Виена, Операта, Австрия

Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper) е една от най-престижните и известни опери в света и символ на виенската музикална традиция. Разположена в централната част на Виена, тя е не само архитектурен шедьовър, но и културен център с дълбоки корени в австрийската история на операта и класическата музика.
Строителството на операта започва през 1861 г. и завършва през 1869 г. по проект на архитектите August von Sicardsburg и Eduard van der Nüll. Открита е на 25 май 1869 г. със спектакъл на операта „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Тогава сграда е била основен културен и музикален център по време на управлението на Хабсбургите и е била основната сцена за най-великите музиканти и композитори на епохата.
Операта претърпява значителни разрушения по време на Втората световна война, когато е бомбардирана през 1945 г. След края на войната, с помощта на щедри възстановителни средства, сградата е възстановена и през 1955 г. отново отваря врати за публиката. Това връща операта в роля на важен културен институт за Виена и цяла Европа.
Архитектурата на Виенската държавна опера е в стил ренесанс и рококо, с множество декоративни елементи, които придават лукс и величие. Външната фасада е впечатляваща с гранитни колони и статуи, които олицетворяват великите композитори, свързани с историята на операта. Самата сграда е построена в квадратна форма и има впечатляваща централна зала с над 2,000 места за зрители.
Вътрешността на операта е също така изключителна с елегантни зали, богато украсени с позлата, мрамор и красиви полилеи. Особено забележителен е главният театрален салон, който е дом на великолепния оркестър и балетни представления. Операта е известна с отличната си акустика, която е постигната благодарение на специално проектираната конструкция на залата.
Виенската държавна опера е не само архитектурен паметник, но и една от най-важните сцени за класическата музика. Тя е дом на Виенската опера и балет, един от най-елитните и известни музикални ансамбли в света. Също така е място, на което са изпълнявани шедьоври от велики композитори като Вагнер, Моцарт, Верди, Пучини, и много други.
Много от най-големите певци, диригенти и музиканти в света са работили с Виенската държавна опера. Това е сцена, на която са изнасяни премиери на нови произведения и са изпълнявани знаменити постановки на класически опери, които са определяли и развитието на операта като цяло. Операта е и домакин на известни фестивали и културни събития.
Съществуването на Виенската държавна опера е не само доказателство за историческото значение на Австрия като културен център, но и свидетелство за мястото на операта в съвременното общество. Тя продължава да привлича хиляди посетители от цял свят всяка година, като предлага разнообразие от оперни спектакли, балетни изпълнения и концертни програми.
Една от особеностите на Виенската опера е и известната вътрешна телевизионна програма – тя предлага пряко предаване на оперни и балетни представления, което позволява на зрителите да се насладят на спектаклите дори ако не могат да присъстват на живо.
Виенската държавна опера е несъмнено едно от най-великите музикални и културни наследства в света, която продължава да вдъхновява и привлича любители на изкуството от всички краища на света.

Виена, Императорският дворец Хофбург, Австрия

Дворецът Хофбург е седалище на австрийския президент. В миналото дълги години е бил резиденция на царе и кайзери на Свещената римска империя, а по-късно и на кайзера на Австрия.
В началото е била замислена като защитна стена на град, но след като Фердинант I премества резиденцията си във Виена, сградата е разширена и украсена. Действията се повтарят и от следващите владетели. Тук са живели император Франц Йозев I, императрица Елицабет, Мария Терезия. Именно тук е родена Мария Антоанета.
Дворецът Хофбург във Виена е бил зимната резиденция на Хабсбургите във Виена от ХІІ век до 1918 (с прекъсвания). От 1945 г. там се намира официалната резиденция на австрийския президент . Освен седалището на държавния глава в сградите на дворцовия комплекс се помещават също така Австрийската национална библиотека и няколко музея, включително Албертина. Комплексът включва и две религиозни постройки: Хофбургската капела и Августинската черква .
Хофбург е споменат за първи пък през 1279г., а строителството му е започнало през първата половина на ХІІІв. Първото сведение, че се използва като резиденция на Хабсбургите за времето на крал Рудолф I (1281-1291). Първото разширяване е било извършено по времето на бохемския крал Отокар II. Първоначално Хофбург е представлявал замък с кули, крепостни стени и ров. Когато през ХVІв. император Фердинанд I преместил резиденцията си във Виена, разширяването на замъка продължило.
Швейцарското крило е част от най-старият замък и е с формата на квадрат. Останките от рова са запазени в района на Швейцарската порта водеща към вътрешния двор. Швейцарската порта е боядисана в с червено-черни ивици. Над нея са изобразени гербът на Австрия и орденът на златното руно, а също и надпис посветен на император Фердинанд. Портата е наречена така заради швейцарските наемници, които охранявали императора. Та води към вътрешния Швейцарски двор. Встрани от портата на външната фасада има цветен възпоменателен надпис посветен на Леополд І с два грифона държащи герба му. В странична ниша до портата се намира чешмата Швейцерхофбрунен изградена през 1552г., която е украсена с императорски орел. В Швейцарския двор се намира входа към Съкровищницата, където се пазят регалиите на императорите, като короните, императорския церемониален меч, Копието на съдбата и Императорския реликвариен кръст, а също и други ценни реликви като Неръкотворния образ на Христос.
Предполага се, че императорският параклис е бил изграден първоначално в романски стил през 1287/88г. по времето на Албрехт I. В периода 1423-1426г. при управлението на Албрехт V параклисът е бил разширен. В периода 1447-1449г. по времето на император Фридрих III. параклиса е бил преустроен в готически стил и разширен. Мария Терезия направила реконструкция на параклиса в стил късен барок. По време на класицизма през 1802 отново е било направено преустройство в готически стил.
Щалбург е триетажна сграда с открита галерия (понастоящем над вътрешния двор има стъклен покрив). Въпреки че е отделна сграда, тя е свързана с останалата част от комплекса на Хофбург. Сградата е била построена в ренесансов стил в периода 1558-1565г. по заповед на Леополд VІ за неговия наследник ерцхерцог Максимилиан II на площад Бабенбергплатц. През ХVІІ век в Щалбург се е помещавала обширната колекция от произведения на изкуството на ерцхерцог Леополд Вилхелм. На приземния етаж на резиденцията са се намирали конете на императорското семейство, откъдето е дошло и сегашното название на постройката. Сега в сградата се намира Музея на конете от породата отглеждана в село Липица.
Амалиенбург се намира срещу Швейцарската порта. На площада пред него се издига паметника на император Франц I, направен в периода 1842-1846г. – в центъра на скулптурната композиция е статуята на императора, а около него са алегоричните фигури на мира, силата, вярата и справедливостта. Постройката носи името на Амалия-Вилхелмина, вдовицата на император Йосиф I. Тя е построена в ренесансов стил. Над входа на сградата има астрономически часовник и купол. Първоначално на мястото на Амалиенбург е имало постройки принадлежащи на графовете на Цили. Сградата била издигната в периода 1575-1611г. за бъдещия император Рудолф ІІ. Днес постройката се ползва от федералното канцлерство.
Заедно с всички площадки, градини и постройки, дворцовият комплекс Хофбург заема площ от 240 000 м2. Той включва18 крила, 19 двора и цели 2600 стаи. И до днес тук живеят и работят около 5000 души, затова не е случайно, че Императорският дворец е наричан „град в града“.