Пулия, Бари - Норманският замък „Свево“, Италия

Замъкът Свево или замъкът Хохенщауфен е построен около 1132 г. от краля на Сициля Роджеро II, върху основите на византийска крепост. Масивни и здрави стени и ров, който някога го е заобикалял от три страни, а северната граничила с морето. Днес до замъка се стига през каменен мост, който води до главния вход от южната страна.
Замъкът на Бари има интересна и дълга история. Той първоначално е представлявал византийско-романска сграда. Крал Вилхелм I Злия, втори крал на Сицивия го разрушава по-късно за да бъде възстанови през 1233 г.  в нормандско-швабски стил от император Фридрих II фон Хохенщауфен, познат като "Чудото на света". След това през XVI в. сградата е била превърната в дворец и са ѝ били добавени бастиони и ъглови кули над рова. Замъкът става собственост на херцог Фернандо Арагонски, който по-късно го дарява на херцогската фамилия Сфорца. Последните разпореждат разширяването на крепостта, която скоро след това преминава в ръцете на Бона Сфорца, която умира там през 1557г. Замъкът претърпява радикални промени, за да се адаптира към новите изисквания, продиктувани от развитието на тежката артилерия и така придобива днешния си вид. Замъкът е заобиколен от ров от всички страни, с изключение на северната част, която е с излаз на море и може да бъде достъпен от моста и портата на южната страна. Отвъд рова се намира отбранителният пояс, оборудван с големи копиевидни бастиони.

Историята на Замъка на Бари обаче не свършва дотук, защото по-късно той е бил използван като затвор и сигнална станция.
Към момента в сградата се намира интересн музей с копия на апуло-нормандски скуплтури. Там се провеждат и временни художествени изложби на различни тематики.

За жителите на Бари, замъкът винаги е бил мрачен символ на властта.

Входът на главната сграда е порталът на Фредерик, украсен с арка от животни  ифантастични създания, След нея се навлиза в атриума, поддържан от красиви колони и арки. Вътрешния двор е едно от обновленията направени от Бона Сфорца през 16-ти век. Двете зони за разкопки на приземния етаж съдържат останките на малка византийска църква. Открита и отворена за посетители през 2011г е гипсотеката - съдържаща интересна колекция от гипсови отливки на различни архитектурни орнаменти. Една от интересните зали на замъка съчетава автентична архитектура с добавена реалност от прожектори, които пренасят посетителя в миналото.

Легенда за Франциск и императора
Има една история, че през 1221 година император Фридрих II се среща със свети Франциск от Асизи в този замък. Според традицията, императорът изпратил куртизанка в стаята на Франциск и наблюдавал през шпионка, за да види какво ще стане. Когато Франциск отпратил жената навън, Фридрих доволен от принципността му го извикал и двамата прекарали остатъка от нощта в разговор. Тази история не е потвърдена и не е извън съмнение, но се смята за правдоподобна

Пулия, Бари, Базиликата Св.Никола, Италия

Една от най-популярните забележителности в Бари е базиликата, построена, за да съхранява мощите на Свети Никола. Строежът на базиликата Сан Никола е започнал през 1087 г., но сградата е била завършена през 1197 г. като се счита за едно от най-добрите постижения на романската архитектура в Апулия.
На пръв поглед тя е една масивна, неособено впечатляваща сграда, но когато я посетите и се вгледате ще видите невероятни детайли в резбите около входовете както и други интересни украшения. Още на входа на църквата вляво се извисява фигура на Свети Николай в естествен ръст от чисто сребро. Запознатите с житието му, които знаят, че е раздал цялото наследство от състоятелните си родители на бедните, се учудват на златотъканите му одежди и тежки бижута, но очевидно клирът има друго мнение. Честно казано, мощите са попаднали в Италия и град Бари чрез благородна кражба. Те се намирали в родния му град Мира, на територията на днешна Турция. По онова време селището е било подложено на непрекъснати набези на мюсюлмани и вероятността вечният му покой да бъде ограбен и обруган била голяма. През 1087 година търговци от Бари организирали корабна експедиция към Мира. Добирайки се благополучно до светинята, те завързали монахът, който охранявал гробницата, разбилия и измъкнали останките на Свети Николай. Толкова бързали, че не успели да вземат всички мощи. Корабът доплувал обратно в Бари на 8 май, посрещнат тържествено от целия град. На следващия ден били положени в една от градските църкви, докато не построили базиликата в негова чест.
На входа ѝ и днес ни посрещат каменните фигури на два безроги бивола, които поддържат колоните на портала. Първоначално мощите на Свети Николай трябвало да бъдат положени на главния катедрален храм на Бари, но каруцата, теглена от безроги биволи спряла там, където днес се намира базиликата. Животните отказали да тръгнат, забили копита в земята и жителите на Бари възприели това като знак от небесата да построят специален храм, където чудотворните останки да заемат достойното си място.
Базиликата била издигната и осветена през 11-и век, а после я разширявали и доизкусурявали няколко пъти. Католическият храм е характерна постройка със строга фасада, островърхи кули и камбанария. Но във вътрешността властва типично византийски декор с барелефи, масивни колони, арки, картини, фрески, икони и скулптури. Вдясно посетителите могат да се дивят и на съкровищница с колекция от църковни предмети от благородни метали и старинни портрети на висши духовници от векове насам.
Трите нефа са с обща дължина 39 метра. Като цяло вътрешната украса не може да бъде наречена пищна, освен разкошния таван, създаден през 17-и век от Карло Роза ди Битонто с фрески от житието на Свети Николай. Шедьовър е и олтарът с каменен балдахин, също от 17-век, със скулптурни фигури на ангели, които изобразяват църковните тайнства.
Истинското богатства на базиликата обаче са мощите. Интересното е, че саркофагът е бил погребан за цели векове, докато не "изскочил" по време на голяма реставрация на храма през 1951 година. В подземната крипта останките на Свети Николай са заключени зад яки решетки. Те никога не я напускат, но на 9 май я отварят, за да източат от тях около половин чаша безценно целебно миро. Навремето то се е събирало с гъба. Днес се изтегля със специална помпа, размесва се със светена вода и се раздава на поклонниците. На срещуположната стена на саркофага с мощите може да се види икона на светеца, подарена на храма през 12-и век от сръбски царе. От 1969 година, с благословията на Ватикана, в знак на уважение към ортодоксалното християнство, православни свещеници имат правото да служат в криптата на базиликата заедно с католическите.

Две стълбища в края на страничните коридори водят към криптата, която е толкова обширна, колкото и горната част и се поддържа от 26 колони, украсени с романски капители.
Освен това в криптата на базиликата има сребърен олтар, под който се съхраняват останките на Свети Николай. Над главния олтар на църквата се намира табернакъл от XII в., а вдясно е Мадоната със светците от Виварини.

В десния ъгъл на криптата, скрита до стълбището обратно към горната земя се намира малка колона от червен мрамор, защитена от метална решетка. "Чудната колона" наречена така заради необяснимото си появяване навсякъде, където се пренасят мощите на Св.Никола. А и заради друга своя тайна сила - да намира любовта за самотните девойки, които на 6-ти декември ритуално обикалят колоната три пъти.

Великолепните таванни рисунки и мраморната гробница на кралица Бона Сфорца датират от епохата на Ренесанса. В базиликата се пазят картината „Богородица със светци” на Виварини от 1476 г., гробницата на Бона Сфорца, съпруга на Сигизмунд ІІ, крал на Полша и последна дукеса на Бари (1558 г.) и разбира се мощите на Св. Никола – закрилник на моряци, търговци, банкери, разбойници, затворници, жени и деца. 
Един от уникалните аспекти на базиликата Сан Никола е нейното двойно религиозно значение. Тя служи като място за поклонение както за католици, така и за православни християни, символичен мост между двата клона на християнството.