –картини, снимки, книги и дори гербове на някогашни известни фамилии на града.
Пред южната стена на кулата пред астрономическия часовник винаги има натрупани много хора, които търпеливо чакат „парада” на апостолите. На върха на часовника е поставен макет на петел, а под него - гербът на Стария град. Този шедьовър, освен че показва времето, измерва фазите на Луната и има много точен календар.
Benji Traveler: Националният музей и Вацлавски площад, Прага, Чехия
Кралския път по улица Нерудова. Улицата е получила името си в чест на известния поет Ян Неруда, син на кръчмар, израснал в квартала и по-късно прославил страната си. Запазени са бароковите къщи, украсени с гербове на фамилиите и с емблеми, с които някога гражданите на Прага са украсявали домовете си. Такава традиция съществувала до 1770г. когато императрица Мария Терезия заповядала всички къщи в града да бъдат номерирани. Въпреки всичко старите имена и емблеми останали. Местните жители станали известни и със своите професии. Например къщата „При червения лъв” някога принадлежала на художника Петер Брандъл,а имението „При трите цигулки” било собственост на три поколения производители на цигулки. По средата на улицата се издигали Страховските порти, които били част от градските укрепления, след което били премахнати и улицата придобила по-добър вид. Днес тя е пешеходна. Освен исторически сгради на ул.Нерудова има множество магазинчета за сувенири,модно облекли,ресторанти и бирарии.Тук се намират Посолството на Италия, а малко по- нататък в района –посолството на САЩ и посолството на Германия.
Часовниковата кула Лорето
Староместски намести
Готическат църква „Дева Мария пред Тин”и Къщата с каменната камбана (вляво)
“Барутента кула" е една от оригиналните 13 градски порти в Стария град, Прага. Изграждането и започнало през 1475г. Кулата била замислена да бъде привлекателен вход към града, вместо отбранителна кула. Първият камък бил положен от Владислав II. Градският съвет дарил на Владислав II кулата като дар при неговото коронясване.
През 17 век кулата е използвана за съхранение на барут оттам идва прозвището ѝ Барутената кула.” Кулата е висока 65 метра.
Кулата на Хенри
Сърцето на „Мала Страна“ е „Малостранският площад", а неговото бижу е църквата Св.Николай
Чехия е вярна на традициите си. Качеството на кристала и бижутерията от полускъпоценни камъни, особено от гранат, е възхвалявано от столетия
Архитектурата на сградите на Стара Прага се отличава с необикновена пищност. В изграждането им са вземали участие талантливи строители, художници, скулптури и декоратори и така са построени забележителни шедьоври, които със своите фасади и вътрешно обзавеждане внушават усещане за красота и величие. Разглеждайки улиците на Прага откриваме великолепни сгради, които са изградени в различни стилове – самостоятелни или смесени. Столицата не е разрушавана през последните войни и затова много домове от миналите векове са запазени. Някои готически къщи са изградени върху римски основи. Общината непрекъснато ги ремонтира и обновява като се запазва стремеж за съхранение на красивите фасади с неповторими скулптури и орнаменти.
От Площада на Републиката по улица Целетна преди много години е минавала кралската процесия или Кралският път на Прага. Името "Кралски път" идва от маршрута, по който са се отправили наследниците на чешкия трон за коронацията. Управниците по това време живеели в Кралския двор, където сега се намира Общинският дом. Албрехт II от Хабсбург е първият, който тръгнал на коронацията по Кралския път през 1438 г. и през следващите 400 години, до революцията от 1848 г., всички чешки владетели повтаряли неговия маршрут.
