Замакът Конопище, Чехия

Замъкът „Конопище“ е основан от епископ Тобиас от Бенешов, като Готически замък, вдъхновен от стила на френските замъци със седем здрави, заоблени кули и пет порти. През 1327 г. Здеслав от Щернберк завладява замъка и остава в семейството му повече от 275 години. За разлика от много други чешки укрепления, Конопище не е разрушен през 15-ти век по време на хуситските войни. В края на 15-ти век Джордж Щернберк преустройва замъка в готически-ренесансов стил, добавяйки сводести тавани и градини. През 1602 г., замъкът сменя своите собственици и мястото се превръща в ренесансова резиденция. По време на тридесетгодишната война, замъкът бива обсаден и завладян от шведската армия, която го разграбва и настъпва неговият упадък. Замъкът „Конопище“ е в изключително лошо състояние по това време. Организиран бил търг за продажбата му и така негов собственик става чешкият дворянин Ян Йозеф Врътба, който превръща замъка в богата барокова резиденция. В началото на 18 - ти век, под собствеността на Франциск Вацлав Върба от същата фамилия, замъкът е украсен с елементи от рококо. Фреската на тавана е изобразена в голямата зала за хранене, а рококо-готическата дърворезба е намерила свое място в параклиса. В края на 19-ти век Конопище е в ръцете на 24-годишния Франц Фердинанд дьо Есте, най-старият племенник на австрийския император Франсиз Йозеф I и по-късно наследник на Хабсбургския трон. Настоящият му облик е резултат от последния ремонт, извършен от ерцхерцог Франц Фердинанд дьо Есте, който купува замъка от Лобковиц през 1887 г. Той извършва много промени в интериора на замъка, така че една част да прилича на ренесансова резиденция в северен италиански стил, докато друга, придобива средновековен вид. Той инсталира модерно техническо оборудване, включително централно отопление и електрическо осветление, както и електрически асансьор. Преди убийството му през 1914 г., Фердинанд дьо Есте живее и събира тук огромна колекция от ловни трофеи, оръжия, антични мебели, картини, майсторски скулптури, гоблени и други предмети на изкуството. Тази колекция е основната атракция на замъка. Оръжейната на Франц Фердинанд е една от най-големите в Централна Европа. В замъка се издига параклис с красив, тъмнен таван от 19-ти век, представляващ нощното небе, боядисан в синьо със златни звезди. В неговият основен олтар, Дева Мария и Исус заемат централно място, заобиколени от Свети Хуберт и Свети Георги. Картините и скулптурите от 15-ти и 16-ти век очароват с живи, динамични цветове. Игралната зала и стрелбището на архидука са още една атракция, заедно с музея, посветен на Свети Георги. В музея има колекция от множество статуи, картини, олтар, керамика и очила, показващи, че светецът убива дракона. Големият парк може да се похвали с розова градина с много италиански скулптури и оранжерии с екзотични растения. След убийството му през юни 1914 г., имотът е наследен от Хоенберг, а замъкът е национализиран през 1921г. След Първата световна война той бива ограбен. През 1945 г. държавата поема стопанисването му, а днес за замъка се грижи Централен Бохемски институт за опазване на историческите паметници в Прага. Дълго след смъртта му в Сараево през 1914 г., резиденцията се превърна в музей и туристическа атракция и сега се помещава великолепен набор от оръжия и ловни колекции.

Ерцхерцог Франц Фердинанд дьо Есте
Роден през 1863 г., Франц Фердинанд е най-големият син на австрийският ерцхерцог Карл Лудвиг, брат на император Франц Йозеф I. След мистериозната смърт на братовчед си принц Рудолф, престолонаследник става неговият баща Карл Лудвиг, а след неговата кончина, наследник на австро-унгарския престол става Франц Фердинанд. Той имал отлична военна кариера, но не бил много популярен сред лидерите на империята, защото се стремял да даде повече свобода на етническите групи в австро-унгарската империя и насърчавал федерализма, който да превърне империята във федерация от 16 държави.
През лятото на 1914 г. като генерален инспектор на армията Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си София, пристига в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек. Като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро- Унгария през 1908 г. ., на 28 юни 1914 г. , Гаврило Принцип, свързван с терористичната група "Черна ръка", която иска да освободи южнославянските провинции от хабсбургското владичество, стреля и убива ерцхерцога Фердинанд и съпругата му София в колата им. По-малко от два месеца по-късно Сараевския атентат, се превърнал в непосредствен повод за започване на Първата световна война.

