Замъкът Карлщейн, Чехия

Заобиколената от стени крепост "Карлщайн", разположена в центъра на района Чески крас, се простира по стръмен склон над река Бероунка. Построена е като кралски замък за Карл IV от французина Матиас де Арас, работил също и по катедралата „Св. Вит“. Строителството на крепостта, замислена да бъде едновременно летен дворец и хранилище за ценните картини и съкровища на короната, започва през 1348 г. Особеност на имението е, че по заповед на Карл IV зад стените на „Карлщайн“ не се допускали жени.

Карлщейн е първата архитектурна структура, носеща името на императора, и първоначално е била планирана като място за почивка на владетеля от държавните и ежедневните грижи. По-късно градът се превръща в "кутия" за съхраняване на императорските регалии и най-ценните реликви на християнския свят. 
Мястото за строеж е избрано на скалата, намираща се между пет хълма, които са с приблизително еднаква височина. Всеки един от петте хълма в древността е бил езическо светилище. От самото начало градът е проектиран на четири нива: подрайони, с масивни порти и стопански постройки; градина с кладенец; императорският дворец с Марианската кула и Голямата кула.
Голямата кула е най-мощното съоръжение на крепостта. Размерите й са впечатляващи -26х27 метра около периметъра, дебелината на стените - 7 метра, височина - 60 м. Самата кула е допълнително защитена от четири по-малки кули. На втория етаж на Голямата кула се намира параклисът на Светия кръст - най-ценният готически параклис, който няма равен в света. Стените на параклиса в дъното са облицовани с полирани скъпоценни камъни, сглобени във формата на кръст. В горната част на стените има 127 образа, рисувани върху дървена основа, дело на Майстор Теодорик. От тях лицата на светите мъченици на "Небесното войнство на Христос" поглеждат към посетителите.Куполният свод на параклиса е украсен с четири хиляди плочи от яспис, ахат, оникс и аметист, оградени със златни плочи с личен герб на Карл IV и чешкия лъв. Слънчевият лъч, веднъж проникнал вътре, не изчезва, скита и се отразява в хиляди полирани повърхности на каменни фрагменти. Над главата виси венецианско стъкло с изображения на слънцето, луната и звездите. Входът на параклиса се е затварял с четири железни врати, които са били заключени с 19 ключалки. Било е позволено да се отключват само от специални ключари, които преди това са полагат строга клетва. Вътре в параклиса, който с украсата си напомня на мистерията и безкрайността на Космоса, Карл IV държи свети мощи: рамото на св. Анна, зъбът на св.Йоан Кръстител, гвоздей, с който Исус Христос е бил закован към Кръста, мечът на Шарл Велики. Карл IV посещавал в параклиса само в изключителни случаи. За лична употреба той използвал параклиса на Св. Катерина, която е смятал за покровителка. Именно в този параклис на Великден императорът се е затварял за няколко дни и прекарвал времето си в в молитви и медитация. В случай на извънредна ситуация през тесен отвор на вратата са му били изпращани писмени съобщения. И никой не е смеел да говори.
Императорски дворец. Дворецът е служил по времето на Карл IV и Вацлав IV като жилище на владетеля и неговата свита. На първия етаж са разположени стаите, обитавани от придворните служители. Вторият етаж е бил използван от монарха. Там е спалнята на краля и залата на предците (Люксембургската зала). От спалнята специална вита стълба отвежда към покоите на кралицата и придворните дами.
В замъка има кладенец, дълбок 78 м, който не разполага със собствен извор.

През Хуситските войни и през Тридесетгодишната война замъкът е обсаждан, но въпреки дълготрайните няколкомесечни обсади Карлщейн остава непревзет. Сигизмунд Люксембургски мести съкровищата на короната и замъкът е използван за имперски архив. В края на 16 век, дворцовите покои са преоборудвани в ренесансов стил, но след 1625 г. започва упадък на сградата, свързан с името на императрица Елеонора (съпруга на Фердинанд II), която отдава Карлщейн в залог на чешкия аристократ Ян Кавка и по този начин Карлщейн преминава в частни ръце. По-късно вдовицата на император Леополд I успява да върне замъка като кралска собственост, изплащайки залога. Императрица Мария Терезия предава замъка във владение на Храдчанския пансион за благородни девици, който се смята за последния собственик на обекта до прехода му в държавна собственост на Чехословакия.
Въпреки частичните реконструкции през Ренесанса и неу­мелата реставрация от XIX век, непревземаемите стени и кули на „Карлщайн“, особено 27-метровата „Централна“, или „Го­ляма кула“, са все така впечат- ляващи. Заслужава си да се разгледа крепостта отвътре, макар и без мебели­ровка. Може да се видят кралските покои, вкл. спалнята, и два забележителни параклиса. Първият е „Св. Дева Мария“ (Marianska kaple), декори­ран с поизбледнели стенописи от XIV век, изобразяващи построяването на замъка. По-ин­тересен е кралският параклис "Св. Катержина“ (Kaple sv. Katefiny), където се е молил са­мият император. Богато укра­сен със средновековни фрески и плочи от полускъпоценни камъни, в него се намира красив портрет на Карл IV и неговата трета съпруга Анна Свидник.
В централната кула на за­мъка някога са се пазели най-ценните бижута и реликви. Пак там е изумителният „Параклис на Св. Кръст“ (Kaple sv. Krfze), позлатен и богато украсен с 2000 скъпоценни камъка, както и с цикъл огромни картини от XIV век на Майстор Теодорик, изо­бразяващи светци. Този парак­лис е построен специално като хранилище за безценните религиозни реликви, имперските скъ­поценности и символи на Хабсбургите, които днес са изложени във Виена и Прага. До неотдавна параклисът е бил затворен за посещения, за да бъдат съхра­нени неговите художествени съкровища, макар че някои от рисунките върху дърво на Май­стор Теодорик могат да се ви­дят в манастира „Св. Агнеса“ (Anezsky klaster) в Прага. 
Поради използването на портландски цимент при различни ремонтно-възстановителни дейности, Карлщейн все още не е признат от ЮНЕСКО за обект на Световното наследство.
Музей на восъчните фигури

Експозицията на Музея на восъчните фигури е представена от известни владетели, военни лидери и художници от чешката и чуждестранна история, както и легендарни личности и обикновени занаятчии, които са обитавали замъка. В занаятчийската зала в работилниците работят дърводелци, грънчари и декоратори, по стените са копия на стари инструменти. В затворническата зала средновековният палач изпълнява наказания, а момиче наблюдава страданията на затворниците, които попадат тук. В Императорската зала кралят се забавлява с шута си, а четирите съпруги на Карл IV наблюдават неговите лудории. В залата за алхимия, под ръководството на Рудолф II, най-талантливите учени от тази група вършат работата: астрономът Тихо Брахе създава модел на Слънчевата система, а Едуард Келим създава злато. В историческата зала посетителите са посрещнати от Наполеон, Франц Йозеф, Майка Тереза, президентите Масарик и Хавел, Швейк и Сметана.
Музей на Витлеем

Една от сградите на замъка, построена в бароков стил през XVIII век, служи като жилище на енорийския свещеник. Сега в нея се помещава музеят на Витлеем (Коледа) на Карлштейн. На всеки етаж на сградата, от сутерена до тавана, има експозиция от механични витлееми, която е най-голямата в Чехия. В една от стаите е поставен най-големият в Чехия механичен витлеем с образа на малкия Исус, който приема подаръци от император Карл IV, кралският шут и първия президент на Чехословакия Томаш Масарик. 

През 2006 г. тогавашният президент на Чехия Вацлав Хавел подарява на музея витлеем, украсен със сребро и седеф. Хавел получава този витлеем за Коледа от палестинския лидер Ясер Арафат. Общо музеят разполага с 50 витлеема, най-старият от които е на повече от 150 години.

Трите легенди

Една от легендите гласи, че някога, неизвестно кога, е била издадена забрана за пребиваването на жени в замъка. Междувременно забраната се ограничава само до охранителните помещения, разположени в Голямата кула, така, че охранителите да не се отклоняват от службата си и да не губят бдителност.

Друга една легенда, най-ужасната от всички съществуващи, се основава на реални събития и разказва за жестоката госпожа, която убива 14 души. Съпругата на бургграфа Катержина Бехинова, живяла в замъка през XVIII век, е имала садистични наклонности и обичала да измъчва млади слугини. Злодеянията на кървавата Катаржина стават достояние на Пражката съдебна палата и тя бива осъдена на гладна смърт. Първият, явил се в съда, е Вацлав Хайек от Либочан, който служи като игумен в Карлщейн. Бургграфът заповядва да изгонят Хайек от замъка, след което той, като разбойник, бил завързан за краката на кон и влачен от Карлщейн до Прага. След месец, затворена в тъмница, в една от кулите на замъка, Катаржина умира. Два дни след нейната смърт, председателят на съда умира внезапно. Казват, че такова е било отмъщението на екзекутираната съпруга, а душите на убитите слугини и досега живеят в замъка.

Не по-малко интересна е и легендата за слепия музикант. Веднъж Бруншвицкият княз посещава Карлщейн. По време на пира вероломният слуга се опитал да отрови княза, като му подава чаша вино с отрова. Князът от своя страна дава чашата на музиканта като знак за благодарност за прекрасната музика. Вярното куче на музиканта, което придружава слепеца буквално навсякъде, не му позволява да пие от виното и само изпива чашата до последната капка, след което умира. Музикантът също умира няколко дни по-късно, покрусен от мъка и скръб по кучето си.

Параклисът на Светия кръст

Прага, Малострански намести и църквата "Свети Николай", Чехия

Мала страна е един от четирите исторически района на чешката столица Прага. На запад от нея на хълма се извисява Храдчани заедно със старинния замък Пражки град, а на изток се простира Старе место, с което тя е свързана чрез Карловия мост.
Benji Traveler: Карловият мост - най-големият средновековен мост в Европа, Прага, Чехия

Този район около съвременната улица Нерудова и съвременния площад на Мала страна е населен от древността, тъй като се намира на търговския път покрай бреговете на Вълтава. През 1158 г. по заповед на крал Владислав II на мястото на отнесения при наводнение дървен мост над реката е построен каменният Юдитин мост, наречен на името на неговата съпруга кралица Юдит Тюрингска. Това се превръща в истинско събитие, тъй като дотогава в Централна Европа има само два каменни моста - при Регенсбург над река Дунав и при Дрезден над река Елба. Днес Юдитин мост вече не съществува, тъй като също е разрушен под напора на водите при поредно наводнение и на негово място е издигнат Карловият мост.
По-късно през 1257 г. по време на управлението на крал Отокар II в Мала страна се заселват предимно германски търговци и занаятчии, както и представители на аристокрацията на Свещената Римска империя, а чешкото население се съсредоточава в съседното Старе место. По нареждане на Отокар II са издигнати градска стена и укрепления.
По време на хуситските войни и Тридесегодишната война Мала страна търпи сериозни разрушения, през 1648 г. е превзета от шведската армия и тук почти не остават готически и ренесансови сгради. Но през втората половина на XVII и през XVIII в. в Мала страна отново кипи бурно строителство, издигат се нови укрепления и разкошни барокови дворци.

Сърцето на „Мала Страна“ е „Малостранският площад". Над площада в Мала Страна се извисява огромният зелен купол на църквата Св.Николай, построена през 1704-1755г. от германския архитект Крищоф Диентценхофер и неговия син Килиан Диентценхофер. За строежа те били вдъхновени от бароковите сгради в Северна Италия. Това е втората църква в Прага, посветена на Светеца. На Староместски се намира другата църква на Св.Николай. И двете църкви са много красиви, но тази на Малострански намести е истинско чудо на бароковата архитектура в Централна Европа. Малостранската бароковата църква „Св.Николай” е построена е между 1704-1755 г. на мястото, където преди се е издигала готическа църква от XIII -ти век, която също е била посветена на Свети Никола. В църквата има разкошни статуи, позлатените релефни детайли, стенописи, мозайките и огромния орган, на който през 1787г. е свирил Волфганг Амадеус Моцарт.

Прага, Староместски намести и църква „Дева Мария пред Тин”, Чехия

„Староместкият площад“ в Прага (Staromestske namesti) е същинското сърце на града, оформено от околните жилищни сгради, дворци и църкви. Повечето къщи с изглед към площада са построени първоначално в романски стил, но фасадите им са предимно барокови. Още от Средновековието площадът е соци­алното средище на града, бил е свидетел на екзекуции и улични битки, а през февруари 1948 г. от балкона на рококо двореца „Голц-Кински“ Клемент Готвалд провъзгла­сява създаването на комунистическата държава. Тук са и домо­вете на най-влиятелните търговски фамилии.

Центърът на площада е зает от Мемориала на църковния реформатор Ян Хус, изгорен на клада заради убежденията си защото се противопоставял на някои от основните принципи на Римокатолическата църква. Мемориалът му е създаден през 1915г. и представлява едно от последните произведения в стил Арт Нуво в Прага. Марианската колона стои точно пред грандиозната църква на Тин. Това е нова забележителност на Прага, заменяща разрушената преди повече от век. Първоначално през 1650 г. е издигнат римокатолически паметник, свързан с владетелите на Хабсбургската империя. Той е съборен точно преди края на Първата световна война.  През август 2020г. е издигната новата колона. Двете статуи, представящи много различни визии и идеологии, сега отново заемат същия площад. Втората църква на Староградския площад в Прага е бароковата красота на Свети Никола. Църквата на Староместския площад построена през 1730г. от бохемския архитект Килиан Игнац Дитценхофер, който е проектирал църквата ”Св.св. Кирил и Методий” в Nove Mesto в Прага и двореца Кински.

