Кан, Франция

Историята на Кан тръгва от втори век пр. Хр., когато тук се основава рибарско селище, наречено Аегитна. По-късно то става обект на конфликт между гърци и римляни. През 10-ти век градът носи името Кануа, което се предполага, че означава тръстика. Използвал се е за пристанище, а по-късно и за преден пост на наблюдателна кула. След опустошаване на земите от сарацините, тук се настаняват монаси, които изграждат крепост, която наричат Кан. Започва се и строежа на две кули, построяването на които е отнело съответно един век и три века за другата. През 1530 г. Кан успява да извоюва независимостта си от сарацините и до началото на 19 в. продължава да функционира като рибарско селище. Истинското му развитие като курорт започва едва през 30-те год. на 19 век. Британският аристократ барон Бруъм закупува тук имот и поставя началото на днешното масово строителство на хотели, луксозни вили и казина. Дължи името си на многочислените тръстикови площи, растящи около него. Буквално преведено от френски Кан се превежда като „тръстика“ (canne – тръстика).
Кан се модернизира и започва наплива на туристи. Първоначално тук се развива зимния спорт, а по-късно и летният. Малко преди Втората Световна Война се ражда идеята за Филмовия фестивал, като първият се провежда на 20 септември 1946 г. в Casino Municipal. Филмовият фестивал в Кан се състои всяка година и трае две седмици. Тук могат да се видят нови филми от всички краища на света или да се насладите на поредния шедьовър на вече известни Ви творци. На фестивала присъстват много кинозвезди, както и продуценти и режисьори. Фестивалът в Кан е един от най-бляскавите филмови фестивали, поради което е изградена и алея на славата пред Фестивалната палата, където много творци са оставили своите отпечатъци на ръцете си. Награда, която се връчва тук, се нарича "Златна палма". Фестивалният дворец се състои от 17 стаи и зали, и е с обща изложбена площ от общо 17 хиляди квадратни метра. Освен че прославя града с филмовия кинофестивал, дворецът е дом и на международния панаир на музикалната индустрия, на международния фестивал на аудио-визуалните програми и международния телевизионен фестивал. По брой на провежданите обществени събития, градът отстъпва първото място единствено на Париж.
Крайбрежният булевард - алеята, която минава по крайбрежието на Кан. Външният вид на Croisette се формира през 19-ти век, той е положен на мястото на стар път, известен още от времето на Римската империя. Крайбрежната алея свързва нос Палм Бийч и Двореца на фестивалите и конгресите. Крайбрежната улица – Ла Кроазет (La Croisette) е като музей на лукса, където са изложени най-скъпите и авангардни модни брандове. Една вечерна разходка по булеварда ще ви срещне с Louis Vuitton, Dolce&Gabbana, Lacroix и Gucci. Ако излезете вечерта, когато крайбрежната алея се оцветява в червено, ще се насладите на бавния залез над Лазурния бряг. Няма как да не забележите хотелите Carlton (1913 г.) и Barrière Le Majestic (1926 г.) -  хотели в Belle Epoque. Към тях се добавят и разкошните вили, разположени по крайбрежието. 
Старият град на Кан се нарича “Le Suquet”, което в превод би означавало „улица от лабиринти“ и си е точно така. Лошата новина е, че сувенирните магазини и групите с туристи тук са в изобилие, Le Suquet е най-туристическото място в града. Добрата новина е, че с няколко заобиколки по извитите улички, лесно може да ги избегнете. Тази част на града е наистина изключително живописна и дори, може да се каже, артистична заради интересната архитектура – смесица между типичната средиземноморска и старинната френска архитектура, а на места върху къщите има интересни графити и рисунки. Кварталът е построен върху хълм, така че ще качвате много стълби, но – струва си!
Разположен на склоновете на Мон Шевалие над залива, кварталът Le Suquet представлява оригиналното рибарско селище. Разположен в живописна хълмиста местност, този район предлага изключителни гледки, както и очарованието на Стария свят. Le Suquet пази част от атмосферата преди векове. Туристите са доволни от квартала без трафик с тесни стари стълбища, приятни дворове и интересни исторически останки, като древните стени на града. 

Така и така заговорих за изкачване на стълби, в стария град на Кан има едно точно определено местенце, на което трябва да се отидете. Това е построената през 15-ти век църква Notre Dame d’Esperance, която се намира на върха на хълма. Църквата е емблемата на Кан. Ще я видите на всички пощенски картички и магнити в туристическите магазинчета из целия град. От там ще може да се насладите на великолепната гледка към пристанището, плажната ивица и центъра на Кан. Сградата е издигната в началото на 17 век, за да отговори на нуждите на нарастващото население. Фасадата на църквата е построена в готически стил, камбанарията е в по-стария романски стил, а портата има ясни ренесансови черти. Външният и вътрешният облик на храма се отличава със сдържаност и дори известна скромност. През лятото тук се провежда музикален фестивал.

 Тук в Стария град, се намира и часовниковата кула на Св. Анна (ХІІ век), извисяваща се над пиниите, която отдалеч оформя силуета му.

Старото пристанище е в непосредствена близост до историческия квартал Le Suquet. Той е известен символ на Кан и на цялата Френска Ривиера. Днес на територията му има живописно яхтено пристанище, където са акостирали снежнобели яхти и други, по-скромни кораби. Риболовните лодки оставят местата за богат улов. Също така, Кралската регата започва оттук всяка година. Пристанището до фестивалния дворец е като изложение на луксозни яхти.

