Шато Хил в Ница - най-добрите гледки към Лазурния бряг

Замъкът на Ница е сред най-популярните забележителности в града, въпреки че замък няма. В момента това е зелен и добре подреден парк, който е най-високата точка на града и предлага 360 градусова гледка. От него се вижда както Средиземно море, така и заснежените Алпи. Когато е съществувал замъкът, се е използвал за военни цели. На няколко пъти е бил обсаден, докато не го унищожават по заповед на Луи 14-и през 1705 година. До върха може да се изкачите по множеството стъпала или да се възползвате от асансьора, който е срещу Английската алея, вляво от стълбите. На хълма, освен спиращи дъха гледки, ще откриете невероятен водопад, археологически останки, заведения и спортна площадка. Асансьорът не работеш и тръгнахме пеша по стълбите. Гледките са невероятни. 
Известно е, че именно на тази висока скала гърците през 4 век пр.н.е. основал град Никея. През 11 век Ница е част от графство Савоя, а на хълма е построен красив замък. Хората започнали да се заселват около него, защото, живеейки на хълм, било възможно с голям успех да се отблъснат атаките на пирати и други врагове. Постепенно градът се разраства и жителите се появяват в крайбрежната зона. През 1691 г. Ница е превзета за първи път от французите, водени от крал Луи XIV. Той заповядва унищожаването на крепостта на хълма Шато и тя е взривена. Сега от средновековния град са останали само руините и руините на древната катедрала, датиращи приблизително от 11-12 век. Дълго време Castle Hill остава изоставен, докато в началото на 19 век властите и жителите на града не започват да облагородяват хълма. Било решено да се организира тук красива и добре поддържана паркова зона за почивка на жителите на града. Така постепенно започва да се оформя едно тихо и уютно зелено кътче, което помага на жителите на Ница да си починат от градската суматоха и жаркото слънце. Тук са оформени най-красивите алеи и са засадени екзотични растения. В същото време Ница се превръща в основна туристическа дестинация, така че появата на такава зона за отдих стана особено актуална. Едно от семействата, които са живели в Ница, купува земята с руините на древна крепост, останала от времето на средновековния замък, и построява на нейно място кулата Беланада. В тази сграда откриват хотел, в който е отседнал известният композитор Хектор Берлиоз по време на престоя си в Ница. В момента необичайната кула е реставрирана и превърната в Морски музей.
Освен това на хълма Шато има древно гробище, където са погребани много представители на руската и европейската аристокрация. В това гробище е погребан писателят Александър Херцен. Въпреки факта, че е починал в Париж, руският философ завещава да бъде погребан до покойната си съпруга в Ница. Освен това в това гробище са погребани писателят Гастон Леру, който е написал „Фантомът на операта“, основателят на автомобилната компания „Мерцедес“ Емил Елинек и много други почетни граждани и членове на аристократични семейства. Някои от криптите са украсени с изящни скулптури, така че гробището Шато се смята за едно от най-красивите във Франция. 
По време на развитието на парка тук изкуствено са създадени водопадите, които сега охлаждат въздуха в горещо време. През нощта най-големият водопад е красиво осветен.
Има интересна история за оръдие, разположено на хълма Шато. Той е инсталиран тук през 1861 г. от шотландски турист, който е бил пенсиониран военен. Точно в дванадесет часа следобед той стрелял, давайки знак на жена си, че е време да сготви вечеря. Няколко години по-късно топовният изстрел по обяд става официална традиция в Ница.

Хотел Негреско - перлата на „Променад де-з-Англе“, Ница, Франция

В Ница – едно от очарователните кътчета на Френската ривиера, е разположен Хотел Негреско. Хотелът е построен от един румънец на име Негреско, роден през 1868 г. в Букурещ. Той напуска родината си на петнадесетгодишна възраст, работи в Париж, после в Монако и накрая в Ница – като управител на ресторант в Казино Мюнисипал. Много короновани особи, принцове, “крале” на финансите и американски бизнесмени като Рокфелер, Вандербилд и Сингер, му се възхищавали и му имали пълно доверие. Той мечтаел да построи “палас”, достоен за неговата клиентела, дворец, предлагащ лукс и комфорт на най-високо ниво. Истински триумф е откриването на хотела през 1913 г. От всички страни се стичат хора, жадни за пътешествия, за да присъстват на светското събитие на годината. През 1914 г., обаче започва войната и хотелът е превърнат в болница. Негреско умира в Париж през 1920 г., на 52 години. За известно време хотелът е собственост на белгийска фирма, след което е купен и възобновен от господин и госпожа Ожие. Именно Ожие възвръщат на хотела предишната му световна слава и легендата “Негреско” заема своето място в историята на Лазурния бряг. През октомври 1974 г. френското правителство обявява хотел Негреско за исторически паметник. През годините хотелът се превръща в място за среща на световно известни политици, артисти, писатели, светски личности. Сред тях се открояват имената на кралица Елизабет, принц Рение и принцеса Грейс, Франк Синатра, Чърчил, Пикасо, Дали, Шагал, Луис Армстронг, Чарли Чаплин, Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, Алфред Хичкок и много други. Днес хотелът е собственост на 91-годишната Жан Ожие, която го декорира и управлява с желязна ръка от 50 години. Хотел Негреско е едно истинско съкровище, украсяващо един от най-известните булеварди в света – „Променад де-з-Англе“, със своята прекрасна фасада в стил Бел Епок. В салоните на хотела могат да се видят над 6000 произведения на изкуството, събирани от собственичката му и превръщащи хотела в истински музей. Задължително е, когато сте в Ница, да изпиете едно кафе в хотела и да се разходите из салоните му, възхищавайки се на огромните портрети на Луи XIV, Луи XV, Луи XVI и Наполеон, на огромния кристален полилей, подарък от руския крал Николай II, или на веселите „дебеланки“ на една от най-успелите съвременни скулпторки – Ники дьо Сен Фал.

