Виена, Паметниците на Шилер и Гьоте, Австрия

Литературното състезание по зяпане във Виена продължава десетилетия.
От едната страна е немският драматург и поет Фридрих Шилер. На около 180 метра разстояние, гледайки в обратна посока, седи неговият колега: далеч по-мързеливият Йохан Волфганг фон Гьоте. 

Паметникът на Гьоте

Разположен на Гьотегасе, паметникът е открит през 1900 г.
Представлява бронзова фигура на седнал Гьоте
Виена почита паметта на най-великата фигура в немската литература, например с улица, кръстена на него. Едият край на Гьотегасе се намира точно под художествения музей Албертина в стария град. А другият край е изобразен седнал бронзов Гьоте (1749-1832), както е изглеждал на 50-те си години. Според вестникарски репортажи от онова време, император Франц Йосиф открива този паметник на Гьоте на 15 декември 1900 г.
Откриването последва дълга (над 20-годишна) кампания за набиране на средства, водена от Виенската асоциация „Гьоте“. Самият Франц Йосиф допринася за фонда, както и други членове на императорското семейство. Придворният театър дори дарява пари, спечелени от представления на произведенията на Гьоте.
Скулпторът на паметника, Едмунд Хелмер, е по-известен с мемориала на Щраус във Виенския Щатпарк. Той умишлено се е въздържал от прекомерна орнаментация в проекта си за Гьоте, за да се съсредоточи единствено върху фигурата. Императорът всъщност е похвалил простотата на подхода, когато се е обърнал към Хелмер при откриването. Твърди се, че Хелмер е базирал изображението си на главата на Гьоте на маски, направени в началото на 19 век от Карл Готлоб Вайсер и Йохан Готфрид Шадов. Версията на последния обаче може просто да е била копие на усилията на първия.
В задната част на паметника има релеф, предназначен да изрази, че „семейството, народът и човечеството почитат гения на Гьоте“. Надписът просто гласи: Издигнат от Виенската асоциация „Гьоте“ през 1900 г. Коментаторите от онова време хвалят художествените достойнства на паметника, но изглеждат по-малко доволни от донякъде изолираното, голо място. През годините, изминали от времето, Гьоте поне има зелен фон благодарение на дърветата, засадени зад статуята.
Също така, същите тези коментатори признавали, че гледката към паметника на Шилер в далечината е подходяща, предвид приятелските отношения между двамата литературни величия. Гьоте също така охранява входа на Бурггартен, хубав зелен кът, който се намира зад крилото Нойе Бург на дворцовия комплекс Хофбург.

Паметникът на Шилер
Не всяка статуя във Виена почита известен местен жител. Паметникът на Шилер, например, отбелязва наследството на един от великите немски драматурзи и поети.
Бронзовия Шилер стои върху алегорични релефи и статуи. Открит през 1876 г.
Паметникът във Виена, посветен на този литературен гений, доминира в малък централен парк, появил се в края на 70-те години на 19-ти век като част от мащабните реконструкции, последвали премахването на старите градски укрепления. Разположен на площад Шилер и в парка Шилер пред Академията за изящни изкуства в 1-ви район на Виена. Този исторически шедьовър е създаден в чест на поета Фридрих Шилер (1759-1805). Една от причините за изключителното му значение е фактът, че до този момент подобни паметници са били изработвани само за владетели и генерали. Шилер е първият поет, на когото е поставен представителен паметник на обществен площад във Виена. Писателят Фридрих Шилер може и да не е живял или работил във Виена, но е оставил незаличим отпечатък върху немската и европейската литература. Шилер е вдъхновил и различни композитори със силна връзка с Виена да превърнат думите му в музика. Шуберт е направил това например. Както и Брамс. И Бетовен... в своята Девета симфония, която е известна с това, че е вдъхновена от „Одата на радостта“ на Шилер.
Усилията за издигане на паметник на гения на Шилер започват през 1868 г. по частна инициатива. Откриването се състояло на 10 ноември 1876 г., на годишнината от рождения ден на Шилер.
Паметникът, проектиран от Йоханес Шилинг, има гранитни стъпала под различни бронзови фигури и релефи. Шилер стои на върха. Четирите ъглови статуи представляват етапи от живота: майка с бебе, младеж, мъж и старец. Четирите релефни фигури представляват поезия, гений, мъдрост и милосърдие/доброта. Последните две алегории, понякога са описвани също като наука и любов към страната.
Четирите кръгли релефа показват пеликан с пиленцата му, главата на Минерва, Пегас и мъж, носещ гръцка трагедийна маска, което предполагам, че съответства на алегоричните релефи. .

