Антверпен, Пристанището на Атверпен, Белгия

Havenroute е приблизително 50 километрова обиколка на забележителностите на пристанищната зона, маркирана от туристическата служба в Антверпен.  Пристанището на Антверпен е на второ място след Ротердам сред основните морски пристанища на Европа, като напълно оправдава претенциите си да бъде едно от най-големите в света. Само пристанищните инсталации обхващат площ от повече от 10 000 хектара, а още 3,400 хектара земя за промишлена употреба. 

Антверпен, Големия пазарен площад, Белгия

Разходката из красивите площади и улици на Антверпен е препоръчително да започне с Големия пазарен площад. В западната му част се издига интересната сграда на кметството от XVI век. Пред нея се извисява красивата статуя именно на гиганта Антигон, който е дал името на белгийския град. Тук може да видите още женски статуи, символизиращи правосъдието, предпазливостта, Дева Мария и др.
Големият площад на Антверпен (Grote Markt) с кметството и множество гилдии е сърцето на стария град. В средата стои богато украсеният Фонтан Брабо построена през 1887 г. от Jef Lambeaux и изобразяваща римския войник Silvius Brabo, който хвърля отрязаната ръка на гигантския Антигон в Шелдт. Кметство (или Stadhuis) доминира от западната страна на площада и е построен от Cornelis Floris de Vriendt между 1561 и 1565 година. Вътре в помещенията са окачени картини от Х. Leys от 19 век, илюстриращи историята на Антверпен. Освен Stadhuis повечето от сградите, граничещи с Grote Markt, са бивши къщи на гилдиите (gildehuizen). Тук първоначално е било седалището  на гилдиите от 16-ти и 17-ти век на града. Сред най-интересните гилдии от северната страна са Gildehuis der Kuipers (Къщата на кучетата № 5), Хуис ван де Шуттърс (Archer's House No. 7) и Хуис ван де Крудиенис (Къща за хранителни стоки № 11). Непосредствено зад кметството, в Гилдекамерсстрата, някогашна къща на гилдията се превръща във  Фолклорен музей посветена на многото традиционни изкуства и занаяти, намиращи се в района на Антверпен, докато наблизо има Етнографски музей, който подчертава неевропейските култури.
Централният площад Grote Markt е мястото, където са разположени някои от най-популярните забележителности в Антверпен. Площадът е истинско архитектурно съкровище, разположен в сърцето на стария градски квартал. Тук се намират значителен брой изящни сгради, коя от коя по-красива и елегантна, наречени още „къщи на търговските гилдии“. Макар и опожарени през 1576 г., оригиналните сгради са били реконструирани в традиционен фламандски ренесансов стил.

До тях е внушителната ренесансова сграда на общината. Кметството е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1999 г. Сградата има дълга история и е ярък пример за ренесансовата архитектура в ниските страни.

По средата на площада е красивия бароков фонтан, изобразяващ митичния герой Брабо. Легендата гласи за римския войник Брабо, който отрязал ръката на гиганта Антигон и я захвърлил в реката. Разбира се, има история, която ще обясни ампутираната ръка и ще направи фонтана по-приемлив, а това е легендата за римският войн Брабо, който отсякъл ръката на великана Антигон и я хвърлил в река Шелда. Същият този великан отсичал ръцете на всеки, който не можел или не искал да заплати таксата, за да премине през реката. Оттогава отсечената ръка става символ на свободата на водните пътища.

Зад капките от пръскащата геройски отрязана ръка ще видите да се веят 66-те флага на различни страни, които са облекли една от най-старите ренесансови сгради в Белгия – сградата на Общината. Какво цветно шоу само – 27 от знамената са на държавите в Европейския съюз, а останалите на страните, които имат консулство в Антверпен.  Само на хвърляй камък (или ръка) от сградата на Общината са се наредили гордо и къщите на Гилдиите. Построени през 16 век, в златния период на Антверпен, те са били начинът, по който търговците да покажат успеха си. Богати орнаменти по фасадата и съответния герб на гилдията правели всяка къща уникална. За съжаление през 1576 г. испанците опожаряват града и голяма част от къщите са унищожени. Втората световна също се включва в тяхното разрушение. Съответно къщите претърпяват две реконструкции – през 19 и 20 век.