На халба бира и .... малко вино, Чехия

Ако трябва да посочим едно нещо, олицетворяващо Чехия по света, това със сигур­ност ще бъде бирата. Няма село без „пивнице“ или кръчма, в която сервитьори с пълни табли си проправят път през мно­жеството, разнасяйки чаши пенливо, вкусно пиво. Чехите не само произвеждат отлична и нескъпа бира, но и поглъ­щат огромни количества от нея - средно по 1 бутилка на ден на човек от населението, включи­телно и кърмачетата.
Не може да се каже защо точно чешката бира е стандарт за останалия свят, но същественото тук е качест­вото на хмела. В района около Жатец в северна Бохемия от IX век насам се от­глежда хмел. Качеството му е такова, че се изнася в целия свят. Преди да започне ферментацията, към малца се добавя и вода, така че нейното качество също е важен елемент. Водата в Пълзен е изклю­чително мека. Това, наред с прибирания ръчно чешки „червен“ хмел от Жатец и сладкия висококачествен ечемик, обяс­нява отличния вкус и консистенция на произведената в града бира.
Не се знае откога се произвежда бира в Бохемия, но през XIII век в Прага, Пълзен и Ческе Будейовице вече има пивоварни. Градовете са главни пивоварни центрове и днес. Не се знае с точност какъв е бил вкусът на бирата през Средновековието, но определено е била тъмна на цвят и често ароматизирана с различни билки и подправки.
Едва през 40-те години на XIX век се въвежда нова технология на студена фер­ментация, което позволява да се произ­веде трайната, бистра и златиста на цвят нискоалкохолна бира, на която се на­слаждаваме и днес. Пълзенската пиво­варна е първата, която през 1842 г. при­лага новата технология. Оттогава „Пилзнер Урквел“ е еталон за този масов вид бира: ободрителна, с вкус на хмел и с много пяна.
По- силните бири безспорно са и по-плътни, сладки и силни, но това не означава, че не утоляват жаждата, както по-леките видове.
Днес в Чехия има де­сетки пивоварни и много местни марки бира - поня­кога с превъзходно ка­чество, които често не мо­гат да се намерят извън съ­ответния район. Сред най- прочутите марки са „Урквел“ и „Гамбринус“ от Пълзен, „Старопрамен“ и „Браник“ от Прага, по-меката „Будвайзер“ от Ческе Бу­дейовице, „Козел“ от Велке Поповице и „Крушовице“ от едноименния град, която има силен вкус на хмел.
Чешката бира е много харесвана за­ради естествения й аромат. Това се дължи не само на превъзходните суровини, но и на липсата на химикали и други подобрители. Днес бирата е все така безу­пречна, но в някои случаи се прилагат ос­порвани технологии като пастьоризация на бутилираната бира, от което арома­тът и вкусът понякога се губят, и доба­вяне на въглероден диоксид, чрез който се получава no-разредена и газирана на­питка.
В кръчмите бирата се поднася в половинлитрови халби, но може да си поръчате и „мале“ - 330 мл. Обикновено пивниците предлагат една-две марки бира, така че изборът не е голям, но пък няма лоша чешка бира.

Пражките кръчми, които лесно се познават по думата „пивнице“ (pivnice) или „хоспода“ (hospoda), се разли­чават значително по стила си, но при всички предлага­ният комфорт е еднакъв - маси, пейки и твърди столове. Хората обикновено отиват в любимата си кръчма, за да пият бира, да се видят с приятели и да си прочетат вест­ника. Бирата, произведена в столичните пивоварни, като „Старопрамен“, „Пражан“ и „Браник“ е с такова качество, че където и да отидете, бъдете сигурни - бирата ще е добра.
Най-известната кръчма в Прага е „У Флеку" (U fleku) на „Кржеменцова“, между Кметството в Новия град и реката. Тази огромна кръчма, носеща името на семейство Флек, е прочута с дър­вените ламперии по стените, просторния двор, чешката кухня на добра цена и силната тъмна бира, приготвяна на място още от 1499 г. и позната като „Флековски лежак“ (Flekovsk^ юиик). Край нея ми­нава основният по­ток от туристи и тя навярно е една от малкото кръчми с кабаретно шоу. Може би също тол­кова известна е „У калиха" („При потира“) на „На Боищи“ 14 в „Нове Мнесто“, близо до „Вила Америка“. В нея се развива по-голямата част от действието на романа на Ярослав Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк“, тъй като героят е заклет любител на бирата. Неизбежно тя се е превърнала в нещо като Мека за тури­стите - дори за тези, които не познават романа,.
Малко са автентичните кръчми в из­ключителния квартал „Мала Страна“, но някои си заслужава да бъдат посени.
„У хора" („При хипопотама"). Това е оригинална кръчма под замъка („Туновска“ 10). Обзаведена е с обикновени дървени маси и столове и предлага добра бира.
„У Коцоура" („При котарака"). Може да утолите жаждата си, след като се обходили стръмнините на „Храдчани“ („Нерудова“ 2). Опитайте за почти без пари кнедлите с червено зеле или студените месни плата като мезе.
„У св. Томаше" („При св. Тома"). Зад църквата на „Летенска“ се намира прочутото бирхале „Св. Тома“, ко­ето е възникнало като пивоварна в средата на XIV век. Пивоварната е затворена през 50-те години на миналия век и днес огром­ната приземна кръчма предлага отлична бира „Браник“, както и други марки. Ако е лято, седнете в градината. Вечерно време свири духов оркестър.
Много от кръчмите в „Старе Мнесто“ изчезват, а на тяхно място се появяват бу­тици и ресторанти. Но ако потърсите, ще откриете няколко истински автентични кръчми
„У Крале Иржихо" („При крал Георги"). Тази уютна, умерено луксозна кръчма е залепена до хотела със същото име. Пред­лага няколко различни марки чешка бира. В същата сграда (Лилова“ 10) е „Блус склеп“ с редовни джаз вечери.
„У Ротунди" („При ротондата"). Ако искате да изпитате нещо истинско, тази проста кръчма с очукана табела се намира точно срещу църквата ротонда ("Karoliny Svetle“). Интериорът е класиче­ски.
„У златехо тигра" („При златния тигър"). Въпреки близостта си до туристическата „Карлова“, този препълнен литературен клуб е запазил автентичния си вид. Въпреки че много туристи посещават кръчмата, в която писателят Бохумил Храбал е централна фигура до смъртта си през 1997 г., тя все още има и вярна клиентела от квартала.
В „Нове Мнесто“ има две малки пиво­варни, които предлагат отлична бира. Първата е „Новомнестски пивовар“ („Водицкова“ 20) - сутеренно помещение до „Вацлавския площад“. Това оживено, често препълнено заведение предлага и стандартни, но вкусни чешки ястия. Другата е по-просторната „Пивоварски дом“  на ъгъла на „Йечна“ и Липова“, близо до „Карловия пло­щад“. Бирата е превъзходна, особено пше­ничената. И на двете места се произвеж­дат специални бири от кафе, банани и ви­шни. Храната е обикновена чешка кухня

