Храм-паметникът “Рождество Христово”, Шипка, България

Храм-паметникът “Рождество Христово”, известен още като Шипченския манастир, се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на Шипка и на 12 километра северозападно от Казанлък. Манастирът е построен между 1885 г. и 1902 г. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев.Мемориалът е открит официално на 27-ми септември, 1902 година в чест на 25-годишнината от битката при прохода Шипка, като парите за построяването му са събрани от дарения Изключително пищната архитектура както отвън, така и вътре в храма. Позлатените куполи, богато украсените и зографисани стени, дори и подпорните колони, изрисувани в стенописи, напомнят за едновремешната сила на Православната църква. Храм-паметникът е построен в стила на руските църкви от 17 век. Църквата е стенописвана 2 пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957– 1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. Иконостасът за храма на Шипка е по проект на проф. А. Н. Померанцев. Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е островърхата камбанария със 17 камбани, висока 53 метра. Най-голямата тежи 12 тона и е личен подарък от руския император Николай ІІ. Останалите камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи събрани в района на битките на Шипка. Красив е дърворезбованият иконостас от липово дърво, който е позлатен. Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли в Украйна, а иконите са дар от монасите на руския манастир в Света гора Атон. Върху вътрешните стени и отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България. В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите. До 1934г. Шипченският манастир „Рождество Христово” е бил собственост на Русия. На 23 юли той е предаден на българската държава. През 1970г. манастира е обявен за исторически паметник на културата. В задната част на храма е манастирският комплекс с монашеския корпус и приюта. Около църквата е оформен парк, който се гуши из вековните дървета. Направени са места за отдих и добре поддържани градинки, които да радват окото на туристите и вярващите, идващи да посетят храма.

Долината на тракийските царе, Казанлъшката гробница, България

“Долината на тракийските царе” – това наименование се дава от археолозите на район с около 1000 могилни некрополи, по време на археологическите проучвания в периода 1992-1997 г. в Казанлъшката котловина. Според учените в “Долината на тракийските царе” по подобие на “Долината на египетските фараони” в Египет са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация. Тракийската горбница в Казанлък е един от шедьоврите на тракийското строително и изобразително изкуство. Определено тя е и най-известната гробница в Долината на тракийските царе! Намира се в парк Тюлбето. Открита е случайно по време на изкопни работи в могилен насип през 1944 г. На 19 април 1944 година, докато прокопават галерия за противосамолетно скривалище, войници от противовъздушната отбрана се натъкват на Казанлъшката тракийска гробница. Започват от галерията от юг и за щастие много скоро попадат на грубо иззидана каменна стена. Любопитството ги кара да я разбият и се озовават в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там - в кръгло засводено помещение. В гробната камера са намерени малко на брой предмети, знак, че гробницата е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копчета, 3 глинени розетки и други) свидетелстват за високо развито бижутерийно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, и по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. В насипа е открита и каничка, изработена изкусно от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа. Гробницата е под могилен насип, който пък е част от голям некропол, разположен в близост до столицата на Одриското царство – Севтополис. Гробницата има гробна камера, покрита с кошеровидно-камбановиден купол и дромос към нея. И двете помещения са иззидани с тухли. Към този дромос водят два успоредни зида, които образуват нещо като предверие. Цялата гробница е била покрита с каменна риза и отгоре е бил натрупан насипа.Гробницата е изградена от тухли. В дромоса те имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са секторни (трапецовидни). Секторните тухли са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.

Световната си известност и признание от Юнеско, Казанлъшката гробница придобива със своите невероятни стенописи, разказващи за смъртта и обожествяването на погребания владетел и неговата съпруга.Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия.В гробницата са изобразени военни сцени и сцена на погребално угощение, което е част от погребалния ритуал на траките (описан в по-късни векове от Херодот). Тези изображения доказват тезата за вярата на траките в задгробния живот. При погребение са изпращали починалия с всичко, което му е служело приживе. Използвани са 4 основни цвята: черен, жълт, бял и червени, съчетани по особено великолепен начин. В предверието стените са измазани с глина. На източния фриз на коридора е изобразена сцена на с войници -пеша и на кон, сблъсък между две неприятелски войски. В центъра на изображението се виждат двама войни изправени едни срещу друг, държащи по един крив нож и копия в ръцете си.В срещуположния западен фриз, сцената е подобна на изображението от източния , но този път единия войн е коленичил пред другия. Според изследователите тази сцена изобразява историческо събитие от живота на погребания в гробницата владетел, но може и да се приеме като митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания. Най-интересна е безспорно живописта в куполното помещение, която е разделена в няколко хоризонтални фриза, основният от които представя „Погребално угощение“. Централния фриз представя седнали мъж и жена, край малка масичка с храна, а около тях са наредени няколко прислужници, носещи различни дарове, ратаи, коняри, свирачи. Една от прислужниците е значително по-висока на ръст от останалите, носеща поднос с плодове се интерпретира като Богинята-Майка, която посреща починалите в отвъдното царство.Под този фриз пък има пояс с розети и букрании (бичи глави). В най-горната част, около центъра на купола на Казанлъшка гробница са представени три полета, изобразяващи по една препускаща колесница.

В гробницата са открити кости на мъж и жена, а в коридора-скелет на кон. В могилния насип са намерени различни глинени фрагменти от съдове, незначителен брой златни предмети. Най-вероятно гробницата е ограбена още в древността. Около Казанлъшката гробница още през 1946 г. е изградено защитно съоръжение, с цел да се съхрани и предпази от атмосферните услови. В днешно време достъпът до нея е ограничен. Непосредствено до нея се намира и точно копие на оригинала, в което всеки може да влезе, разгледа и снима.

Гробницата е първият български паметник, който е включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО