Корфу, „Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба, Гърция

Той е един истински архитектурен шедьовър, но освен това е и паметник на една тъжна история за майчината скръб по изгубеното ѝ дете
На вечно зеления и неземно красив остров Корфу, се намира един дворец, който крие в себе си колкото интересна, толкова и печална история.
Той е един истински архитектурен шедьовър както отвън, така и отвътре, но освен това е и паметник на една тъжна история за майчината скръб по изгубеното ѝ дете. „Ахилион“ е дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба – Елисавет или по-известна сред народа като Сиси. 
Коя е императрица Сиси? През месец декември 1837 г. в Мюнхен се ражда Елисавет-Амалия-Евгения, която историята ще запомни като Сиси. Тя е дъщеря на ерхерцог Максимилиан Йосиф на Бавария и ерхерцогиня Лудовика. Детските години на момичето преминават близо до Мюнхен, а за Гърция тя научава от баща си, който е бил голям гръкофил. На крехката възраст от 16 години Елисавет се запознава с императора на Австрия – Франц Йозеф I Хабсбурски, който тогава е на 23 години. Между тях бързо пламва искрата на любовта и не след дълго императорът предлага брак на младата Сиси. На 24 април във Виена се празнува сватбата на невинната Сиси и младия император Франц Йозеф. Влюбеното момиче изобщо не си дава сметка в какво семейство „влиза“ и какви нещастия и мъки я очакват занапред и то главно породени от нейната свекърва София. Сиси ражда три деца на императора – Гизела, София и Родолф (наследникът на трона), а по-късно и още едно момиче – Мария-Валерия. Но това не е достатъчно за злата и взискателна свекърва. Малката София се разболява и Сиси решава да замине с нея за Унгария, за да се опита да подобри състоянието на дъщеря си. За нейно нещастие малката принцеса умира на две години. За нейната смърт почти всички винят Сиси, включително и тя самата обвинява себе си. След това злощастно събитие свекървата поема изцяло грижите за Гизела и Родолф.  
Как една изневяра отвежда Сиси на остров Корфу. Страданията на красивата Сиси не спират до тук. Скоро след смъртта на София тя разбира, че Франц Йозеф ѝ изневерява, което допълнително внася мрак в нейната вече достатъчно изтерзана душа. За да възстанови силите и духа си, тя решава да попътува. Едно от местата, които посещава, е остров Корфу, в който тя на мига се влюбва и прекарва доста време там.
Трагичният край на една принцеса. Смъртта на императрица Сиси е била също толкова трагична, колкото и нейния живот. Тя е убита от анархист в Женева, навеждайки се да помирише цветята, които той ѝ дава, не усеща как изведнъж той вади малка пила, която забива близо до сърцето ѝ. Малко по-късно тя умира в хотела, в който била отседнала.
Повратен момент в живота на императрицата и как се стига до построяването на двореца „Ахилион“. Сиси била известна със своята красота и безупречен външен вид, за който полагала много грижи. Въпреки това отвътре щастието отдавна я било напуснало. Като капак на всички нейни страдания, любимият ѝ син Родолф, наследникът на трона, е намерен мъртъв със своята любима Мария Вецера. Майчината скръб е толкова голяма и неутешима, че Сиси напуска Виена и заминава за любимия си остров Корфу. Там тя купува вилата, в която често отсяда, разрушава я и на нейно място построява прекрасен дворец, който се нарича „Ахилион“ или още „Ахилио“. Дворецът е кръстен така в чест на нейния любим герой от Омировата сага „Илиада“.
История на двореца. Дворецът е изграден в периода 1889 – 1891 г. в село Гастури, на един хълм с прекрасна гледка към морето и острова. Сградата е построена в помпейски стил. Сиси посещавала мястото два пъти в годината. След нейната смърт той става собственост на една от дъщерите ѝ и бил затворен в продължение на девет години. След това Мария-Валерия (най-малката дъщеря на Сиси) го продава на немския Кайзер Вилхелм II. Той самият прави доста допълнения, като разширява градините и мести част от статутите. По време на Първата световна война дворецът е бил използван като военна болница от френските и сръбските войски. След края на войната и поражението на Германия, дворецът „Ахилион“ влиза в границите на гръцката държава. През Втората световна война пък дворецът е бил използван като военен щаб. През 1962 г. дворецът е даден на концесия на частна фирма, която преобразува горните етажи в казино, което се оказва и първото в Гърция, а приземния етаж прави на музей. През 1983 г. управлението на „Ахилион“ се поема от Гръцката национална организация по туризъм. През 1994 г. е бил ползван за нуждите на Европейския съюз. След това вече дворецът се ползва с туристическа цел, за посещения и организиране на различни събития.
Обиколка из красотите на „Ахилион“. На входа на двореца има внушителна желязна порта, на която са изписани името и годините, в които е строен дворецът. Вляво от самия вход има две сгради. В едната в наши дни се продават билети за влизане, но преди е била използвана като портиерна, а след това и от жандармерията. Втората е била построена от Кайзера и след това е била използвана от гостите на казиното. Дворецът е пълен с интересни скулптури както в градината, така и по своята фасада. На балкона на първия етаж има два изящни мраморни кентавъра, а на балкона на втория етаж може да се видят четири нимфи – дарителки на светлината. Вратата на самия главен вход е украсена от италианската къща Капонети и се крепи върху дорийски колони. Навсякъде в двореца се виждат различни сцени и изображения от гръцката митология. В двора дори има две доста внушителни статуи на самия Ахил. На едната той е изобразен в изправен ръст, а на другата е вече паднал на земята, след като го е покосила стрелата на Парис.
Градините на „Ахилион“. Няма спор, че дворецът е едно истинско архитектурно бижу както отвън, така и отвътре, но градините му също не са за подценяване. В тях има една истинска феерия от цветове и редки растения, които са били засадени още по времето на Сиси, а след това и на Кайзера. На колонадата в градината на двореца има доста статуи, които придават на двореца един още по-внушителен вид. Сред тях може да видите Аполон, Афродита, всички музи и други. В градините на двореца може да се види и статуята на императрица Сиси. Нейна такава има и на самия вход на сградата.