По пътя си за коронацията владетелите минавали по много улици и забележителности – от Барутната кула на Площада на Републиката, по ул.Целетна през Стария градски площад покрай Старото кметство, по ул.Карлова покрай Клементинум, през площада на Кръстоносците до Карловия мост, после - по ул.Мостецка до Малостранския площад, по ул.Нерудова и улицата „Към града”, през Площад Храдчани до Пражкия замък и до катедралата Свети Вит. След като изминавал тези обекти, бъдещият крал се озовал в катедралата Св. Вит, където приемал чешката корона. Този път е бил от особено значение: той показвал интереса на бъдещия владетел към живота на своите съграждани и загрижеността му за тяхното благополучие. Посещението на императора винаги е било важно събитие в живота на жителите на града и те обсипвали пристигащия кортеж с цветя. Двадесет и шест крале и двадесет и осем кралици са минали по Кралския път преди коронацията им. Последната церемония е била през 1836г. при коронацията на крал Фердинанд. В момента, когато чешката монархия е потънала в забвение, Кралският път все още се използва от многобройни гости на града и служи като пешеходен маршрут за самите жители на Прага. Изненадващо, пътят, използван от кралете, е оцелял ,съхранил се е през вековете и е влязъл завинаги в културното наследство на чешката столица.
Историческата крепост Вишехрад (Vyśehrad) в превод - Горен град е построен вероятно през Х век на десния бряг на реката Вълтава.
В началото на XIV век Карл IV – чешки крал и император на Свещената Римска империя започнал да преустройва Пражкия замък и много години по-късно дошъл редът и на Вишехрад. Целият комплекс бил обновен, построени били нови укрепления с две порти и кралски дворец с разкошна зала. В рамките на крепостта се намира базиликата „Св. Петър и Павел“. Тя била реконструирана през втората половина на XIV век и отново през 1885 и 1887 г. в неоготически стил. През годините съдбата на Вишеград била доста противоречива. Първоначално бил център за управление, а по-късно почти изоставен след опустошение от нашественици. През XVII век, когато Хабсбургската монархия превзела чешките земи след 30- годишната война, Вишехрад бил преустроен през 1654 г. като барокова крепост и тя станала център за обучение на австрийската армия. Разгърнали се мащабни строителни дейности в архитектурния стил барок и Вишехрад се превърнал в укрепена резиденция с мощни тухлени укрепления, бастиони и портите Табор и Леополд. Cihelná brána (Тухлената порта) е структура в стил ампир, изградена през 1841 година. Основната част от Шпичката порта (Špička), а така също части от романския мост и разрушената готическа кула, известна като Libušina lázeň (Банята на Либуше) са единствените фрагменти, запазени от Средновековието. Романската ротонда на Св. Мартин датира от втората половина на XI век. Вишехрад и районът около него са станали част от столицата през 1883 година. В гробището „Вишехрад“ са погребани много известни личности от чешката история и култура, сред които Антонин Дворжак, Бедрижих Сметана, Карел Чапек, Алфонс Муха и др. Тук се намира и ротондата на Св.Мартин от XI век – най-старата запазена ротонда в Прага.
Старият град или (Stare Mesto) е наистина най-старият и най-внушителният район на столицата. Благодарение на изключителните архитектурни сгради на площада този квартал е успял да съхрани спомена за Средновековна Прага. Не случайно този квартал наричат „средновековното сърце” на Прага. Не е изненада, че е оживен с туристи по всяко време на деня.
Старе Место възникнало около просторното тържище на брега на Вълтава. Там се провеждал пазар също така мястото служело и за военно сборище. Благодарение на търговията живущите в района се замогнали и крал Вацлав I им дал градски привилегии (Město pražské). Според по-късни записи, средновековният град имал крепостна стена с 13 порти и широк ров, осигуряващ неговата защита. Старият град на Прага се развивал бързо. Неговият блясък и слава още повече се е увеличили, когато бохемският крал Карл IV станал свещен римски император през 1355 година. Оригиналното кметство било разширено с каменна кула през 1364г. ,а когато била завършена, тя станала най-високата сграда в града.
След като през XIV век Карл IV основал Новия град (Nove Mesto), ровът бил запълнен, а стената - демонтирана. Постепенно започвали да се издигат храмове, дворци и паметници. Площадът се превърнал в търговски кръстопът на Централна Европа. Първоначално се е наричал Големият площад, но през 1895 г. получил сегашното си име.
