Пътувай. Колкото повече можеш. Колкото по-далеч можеш. Животът не е измислен, за да бъде живян на едно място. Много да видиш, още повече да преживееш, с удоволствие да си спомняш!
Точно срещу входа на Цитаделата се намера и Триумфалната арка. Построена е през 1888 г. и служи като главен вход към Световното изложение, провело се в парка. Арката е проектирана като израз на уважението от страна на жителите на Барселона към различните нации и провинции, взели участие в Световното изложение. Построена е от тухли, декорирана е със скулптурни мотиви, характерни за стила неомудехар, характерен за този период. Място за много снимки, както и за приятна почивка.Фризът, който гледа към булеварда изобразява посрещането на нациите в каталунската столица, а този откъм парка показва церемония по награждаване на участниците в изложението. От двете тесни страни има релефи, символизиращи промишлеността, земеделието, изкуството и търговията. Върхът е украсен с каменно-резбования герб на Барселона, като останалите 49 испански провинциисъщо са изобразени в горната част на арката. Украсата включва още дванадесет скулптури на жени, които символизират славата.
Паркът на Цитаделата се намира в центъра на града. Красив парк, в който може да се видят зелени папагалчета, гнездящи върху високите палми. Тук се разходихме покрай зоологическата градина на Барселона, езеро, красив фонтан, музеи, голям брой статуи, както и сградата на Каталунския парламент. Паркът е тясно свързан с историята на Барселона. По време на войната за испанския престол през XVIII в, Филип V превзема града и построява най-голямата за времето си крепост в Европа. Цитаделата символизирала испанското управление на областта, което пък пораждало ненавист в каталунците. След като Цитаделата е предадена на градската управа на Барселона тя е разрушена и от нея оцеляват само 3 сгради. Градоустройственият план превръща това място в централен градски парк.
В края на Ла Рамбла, в центъра на площад Пласа дел Портал де ла Пау вперил поглед в Средиземноморската шир гордо стои монументът на Христофор Колумб. Високият 60-метров монумент, чието име на испански звучи „Mirador de Colom” е издигнат по повод Световното изложение от 1888г. Мястото, на което е построен паметникът не е избрано случайно. През 1493 г. откривателят пристига именно тук, на това място или по-скоро в това вярват хората. Самата фигура на Колумб е висока 7 метра, като с едната си ръка трябвало да сочи към новооткритата от него част от земното кълбо Новият свят, но в действителност това не е така, тъй като реално гя сочи към Африка.. В самата кула има асансьор, който отвежда до малка панорамна площадка, от която със сигурност се разкрива красива гледка. Поне предполагам, че е така, понеже когато стигнахме до колоната вече беше затворено, та се насладихме само външно.
Самият паметник се състои от три части. Първата част е кръглата основа, и има четири стълбища, всяко от които се охранява то двойка лъвове от чугун. Осемте бронзови релефа, представляващи портрети в профил, изобразяват важни личности, сред които кралски особи, спомогнали за откритието направено от Колумб. Пиедесталът е във формата на осмоъгълник. Четири старни на основата са украсени с фигури, символи на кралствата Каталуния, Арагон, Леон и Кастилия. Релефите под тях описват сцени от живота на Колумб - от представянето на неговия проект до завръщането в Барселона след първото му голямо пътешествие.
Втората час е самата желязна колона, направена от чугун в коринтски стил. В основата й има 4 бронзови декоративни композиции, описващи каравела, охранявана от грифони, държащи герба на Барселона. Над тях се издигат четири крилати фигури на славата. Последната част е бронзовата статуя на самия Колумб, която е дело на скулптора Рафаел Атче и е висока 7м. Бронзовата фигура е стъпила върху корона и полусфера, които напомнят за откритите от мероплавателя части от земното кълбо. Капителът (горната част на колоната) включва четири бронзови статуи, символизиращи Европа, Азия, Африка и Америка
Тази великолепна сграда е проектирана от Жозеп Пуч и Кадафалк, съвременник на Антонио Гауди. Тя е комбинация между неоготически стил и набраздена фасада, вдъхновена холандската архитектура. Архитектът на къщата работи съвместно с едни от най-добрите майстори и занаятчии от времето на модернистите, начело със скулпторите Аузеби Арнау и Алфонс Жужол. Кьща Амайер е част от групата сгради, известни като “ябълката на раздора”, заедно със съседните й Къща Батльо и Къща Лео Морера (Casa Lle6 Могега) наричани така, заради контрастиращите дизайни на сградите. Любопитното е че нито една от къщите не е била новопостроена. Трите съществували преди това, но с различен облик. Първоначлната сграда на Къща Амайер е построена през 1875 г. По-късно тя е купена от Антони Амайер - призводител на шоколад. Той възложил на каталунския архитект и политик Жозеп Пуч и Кадафалк да я преустрои. Днешната сграда датира от неговия модернистичен период. Основният мотив в проектите на архитекта е типичното каталунско имение с вплетени немски елементи. В случая къща Амайер, той разработва план, който представлява характерно градско готическо жилище. Така това, което е всъщност блок от апартаменти изглежда като дворец - впечатление, което се създава от портиките на балконите първия етаж. Немският елемент е релефният корниз, подчертан от керамични плочки. Фоайето е украсено с три бронзови лампи, а елегантно стълбище води до основната част на къщата, където е разположен Институтът Амайер, посветен на изучаването на родното изкуство. Главният етаж е един от малкото интериори в Барселона, който е запазил голяма част от оригиналната си богата украса. Тук се усеща разкошната атмосфера, на която в миналото се радвала буржоазията в модернистичния квартал “Разширение”. Josep Puig i Cadafalch поставя различни конструктивни и орнаментални елементи на различни височини и създава асиметрични ефекти върху фасадата. Входните врати на приземния етаж, галерията на основния етаж и прозорците са завършени с готически скулптурни рамки с различна степен на сложност. За да се идентифицира със собственика на сградата, Puig i Cadafalch проектира иконографска програма, свързана със семейството на Амайер със скулптури, напомнящи дейностите на собственика (индустрия, изкуство и колекционерство) и графити от бадемови клонки, символ на фамилията Amatller. Комбинацията от материали, цветове и декоративни техники създава деликатен вид, който кара предната част на къщата да продължи да се откроява и до наши дни.
Антони Амайер и дъщеря му Тереза живеели на основния етаж на сградата. Останалата част от имота е отдавана под наем, както и търговските помещения. От Passeig de Gràcia се влиза във великолепно фоайе, което води до стъклена врата, в която се е намирал гаражът и достъп до кухни и стаи за персонала. Това място в момента е заето от кафене, където може да се хапнете горещ шоколад по оригиналната рецепта на Chocolates Amatller. Вестибюлът се отваря към двор, от който се издига монументалното стълбище, водещо към основния етаж на семейство Амайер, украсено със скулптури и покрито от светещ и ефектен модернистичен оберлихт. Има и друг достъп за останалите жилища с по-скромно стълбище и старинен асансьор, който все още работи.
