Виена, Императорският дворец Хофбург, Австрия

Дворецът Хофбург е седалище на австрийския президент. В миналото дълги години е бил резиденция на царе и кайзери на Свещената римска империя, а по-късно и на кайзера на Австрия.
В началото е била замислена като защитна стена на град, но след като Фердинант I премества резиденцията си във Виена, сградата е разширена и украсена. Действията се повтарят и от следващите владетели. Тук са живели император Франц Йозев I, императрица Елицабет, Мария Терезия. Именно тук е родена Мария Антоанета.
Дворецът Хофбург във Виена е бил зимната резиденция на Хабсбургите във Виена от ХІІ век до 1918 (с прекъсвания). От 1945 г. там се намира официалната резиденция на австрийския президент . Освен седалището на държавния глава в сградите на дворцовия комплекс се помещават също така Австрийската национална библиотека и няколко музея, включително Албертина. Комплексът включва и две религиозни постройки: Хофбургската капела и Августинската черква .
Хофбург е споменат за първи пък през 1279г., а строителството му е започнало през първата половина на ХІІІв. Първото сведение, че се използва като резиденция на Хабсбургите за времето на крал Рудолф I (1281-1291). Първото разширяване е било извършено по времето на бохемския крал Отокар II. Първоначално Хофбург е представлявал замък с кули, крепостни стени и ров. Когато през ХVІв. император Фердинанд I преместил резиденцията си във Виена, разширяването на замъка продължило.
Швейцарското крило е част от най-старият замък и е с формата на квадрат. Останките от рова са запазени в района на Швейцарската порта водеща към вътрешния двор. Швейцарската порта е боядисана в с червено-черни ивици. Над нея са изобразени гербът на Австрия и орденът на златното руно, а също и надпис посветен на император Фердинанд. Портата е наречена така заради швейцарските наемници, които охранявали императора. Та води към вътрешния Швейцарски двор. Встрани от портата на външната фасада има цветен възпоменателен надпис посветен на Леополд І с два грифона държащи герба му. В странична ниша до портата се намира чешмата Швейцерхофбрунен изградена през 1552г., която е украсена с императорски орел. В Швейцарския двор се намира входа към Съкровищницата, където се пазят регалиите на императорите, като короните, императорския церемониален меч, Копието на съдбата и Императорския реликвариен кръст, а също и други ценни реликви като Неръкотворния образ на Христос.
Предполага се, че императорският параклис е бил изграден първоначално в романски стил през 1287/88г. по времето на Албрехт I. В периода 1423-1426г. при управлението на Албрехт V параклисът е бил разширен. В периода 1447-1449г. по времето на император Фридрих III. параклиса е бил преустроен в готически стил и разширен. Мария Терезия направила реконструкция на параклиса в стил късен барок. По време на класицизма през 1802 отново е било направено преустройство в готически стил.
Щалбург е триетажна сграда с открита галерия (понастоящем над вътрешния двор има стъклен покрив). Въпреки че е отделна сграда, тя е свързана с останалата част от комплекса на Хофбург. Сградата е била построена в ренесансов стил в периода 1558-1565г. по заповед на Леополд VІ за неговия наследник ерцхерцог Максимилиан II на площад Бабенбергплатц. През ХVІІ век в Щалбург се е помещавала обширната колекция от произведения на изкуството на ерцхерцог Леополд Вилхелм. На приземния етаж на резиденцията са се намирали конете на императорското семейство, откъдето е дошло и сегашното название на постройката. Сега в сградата се намира Музея на конете от породата отглеждана в село Липица.
Амалиенбург се намира срещу Швейцарската порта. На площада пред него се издига паметника на император Франц I, направен в периода 1842-1846г. – в центъра на скулптурната композиция е статуята на императора, а около него са алегоричните фигури на мира, силата, вярата и справедливостта. Постройката носи името на Амалия-Вилхелмина, вдовицата на император Йосиф I. Тя е построена в ренесансов стил. Над входа на сградата има астрономически часовник и купол. Първоначално на мястото на Амалиенбург е имало постройки принадлежащи на графовете на Цили. Сградата била издигната в периода 1575-1611г. за бъдещия император Рудолф ІІ. Днес постройката се ползва от федералното канцлерство.
Заедно с всички площадки, градини и постройки, дворцовият комплекс Хофбург заема площ от 240 000 м2. Той включва18 крила, 19 двора и цели 2600 стаи. И до днес тук живеят и работят около 5000 души, затова не е случайно, че Императорският дворец е наричан „град в града“.

