Дворецът Бухловице, Чехия

Дворецът Бухловице се намира в подножието на хълма Бухлович, на 22км от гр.Злин. Великолепната сграда на двореца е построена през XVIII век от Ян Дитрих за съпругата му Елеонора – италианка от знатния род Колон и се извисява в красив парк в английски стил. Семейството живеело в замъка Бухлов, но там било по-студено и Елеонора помолила съпруга си да построи нещо на по-топло място и по просторно. Проектът за Бухловице се предполага, че принадлежи на Доменико Мартинели. Идеята била екстериора и интериора да бъдат с типичните характеристики за Италия.

Около 1800 г. дворецът става собственост на Австро-унгарски дипломат Леополд Берхтолд. През 1805г. той направил военна болница в една част от двореца и магазин за платове в конюшните. Като допълнение на двореца се нареждат красива барокова градина и голям английски парк. 
Най-значителното събитие в историята на двореца Бухловице била дипломатическа среща, оказала безспорно влияние в хода на историята. Тук в средата на септември 1908г австро-унгарския министър на външните работи Алоиз фон Ерентал, тайно се срещнал със своя руски колега Александър Изволским. На тази среща те обсъждали усложняващата се ситуация на Балканите. В резултат е постигнато неформално споразумение, според което в замяна на безпрепятственото анексиране на босненските земи, Австро-Унгария признава правото на Русия да изпраща свои кораби през Дарданелите. 
През годините дворецът е сменил няколко собственика, като накрая през 1945г. бил конфискуван от собственика, който сътрудничил на фашистите и станал държавна собственост

Дворецът се състои от две крепости, наречени Горен и Долен дворец. Първата е била използвана като помощна сграда, а Долният дворец е служел за резиденция на собствениците. Бухловице разполага с величествени павилиони със заоблени фасади на сградите му, които взаимно се допълват с балюстради и тераси, и красива градина помежду им.

За интериора на двореца е избран стила рококо, който му придава приятен облик.

В допълнение към интериора е галерията, посветена на вина, различни тематични изложби и културни събития.

На герба на владетеля построил този дворец бил изобразен паун, може би заради това днес из градините се разхождат свободно пауни, както и много техни изображения могат да се видят в двореца. Според легенда именно пауни са спасили града от враговете по време на турска обсада. Турците решили да преминат градските стени през нощта, но планът се объркал. Пауните се събудили и с крясъците си събудили войниците , които успешно отблъснали вражеската атака.

Замъкът Бухлов, Чехия

Бухлов (на чеш. Hrad Buchlov) е кралски замък, намиращ се на един от най-високите хълмове на Хршибов на 510 метра надморска височина в близост до село Бухловице в Южна Моравия (Злински регион). Замъкът Бухлов е основан в началото на XIII век, като кралски замък, който е охранявал пътя между източна Моравия и Унгария, като основната цел е да пази прохода Хршиби от унгарското нападение. Първоначално започва да се строи в романски стил. Изобщо няма документи за произхода на замъка, което е донякъде необичайно за чешките кралски замъци.

До 16 век кралят „заема“ замъка на различни благороднически фамилии, които са му служили. Всеки собственик постепенно разширява замъка. През 1280-те години се появява шато параклис, който е копие на парижкия Sainte-Chapelle, господата от фамилията Цимбурк (Cymburk) построяват великолепна късноготическа рицарска зала през 15 век. В същото време Бухлов става една от крепостите в борбата срещу хусистите. През 1546г започва ренесансовата адаптация на замъка чрез построяването на т.нар. часовникова кула и добавена нова кръгла крепостна стена с цилиндрични кули за защита на южната страна на замъка. Ерата на ренесанса завършва с построяването на балната зала през 1602г. по случай сватбеното тържество на тогавашния владетел. През 1613г. е била изкопана просторна винарска изба в скатовете на хълма на замъка. През 1518 г. замъкът най-накрая преминава в частна собственост, влиятелните Жеротини (Zerotiny) стават собственици. Последните собственици на замъка били покровители и любители на изкуството на Берхтолд. Те притежавали замъка от 1800 г. до 1945 г. Сега замъкът принадлежи на държавата.
Интериора на замъка показва развитието на бита и културата от 15 до 19в.
В замъците има такава шега, че във всеки уважаващ себе си древен замък трябва да има призрак. В Чехия почти всеки замък има свой призрак. Най-често това е специален човек, „работещ“ като призрак. Директори на музеи, шефове на крепости, кастелани - те отлично разбират как да привлекат туристи. Поради конкуренция те наемат специален човек, обличат средновековна носия, понякога го мажат с всякакви фосфоресциращи масла и го пускат да се разхожда по коридорите на замъка, за да забавлява туристите. Когато човек дойде на такава работа, началниците му строго предупреждават: „Ако вярвате в духове, няма да работите в замъка. Това не е място за тези, които вярват в духове". Кастеланите и другите служители на замъците могат да кажат на някого само в личен разговор, че всяка вечер чуват стъпки, скърцане на дъски за пода, блъскане на заключени врати, вой на несъществуващи кучета и др.
Работниците в замъка се шегуват само с туристи. И когато последният посетител напусне замъка, те също не остават там. Защото те са виждали толкова много различни неща, че има достатъчно за бестселър!
В замъка Бухлов е имало следния случай. Облечено в нощница момиче я пускат да се разхожда по крепостните стени за да плаши туристите. Екскурзоводите заснемат реакцията на туристите, някои аплодират момичето, други крещят от страх. Това нещо го правели дълго време до един хубав момент , когато зад момичето в нощничка се появи съвсем ясен контур на женска фигура в бяла рокля, приличащ на топка светлина. Тогава всички замръзнали от страх - някак си осъзнавайки, че шегите са свършили, а зад момичето „призрак“се движи истински призрак. Тогава, когато се появил истински призрак, всички гласове замлъкнали, чувало се само задавеното дишане на оператора и гласът: „Не звъни, просто не звъни на Миланка - тя ще се уплаши!“ Милана било името на момичето в нощницата. Тя тръгнала по стените и призракът изведнъж изчезнал. Смята се че в Бухлов е живял истински призрак, тих, спокоен, не показан на никого. Очевидно той просто не харесвал тези сбирки и шегички.