Брюксел, Църквата на Дева Мария от Саблон, Our Blessed Lady of the Sablon (Нотр Дам дю Саблон), Белгия

Църквата на Дева Мария от Саблон е римокатолическа църква, разположена в квартал Саблон/Завел, в историческия център на Брюксел.
Построена през 15-ти век, църквата е била покровителствана от благородниците и богатите граждани на Брюксел и се характеризира със своя късен брабантски готически екстериор и богата вътрешна украса, включително два барокови параклиса. Неготическите му декоративни елементи датират от 19 век. Комплексът е обявен за исторически паметник през 1936 г.
Историята на църквата датира от началото на 13-ти век, когато херцогът на Брабант, Хенри I, признава благородната служба на арбалетчиците като гилдия и им предоставя определени привилегии, включително правото да използват парцел в Sablon/Zavel (част от пясъчно-глинеста земя извън градските стени) като площадка за упражнения. Близо век по-късно, през 1304 г., Гилдията на братята и сестрите от болницата „Свети Йоан“  отстъпва на Гилдията на арбалетчиците район, съседен на Саблон, където те продължава да строи скромен параклис, посветен на Дева Мария. Този параклис става параклисът на Гилдията на арбалетчиците. Легендата разказва, че параклисът става известен, след като местна благочестива жена на име Беатрийс Соеткенс има видение, в което Дева Мария й нарежда да открадне чудотворната статуя на „Дева Мария на малката пръчица“ в Антверпен, да я донесе го в Брюксел и да я постави в параклиса на Гилдията на арбалетчиците. Жената откраднала статуята и чрез поредица от чудотворни събития успяла да я транспортира до Брюксел с лодка през 1348 г. След това тя била тържествено поставена в параклиса и почитана като покровител на Гилдията. Гилдията също така обещала да организира годишно шествие, наречено Ommegang, в което статуята да бъде пренасяна през Брюксел. Този Ommegang се превърна във важно религиозно и гражданско събитие в годишния календар на Брюксел.
Смята се, че изграждането на църквата, която заменила параклиса, е започнало около 1400 г. Целият строителен процес отнел около век. Хорът е завършен през 1435 г., както свидетелстват стенописите от тази дата. Работата е прекъсната поради проблемите след смъртта на Карл Смели през 1477 г., но е възобновена в края на века. Корабът е построен със седем еркера, последните два от които трябвало да са били увенчани с кула, която никога не е била завършена. Сакрариумът, построен зад хора, датира от 1549г
В края на 16-ти век църквата е ограбена от калвинисти и статуята на Богородица, донесена от Беатрийс Соеткенс, е унищожена. През 17-ти век видната фамилия Турн и Таксис, чиято резиденция се намирала почти срещу южния вход на църквата, имала два параклиса, построени вътре в нея: параклисът на Св. Урсула (1651–1676), разположен на север от хора, започнат от фламандския скулптор-архитект Лукас Файдербе и завършен от Винсент Антъни; и параклиса на Сен Маркуф (1690 г.), разположен южно от хора. В началото на френската окупация през 1795 г. църквата е спасена от антирелигиозния плам на окупаторите и техните поддръжници благодарение на свещеника, който се заклел във вярност към републиката. Църквата остава затворена за няколко години и е върната на религиозна служба при Наполеон, като дъщерно дружество на църквата Chapel.

Бароковият амвон 

е дело на Марк дьо Вос, направен през 1697 г. за храма на августинците в Брюксел, който вече не съществува. Украсен е с медальони на Свети Тома Аквински, Дева Мария и Свети Тома от Виланова. 

Основата, върху която лежи амвонът, е оформена от четири скулптури, символизиращи евангелистите: ангел, орел, лъв и вол. 

В църквата се намират няколко барокови надгробни паметника. 

Църквата притежава и други съкровища като реликвария с костите на Света Вивина.

Колоните на кораба съдържат дванадесет статуи на апостоли, 

датиращи от средата на 17 век, 

които са изваяни от някои от водещите барокови скулптори от онова време.

Брюксел, Площад Grand Place или Grote Markt, Белгия

 За сърцето на града се счита огромният площад Grand Place или Grote Markt. Неговата дължина е 110 м, а ширината – 68 м. В неговите граници са разположени сгради от 17-ти век. Ценността им е в това, че всяка къща има свое име и някога е принадлежала на определена гилдия. Пример за това: трите къщи, разположени една до друга – „Вълчицата“, „Лисицата“ и „Рогът“. Например „Вълчицата“ е принадлежала на гилдията на стрелците с лъкове.