В началото на XIV век Карл IV – чешки крал и император на Свещената Римска империя започнал да преустройва Пражкия замък и много години по-късно дошъл редът и на Вишехрад. Целият комплекс бил обновен, построени били нови укрепления с две порти и кралски дворец с разкошна зала. В рамките на крепостта се намира базиликата „Св. Петър и Павел“. Тя била реконструирана през втората половина на XIV век и отново през 1885 и 1887 г. в неоготически стил. През годините съдбата на Вишеград била доста противоречива. Първоначално бил център за управление, а по-късно почти изоставен след опустошение от нашественици. През XVII век, когато Хабсбургската монархия превзела чешките земи след 30- годишната война, Вишехрад бил преустроен през 1654 г. като барокова крепост и тя станала център за обучение на австрийската армия. Разгърнали се мащабни строителни дейности в архитектурния стил барок и Вишехрад се превърнал в укрепена резиденция с мощни тухлени укрепления, бастиони и портите Табор и Леополд. Cihelná brána (Тухлената порта) е структура в стил ампир, изградена през 1841 година. Основната част от Шпичката порта (Špička), а така също части от романския мост и разрушената готическа кула, известна като Libušina lázeň (Банята на Либуше) са единствените фрагменти, запазени от Средновековието. Романската ротонда на Св. Мартин датира от втората половина на XI век. Вишехрад и районът около него са станали част от столицата през 1883 година. В гробището „Вишехрад“ са погребани много известни личности от чешката история и култура, сред които Антонин Дворжак, Бедрижих Сметана, Карел Чапек, Алфонс Муха и др. Тук се намира и ротондата на Св.Мартин от XI век – най-старата запазена ротонда в Прага.
Старият град или (Stare Mesto) е наистина най-старият и най-внушителният район на столицата. Благодарение на изключителните архитектурни сгради на площада този квартал е успял да съхрани спомена за Средновековна Прага. Не случайно този квартал наричат „средновековното сърце” на Прага. Не е изненада, че е оживен с туристи по всяко време на деня.
Старе Место възникнало около просторното тържище на брега на Вълтава. Там се провеждал пазар също така мястото служело и за военно сборище. Благодарение на търговията живущите в района се замогнали и крал Вацлав I им дал градски привилегии (Město pražské). Според по-късни записи, средновековният град имал крепостна стена с 13 порти и широк ров, осигуряващ неговата защита. Старият град на Прага се развивал бързо. Неговият блясък и слава още повече се е увеличили, когато бохемският крал Карл IV станал свещен римски император през 1355 година. Оригиналното кметство било разширено с каменна кула през 1364г. ,а когато била завършена, тя станала най-високата сграда в града.
След като през XIV век Карл IV основал Новия град (Nove Mesto), ровът бил запълнен, а стената - демонтирана. Постепенно започвали да се издигат храмове, дворци и паметници. Площадът се превърнал в търговски кръстопът на Централна Европа. Първоначално се е наричал Големият площад, но през 1895 г. получил сегашното си име.
Старе Мнесто - Старият град, историческото съце на Прага е съхранил средновековното си устройство с център "Старомнесткия площад". На площада и по уличките, които го свързват с брега на река Вълтава, има къщи, чиито основи датират от XI - XIIв. Два века по-късно районът получава подобащите му се на независим град привилегии и през 1338г. е построено "Старомнсткото кметство, най-красивата сграда на площада. Вековната история на Старомнестския площад предопределила сегашния му облик и в сградите му може да се види смесица от архитектурни стилове – барок, готика, рококо. Най-голямата църква в Стария град е църквата „Дева Мария пред Тин”, една от главните забележителности в Прага, заедно с Карловия мост. Готическите кули и фасадата на църквата са просто зашеметяващи. Корпусът на сградата е готически, но орнаментите и произведенията на изкуството вътре в нея са в бароков стил от 17-18 век.
Непосредствено до църквата се намира къщата с каменната камбана, а до нея - дворецът „Кински” - прекрасна сграда с интересна фасадна мазилка в бяло розово от краткия период на стила „рококо”. Сега дворецът „Кински” е част от Националната галерия в Прага и обикновено е домакин на временни изложби. Къщата с каменната камбана, разположена в съседство с двореца Кински, е построен е през 13-ти век и се предполага, че може да е бил дом на Йоан Бохемски и неговата кралица Елизабет. Фасадата е изградена през бароковия период, а готическият произход на сградата става напълно разбран едва по време на реставрацията през 70-те години на миналия век. След това е възстановен до предишната си готическа слава и изглежда невероятно автентичен. Подобно на двореца Кински, къщата също е част от Националната галерия в Прага.
