Един от най-важните символи на Пулия е Алберобело. Известен е със своите многобройни кръгли къщи, наречени трули. Заради тази особеност градът е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО за Италия. Малкото градче Алберобело е закътано в Южна Италия. В буквален превод името означава „Красиво дърво“. Това, което печели популярност на този италиански район, са уникалните постройки, известни като трули (Trulli). Трулите са семпли, но солидни кръгли жилища с конусовиден покрив, изградени от камъни без хоросан. Строителство им е започнало в средата на XV век. Алберобело се разпростира на 2 хълма, разделени от речно корито. В градчето има повече от хиляда и петстотин трули. Разпределени са основно в двата квартала Монти (Monti) и Ая Пикола (Aia Piccola). Двата района са разделени от Largo Martellotta, главната улица на Алберобело. По своята същност трулите са забележителен пример за сухото строителство. Всички са направени единствено от варовик и други камъни, без абсолютно всякакъв цимент или свързващ материал. Първите трули са построени през 16 век, след като местните фермери са принудени да се установят тук и да обработват земята. Понеже данъците за здравите и измазани къщи били много високи, бедните селяни в този район започнали да строят къщите си само от камъни, без спойка и без хоросан. Така те влизали в категорията „временни, нестабилни и лесно разрушими постройки“ и не подлежали на облагане. На входа на всяко труло е имало плосък камък, който с едно движение събарял цялата постройка, превръщайки я в „купчина камъни“. Друга теория има, че обширна красива гора заемала територията на днешния град. Местната управа в опит да запази гората издала заповед, забраняваща постоянни постройки. И така местното население изградило временни такива, за да заобиколи забраната. С тази теория много хора свързват и името на града - красиво дърво. Но и за това има друга легенда - arbor belli - дърво на войната, заради използването на дървесината за направа на оръжия. От друга страна данни за първите трули ги свързват с времето на елинската колонизация на полуострова (развитието на т.нар. Магна Греция), което би значело, че първообразът на трулите се появяват още 8-5 век пр.Хр. Тази теория черпи подкрепа и от етимологията на думата труло, много близка да гръцката дума за купол.
Най-забележителната част от конструкцията на трулите е техният покрив. На пръв поглед изглежда доста странен с неговата конична форма. Построен е от 2 пласта, като вътрешният слой е направен от големи парчета варовик, а външният е измайсторен от варовикови плочи. Той има за цел да не пропуска вода. Покривът на една трула, в повечето случаи, е изграден от няколко конуса. Някога бели, покривите сега са черни, защото плочите са потъмнели. На самия конус на покрива обикновено има символ с религиозно или друго значение, като звезда, сърце, полумесец, кръст и други. На върха на покрива обикновено има орнамент, който също носи някаква символика. Може да се интерпретират по различен начин, но най-честите значения са: защита на семейството от уроки, почитане на различни божества и символи за добра реколта и просперитет. Стените на трулите са доста дебели (над 1 метър), за да може във вътрешността на варовиковата къща да е топло през зимата и прохладно лятно време. В повечето случаи в трулата има централна стая, с допълнителни помещения подобни на ниши. По-голямата част от трулите имат една стая под всеки конус от покрива. Много често тези малки къщички са свързани една с друга и получените конструкции придобиват доста разчупена форма.
Трулите се разширявали когато в семейството се роди дете. Тогава част от кръглата стена се избивала, добавяло се ново помещение с нов купол, т.е. ново труло. Така са се появили различните по форма и големина трули. Големината им говори за това колко са били заможни собствениците им или колко е било голямо семейството.
Трулите са уникален пример за древна архитектура, която все още оцелява и се използва и днес. Построени са, за да изглеждат лесно разрушими, но в действителност са всичко друго, но не са нестабилни. Тяхната вътрешна структура, компактна и без никакви опорни елементи или греди, остава удивително издръжлива макар и привидно примитивна.
Основата на трулите е кръгла, а покривът е куполовиден и самоподдържащ се. Първоначално трулите били разпръснати по земеделските площи, разширявали се, а в последствие се появили и цели квартали. Точно такъв е кварталът в Алберобело. В него има над 1000 трули. Историческият център на Алберобело е съставен изцяло от тези бели и типично селски колиби, които го правят толкова известен и разпознаваем.
Rione Aia Piccola е ро-малкият от двата и в него комерсиализирането на трулите е гласно или негласно забранено. По-спокоен, по-малко посещаван, но всъщност по-препоръчван за да се усети приказния свят.
Rione Monte е по-туристически ориентиран. Тук е пълно с магазинчета за сувенири, маслини, зехтини, ресторантчета и хотели.
Trullo Siamese - единственото пруло с два купола и два входа. Според легендата любовта към една красива девойка разделя двама братя, които разделят дома си, след като тя избира единия, а другия не може да гледа любовта им.
Църквата Сан Антонио. В края на Рионе Монти се намира единствената църква в Алберобело – църквата „Сан Антонио“. Тя поддържа формата на труло, предшествана от монументален вход и стълбище, увенчано с прозорец-роза. Църквата е с гръцки кръстообразен план и странични параклиси с манастирски сводове, със странична камбанария. Тя е построена през 1972 г. Изграждането й е поръчано от католическия свещеник дон Антонио Липолис, за да противодейства на разпространяващото се протестантство в областта. Дон Антонио е искал църквата да е втори дом за вярващите. Визията му се превръща в реалност благодарение на дизайна на Мартино де Леонардис.
Не пропускайте и единствената трула на два етажа – „Господарската трула”.