Дворецът „Ахилион“ е истински шедьовър, построен с много майсторство, внимание към всеки детайл, но и много мъка. Въпреки своята красота, той крие една печал, една неизлечима болка. Дворецът сякаш е построен да бъде храм точно на тази болка, най-ужасната от всички – загубата на дете. Въпреки това крайният резултат е повече от впечатляващ. 

Рупите, храм-паметникът „Св. Петка Българска”, България

Рупите е защитена местност, разположена по брега на река Струма, в източното подножие на вулканичния хълм Кожух, само на 10 км от Петрич и на 2 км от с. Рупите. Заема площ от 20 ха и е обявена за защитена местност с цел опазването на крайречна гора в поречието на Средна Струма и характерна флора и фауна. В района на Рупите се срещат 201 вида птици, в това число редица средиземноморски, които рядко могат да се наблюдават другаде у нас. Тук минава Via Aristotelis – един от двата основни миграционни пътя на птиците.

Тук се намира храм-паметникът „Св. Петка Българска”. Храмът е разположен е на равно място, на десния бряг на р. Струма, в източното подножие на възвишението Кожух, което е част от периферията на отдавна угаснал вулкан. В местността „Рупите“ Ванга започва да идва още през 50-те години, когато местността била див пущинак. Тя избира това място за усамотение и почивка след като ѝ е подсказано от Силите свише. През 1970 г. измолва от Строителни войски да ѝ построят малка къщичка, в която трайно се заселва едва през 80-те. В нея Пророчицата прекарва последните години от живота си. Изграждането на храма започва след едно съновидение на пророчицата, при което ѝ се явила самата Света Петка: „Веднъж ми се присъни Света Петка и ми каза: „Искам да дойдеш да живееш в Рупите…“ и ми заръча: „Построй тук същата църква като предишната и я наречи „Света Петка".Местността Рупите е най- тясно свързана с името на българската пророчица Ванга, известна с ясновидските си дарби не само у нас, а и извън пределите на България. Построен през 1994 г. със средства, предоставени от Ванга. В двора на храма се намира и гробът на Баба Ванга, на който вярващите се молят за спасение. Недалеч от тук се намира и скромната къщичка на пророчицата, в която тя прекарва последните години от живота си.
Строителството на храма „Св. Петка” е започнало през 1992 г. под прякото ръководство на българската пророчица Ванга. Две години по- късно храмът е построен. Основен ктитор на храма е Ванга, изографисването е извършено от художника Светлин Русев, дърворезбите са на Григор Паунов, а кръстът над църквата е дело на скулптора Крум Дамянов. Храмът предизвиква голям интерес заради местоположението си, архитектурата си и необичайната художествена украса, при която не са следвани стриктно каноните на иконописта. За огромно огорчение на Ванга, която вече е тежко болна, Българската православна църква не признава храма, понеже той е изцяло бял, както отвътре, така и отвън. Друга причина е, че стилът, който Светлин Русев използва за иконите не съвпада с църковните канони. Те са твърде реалистични и по тази причина от Светия Синод, първоначално, отказват да осветят светилището. Образите са взети от живота, от ежедневието на Ванга. Те са такива, каквито сама Пророчицата е настоявала да бъдат - хора болни, угрижени, страдащи, отчаяни. Божии чеда, търсещи път и спасение. Иконите на иконостаса са изписани в същия стил като стенописите. В крайна сметка конфликтът е изгладен и на 14 октомври 1994 г. (Петковден) църквата „Света Петка” е тържествено осветена в присъствието на хиляди вярващи. 

Въпреки че храмът не е построен според правилата на православната църква, той привлича хиляди поклонници и туристи.

Около църквата е изграден цял манастирски комплекс, който включва 12 стаи с 30 легла, ритуална зала за кръщения и изложбена зала, в която са подредени снимки и вещи на Пророчицата. Стаите за отдих са семпли и без екстри като телефон, телевизор, интернет и др.

Две години след като издига храма на живота си, Ванга си отива завинаги от белия свят, но бялата църква, материализираща нейната същност, продължава да носи мир и надежда над човешкото отчаяние и болка. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решават тя да бъде погребана до храма „Св. Петка Българска“, където всъщност е гробът ѝ. В годините след кончината на Пророчицата местността „Рупите“ е постоянно облагородявана. 

Едно от последните допълнения към уникалния комплекс е мемориалният Кръст, вграден в скалата срещу храма през 2009 г. от Фондация „Ванга“. Той е направен по заръка на Пророчицата, в памет на загиналите от вулкана Кожух. През 2011 г. е отворена за посетители малката скромна къщичка, останала непокътната след смъртта на Ванга и запазила автентичната си атмосфера. Мемориалният кръст е вграден в самата планина Кожух и се вписва в целия ансамбъл на комплекса. Композицията е по проект на художника Иван Русев, финансирана от фондация „Ванга”. Кръстът е с размери 40 на 30 м. и се вижда от храма на ясновидката (западно от него). Направен е от мраморни плочи, поставени в скалата така, че посетителите да могат да се изкачват по него. Идеята на скулптора е изкачвайки многото стъпала, човек символично да повтори пътя на Христос към Голгота. Едно от последните художествени попълнения на комплекса е паметникът на Ванга, изработен като дар от скулптора проф. Емил Попов. Той е поръчан от фондация „Ванга“ по случай 100-годишнината от рождението на Пророчицата (2011 г.). Паметникът е с височина 1.80 м., а Ванга е изобразена седнала на пейката до масата, където е приемала нуждаещите се от нейната помощ хора. Скулптурата е изработена от месинг и покрита със сребро

Всеки човек, посетил някога тази местност, я определя като малко кътче от рая. Изпълва те с усещане за величие и душевно спокойствие. Не случайно Баба Ванга казва: „Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна“. Според пророчицата именно във вулканичното възвишение Кожух се крие ключът към разгадаване на древното ни минало.

Съвсем наблизо са разположени и останките на един от най-големите антични градове Хераклея Синтика, съществувал от ІVв пр. Хр. до VІв сл. Хр.
Понастоящем местността Рупите е благоустроено парково пространство с няколко малки временни постройки, в които са уредени гостилница, кафене и магазини предлагащи сувенири и местни плодове и зеленчуци.