„Староместкото кмет­ство" (Staromestska radnice). Гражданите на Прага извоюват правото да имат собствено Кметство през 1338 г. Главният му вход е с великолепен готиче­ски свод от две арки, пресечени в остър изпъкнал ъгъл - този ар­хитектурен елемент, наречен „ожив“, е изваян от Матиас Райзек. 

Сградата отдавна няма функция на административен център, но понякога се използва за церемониални нужди. Тук се организират изложби, а краси­вите портали и боядисаните дървени греди на таваните ожи­вяват залите. Параклиса на Кметството - по стените му са изрисувани хе­ралдически знаци. Петер Парлер го построява през 1381 г.; през 1945 г. стъклата на прозорците са унищожени и на тяхно място са поставени съвременни ими­тации. Има дни, в които можете да посетите и романските ос­нови на кметството: тук под кулата някога е бил затворът.

Късноготическа врата в близост до кулата, служеща за главен вход

Параклисът на кметството в кулата, осветен през 1381г.

Една от ренесансовите по­стройки има красиви позлатени прозорци, увенчани с гербовете на Стария град. Най-прочутата забележителност на Кмет­ството е Астрономическият ча­совник (Orloj), проектиран от Микулаш от Кадан и сглобен през 1410 г.
Benji Traveler: Астрономическият часовник в Прага, Чехия

Готическат църква „Дева Мария пред Тин”и Къщата с каменната камбана (вляво)

Строежът на храма започва през 1365 г. и въпреки многото промени оттогава, сградата запазва готическата си атмос­фера. Градежът на кулите пък започва през 1402 г., но е спрян заради хуситските войни, а шпиловете са завършени едва през 1511 г. Готическият покрив е разрушен от пожар през 1679 г. и високите сводове въ­тре сега са в бароков стил, но оригиналните аркади и прозор­ците в странични крила са за­пазени, както и повечето готи­чески предмети: табернакъл с крила, изобразяващи Благовещение, Рождество и Кръщението; най-старият в града калаен ку­пел от 1414 г.; разпятие от на­чалото на XV век в северното крило с Дева Мария и Йоан Кръ­стител от двете му страни; голяма седнала скулптура на Мадоната с младенеца, също от началото на XV век. Бароков елемент е високият олтар от 1649 г. с картини от Карел Шкрета. Странно защо, имайки предвид значимостта на църк­вата, времето за посещения е ограничено до няколко минути преди и след служба. Източно до амвона се на­мира най-интересният памет­ник в църквата - гробът на ве­ликия датски астроном Тихо Брахе (1546-1601). През 1599 г. Рудолф II го кани в Прага, но две години по-късно Брахе умира. Той е изтъкната личност, ува­жаван особено заради изобре­тените от него астрономиче­ски уреди. Брахе създава прием­лива и за църквата теория, спо­ред която планетите се вър­тят около Слънцето, но умира с убеждението, че Вселената се върти около Земята

Непосредствено до църквата се намира къщата с каменната камбана, а до нея - дворецът „Кински” - прекрасна сграда с интересна фасадна мазилка в бяло розово от краткия период на стила „рококо”. Сега дворецът „Кински” е част от Националната галерия в Прага и обикновено е домакин на временни изложби.  Къщата с каменната камбана, разположена в съседство с двореца Кински, е построен е през 13-ти век и се предполага, че може да е бил дом на Йоан Бохемски и неговата кралица Елизабет. Фасадата е изградена през бароковия период, а готическият произход на сградата става напълно разбран едва по време на реставрацията през 70-те години на миналия век. След това е възстановен до предишната си готическа слава и изглежда невероятно автентичен. Подобно на двореца Кински, къщата също е част от Националната галерия в Прага.

Централната галерия в Прага се намира в „сянката” на кулите или в „подножието”на църквата Тин. Галерията разкрива един нов свят - свят далеч от средновековните чудеса на площада. Освен постоянните експонати в сградата се представят различни изложби. В момента тук е постоянната изложба на трима много различни художници от ХХ-ти век – една от водещите фигури на Арт Нуво Прага - Алфонс Муха, каталунския художник сюрреалистът Салвадор Дали и американския художник Анди Уорхол, прочут със своето изкуство „поп арт” и с „кадифената ъндърграунд” слава.