Враца, Съкровището от Градешница, България

Селцето Градешница се намира в Северозападна България, близо до Криводол. Там е открита глинена плочка, изписана със стегнати редици от знаци.
В края на 60-те години Богдан Николов, известният врачански археолог, чието име е свързано и с Рогозенското златно съкровище, се натъква на артефакта при разкопки на голямо селище от ранната каменно-медна епоха – началото на V хилядолетие пр.Хр. Той представлява вдлъбната плочка или плосък съд с правоъгълна основа. От двете страни са пробити дупчици. От вдлъбнатата страна са издълбани символи, организирани в редици, а от другата – стилизирано изображение на човешка фигура в молитвена поза, заобиколена от орнаменти.
Най-старите египетски йероглифи датират от 3200 г. пр.Хр. Писмените знаци, открити край древния град Урук в Месопотамия, се отнасят към 3300 г. пр.Хр. В средата на ХХ век край селцето Тартария (Търтърия) в Румъния са намерени глинени плочки с организирани символи, смятани от някои учени за най-ранната протописменост. Плочката от Тартария е датирана от 5300 г. пр.Хр. Също в средата на миналия век при разкопките на известната Каранова могила (край Нова Загора) е открит „печат” с подобни знаци, вероятно още по-стар. Скоро след това е намерена и плочката от Градешница. Плочката е на 7000 години. Две хилядолетия преди шумерската клинопис и египетските йероглифи. Не знаем какво означават символите на тази протописменост. Освен по плочката, пиктограми има и на дъната на десетки съдове. 
„Става дума за няколко артефакта, които се датират от ранната каменно-медна епоха. Единият е плочката от Тартария, другият е печатът от Караново, но съобразно стратографския метод на изследване най-ранният артефакт е този от Градешница. Разликата във времето е малка – това вече може да се определи с по-прецизна методика на датиране - казва Ганецовски. - Във Врачанския музей сме представили и контекста, в който е открита плочката, за да е ясно, че тя е намерена във втория културен пласт на обекта, няма никакви следи от по-късно нарушение, които биха подложили под съмнение датировката й, и е открита сред други материали, които са изложени заедно с нея – съдове с пиктограмни знаци под дъната си и други.“
На същото място е открит и глинен модел на храм, покрит със знаци, една красива фигурка - предполага се на богиня, също цялата изписана със знаци. Подобни символи се срещат и другаде в района, има съдове с пиктограмни дъна в местността Езерото край Борован. Този бум в опитите за предаване на конкретна информация чрез знаци върху глина е засвидетелстван на много места, разказва археологът.
Дунавската цивилизация. Проф. Харалд Харман е немски езиковед и културолог. Живее и работи във Финландия, автор е на повече от 40 книги на различни езици. В книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация” той развива тезата, че археологическите открития от последните десетилетия говорят за съществуването на високоразвита земеделска култура, която се заражда на територията на днешна Източна Европа към VІІ хилядолетие пр.Хр. Според Харман тази Дунавска цивилизация, по-стара от Нилската и Месопотамската, е развила първата писменост. Тя се припокрива с така наречената култура Винча (по името на селище в Сърбия, където са намерени графични знаци, подобни на тези върху печата от Караново и плочката от Градешница). „Винчанските символи” показват еволюция на „графитите”, които се зараждат през седмото хилядолетие пр.Хр., като постепенно се усложняват. Тази протописменост кулминира в плочките от Тартария от около 5300 г. пр.Хр. с внимателно подредени редици от символи, които създават представата за текст, пише Харалд Харман в книгата си „История на писмеността”. Това се отнася и за знаците върху плочката от Градешница.

При разкопките, ръководени от Богдан Николов, са открити многобройни находки. Изключителен интерес предизвиква уникален предмет с огромна научна стойност. Това е неголямо плиткоглинено съдче. По външната му повърхност са врязани 24 линейно-геометрични знаци, с подчертано организирано съчетание, разположени с 4 реда. Според някои учени те представляват пиктограми - най-ранните писмени знаци.
Впечатляващото количество антропоморфни фигурки, намерени в селището, доказва, че то е имало малко по-изразен култов характер и е заемало специално положение в раннонеолитната поселищна система. Вероятно селището било култов център, който жителите на съседните селища са посещавали през определен сезон на годината и са извършвали церемонии, за да умилостивят природните стихии и да измолят плодородие. Някои данни от проучванията водят до предположението, че култовите обреди може би са включвали ритуално счупване на специално изработени на място глинени човешки фигурки, части от които всеки "поклонник" отнася със себе си.
Някои археолози смятат, че знаците върху плочката са свързани с календарните представи на древните хора, които занимавайки се със земеделие, започнали да отчитат сезонните промени в природата. В същото селище подобни знаци са открити и върху други глинени съдове.

