Виена, Катедралата „Свети Стефан“, Австрия

Катедралата „Свети Стефан“ (Щефансдом) е бижуто на австрийската столица, намира се в сърцето на Виена. Оттам започва всяка обиколка на града. Известна е като най-високата и най-голямата във Виена и се забелязва отдалеч. Седалище е на Архиепископа на Виена.
Най-високата й точка е южната кула – 136 метра, дължината на храма е 108 метра, а ширината 40 метра. Изградена е върху останките на други две църкви.
Първата копка за построяването на тази забележителна катедрала е направена в далечната 1137 година. Издигната е върху останките на две по-рано съществуващи църкви. По време на Обсадата на Виена от османците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града.
През вековете катедралата е претърпяла множество промени и разширения. Оцеляла повече 800 години, в последните дни на Втората световна война, между 11 и 13 април 1945 година, сградата е обхваната от пламъци, след като мародери обират и палят съседните магазини. Огънят поглъща безценно културно наследство. Реставрирането започва веднага след края на войната и на 23 април 1952 тя отново е отворена за вярващи и посетители.
Първоначално цветът на сградата е бил бял, но годините, войните и пожара потъмняват варовика, от който е построена.
Катедралата „Св. Стефан” е дълга близо 200 метра, а ширината е малко над 60 метра. Притежава четири кули. Най-високата е южната кула с 136,44 метра.
При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя е нямала право да бъде по-висока.
В катедралата има много реликви – икони, камбани, гробници. Общо 23 камбани огласят района. За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната кула, с тегло от 35 до 5700 кг. От тях 4 се използват преди началото на ежедневната меса, като броят им се увеличава до 10 през празнични дни и до 11 – ако служи лично архиепископът. Има специална камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от 2 стари камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживели пожара в Южната кула.
Най-известната камбанария – Pummerin, се намира в 68,3-метровата северна кула. Там е втората по големина църковна камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала). Тя звъни 11 пъти в годината, по време на велики празници: 2 пъти през католическия празник на тялото и кръвта Христови; в деня на освещаването на катедралата (23 април); Новогодишната нощ. Най-продължителният, 10-минутен звън, отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ.

Главната южна кула достига височина 136 метра, докато недовършената северна кула е висока само 68 метра.
В допълнение към готическата кула, стръмният покрив с красив мотив на зелено-жълто-бели ивици е забележителен елемент. Целият покрив е покрит с 230 000 керемиди в 10 цветови нюанса, които са изработени в работилниците на село Пошторна в Южна Моравия. На северната му страна са изобразени гербовете на Виена и на Австрия.
В наоса на катедрала са погребани Рудолф IV Австрийски (херцог на Австрия – строител на катедралата, поч. през 1365 г.), Фридрих III (поч. 1493 г.), Евгений Савойски (поч. 1736 г.). В херцогската крипта са погребани 72-ма от членовете на династията Хабсбурги.
Недовършената кула
През 1359 г. херцог Рудолф IV поръчва изграждането на нова кула за град Виена. Хабсбург полага основите на нова катедрала. Следващият важен етап е през 1433 г., когато главната южна кула е завършена във вида, в който я познаваме днес.
Строежът на северната кула напредва бавно и е прекъснат през първата половина на XVI в., когато кулата е увенчана с безвкусен ренесансов купол на около половината височина.

Интериорът на катедралата е до голяма степен бароков, тъй като през XVII в. вътрешността ѝ претърпява големи ремонти. Интериорът на катедралата е класически трикорабен, малко тъмен и строг на пръв поглед, но с красив бароков олтар и исторически ценен готически амвон от XV век.
Интериорът на катедралата е чудо на готическата архитектура, включващ зашеметяващи витражи, сложно издълбани олтари и авмон, проектиран от Антон Пилграм. Високият олтар, шедьовър на скулптора и художник Файт Щос, е централна точка на катедралата, изобразяваща сцени от живота на Хростос.

