Замъкът Бойнице, Словакия

В малкия северозападен словашки град Бойнице, лежащ в подножието на планината Стражов, се намира най-красивият от стотиците замъци, пръснати по територията на страната – замъкът Бойнице.
Основан през XII век, преустройван в различните епохи, национализиран по времето на социалистическа Чехословакия, този архитектурен шедьовър, разположен върху гористо възвишение, е запазил непокътната вече девет столетия своята романтична същност. Приказната атмосфера, която средновековната крепост, градена върху скала с естествена пещера, създава със своите каменни стени, високи островърхи кули, защитен ров с вода и притихнала градина, скътана под дебелите сенки на старите дървета, сред които и една 700-годишна липа, сякаш пренася посетителите далеч назад във времето и размива границите между реалност и фантазия. Неслучайно на територията на средновековната крепост се провежда международен фестивал на призраците и духовете, заснети са не един и два филми-приказки, организира се популярния през вековете лов със соколи.
Най-интересната история, свързана със замъка Бойнице, e любовната история на неговият собственик унгарският граф Ян Палфи, който се влюбва във френска девойка, дъщеря на аристократ и й прави предложение за брак. Французойката се съгласява, но няма намерение да обитава Бойнице, тъи като не прилича на бащиния й дом. Тогава благородникът започва да го реконструира в неоготически стил, за да наподобява на френски замък, но тя така и не заживява там, тъй като по време на дългогодишния ремонт, завършил през 1910 година, се омъжва за друг. Палфи така и не дочаква реконструирането на Бойнице, умира две години преди това, но неговото желание да бъде осигурен общонароден достъп до замъкасе осъществява 42 години по-късно, когато чехословашкото правителство го отнема от последния му собственик – чехът Ян Антонин Бата - наследник на обувния концерн Бата, за да го одържави. Но духът на графа, от чийто саркофаг се процежда странна течност, сякаш витае наоколо и смущава мислите на ловците на привидения, посещаващи замъка, привлечени от неговата тайнственост. Още по-странното, обаче, е че след като част от загадъчно изчезналите изгубените икони на Палфи, които той е ценил твърде много, биват открити, течността изведнъж спира да протича от саркофага.

Преди семейство Палфи, наследило имението през 1643 г., то е било собственост на други знатни семейства на Унгария и Полша: благородниците Пожнановичи, благородникът Матуш Чак Тренчански, незаконният син на унгарския крал Ян Корвин, богатите търговци Търцо ...
През 1950 г. замъкът е опожарен, но впоследствие e възстановен и превърнат в архитектурен музей.
Бойнице е бил владение на редица знатни фамилии от Унгария и Полша, дори и на кралска особа – крал Матиаш Хуняди. 28-метровата липа, която се явявя най-старото дърво в Словакия, e наричана “липата на Хуняди”, тъй като под нейните клони кралят често е диктувал своите укази и закони.
Замъкът е забележителен и с интериора на своите зали, сред които изпъква Златната зала, украсена с позлатен резбован таван, разкошния Китайски кабинет, Колонната зала с двете мраморни статуи от бял мрамор, Гербовата зала, Рицарската зала, турския и музикалния салон, салонът на ловците. Освен картинната галерия, представяща произведения от XVI-XIX век, силно впечатлява и олтарът “Благовещението на Света Мария”’, дело на италиански майстор от XIV век.
Бойницкият замък e не само величествен комплекс от красиви здания, а и исторически символ на Словакия.

Замъкът се споменава за първи път в писмени документи през 1113 година. Тогава това било защитно дървено укрепление, принадлежащо на манастира.
Днес в стените на Бойнице има клон на Словашкия национален музей.
За най-красива се смята Златната зала, чийто позлатен таван е издялан от дърво от хвойна и е копие на ангелския таван на Академичния музей във Венеция. Не по-малко помпозен е тематичният интериор на китайския кабинет, Синята стая, Мраморната зала, турските и музикални салони.
Експозицията на художествената галерия е представена от произведения от XVI-XIX век, атракцията на колекцията са 10 готически картини на италианската художничка Нарда де Чионе (XIV век)

Замъкът е заобиколен от компактен парк, атракция на който е 700-годишната липа, кръстена на цар Матей. От парка можете да влезете във варовикова пещера, разположена точно под сградата на дълбочина 26 м: едно време жителите на Бойнице се криеха тук от врагове. Дължина на пещерата - 22 м, височина - 6 м, вътре има две малки езера.

 

Замъкът Тренчин, Словакия

Замъкът Тренчин (Trencin Castle) е един от уникалните средновековни комплекси, които могат да се видят на територията на Западна Словакия. 

Като в приказките замъкът се извисява над стария град и привлича неустоимо да го посетиш. Издигнат е на мястото на по-стара крепостна стена. Господар тук е бил Мате Чак, който владеел на практика еднолично страните, попадащи в северозападната част на средновековна Унгария. В края на 13 и началото на 14 век. това означава земите, които са западната половина на днешна Словакия и част от днешна Северна Унгария. В самия край на 13 век той придобива Тренчин и после носи и името му. Смята се, че е притежавал над 50 замъка

Тукашната територия носи със себе си хилядолетна история, като е била населявана още през бронзовата епоха. След това келтските и германските племена оставят своя отпечатък по земите на Тренчин, за да бъде той наследен от славянското селище.

Крепостта Тренчин започва като унгарски кралски комплекс, който е издигнат върху останките на предходна Великоморавска крепост. През 11 век укреплението е служело като охранителен замък, в който е живял местният господар. Столетия преди това обаче римляните са имали тук свой военен форт. Най-старата каменна конструкция от замъка Тренчин, оцеляла до днес е предроманската ротонда, която датира от времето на Велика Моравия.
През 11 век е издигната една каменна кула, а през 1270 година са добавени каменни готически части на крепостта. По това време в Тренчин живее барон Jakab Cseszneky , който бил от контингента на Крал Бела IV.
През 13 век в средновековната крепост живее Мате Чак (Matthew Csák), който е известен като легендарният властелин на река Вах и планината Татра.
Именно той е отговорен за появата на доминиращата над околния пейзаж кула Матюс. Към тази кула на някогашен Тренчин са били добавени още няколко дворцови конструкции - Matus palace, Lodovit palace, Barbara palace и Zapolsky palace.
На първата тераса на Тренчин стоял величествено бастионът, който служел за параклис. С него е свързана една красива легенда за любов между красавицата Фатима и турчинът Омар.
Днес замъкът Тренчин е превърнат в интересен музей. Различни експозиции са представени в много части на крепостта, като особено впечатление прави изложбата, озаглавена „Настоящо словашко хералдическо производство”.
В скалата на замъка може да се види уникален издълбан надпис от римско време, датиращ от 179 година. На този надпис император Максимиан изразява своята благодарност за победата на войските на Втори Спомагателни легион, наброяващо 855 войници.