Всяка една от над двестата глинени фигурки от възхитителната Култура Градешница е уникална. Древните хора не ги произвеждали серийно. Моделирали ги на ръка и ги шарели с оригинални шарки. Дали това са татуировки? Или дизайнерски модни дрехи? За какво ли са служели дупчиците по тях? Някои приличат на извънземни, със странни носове и издължени очи. Това е една от най-големите и най-красиви колекции по рода си в България. Преди 80 века, около Градешница във Врачанско, се зародила и процъфтяла самобитна цивилизация, разпростряла се по цяла Западна България, Югозападна Румъния, та чак до Северна Гърция. В праисторията няма единен център на културата, една могъща империя, както е в античността. Селищата били разпръснати и всяко едно от тях се развивало по свой си начин. Но има такива, чиято култура проникнала далеч извън пределите им. Като Културата Градешница.

Враца, Исторически музей, България

 Регионалния исторически музей. Откакто e отворил врати през 1953 г., музеят е ценна дестинация както за любителите на историята, така и за любопитните пътешественици. Но събирането на артефакти, изложени в музея, е дело на любовта на будната общност на Враца, която събира и съхранява значими части от европейската цивилизация и историята на човечеството от Освобождението. Разположен в специално проектирана и построена сграда, музеят разполага с внушителните 1500 квадратни метра изложбена площ. Вътре ще откриете съкровищница от артефакти от световна класа, включително уникалния глинен олтар с еленови рога и ранните неолитни погребения „in situ“ от Оходен (6 000 г. пр. н. е.), глинената плочка от Градешница (5 000 г. пр. н. е.) с най-ранната протописменост в света и най-голямото в света тракийско съкровище от Рогозен (VI – IV в. пр. н. е.).

Изложено е и златното тракийско съкровище от Могиланската могила (4 в. пр. н. е.), сребърното тракийско съкровище от Буковци (4 в. пр. н. е.). Също ще намерите и позлатеното тракийско съкровище от Галиче (2 в. пр. н. е.) и единствената част в България и второто в света богослужебно облекло на св. Константин-Кирил Философ.
За любителите на религиозната история музеят съхранява и ценни артефакти като Черепишкото евангелие и сребърно-златната църковна утвар от 16-17 век. С над 180 000 културни ценности от всички епохи, съхранявани и експонирани, Регионалният исторически музей на Враца е задължително място за всеки, който се интересува от богатата история на района.

Benji Traveler: Враца, Рогозенското съкровище, България

Benji Traveler: Враца, Съкровището от Градешница, България

Враца е единственият град в България, в който е намерено истинско златно тракийско съкровище! И то не в крайните му квартали, а в самия център на града, в прочутата „Могиланска могила“.
Съкровището е част от богат погребален комплекс, открит случайно през 1965 г. в двора на стара къща при изкопни дейности за блок. Археолозите се намесват навреме и откриват три гробници под полуразрушения от багера хълм. Конструкцията на гробниците се е срутила – най-вероятно е била дървена. Една от гробниците е разграбена още в древността, а останалите две, за щастие на археолозите, били недокоснати от иманярите. Във втората са открити останките на мъж – войн с въоръжението му, сред което и прочутия позлатен сребърен наколенник с изображение на Великата богиня-майка. С наколенника е свързана и една от загадките на съкровището – защо е само един? Подобен е случаят и с още три наколенници, намерените у нас и в Румъния.
В преддверието на едната гробница археолозите изравят тракийска колесница с два впрегнати коня – най-старата по нашите земи. В западната част откриват и скелета на момиче на 15-16 години, на чиято глава имало разкошен златен венец, изобразяващ лаврови клони, както и златни обеци с форма на жълъд, фино украсени със скъпоценни фигурки. Предполага се, че е погребана принцеса – любимата съпруга на тракийския владетел, вероятно ритуално убита, за да бъде с него и след смъртта му.
В гробницата са намерени още 47 апликации от чисто злато, някои с надписи с името на одриския владетел Котис І, бронзови и керамични съдове и предмети, както и комплект от магически фигурки.
В третия гроб археолозите откриват скелети на мъж и жена със златни и сребърни съдове и скъпоценности. Богатите погребални дарове, намерените артефакти и гробниците дават основание на учените да твърдят, че най-вероятно в могилата са били погребани аристократи от владетелската династия на трибалите, 4 в.пр.н.е.