Виена, Кметството, Австрия

Сградата на кметството е сред най-изящните и привлекателни. Строежът й продължава цели 11 години. Разполага с 1575 помещения и има 2035 прозореца. Фасадата е с 5 кули, като най-високата е 152 метра. На върха на централната кула е поставена фигура на „ратхаусман“, висока 3,5 метра.
След разширяването на Виена в средата на 19 век и включването на околните селца в границите на града, броя на жителите се увеличава. Сградата на старото кметство, която се намира на Виплингер щрасе (Wipplingerstraße) отеснява на многобройните служители. През 1868 се взима решение за построяването на ново здание за кметство. Проектът е спечелен от архитектът Фридрих фон Шмид (Friedrich von Schmidt).Първата копка е направена през 1872 година и строежа продължава цели 11 години, до 1883 година. Разходите по изпълнението на плана възлизат на 14 милиона гулдена. Новото кметство заема площ от 19 592 m² и има 113.000 m² разгъната площ. Зданието е дълго 152 м. и широко 127 м., предлага 1 575 помещения и има общо 2 035 прозореца. Празничната зала на кновото метство е с дължина 70 м. и ширина 20 м. Фасадата с 5 кули (най-високата е 105 метра) е отличен пример за късна готика, а вътрешността на зданието и 7-те двора напомнят за архитектурата на бароковите дворци. На въхът на централната кула е поставена 3,5 м. висока фигура на “ратхаусман” (Rathausmann).
Ежегодно във Виенското кметство се провеждат над 800 различни мероприятия, между които и прословутия “Лайф бал”
По време на Втората световна война залата претърпява значителни щети от бомбардировките. Сградата е възстановена до средата на 50-те години на миналия век, а вътрешните ремонти са завършени в началото на 70-те години на миналия век. Кулата е реставрирана между 1958 и 1959 г., по време на което е инсталиран карильон, чиято музика се чува за първи път на 31 май 1958 г., въпреки че по-късно е изведен от експлоатация. Между 1979 и 1984 г. са реставрирани четирите по-малки кули, последвано от почистване на фасадата на главната кула от 1984 до 1988 г. Церемониалната зала е напълно реновирана до 14 декември 1999 г. От 2012 до 2023 г. фасадата е реставрирана, включително обновяване на 40 000 квадратни метра естествен камък, както и подмяна на врати, порти, решетки на прозорците и витражи. Като част от реставрацията, четири статуи на Фелдерщрасе, разрушени по време на Втората световна война, са реконструирани, за да изобразят буржоазните професии на печатар, търговец, лекар и юрист. Осветлителната система на сградата също е била обновена до енергийно ефективни лампи.
Над входовете на централната кула са изложени три конни скулптури: император Франц Йозеф I (от Каспар фон Цумбуш) в центъра, Рудолф Хабсбургски (от Карл Кундман) вдясно и херцог Рудолф IV (от Йозеф Гасер) вляво. От двете страни на входа са разположени статуи, представляващи Сила и Справедливост, а ключовият камък над входа е с портрет на архитекта Фридрих фон Шмит, заедно с колегите му Франц фон Нойман и Виктор Лунц. 98-метровата кула е увенчана от кметството, символична фигура на Виена. Гербоносци: Статуя на „Виндобона“ краси предната балюстрада, фланкирана от знаменосци, държащи гербовете на Виена и монархията. Осемнадесет статуи на граждани-войници от различни исторически периоди (1529–1859) са поставени от двете страни, с допълнителни фигури, държащи щитове с гербове от различни предградия и коронни земи. На задната фасада централната статуя на „Виндобона“ е фланкирана от алегорични фигури, представляващи Справедливост, Сила, Изкуство и Наука отдясно, и Мъдрост, Лоялност, Образование и Благотворителност отляво. Страничните фасади са украсени със статуи на различни професии: по Лихтенфелсгасе те изобразяват дърводелец, механик, златар, музикант, скулптор, архитект, художник, оръжеен майстор, ковач и обущар; по Фелдерщрасе те представят шивач, платнар, търговец, печатар, юрист, лекар, ханджия, пивовар, хлебар и месар.