Виена, Парламента, Австрия

Сградата на парламента е част от плана на императора за разширяване на града. Построена е на „Рингщрасе“, на 13 500 кв. метра площ. На тях са разположени заседателни зали, стаите на различните комисии, лобита, библиотеки, трапезария, кафенета, спортни зали.
Сградата на австрийския парламент е завършена през 1883 г. Архитектът, отговорен за нейния гръцки възрожденски стил е Теофил Хансен. Архитектът избира античната форма на двореца, защото древните гърци са почитали преди всичко закона и свободата - ценности, които трябва да представляват и представителите на австрийския парламент. Той е отговорен и за вътрешната декорация, като статуи, картини, мебели, полилеи и много други елементи. За заслугата му по осъществяването на проекта на Парламента, Хансен е удостоен от император Франц Йосиф с титлата Freiherr (барон).
Главният вход е точно копие на един от порталите на Акропола в Атина, а в най-голямата вътрешна зала, т.нар. зала на колоните, можете да се полюбувате на 24 мраморни колони, позлатени с 23-каратово злато. Фронтонът на сградата не е променян от времето на монархията и е украсен със символи и алегории на 17-те провинции на старата Австро-Унгарска империя. Колоните 24 броя са в коринтски стил. В двата края на покрива има квадриги (колесници с четири коня).
Фонтанът на Атина пред парламента е издигнат между 1893 и 1902 г. по планове на барон фон Хансен. Четирите фигури, лежащи в подножието на Атина, са алегорични изображения на четирите най-важни реки на Австро-Унгарската империя. Те представляват отпред Дунав и Ин, отзад реките Елба и Вълтава. Отстрани малки купидони яздят делфини. Женските статуи по-горе представляват законодателната и изпълнителната власт на държавата. Те са доминирани от богинята на мъдростта Атина, стояща на пиадестал, фигура която олицетворява австрийската нация, но националистите се възпротивили и в крайна сметка било постигнато съгласие за изграждането на 4.5метровата статуя. Атина е облечена в броня с позлатен шлем, лявата й ръка държи копие, а дясната – Нике, богинята на победата.
На рампата, водеща към входа могат да се видят още фигурите на 8 гръцки и римски историци, които трябва да напомнят на политиците относно тяхната отговорност пред историята.
Първоначално в сграда е заседавал Райстрата - двукамерния парламент на Австро-Унгарската империя. След превръщането на Австрия в Република там заседават органите на федералното законодателство - Националния съвет и Федералния съвет. По време на Втората Световна Война сградата е сериозно засегната, повече от половината е разрушена. Последва трудна реконструкция, но в крайна сметка тя бива възстановена в първоначалния си вид, макар че интериорът е бил модернизиран съгласно съвременните изисквания.

Виена, Университета, Австрия

Открит е през 1365 г. и сред най-старите в Европа. Предлага над 130 специалности и се посещава от около 63 000 студенти. С тази голяма численост на учащите се в него той е най-голямото висше училище в немскоезична държава. Неговото неофициално име сред австрийците е „Hauptuni“, което на немски означава „Главният университет“.

Проектирана от Хайнрих фон Ферстел в стил италиански Ренесанс и открита през 1884 г. от император Франц Йосиф I, разположена в историческия център на Виена, директно на булевард Рингщрасе, Главната сграда на Виенския университет е леснодостъпна. Сградата, проектирана от Хайнрих Ферстел, е построена в стил италиански Ренесанс е открита през 1884 г. В сърцето на Главната сграда се намира зеленият аркаден двор. В средата на двора можете да намерите фонтана Касталия, който е заобиколен от алеите на аркадния двор с многобройните му бюстове и паметници. Няколко зали за събития, както и широка гама от лекционни зали, предлагащи уникална и историческа университетска обстановка, са на разположение за събития през периоди, когато няма занятия или изпити. Особено забележителна е Auditorium Maximum, която е най-голямата лекционна зала в Австрия, с капацитет от 750 души.

Виена, Сградата Салон Сецесион, Австрия

През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йосеф Хофман, Коломан Мозер, художникът Алфонс Муха, скулпторът Франтишек и др. създават артистичната група "Виенски сецесион".
Най-характерно за това стилово течение е използването на различни техники, познати в историята на изкуството на цялото човечество – от византийска мозайка, позлата, стъклопис и далекоизточни похвати до съвременната за началото на ХХ в. Технология с цел придаване на едно ведро, донякъде романтично, внушение с игриво декоративен ефект, особено в творбите на пластичните изкуства като архитектурата и живописта, както и в приложните изкуства. Творбите са с богат колорит и често рисунъкът е почти изведен до орнамент, а архитектурната форма придобива непознат дотогава образ и пластичност.
Причудливата сграда Салон Сецесион във Виена е проектирана от едва 30-годишния тогава архитект Йозеф Мария Олбрих, който по това време е член на ателието на Ото Вагнер. Изложбената зала се превръща в ключова творба на този стил в изкуството. Сградата има доста рискована архитектура дори за днешните стандарти. Най-забележителната черта е куполът, изработен от позлатен бронз във формата на постеля от листа, която рязко контрастира с фасадата в стил ар деко. Дафиновият лист е доминиращият елемент в причудливия купол на сграда, който виенчани наричат "зелката". Той съчетава 3000 позлатени листа и 700 зрънца. Входната зона на сградата е украсена с маските на трите Горгони (Стено, Евриала и Медуза), които символизират архитектурата, скулптурата и живописта.
Салон Сецесион има площ от около 1000 м². Йозеф Мария Олбрих използва площада като основен мотив в редица кръстообразни комбинации във входната зона и изложбеното крило. Именно схемата на етажния план определя цялата форма на сградата.
Акцент в екстериора на сградата е фризът на Бетовен, изработен от Густав Климт. Това е едно от най-известните произведения на изкуството в стил сецесион. Вдясно от сградата има бронзова статуя на Марк Антоний, дело на Артър Щрасер.

В австрийската столица разпознават истинските виенчани по три независими един от друг признака. Ако знае какъв номер обувки носи рицарят върху кулата на кметството, къде е вилата, строена от Ото Вагнер, и коя сграда наричат "зелката", е местен.