Виена, Музеят на Мадам Тюсо, Австрия

Мадам Тюсо Виена в сърцето на Виена, Пратера, ви носи забавен и завладяващ начин да прекарате известно време с някои от любимите си знаменитости и известни австрийски исторически икони. С над 80 восъчни фигури, разположени в музея с площ от 2000 м2, със сигурност ще намерите много очарователни фигури, които ще изглеждат щастливи да си правите колкото искате селфита!
Изглеждащи като истински, восъчните фигури са красиво изработени и дават усещането, че всъщност могат да започнат да се движат във всеки един момент. Може да се срещнете, да си комуникирате и да научите повече за хората, които помогнаха да се оформи австрийската история и култура, включително: императрица Сиси, Густав Климт и Зигмунд Фройд.
Между вас и восъчните фигури няма въжета или бариери, така че ще можете да задоволите пристрастяването си към селфи. Знаеш, че можеш да се застанете в позицията “Аз мисля внимателно” до Алберт Айнщайн или “Погледни ме, аз правя лунната разходка!” до Майкъл Джексън. Ако сте футболен фен, най-новата восъчна фигура е великият австрийски футболист Дейвид Алаба.
Мадам Тюсо е завладяваща с невероятните си восъчни фигури повече от 150 години. Отнема 3-6 месеца, над 500 прецизни измервания на тялото и около 200 снимки, за да се получи една фигура, за да се гарантира, че се получава най-реалистичен резултат. Повече от 800 часа отиват в създаването на една восъчна фигура.
Създаването на всяка восъчна статуя е струвало около 200 000 евро, според ръководството на музея. Музеят на Мадам Тюсо, създаден в Лондон през 1835 г., в момента има 11 филиала в цял свят, в който са изложени восъчни фигури на различни знаменитости.

Виена, Паметника на Червената армия, Австрия

На мнозина е известно, че на централен площад в австрийската столица се издига „Паметникът на героите на Червената армия“, но вероятно са малко онези, които са запознати с фактите около създаването и историята на монумента, построен в памет на загиналите в битката за Виена близо 17 000 войници на Червената армия. Например, че той е първият строеж във Втората австрийска република. „Това е в идеологически и в интерпретационен смисъл много разнопосочна структура“, пише в публикацията си „Руснаците във Виена“ журналистът Ерих Клайн, познавач на историята от онези години. Този паметник въплъщава победата над и освобождението от националсоциализма, от друга страна обаче отразява и обладаните от страх спомени от времето на окупацията, се казва в пространен материал на списание, печатен орган на Виенския музей.
Още преди да завземе Виена Червената армия планира да изгради паметник. За място е избран площадът „Шварценберг“ , 450-метров площад, на който стои паметникът на фелдмаршал Шварценберг, водил заедно с руския цар успешна битка срещу Наполеон, което създава връзка с руската военна история. В дъното на площада, който от 1946 до 1956 е преименуван на „Сталин“, е бароковата сграда на двореца „Шварценберг“ – красив фон на руския паметник.
През май 1945 година започват строителните работи под ръководството на военния инженер М. Шенфелд, архитекта С. Г. Яковлев и скулптора М. А. Интисарян. Още в окопите Интисарян моделира скулптурите, но поради липса на глина, използва за статуята на войника шише, хляб и сланина, се казва в историческия материал. Петнадесеттонната фигура с височина 12 метра е излята във Виена от бронз, складиран в леярната за поръчки на Вермахта. В рекордно темпо, за малко повече от три месеца паметникът е построен от австрийски работници и военнопленници. Като престижен обект той е трябвало да демонстрира съветската организация и способност още преди съюзническите войски да влязат в града, да впечатли и съюзници, и победени, коментира статията.
В сравнение с по-късните съветски паметници виенският „социалистическо-реалистичен куриоз“, както го нарича Ерих Клайн, е доста скромен, такова е мнението на архитектурния теоретик Ян Табор, според когото паметникът е уникален „по своята фина интелектуална концепция“. Руският войник е свалил оръжие и щит, така че паметникът на победата може да се тълкува и като паметник на мира, но преди всичко се разбира като паметник на освобождението, свързан с подразбиращата се като освободителка, а не като завоевателка Червена армия. Но точно обратното записва в своя дневник през юни 1945 година дипломатът Йозеф Шьонер: „Населението вече го нарича с насмешка „паметник на незнайния мародер“. Известни са и други подигравателни определения като „грахов паметник“ или „грахов принц“, тъй като през май 1945 година по нареждане на Сталин пристигат тонове грах – помощ за гладуващото население. Но най-често хората го наричат „паметник на руснаците“, въпреки че Червената армия е съставена от войници от всички нации на Съветския съюз.
След разпадането на Съветския съюз в Австрия се появяват отделни дискусии за премахване на този „сталинистки паметник“, но те бързо заглъхват. Причината затова е, Австрия е задължена да пази и поддържа този и други подобни паметници по силата на параграф от Държавния договор, с който през май 1955 година се обявява нейната независимост.
Австрийската страна изпълнява това свое задължение и тъй като периодично паметникът е обект на вандалски актове, са поставени наблюдателни камери, които да предотвратяват подобни постъпки. Въпреки това паметникът нееднократно е заливан с черна или червена боя. След нападението на Русия над Украйна стената на двореца Шварценберг, намираща се непосредствено зад монумента, беше боядисана в цветовете на украинското знаме по лична инициатива на собственика на двореца Йоханес Шварценберг и понеже тя не е част от паметника, а от двореца, остана непокътната.