Също на площада се намира сградата на кметството – връх на готическата архитектура. Срещу кметството се намира „Къщата на Краля“, където, обаче, не е живял нито един крал, въпреки името на сградата.
Големият площад  е част от историческото наследство на ЮНЕСКО.
На всеки 2 години на площада през август се нарежда голям килим от цветя за период от няколко дни. Милион цветни бегонии оформят сложни шарки и орнаменти. Килимът покрива площ от 1800 кв. м. Първият Цветен килим е направен през 1971 г. като традицията се е запазила и до днес и привлича множество туристи.

В начарото историята на големия площад е доста скромна. Очертан в пространството между два малки потока, които са се вливали в река Сена, площадът е имал предимно търговска функция. С течение на времето значението на Брюксел като търговски център нараства, като през града преминава цялата търговия между Белгия, западна Германия и Франция. С това нараства и значението на самият площад, който се превръща в централно място за града. През 14-ти век малките дървени къщички, които до този момент се намирали на площада, започнали да отстъпват място на големи къщи, собственост на богати жители на града. В самото начало на 15-ти век започва изграждането на сградата на общината, като то продължава почти 50 години. Към този момент площадът се е превърнал вече не само в търговски, но и в политически център. 

Сградата на общината

Това е най-забележителната сграда, разположена на големия площад. Изграждането на сградата е започнало в началото на 15-ти век и е било доказателство за постоянно нарастващата финансова мощ на града. Сградата, която се извисява в момента не е първонабно изградената сграда на общината. През 1405 година е изградена само лявата част на настоящата сграда, заедно с малка кула. В последствие е изградено и разширението с ново крило на сградата. Завършването на сградата в настоящия й вид се счита за факт през 1455година, когато върху централната кула е поставена статуята на Св.Михаил, който се бие с дяволите. Статуята, която се намира в момента на кулата не е оригиналната. Оригинала бива заменен през 1996г., след като е стояла там цели 541години. Сградата на Общината е една от малкото сгради в града, които оцеляват през вековете непокътнати. Градът бива опустошаван на няколко пъти от вражески войски и пожари.

Високата 96 метра  кула в брабантински готически стил е дело на Ян ван Рюйсбрук, придворен архитект на Филип Добрия.Над покрива на кметството квадратното тяло на кулата се стеснява до осмоъгълен ажур с пищни върхове. На върха му стои висока 2,7 метра  позлатена статуя на Св. Михаил, покровителят на Брюксел, убиващ дракон или демон.Тази статуя е дело на Michel de Martin Van Rode и е поставена на кулата през 1454 или 1455 г.  През 90-те години на ХХв е заменен с копие. Оригиналът се намира и в Градския музей на Брюксел.

Къщата на краля 

е една от впечатляващите сгради, които могат да се видят също на централния площад. Разположена е точно срещу сградата на Общината и в момента там се помещава Историческия музей на града. Историята на това място започва още през 13-14 век, когато тук е стояла по-малка дървена сграда, която е била използвана предимно за тръговски цели. Тук се е продавало хляб, от където идва името Хлебната къща или Хлебната зала. В последствие е била съборена и на нейно място е построена каменна сграда, която е използвана повече за административните нужди на херцога на Брабант, поради което е наречена Къщата на херцога, а когато същият херцог става крал на Испания тя е преименувана на Кралската къща. По време на управлението на Шарл V сградата е прустроена в готически стил. Известно е, че в една от стаите на тази сграда са прекали своята последна нощ графовете на Егмонт и Хооре преди да бъдат екзекутирани по заповед на крал Филип II Испански. Екзекуцията е била извършена на централния прощад. По подобие на много други сгради в града, къщата на краля е пострадала сериозно на няколко пъти. В следата на 19-ти век кметът на Брюксел успява да убеди градските власти да закупят къщата, която към момента е била в окаяно състояние. Цялта сграда е реставрирана в нео-готически стил.

Къщите на гилдиите

Освен красивите сгради на Общината и Къщата на краля, централният площад е обграден и от великолепно декорираните къщи на гилдиите. Това наименование се използва за всички разположени там къщи, независимо, че част от тези къщи винаги са били собственост на частни лица и никога не са принадлежали към някоя от средновековните гилдии. През средновековието, а и в последствие, всеки град в тази част на Европа е имал гилдии, които са заемали важно място в управлението на града. Те са обсъждали и приемали правила в рамките на съответния вид произвоство или търговия. Къщите на гилдиите в Брюксел не са номерирани с номер, а носят свои имена. Тези имена до голяма степен са свързани с орнаментите по самата къща или някоя малка статуя. Къщата на лебеда, Къщата на моряците, Къщата на търговците и др.