При тази добра бира е напълно разбираемо, че Чехия става световноиз­вестна именно с нея, а чешкото вино е познато на малцина. Традициите във винопроизводството датират обаче от далечния III век, когато римля­ните отглеждат лозя в региона на Палава в южна Моравия (близо до Микулов на ста­рия Път на кехли­бара). Археолозите са открили нож за зарязване на лозя в района на лагера. През 1358 г. при упра­влението на Карл IV, възпитан във френ­ския кралски двор, винопроизводството получава кралско покровителство. Той внася бургундски лози от Франция и пре­връща Прага във важен винарски цен­тър Покрай река Елба в Бохемия и покрай река Дунав в Моравия има лозови масиви. Лозята във втория, по-голям, район са на по-голяма почит, особено тези около Микулов. Тук микроклима­тът е прохладен, а южните склонове - топли. Това е един от най-плодородните винопроизводителни региони в Чехия. Не е изненадващо, че вината тук приличат на родствените вина в съседна Австрия, от региона, известен като Вайнфиртел. По­добно на Австрия, където белите вина са предпочитани, около 75% от чешките вина са бели, а винените сортове са подобни: Ризлинк Рински (Ризлинг), Ризлинк Влашки (Велшризлинг), Мюлер-Тургау, Трамин (Гев- юрцтраминер), Руландске биле (Пино Бланк) и често превъзходното Велтлинске зелене (Грюнер Велтинер).

Някои чешки червени вина също са много добри, макар и доста различни от френските и испанските вина, тъй като се произвеждат от различни сортове грозде. Най-добрите червени вина са от региона Велке Павловице в Моравия. Сред воде­щите сортове, подобни на отглежданите в съседна Австрия, са Франкова (Лембергер, Блауфренкиш), Сватовавржинецке (Санкт Лаурент) и Цвайгелт. Специални сладки вина като „Ледове вино“ (Айсвайн, или вино от замразено грозде) и „Сламове вино“ (вино от ста­фиди) са също много популярни, подобно на Муската с лек цве­тист нюанс. Произ­вежда се и впечатля­ващо количество пен­ливо вино.

Категорията чешки вина, известни като,Архив“, са често предлагани в ресто­ранти въпреки доста високата им обикновено цена. Те са от по- стари реколти, бутилирани от поне две, а понякога и от над десет години. Но много вина се правят от гроздови сортове като Мюлер-Тургау, които е най-добре да се кон­сумират млади. Вината ,Архив“ са не само много скъпи, но и най-често се оказват разочароващи. С всяка изминала година ка­чеството на местното винопроизводство видимо се подобрява и е препоръчително да изберете вино, особено бяло, от послед­ната реколта.

Днес повечето винарски кооперации са части - компании с голям дял от пазара. Има и ма­лък брой частни винопроизводители като фамилията Лобковиц в Мелник, Бохемия, и множество дребни винарски изби в Мора­вия, които се стремят към по-високо ка­чество. Те са подкрепени от приетия през 1995 г. Закон за винопроизводството, който регулира и налага стандарти в този отрасъл, гаранция за достойното завръ­щане на чешките вина.

Чешките винопроизводители следват австрийския пример и организират всяка година Винен салон, на който дегустират вина и избират най-добрите винари в стра­ната. Обикновено си заслужава да опи­тате бутилка вино със златен етикет от Салона. Цялата колекция вина, отличени на Салона, може да се дегустира и закупи във винарската изба на Валтице в Моравия.