Авторът на архитектурния проект е известният Eiffel. Хотелът е увенчан с уникален розов купол. Говори се, че архитектът е бил вдъхновен от гърдите на съпругата си, и този купол изобразява тяхната форма. 

Салонът в стил “Режанс”

Кралския салон с кристалния полилей, 

огромните кралски портрети и 

с една от фигурите на Ники дьо Сен Фал (вляво)

Дворецът Ласкарис, Ница, Франция

Дворецът Ласкарис (Palais Lascaris) е аристократично здание в Ница, принадлежало до 1802 г. на рода Ласкарис ди Вентимиля, чието начало дава принцеса Евдокия Ласкарина Асенина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на българския цар Йоан Асен II. Днес сградата е превърната в музей на старинните музикални инструменти с колекция наброяваща около 500 експонати.
Дворецът се намира в сърцето на стария град. Построен е през първата половина на XVII в. за най-богатия и влиятелен в Ница род - един от клоновете на Ласкарис ди Вентимиля. В продължение на два века е притежание на Ласкарис, но след като през 1802 г. и последният Ласкарис си тръгва оттук, дворецът започва да се руши, тъй като в него са настанени голям брой бедни семейства. През 1942 г. дворецът е придобит от общината на Ница и от 1960-те години започват реставрационни дейности. От 1970 г. е отворен за посетители.
Построен в бароков стил, дворецът Ласкарис има солидна фасада с прозорци и балкони от бял мрамор. Вътре ни посреща величествено фоайе със стълбище украсено със статуи, водещо към залите на първия етаж, които се използват за целите на музейната експозиция. На втория етаж са били някогашните помещения на аристократите, които са запазили пищно изрисуваните тавани с фрески от средата на XVII в. Статуите в салоните са добавени през XVIII в. Мебелировката е от XVII и XVIII в., множество картини с религиозна тематика напомнят за Малтийския орден, запазени са принадлежали на Ласкарис ди Вентимиля различни предмети с религиозно предназначение.

стълбището

тържествената зала

параклисът

Руската църква "Св.Николай", Ница, Франция

Руската църква "Свети Николай" е православен храм, разположен в Ница. Църквата е част от Московската патриаршия, но самата сграда се определя като сграда от национално значение за Франция. Руската общност в Ница започва да се формира през средата на 19век, когато руските благородници започнали да прекарват зимите тук и да се смесват с останалата част от аристокрацята на Европа. Докато царете стояли в родината си и управлявали, техните съпруги предпочитали да се наслаждават на слънецто на ривиерата. Храмът е определян като най-големият православен храм в Западна Европа, като бива открит през 1912г. Голяма заслуга за откриването има руското царско семейство, което осигурява значителна част от нужните средства за строежа и по специално Мария Фьодоровна и нейния син. Широкото разпространение на славянофилството в Руската империя принуждава руския император Александър II да избере за годеница на най-големият си син, великия княз Николай Александровим, принцеса, която да не е от Германия, каквато до тогава е традицията в руското императорсто семейство. През 1864г Николай Александрович пристига в Дания, където се сгодява за принцеса Дагмар, която пристига с годеник аси в Русия. На 22 април 1865г княза умира от туберколоза. Неговото последно желание е Дагмар да се омъжи за по-малкия му брат княз Александър Александрович, бъдещият император Александър III. В Русия на 13 октомври Дагмар приема Православието и името Мария Фьодоровна, и получава титлата велика руска княгиня. През 1896г., 49-годишната вдовица узнала плановете за изграждането на нова руска православна църква Ница, тъй като съществуващата на Лонгшамп е станала твърде малка за настващата общност. Тя взима проекта присърце и синът й, цар Николай II, плаща по-голяма част от строителството с лични средства. При строителството на този храм, за разлика от строителството на другите два руски храма, нямало проблеми. Руската общност била свободна да построи своя катедрала, която да демонстрира славата на Русия и руските традиции при строителството на катедрали. Първият камък е положен през 1903г, а самото строителство завършва през 1912г. Днес катедралата стои като малко бижу, в зелен парк на авеню Николай II, точно до булевард Царевич. Дълго време по отношение на собствеността върху сградата се води спор между администрацията на църквата и руската държава. През 2010г. със съдебно решение руската държава бива определена като собственик на сградата, а през 2011г. с ново съдебно решение на френския съд се определя вкючването на тази църква към Московската патриаршия.