Кан отдавна не се задоволява само с титлата световна киностолица, той е сред най-елитните места по целия Лазурен бряг. Потокът от туристи не намалява дори по време на „мъртвия сезон“ – те пристигат тук, за да се насладят на уникалната атмосфера и мекия климат. Сред разхождащите се по крайбрежната алея в Кан могат случайно да се срещнат милиардери, актьори, писатели и поети. Провансалският колорит и радушният прием на гостите правят това място райски маршрут. В различни свои периоди фестивалният град е бил домакин на знаменитости като Чарли Чаплин, Морис Шевалие, Марлене Дитрих, Бърт Ланкастър, Катрин Деньов, София Лорен, принцеса Даяна и безброй други съвременни звездни персони.
В околностите на града са намерени повече от хиляда скални рисунки, които учените отнасят към бронзовата епоха, голям брой антични арени, готически параклиси, дворци и храмове от бароковия период, няколко непревземаеми крепости. Кан може да се похвали с повече от осемдесет музея, сред които Музея на Матис, на Марк Шагал и Фернан Леже. Тук са родени Ги дьо Мопасан, Жерар Филип и Проспер Мериме.
Кан е град за разтоварване. Най-доброто, което можете да направите, е да се разположите на някоя от оживените улици или площади – около плажовете или в стария град, и да наблюдавате хората.
Това са традиции, изграждани и поддържани с години. Кан съчетава престижни форуми, приятна атмосфера – едновременно градска действителност и усещане за почивка в тази хармонична среда, където архитектурата, морето и романтиката на изкуството пулсират заедно. Мястото е емблема и притегателен център за хора от цял свят. 

Беллария (Bellaria), Италия - Българският Слънчев бряг, да ама не. Част I

Беллария има една основна търговска улица, по която се издигат малки, симпатични дву- и триетажни хотели, частни семпли къщи, но и достолепни италиански вили. До улицата е и жп линията. Населението е почти 20 хиляди души. Първото, което бях чула за района на Римини е, че негов бг еквивалент е Слънчев бряг. Приликите за мен лично обаче се изчерпват само с две неща – и тук курортните градчета са сляти отдавна и трудно може да се разбере къде са границите на едното и откъде започва другото. Основна отличителна черна на Европа обаче и до днес са табелите, които все пак напомнят. Второто е усещането за милиони чадъри. Плажната ивица е безкрайно дълга и широка, а по нея се сменят само цветовете – жълти, сини, розови, кафSви… всички са абсолютно еднакви на вид и габарити. И мисля, че с това зачеркваме всички прилики с родното Черноморие и популярния Слънчев бряг. В Белария хотелите са на първа линия, но не за сметка на плажа и тяхната височина не достига повече от 4 етажа, редувайки се с малки семпли, но стилни вилички. Най-високият хотел беше на 6 етажа и беше в централната част на курорта. И през  пролетта, когато посетих градчето заради концертите, които бяха част от фестивала "Магия Италия", беше оживено, чистичко и много приятно местенце. А какво капучино пих в кафенето на площада ... нямам думи. 

Градът е разположен на малък хълм, на надморска височина от 200 м. Белария е един от най-добрите курорти на Адриатическата Ривиера в региона Емилия Романя и се намира в сърцето на Адриатическото крайбрежие на Италия, на тридесет години. на пет километра южно от Равена и четиринадесет километра северно от Римини. В ясни дни от Белария можете да видите кулите на планината Титано в Република Сан Марино, която е на около четиридесет километра.

През Втората световна война плажът на Белария е покрит с така наречените "драконови зъби", които германците монтират, за да предотвратят кацането на вражески самолети. "Когато войната свърши, започнахме да строим дървени бунгала и да ги поставяме между циментените блокове против кацане на самолети на плажа. Не бяхме обезсърчени", спомня си един от жителите на Белария. А през 80-те на миналия век идва ново препядствие - водата е пълна с огромно количество водорасли. "Обстановката на плажа беше ужасна, а също така миришеше отвратително, защото водораслите не потъваха. Дадохме всичко от себе си да ги почистим и за няколко седмици успяхме. Беше много, много трудна задача", разказва той. "Ние, местните хора, сме много големи късметлии, че имаме морето и плажа си, защото тези два елемента никога няма да изчезнат ако уважаваме природата и уважаваме правилата, и се отнасяме правилно към околната среда. Силно вярвам в това. Разбира се, ще има промяна, ала моят плаж ще оцелее", категоричен е Арналдо, от семейство Валентини. Всъщност, това е една от първите фамилии, които превръщат Белария в туристическо градче, още преди други населени места в региона да предприемат същото. "Къщите, в които живеехме, бяха напълно отдавани под наем на богатите хора. Наричахме ги лордовете. Казвахме: "Лордовете идват" и отивахме да спим в бунгалата наблизо. Това бе началото на отдаването на вили под наем за лятото в региона", разказва Арналдо.

През 1986 г. Белария – една от първите в Италия – придобива специална пешеходна зона, простираща се между двата главни градски площада Матеоти (Mattetotti) и Минцони (Minzoni).
Основната атракция на града е Сарацинската кула (Torre Saracena), построена през 1673 г. като част от отбранителната крепост на града. Именно тази кула се перчи на герба на Белария, където има и класически морски символи: котва и изгряващо слънце. В момента вътрешността на кулата е заета от Морския музей, който запознава посетителите с богатия подводен живот на Адриатическо море. Колекцията от мекотели и раковини се допълва от изложба на вкаменелости, събрани от всички морета и океани на света. Има и музей на остарелите банкноти. Сред многобройните имения на града се откроява Casa Rossa – къщата, в която е отседнал писателят Алфредо Панзини. Сега тук има и музей.