Микулов, Чехия, Mikulov CZ

При посещението ни на наши приятели в Бърно, наред с обиколките из южна Моравия и тъй като беше понеделник, а това е денят в който всички музеи, замъци и забележителности са затворени, ние решихме да отскочим до Виена. Е не стигнахме до Виена, поради липса на детско столче за малката ми дъщеря, а и беше време в което ни възпремаха като потенциални емигранти (така ни казаха на чешката граница), но не съжаляваме че така се получи, защото посетихме гр.Микулов. Той се намира на границата с Австрия.
Микулов е сред местата в Южна Моравия, които е препоръчително да бъдат посетени. Дали заради някоя забележителност, дали заради някои от прословутите „винени маршрути”, или заради двете заедно. Този район на Моравия, специализиран в производството на вино, наистина разработва специализирани маршрути, програмата на която включва мероприятия като дегустация на вино, разглеждане на изби за вино, посещения в музеи на вината или разходки по т.нар. винени пътеки – пеша или на велосипед.




Микулков освен, че е област, в която се правят много качествени вина, е и град с богата история и традиции. Градът се смята за един от най-живописните, но все още не е толкова популярен. В Микулов интересът към многото паметници на архитектурата и историята се съревновава с популярността на белите му вина.



Замъкът на Микулов е сред замъците на Чехия, който понася последиците от нацистите – замъкът е бил разрушен по време на Втората Световна война. В следвоенните години обаче замъкът възкръсва отново като феникс от пепелта и през 1950г. Замъкът Микулов започва да функционира като Регионален исторически музей.













































И докато централният градски площад е построен в ренесансов стил, закъмък се счита за творение на бароковата архитектура, запазва лицето и структурата на оригиналната средновековна крепост. Каменният замък възниква на мястото на славянско селище в края на 13в. по разпореждане на бохемския крал Пржемислав Оттокар, когато той завладява херцогство Австрия и Щирия. Построеният кралски замък е в близост до търговския път съединяващ Моравия с Виена. През годините родовете Лихтенцайн и Дитрихщайн оставили значими следи в облика на Микуловския замък. До днес, от оригиналният замък издигнат в края на 13в. , са се запазили само части от него – кръглата кула, осмоъгълната кула, параклиса и една каменна врата. В началото на 18в. Микулов е опожарен, след което между 1719 – 1730г. е напълно възстановен и подобрен от влиятелната австрийска фамилия Дитрихщайн. В музея на замъка на Микулов са събрани прекрасни археологически открития, картини и оръжия, експонати на традиционните народни занаяти и изделия на виното. Във винарската изба на замъка е запазено буре от XVII век, което най-вероятно е най-голямото в Европа със своите 101 300 литра вместимост. Самата му избата пък е най-голямото винено хранилище в Централна Европа. Принцът, кардинал и епископ на Оломоуц, Франц Дитрихщайн, превръща града в резиденция, която отговаря на положението му в държавата. Бил е съветник на четирима императори (Рудолф II, Матиас, Фердинанд II и Фердинанд III) и след битката при Бяла планина става де факто собственик на Моравия. И съответно превръща градът в център на Моравия. Той преустроява Микуловския замък в дворец в италиански стил, а на площада построява Santa Casa – копие на параклиса на Браманте от италианския град Лорето. Вероятно е имал добри връзки както със земни, така и с небени покровители. Дошлата в града чума не взима много жертви. Кардиналът построява Svaty kopecek – камбанария и кръстен път на хълма, който съществува и до днес.




Това място става място на есенното Южноморавско поклонение, което отново носи значителни ползи на града. Като цяло Франц Дитрихщайн е много интересна личнот. По това време чешкият език е бил езикът на селяните и невежите хора. Дитрищайн официално изравнява чешкия и немския език в притежаваната от него област.В Микулов той дава и огромен брой привилегии на евреите, така че тяхната общност тук става най-голямата и богата в Моравия.

Историческият площад на Микулов – това е сърцето на града, около който са разположени значими забележителности. На пример каменния фонтан, в който туристите хвърлят монетки за щастие и с пожелание да се върнат още един път в града. Каменна гаргойла седяща в центъра на фонтана и гледа строго минаващите хора. До 18в. фонтанът е била не просто украса на града, а е служил като източник на прясна вода за жителите. През 16 и 17в. в тази част на града се развива активно строителство. Особено внимание трябва да се обърне на стълбът Света Троица изграден в бароков стил. Доста трудно е да го обходите само с един поглед, тъй като многобройните фигури, разположени на колоната, неволното те принуждават да спреш и да ги разучиш.










Въпреки че през 17в. изгаря почти целият стар град, за Наполен преминавайки през града на път за Бърно и бойното поле при Аустерлиц е намерено място за нощувка и то именно в замъка Микулов.
В дъното на главния площад Намести някога е имало църква Св.Анна, която изгаря при пожар. Неокласическата фасада, която може да се види днес датира от 19в., когато Дитрихщайн превръща църквата в своя семейна гробница.

Kozí hrádek (Козята кула) е двуетажна кула с галерия и бойници. Построена е през в. Предлага най-добрата гледка към замъка с помощтта на което се е контролирал пътя от Бърно до Виена.


В Микулов е живял и художника чешко – моровската звезда на модернизма Алфонс Муха.
В близост до главния площад на Микулов се намира църквата „Св.Вацлав” от XV век, която се характеризира с висока камбанария и очарователен рококо интериор.

Велехрад, Чехия, Velehrad

Няма българин, който да не притаи дъх пред величествените статуи на светите братя Кирил и Методий в едноименната катедрала в чешкото селце Велехрад (Velehrad). То се намира в Южна Моравия, окръг Злин, където през IX век първоучителите донасят славянската азбука. Днес Велехрад е едно от най-важните места за религиозен туризъм в Моравия и почита светите братя като покровители на цяла Европа.

Името на Велехрад е популярно далеч извън границите на Чехия, заради култа, асоцииран със св. св. Кирил и Методий, разказват хората в чудно красивата катедрала, носеща тяхното име. В девети век селцето е било политически и административен център на Великоморавската империя. През 862 г. немският крал Лудвиг Немски нахлува във Великоморавия, а нейният княз Ростислав праща пратеници с молба за помощ при византийския владетел Михаил III. За да премахне немското влияние от страната си, князът моли императора да изпрати във Великоморавия християнски мисионери, които да проповядват на славянски език. Византия праща братята Кирил и Методий, които през пролетта на следващата година тържествено са посрещнати заедно с учениците си във Велеград. В началото на IX век, когато Велика Моравия е отделена от баварското църковно ръководство и се създава първата славянска епископия, Методий става първи архиепископ на Великоморавия и Панония. Митрополията му, според историческите бележки, е тъкмо във Велехрад. През пролетта на 870 г. новият архиепископ е пратен във Великоморавия, но по пътя, по нареждане на баварските епископи, е арестуван, отведен в Регенсбург, изтезаван и хвърлен в затвор. Три години се води тежка кореспонденция между папата и епископите за освобождаването на Методий. След като излиза от затвора, той отново продължава мисията си във Великоморавия и заедно с учениците си в своята Велехрадска катедра превежда и създава много книги, обучава духовници. След IX век, Велехрад се споменава отново през 1131 г. в доклад на епископа на Оломулц, а популярността му нараства в началото на XIII век, когато тук се създава първият цистериански манастир в Моравия. Огромното духовно средище, построено в римски и готически стил, е завършено през 1240 година. Манастирската черква „Възнесение на Света Богородица” е осветена от епископ Роберт на 27 ноември 1228 г., макар по това време да не е съвсем завършена. 
Първото унищожение спохожда манастира два века по-късно, когато той е сринат до основи и опожарен от моравските хусисти. Църквата е построена отново от Екард – абат на Шойбен, в периода 1587 – 1592 г. През VII век абат Ян Грейфенфелс от Пилзенбург прави първата барокова реконструкция на манастирския комплекс. Днешният вид на обителта датира от около 1700 година. Причината за незабавното ново построяване става пожар през 1681 г.
По време на църковните реформи, предприети от австрийския император Йозеф II, цистеранският манастир е затворен, но черквата получава нов живот и се превръща в енорийска през 1784 г. Шест години по-късно във Велеград идват йезуитите и поемат грижите за базиликата и черквата. Те работят тук и до ден-днешен.














































Важността на Велехрад за култа към Кирил и Методий е акцентирана през 1928 г. от папа Пий XI, който дава статут на велеградската църква на малка папска базилика. През 1985 г. папа Йоан Павел II донася в манастира символичната Златна роза, а през април 1990 г. лично посещава Велехрад и води религиозното поклонение пред делото на светите братя.
Днес селцето е сред най-известните духовни места в Централна Европа, най-вече за католиците от Чехия, Словакия и Хърватия. Велехрад е смятано за духовен център – мост между Изтока и Запада на християнска Европа.

Замъкът Вевержи, Чехия, Veveří CZ

Вевержи -кралският замък е паметник на средновековната архитектура, приблизително на 13 километра северозападно от центъра на Бърно. Замъкът е разположен на горист нос над Бърненското водохранилище, на завоя на река Свратка, където в нея се влива ручея Веверка. Територията на замъка е под управлението на град Бърно.
Това е един от най-старите и големи замъци не само в Моравия, но и в цялата Чешка република.





Съгласно легендата, замъкът е построен около 1059 г. от княз Конрад I Бърненски. Старата част на Вевержи (в късноромански и ранноготически стил) се намира на тясната част на носа.
Не е изключено първоначално през 13 век Вевержи да е бил само ловен замък, и постепенно да се е превърнал в административен център на околните и новозаселените земи по течението на река Свратка.
По-късно Пршемисъл Отакар II изпраща своите политически опоненти на заточение именно в този замък.
Братът на Карл IV, Ян Хенрих, става маркграф и укрепява и разширява замъка. Той избира Вевержи в качеството на едно от основните си местожителства и започва основен ремонт и разширение, построява нови кули, двор, стени и параклис.







През годините замъкът сменява неколкократно собствениците си.
През 1870 г. основното здание е ремонтирано и са преустроени околностите. Появяват се английски парк и оранжерии.
От 1881 г. замъкът става собственост на барон Морис дьо Хирш и остава в семейството до национализацията му. В началото на 20 век Вевержи е посетен три пъти от Уинстън Чърчил: през август 1906, септември 1907 и септември 1908 г. – последния път по време на медения му месец.
Последният частен собственик е приемен син на барон Хирш и шест години води дело срещу чешките власти относно собствеността и едва през 1925 г. се съгласява на парична компенсация. Оттогава замъкът, заедно с прилежащите му околности, е национална собственост.
По време на немската окупация от 1942 до 1945 г. замъкът е използван за нуждите на Вермахта и СС, най-вече за военна подготовка.
В хода на бойните действия по освобождението на Бърно, замъкът е сериозно повреден.
След 1972 г. възниква проект за реконструкция на замъка като конферентен център, но във връзка с кадифената революция, проектът е спрян.
В началото на 21 век зданията на комплекса, повредени от неумели по-стари реконструкции, активно се реставрират и продължават да се възстановяват.