На приземния етаж на кметството се помещава Фолксхале (Volkshalle) със сводести тавани, ажурни прозорци и портретни релефи на членовете на комисията на кметството. Страничните входове водят до вестибюли и големи стълбища, които водят до церемониалните зали на първия етаж. В задната част, Шмитхале (Schmidthalle), първоначално общински вестибюл с вход за карети, сега функционира като информационен център. Над Фолксхале се намира Фестсаал (Festsaal) - най-голямата историческа зала в Австрия, проектирана с ренесансов свод, за да се избегне църковен вид. Тя включва лоджия, три галерии, оркестрови ниши и релефни портрети на Моцарт, Хайдн, Глук и Шуберт. Залата е украсена и с десет статуи на исторически личности, включително Николас фон Салм, Йохан Петер Франк и Алберт Казимир фон Заксен-Тешен. Пред залата са разположени мраморни бюстове на Кайетан фон Фелдер и Фридрих Шмит, както и почетни табла, изброяващи почетните граждани на Виена.
Бившите бюфетни зали, ограждащи Фестзала, включват Южния бюфет, реставриран през 1971 г. и служещ за кметство от 1973 г., докато Северният бюфет се използва за по-малки събития. На първия етаж на Кметството се намират Сенатската зала, Залите с гербовете и Залата на Съвета в задната част. Сенатската зала се отличава с богато позлатен дървен кесониран таван и камина от майолика, като част от Галерията на кмета е изложена по стените. Залите с гербовете, реставрирани в началото на 60-те години на миналия век, след като Виенският музей премества колекцията си от Музея на оръжията, са украсени със знамена, представляващи федералните провинции на Австрия в по-голямата зала и столиците на провинциите в по-малката. Залата на Съвета, реновирана през 1964 г., се гордее с позлатен кесониран таван с розетки, голям полилей (проектиран от Фридрих Шмит и изложен на Световното изложение в Париж през 1878 г.) и стенописи, изобразяващи важни моменти от историята на Виена. Паметни плочи отвън отбелязват събития от 1805 и 1945 г., както и местните политици, загинали в нацистките концентрационни лагери. Кметството разполага със седем двора, като централният аркаден двор е най-известният. В него са се провеждали събития по време на Първата република и нацистката епоха, включително представление на „Смъртта на Дантон“ от Макс Райнхард през 1929 г. От Втората република насам дворът е място за провеждане на Виенския фестивал. През 1989 г. дворът е затворен за паркиране, озеленен и украсен със скулптури. Кафене, Arkaden-Cafe, отваря врати през 1992 г. От 90-те години на миналия век Кметството е основно място за балове, включително Баловете на бежанците, като най-забележителният е Балът на живота (1993–2019), най-голямото благотворително събитие в Европа за помощ при СПИН.
Що се отнася до балове или събитията, провеждани в Rathaus, едно забележително и ежегодно събитие е сезонът на Виенските балове, който включва различни бляскави балове и събития, провеждани в най-престижните места в града, включително Rathaus. Най-известният от тях е балът на Виенската опера, който традиционно се провежда във Виенската държавна опера, но често преминава и в Rathaus с предавания на живо и събития.

Виена, Карлскирхе, Австрия

През 1679 година чумата влиза във Виена и решава да поостане. Разразилата се епидемия омаломощава града. Император Леополд I го напуска, за да се спаси от опасността. Ужас, лудост, безредие, глад и мъка шестват по улиците. В опит да се ограничи разнасянето на заразата за първи път се взимат санитарни мерки, труповете се изнасят извън града и се изгарят, направени са лечебници, които да поемат болните.
Когато епидемията затихва (смята се, че загиналите са около 75 000), Леополд I се връща във Виена и построява колона в знак на почит и благодарност към бога.
Benji Traveler: Виена, Чумната колона, Австрия

Великолепната колона не успяла да задържи задълго чумата далеч от Виена. През 1713 година избухнала нова епидемия. Безсилен да се бори с нея по друг начин, император Карл VI дал обет, че ако чумата си отиде от града, той ще построи църква и ще я нарече „Свети Карл Боромео“. Свети Карл бил италиански епископ, живял през XVI век, който се борел с чумата и търсел лек за страданията на болните.
Когато заразата се навилняла и напуснала града, императорът пристъпил към изпълнение на обета си. През 1716 година Йохан Бенрхард Фишер фон Ерлах (този, който направил основните скулптури от колоната на чумата) поставил основните на Карлскирхе. По-голямата част от парите за строежа са събрани от евреите, които по това време плащали данък, задето живеели във Виена. В учебниците по история ще го срещнете като еврейска привилегия за пребиваване. През 1723 година Фишер фон Ерлах умира и църквата е довършена от неговия син.
Сградата на църквата „Свети Карл“ е меко казано впечатляваща. В нея са комбинирани архитектурни елементи от различни епохи и от много други църкви – шедьоври на архитектурата. Особено впечатляващи са зеленият купол откъдето се разкрива чудна гледка към цяла Виена; и двете колони, напомнящи Траяновата колона в Рим, на които са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус.
Карлскирхе е с размери 80х60 м, а куполът се издига на височина 72 м. Фасадата е доминирана от две колони с височина над 60 метра със спираловидни фрески, вдъхновени от Колоната на Траян в Рим.
Вътрешността на църквата се отличава с особено красиви фрески на тавана на купола, които могат да се видят отблизо от панорамния асансьор с височина 33 метра.
Интериорът на Карлскирхе не е толкова еклектичен – разкошни барокови фрески и скулптури карат посетителите да затаят дъх. Някога в тази църква служел като свещеник Антонио Вивалди и тук написал „Четирите годишни времена“. Днес „Св. Карл“ е превърната в музей. Много често в нея се изнасят и концерти. Класическата музика, светлината, която влиза през прозорците на купола, божествената красота на мястото ще ви очарова.

Виена, Паметника на Моцарт в парка, Австрия

На всеки площад, в парк и дори на почти всеки ъгъл във Виена има статуя или скулптура, издигната в памет на известен император, пълководец, политик, композитор или друг жител на града. Най-много са скулптурите, посветени на великия композитор на всички времена – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791 г.) Въпреки че е роден в Залцбург, неговото име е неразривно свързано с Виена. Затова внушителна скулптура на Моцарт е построена и в центъра на австрийската столица. Тази скулптура е поставена в Burggarten на Ringstrasse и се вижда на входа на парка, почти непосредствено пред Къщата на пеперудите. Тя показва известния австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт, който е живял от 1756 до 1791 г. Скулптурата е изработена от мрамор Laaser от Южен Тирол в Италия, а стълбите са направени от диорит.
Паметникът описва музиканта с характерната музикална стойка, на украсен пиедестал. Фигурите отстрани на пиедестала показват мощта на музиката на Моцарт и сочат към арт нуво движението.
На плоския релеф долу има сцени от операта „Дон Жуан“. На гърба на скулптурата ще видите малкият шестгодишен Моцарт, заедно с баща си и сестра си. Моцарт, заедно с баща си Леополд свирят, единият -на чембало , другият - на цигулка, а сестрата на Моцарт- Нанерл (Nannerl ), пее.
Мнозина мислят, че паметникът на Моцарт винаги е бил в Бурггартген във Виена. Но не е така. Всички знаят класическото кафене „Моцарт“ на Албертинаплатц. То е наречено така, тъй като пред него е бил поставен прочутият паметник на Моцарт, който днес украсява Бурггартен. Комисията, която оценявала работите от обществения конкурс, решила той да бъде поставен пред кафенето, а другите творби били изложени пред Кюнстлерхаус. Година е 1896 г. Една тъжна подробност: Паметникът на Моцарт бил поставен на Албертинаплатц 5 дни след като е починал внезапно архитекта, който го е изработил- Виктор Тилгнер (Viktor Tilgner). Междувременно някои виенски общественици изразили мнение, че е по-добре паметникът да бъде поставен в Щадтпарка, едва ли не на мястото, където днес се намира прочутата статуя на Йохан Щраус, която тогава я …нямало. На 12 март 1945 г. паметникът на Моцарт е махнат от Албертинаплатц, след като е повреден от бомбардировките. На 5 юни 1953 г. той вече има ново място: в Бурггаргтен и се превръща в една от туристическите атракции, без която не можем да си представим Виена днес.