Центърът на площада е зает от Мемориала на църковния реформатор Ян Хус, изгорен на клада заради убежденията си защото се противопоставял на някои от основните принципи на Римокатолическата църква. Марианската колона стои точно пред грандиозната църква на Тин. Това е нова забележителност на Прага, заменяща разрушената преди повече от век. Втората църква на Староградския площад в Прага е бароковата красота на Свети Никола. Църквата на Староместския площад построена през 1730г. от бохемския архитект Килиан Игнац Дитценхофер, който е проектирал църквата ”Св.св. Кирил и Методий” в Nove Mesto в Прага и двореца Кински.
Старото кметство представлява поредица от средновековни сгради в непосредствена близост до величествена кула, от площадката на която се открива чудна гледка. Комплексът е домакин на главния туристически офис в Прага и във великолепните зали на кметството могат да се разгледат интересни експонати –картини, снимки, книги и дори гербове на някогашни известни фамилии на града.
Пред южната стена на кулата пред астрономическия часовник винаги има натрупани много хора, които търпеливо чакат „парада” на апостолите. На върха на часовника е поставен макет на петел, а под него - гербът на Стария град. Този шедьовър, освен че показва времето, измерва фазите на Луната и има много точен календар.
Вацлавският площад погледнат откъм площад "Мостек", Вацлавският площад (Vaclavske namesti) заема цялото огромно пространство чак до „Националния музей“ (Narodnf muzeum). Това е деловото и политическо сърце на града, мястото, където всички се събират във времена на национален триумф или на катастрофа.
Benji Traveler: Националният музей и Вацлавски площад, Прага, Чехия
Староместски намести
Готическат църква „Дева Мария пред Тин”и Къщата с каменната камбана (вляво)
През 17 век кулата е използвана за съхранение на барут оттам идва прозвището ѝ Барутената кула.” Кулата е висока 65 метра.
Стълбите на кметството (Radnickè schody)
В подножието се издигат два паметника - на Св. Ян Непомуцки и на Св.Йосиф с Иисус. Тези 127-те стъпала ни свързват с горния край на ул.Нерудова, от южната страна на двора на Пражкия Замък.
От Площада на Републиката по улица Целетна преди много години е минавала кралската процесия или Кралският път на Прага. Името "Кралски път" идва от маршрута, по който са се отправили наследниците на чешкия трон за коронацията. Управниците по това време живеели в Кралския двор, където сега се намира Общинският дом. Албрехт II от Хабсбург е първият, който тръгнал на коронацията по Кралския път през 1438 г. и през следващите 400 години, до революцията от 1848 г., всички чешки владетели повтаряли неговия маршрут.
По пътя си за коронацията владетелите минавали по много улици и забележителности – от Барутната кула на Площада на Републиката, по ул.Целетна през Стария градски площад покрай Старото кметство, по ул.Карлова покрай Клементинум, през площада на Кръстоносците до Карловия мост, после - по ул.Мостецка до Малостранския площад, по ул.Нерудова и улицата „Към града”, през Площад Храдчани до Пражкия замък и до катедралата Свети Вит. След като изминавал тези обекти, бъдещият крал се озовал в катедралата Св. Вит, където приемал чешката корона. Този път е бил от особено значение: той показвал интереса на бъдещия владетел към живота на своите съграждани и загрижеността му за тяхното благополучие. Посещението на императора винаги е било важно събитие в живота на жителите на града и те обсипвали пристигащия кортеж с цветя. Двадесет и шест крале и двадесет и осем кралици са минали по Кралския път преди коронацията им. Последната церемония е била през 1836г. при коронацията на крал Фердинанд. В момента, когато чешката монархия е потънала в забвение, Кралският път все още се използва от многобройни гости на града и служи като пешеходен маршрут за самите жители на Прага. Изненадващо, пътят, използван от кралете, е оцелял ,съхранил се е през вековете и е влязъл завинаги в културното наследство на чешката столица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар