Импресионизъм - Огюст Реноар

Огюст Реноар е едно от големите имена на импресионизма в Париж и региона Ил дьо Франс. Пиер-Огюст Реноар е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. В картините му са усеща и влиянието на Йожен Дьолакроа, Гюстав Курбе, Едуар Мане и Камий Коро. Пеир-Огюст Реноар е баща на кинорежисьора Жан Реноар. Роден през 1841 в Лимож, Централна Франция. Той е шестото дете в семейство на шивач и обща работничка. Семейството се премества в Париж през 1845. През 1854 Реноар започва да работи във фабрика за порцелан, където се научава да рисува цветни сюжети върху чинии. През 1860 година става копировач в Лувъра. Преди да започне да учи изобразително изкуство той работи на още няколко места, където рисува украси на ветрила и религиозни сцени върху плат, предназначени за християнските мисионери. През 1862 Реноар започва да учи рисуване при Шарл Глейр, където негови съученици и приятели са Алфред Сисле, Фредерик Базил и Клод Моне. Първата си картина излага през 1864 – „Танцуващата Есмералда“. Признание получава едва десет години по-късно, след първата изложба на импресионистите през 1874. През 80-те години Реноар се отдръпва от импресионизма и възприема по-класически стил на рисуване. През 1881 – 1882 той пътува в Алжир, Испания и Италия. В Палермо се запознава с германския композитор Рихард Вагнер и рисува негов портрет. Лятото на 1883 прекарва на остров Джърси. През 1890 Реноар се жени за Алин Шариго, от която има трима сина. Около 1892 се разболява от ревматоиден артрит, който с времето все повече затруднява движенията му. През 1907 той се премества в Кан сюр Мер в Прованс, където климатът е по-топъл. През последните години от живота си трябва да използва инвалидна количка, рисува все по-трудно. Пиер-Огюст Реноар умира от пневмония през 1919 година.

Импресионизъм - Камий Писаро

Камий Жакоб Писаро е френски живописец, един от основателите на импресионизма.Камий Писаро е роден на 10 юли 1830 г. на остров Сейнт Томас (Вирджински острови), в буржоазното семейство на търговеца сефарадски евреин Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие, които имат железарски магазин. Родителите му поддържат връзка с Бордо, където през 1824 г. е емигрирало семейството на баща му. До 12-годишна възраст Камий живее на Карибите, а след това семейството го праща в Париж. Учи в лицея „Савари“ в Паси. Още тогава показва голям интерес към рисуването. Неговият пръв учител, Огюст Савари, уважаван салонен художник, го подкрепя. Камий пълни тетрадки с рисунки на палми и плантации от родния остров. През 1847 г. баща му го прибира у дома, за да го въведе в семейната търговия, но Писаро предпочита да прекарва свободното си време на пристанището и да рисува. Там той среща датския художник Фриц Мелби, който макар и по-голям от него само с няколко години, вече е излагал неколкократно свои картини в Копенхаген. Мелби забелязва таланта на Писаро и го окуражава. Камий напуска тайно острова и семейството си и през 1852 г. заедно с Фриц Мелби заминават за Венецуела. В Каракас двамата наемат къща и Писаро рисува градския пейзаж, пазара, таверните, но също и селския живот и растенията. През 1854 г. се завръща на остров Сен Тома. Най-сетне на Камий се удава да убеди баща си да го подкрепи в решението му да се отдаде на рисуването. През 1855 г. окончателно се установява във Франция. Тук има възможност да разгледа близо пет хиляди платна от Световното изложение, сред тях творби на Йожен Дьолакроа, Камий Коро, Жан Огюст Доминик Енгър. Писаро става ученик на Антон Мелби, брат на Фриц Мелби и на Камий Коро, когото много уважава. Под натиска на баща си взема уроци в Академията по изящни изкуства, но догматизмът там не му допада, а също и в частната „Академия“ на Сюис. Тук се запознава с Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар.
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват реализма и рисуването на открито. Самият Писаро започва да рисува в горите северно от Париж. Една от тези картини, „Пейзаж край Монморанси“, е приета за Салона на художниците през 1858 г., но не прави впечатление. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж.
През 1857 г. родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859 г. като прислужница в къщата постъпва Жули Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия.
В 1859 и 1860 г. излага в официалния Салон.
Камий Писаро е един от художниците, оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Писаро е известен най-вече със своите градски и селски пейзажи, но създава също портрети, натюрморти и рисунки. За разлика от Моне Писаро често поставя сред пейзажа, на улицата или в градината фигури на хора, които работят, разхождат се или разговарят. В своите картини той изобразява с реалистични, донякъде напомнящи за Домие изразни средства, живота на бедните, отрудени хора.

Импресионизъм - Алфред Сисле

Алфред Сисле, е френски живописец-пейзажист от английски произход, представител на импресионизма. Роден е на 30 октомври 1839 г. в Париж в семейството на англичаните Уилям Сисле и Фелиция Сел. През 1857 г. родителите му го изпращат в Лондон да се обучава за търговец, но младият Сисле предпочита да се занимава с живопис и през 1862 г. се връща в Париж. След завръщането си постъпва в школата на Шарл Глейр, където се сближава с Клод Моне, Реноар и Базил, заедно с които скоро образуват кръгът на импресионистите. Най-голямо влияние върху творчеството му оказват британските художници Джоузеф Търнър, Джон Констабъл и Ричард Парк Бонингтън, а също и французите Камий Коро и Гюстав Курбе. През 1866 г. Сисле се жени за Мари Йожени Лекуезек – и от този брак има 3 деца. Семейният портрет на семейство Сисле е рисуван през 1868 г. от приятеля на семейството Огюст Реноар.

Студентски работи на Сисле не са запазени. Ранният му период се характеризира с въздушни и хармонични пейзажи. Към 1885 г. в стила му на работа се засилват елементите на декоративизма.
Сисле умира на 29 януари 1899 г. на 59 години в градчето Море сюр Лоан, близо до Фонтенбло, няколко месеца след смъртта на жена си.

Импресионизъм - Клод Моне

Оскар Клод Моне е роден в Париж на 14 ноември 1840 г. Той е 5-годишен, когато семейството се премества да живее в Нормандия. Баща му е дребен търговец с бакалия. Финансите на семейството са оскъдни. Моне от малък показва рядък художествен талант, но родителите му нямат средства нито за специалното му обучение, нито за материали - бои и четки. Когато е на 14, започва да рисува карикатури на свои съученици. Те са толкова сполучливи, че не след дълго тийнеджърът почва да ги продава за по 15-20 франка "парчето". Оскар, както го наричат всички, загубва майка си, когато е на 16 - напуска училище и се премества да живее при леля си - вдовица и бездетна жена. Съдбата го среща с бъдещия му ментор Йожен Буден. Именно той го научава да работи с маслени бои и на открито. Моне започва да рисува невероятните си пейзажи. Към тях бил особено ревнив и не искал платната му да бъдат притежавани от когото и да е. Особено тежко преживява момента, в който през 1860 г. кредиторите посягат на платната му, защото бедният художник не притежава нищо друго, освен тях. В безсилието си, Моне извършва нещо, което е трудно да си представим, но е факт - изгаря част от картините си. Тази особеност на характера му, някои наричат инат, а други максимализъм и болезнено чувство за достойнство - Моне не допускал да бъде "притежаван" от всекиго. В психологически план, изгарянето на картините, е вид самонараняване, типично за чувствителните натури.През 1861 г. Клод Моне влиза в армията по 7-годишен договор. Там поне му е подсигурена прехраната. Две години по-късно, обаче, се разболява от коремен тиф и леля му го измъква без неустойка по договора - по здравословни причини. Условието е да продължи да учи художествено майсторство, но Моне не приема традиционното изкуство и става ученик на Шарл Глейр в Париж. Там се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле - трима художници със собствено виждане за ефекта на светлината, разчупените цветове и т.нар. "бързи удари" на четката. Именно тези хора ще положат основите на импресионизма в изобразителното изкуство. През 1866 г. Моне получава голямо признание с картината си "Камил", известна още като "Жената със зелената рокля". На нея е изобразена бъдещата му съпруга - Камил Донсьо, която по-късно ще бъде модел на много други негови картини. Моне и Камил се женят малко преди началото на Френско-пруската война през 1870 г. Ражда се първото им дете - Жан. След избухването на войната, всички заедно заминават за Англия, където художникът се вдъхновява от пейзажите на Джон Констабъл и Джоузеф Търнър. В Лондон се запознава с търговеца на картини Пол Дюран-Рюел, впоследствие - един от най-големите фенове и пропагандатори на импресионизма. През пролетта на 1871 г. Моне излага свои творби в Кралската академия в Лондон. Малко след това с Камил заминават за Холандия. Това е особено продуктивен период за художника - там нарисувал 25 картини. Кой знае защо, обаче, холандската полиция заподозира Моне в революционна дейност, и от съображения за сигурност, Моне и Камил набързо се завръщат във Франция. Установяват се в селцето Аржантьой, на Сена, където Моне рисува едни от най-красивите си пейзажи. През 1876 г. Камил започва да усеща здравословна немощ, но отново забременява. През 1878 г. се ражда вторият син на Моне. Раждането, обаче, отслабва още повече съпротивителните сили на Камил, и скоро след това тя умира, само на 32, като оставя художника с разбито сърце и две деца. Моне страда и търси утеха от загубата, като рисува съпругата си на смъртния й одър. Мъката по Камил го прави още по-голям работохолик . След смъртта на съпругата си, Моне създава едни от най-добрите си творби. Синовете му отглежда съпругата на Ернест Ошаде -богат търговец и почитател на живописта. Алис и Ернест имат 6 свои деца, но се грижат и за синовете на Моне. Всъщност, всички живеят в една обща къща във Ветьой, после се местят в Поаси, но все заедно. Моне не харесва Поаси и един ден, докато пътува с влака, остава очарован от Живерни, селище в Северна Нормандия. Скоро всички заедно се преместват да живеят там, а в двора на къщата Моне изгражда прекрасна градина, в която обича да рисува. Художникът остава в Живерни до края на живота си. След смъртта на Ернест, който банкрутира, през 1892 г. Алис и Клод Моне се женят. В имението им в Живерни, Клод Моне рисува цели серии от прекрасни живописни платна, между които са картините "Купи сено", "Утрини на Сена", "Водни лилии" и др. От 1880 г. популярността на художника започва да расте. Стойността на платната му на пазара за изкуство става средно 1000 франка. Но художникът все така избира клиентите си и когато един купувач, за да смъкне цената, му казва безцеремонно, че за такава "мазня" няма да даде и 50 франка, Моне му отвръща, че на него не би продал картината си и за 50 000 франка. Моне е известен с чутовния си максимализъм. Разказват интересна история как през февруари 1889 г. той започнал да рисува един дъб, но после изоставил работата си и се появил при дървото чак през май, когато то вече било напълно разлистено. Моне изпаднал в нервна криза, как това дърво е "посмяло" да му провали работата"?!? - Тръгнал да търси собственика на мястото със странна молба - да му разреши да... обрули листата на дъба. После проявил чутовно трудолюбие да се справи с този проблем и ликуващ седнал да дорисува дървото във вида, в който го видял през февруари - без листа!.. Когато закъснявал с довършването на някоя картина, художникът безумно се дразнел от промяната в пейзажа. Ненавиждал мъглата и дъждовното време, защото тогава не можел да работи на открито. Когато се заседявал без да работи, ставал раздразнителен и почвал заядливо да спори. Особено атрактивни били скарванията им с Огюст Роден. Веднъж на двамата приятели им хрумнало да направят обща изложба, и тази идея се превърнала в истинско изпитание на волята за Моне. Роден закъснял с подредбата на скулптурите си и в последния момент поставил някои от тях така, че те закривали картините на Моне. Получила се кавга, която прерастнала в разгорещен скандал, а след това дълго не си говорели. Е, минало им. Всъщност, кавгите никога не се отразявали на отношенията помежду им - те не можели един без друг. През 1874 г. на една изложба, наречена от критиката "изложбата на метежниците", 30 художника представят свои работи, които се отличават от традиционната живопис. Сред тях е и Моне. Изложбата е възприета негативно от критиците. Обвиняват авторите й в "аморалност", а един журналист, на име Луи Леруа, подигравателно ги нарича в своя публикация в сп. "Le Charivari" "импресионисти". Така се появява терминът, дал име на течението импресионизъм в изобразителното изкуство. Шедьоврите в него са толкова много, че днес никой не би и посмял да се подиграе с авторите им, както някога. Най-скъпата картина на Клод Моне - "Езеро с водни лилии", рисувана през 1919 г., е продадена през 2008 г. на аукцион в "Christie`s" за баснословната сума от 80 млн. долара. В момента тази картина заема девето място в рейтинга на най-скъпите картини в света. Самият Клод Моне е считан за третият най-скъпо продаван художник в света.
Картината му "Водни лилии" е продадена за 43 млн. долара. Още 10 негови картини са продадени на стойност между 40 и 20 млн. долара. Най-много картини на Моне има в Щатите, Русия и Великобритания. Знаковата картина "Парламентът. Слънце през мъгла", се намира в "Ермитаж", Санкт-Петербург. Друга от серията "Парламентът", е била продадена през 2004 г. за 20,1 млн. долара на търг, на частно лице. Много работи на Моне са в престижни музеи като "Метрополитен", Националната галерия на Лондон, Музея на изкуството във Филаделфия и др. Любопитно е да се отбележи, че много пъти платна на Моне са ставали обект на кражба. Картината "Скали край Дипе" е крадена два пъти - веднъж през 1998 г., и втори път - през 2007 г. Крадец подменил с репродукция картината "Плаж в Пурвил", съхранявана в Националния музей на Полша. През октомври 2012 г. от ротердамския музей "Кунстел" са откраднати седем шедьовъра, сред които е картината "Мостът на Ватерло" на Моне.
Последните години на Клод Моне са изпълнени с пътувания и лични трагедии. Втората жена на художника - Алис, умира през 1911 г. Умира и големият му син Жан, който по ирония на съдбата се оженва за една от дъщерите на Алис - Бланш. Именно Бланш е жената, която продължава да се грижи за Моне на стари години. Тя първа забелязва симптомите на катаракта и отслабващото зрение на художника. През 1923 г. Моне се оперира на два пъти, за да спаси зрението си. Налага се да прерисува някои свои картини, заради цветовете в тях, избиващи в червен нюанс - симптом, типичен за това очно заболяване. Художникът дълбоко преживява и стреса от Първата световна война, в която загиват много френски войници. Безпокои се за малкия си син Мишел, който също е на фронта. Зрението му и вътрешното безпокойство го измъчват, но той продължава да рисува до смъртта си. Моне умира на 86-годишна възраст от рак на белите дробове. Погребан е в гробището на любимото си Живерни. Имението му с лилиите, е завещано от сина му Мишел на Френската академия на изящните изкуства.
Клод Моне е име-икона в изобразителното изкуство. Освен, че бил надарен с уникален талант, художникът имал и уникален характер - бил много упорит човек. И в най-критичните си моменти, отказвал да продава картините си на хора, които не харесва. Веднъж дори изгорил част от платната си, за да не попаднат в ръцете на кредиторите. А най-любопитното е, че проиграва на лотария огромна сума пари и затъва в заеми, които не му дават покой. Трябва да рисува, за да реши финансовите си проблеми. Изглежда съдбата е знаела какво прави, за да го накара да рисува...