Лидия, манастир Света Лидия, Гърция

Село Лидия, до 1968 година Идромили, по-старо име Маджар чифлик, е село в Гърция, в област Източна Македония и Тракия. Селото има около 850 жители. В Лидия има църква „Света Лидия“ на предполагаемото място на кръщение на Лидия Филипийска.
Селото е разположено на около 10 километра северозападно от демовия център Кавала, веднага северно от развалините на античния град Филипи
В началото на XX век в Маджар чифлик живее турско население. Административно селото принадлежало към Саръшабанска кааза на Османската империя. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1923 година жителите на Маджар чифлик са изселени в Турция. Според статистиката от 1928 година Мадзар  е изцяло бежанско село със 72 семейства и 260 жители общо.
За Св. Лидия се твърди, че е първата християнска мъченица в Европа. Според по-широко разпространената версия за живота й, тя е живяла през I в. от н.е. - била бедна жена, която продавала платове, и пострадала заради вярата си в Христа. В друго житие на Лидия пък се казва, че е била съпруга на богат човек - съветник на император Адриан (117 - 138 г.), и двойката имала двама синове. Лидия посетила беседа на апостол Павел по време на негова мисия в града, в който живеели, поканила го в дома си, и после тя и мъжът й приели християнската вяра. Заради това семейството било подложено на репресии и заплатило за вярата си със смърт. Лидия, съпругът й Филит и синовете им били изпратени на съд при военачалника Амфилохий, а след това - измъчвани и пратени в тъмница. Според преданието, през нощта ангел им вдъхнал надежда за вечен живот. На другия ден мъчениците били хвърлени в котел с кипящо масло и сяра. Преданието твърди, че щом ги хвърлили в котела, той се оказал "изпразнен от адската смес"  Цялото семейство останало невредимо, а на другия ден всички предали Богу дух. 
Съществува предположение, че Лидия не се е казвала така, а я нарекли с това име като "лидийка" - жителка на Лидия. Лидия се наричало едно кралство в древна Месопотамия, където е живял легендарно богатият крал Крез. Bъпреки че през 323 г. пр.н.е. кралството влиза в границите на персийската империя, хората продължили да наричат "лидийци" жителите му дълго време след това. 
Топонимът "Лидия" от историческите хроники, свързани с житието на Св. Лидия, няма нищо общо със село Лидия в Северна Гърция, на 10 километра от Кавала, където християните са издигнали църква и манастир в чест на светицата. Според историческата справка, селото първоначално се казвало Маджар Чифлик и било населено с турци, които били изгонени от там от гръцките власти, а селото - преименувано. 
Превратностите на историята са повлиявали не само на битието на хората, но и на верския им живот. Любопитно е и това, че иконописите в църквата в гръцкото село Лидия, което някога е било турско, са дело на сръбски зограф.

Храмът „Св. Лидия”, построен близо до мястото, където св. ап. Павел кръстил св. Лидия (първата жена европейка) при пребиваването си във Филипи. Храмът е изграден като баптистерий - особена архитектурна форма, характерна за раннохристиянскита епоха – IVв., с притвор и осмоъгълен наос, в центъра на когото има мраморен купел за масови кръщения. Срещу купела на изток е разположен малък открит олтар, където в древност след кръщението вярващите веднага се причастявали. Стените на храма, олтара и купола са украсени с великолепни мозаечни изображения на светци и декоративни орнаменти, пресъздаващи непреходното благолепие на древните християнски храмове. Срещу храма, на бреговете на малката река Зигакти е построен открит баптистерий, на самото място на кръщението на св. Лидия (паметта й се чества на 20 май). И до днес на това благодатно място с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Филипи, Неаполеос и Тасос Прокопиос се кръщават вярващи от целия свят.

Тасос, Манастирът "Архангел Михаил", Гърция

Следващата спирка в обиколката ни на Тасос е манастирът „Св. архангел Михаил”. За да оцените величието и красотата на тази обител, ще трябва да погледнете от някой съседен хълм или залив как е кацнала върху стръмна скала, оградена с високи каменни зидове, наподобяващи крепостни стени, и отдолу откъм морето, и отгоре откъм пътя. Манастир „Архангел Михаил“ е построен на скала над морето между селата Астрис и Алики. Манастирът е най-големия на острова и е женски, а монахините строго следят за подходящо облекло на посетителите. Също така, по време на служба в църквата жените и мъжете стоят разделено. Прекрачите ли масивната порта, ще ви посрещне някой, който ще огледа как сте облечени и ако прецени, ще предложи на жените да се наметнат с шалове или да обуят поли, а на мъжете с къси панталони ще подаде нещо като шалвари. Вътре ще се озовете в просторен спретнат двор. застлан с каменни плочи и потънал в цветя. Ще можете да се разходите по алеите, да надникнете в старата черква или в магазинчето до нея, да се снимате на някоя от терасите, надвиснали над морето. Със сигурност ще ви направи впечатление колко богат и добре поддържан е този манастир. И колко е голям, като се има предвид, че на целия остров Тасос живеят десетина хиляди души. Особено ако вдигнете поглед и видите огромната черква, която се строи в момента. На Тасос има и други манастири - „Св. Пантелеймон” близо Микрос Принос и „Панагия” край Макриес, но макар гърците да почитат и да се грижат за своите манастири, в сравнение със „СВ. архангел Михаил” тези двата изглеждат не просто занемарени а направо изоставени. Причината не е в чудесата, които според легендите са ставали тук, или в извора с лековита вода в една пещера под скалите. И другите два манастира могат да се похвалят със също толкова чудодейни истории и със също толкова лековити извори. Причината се крие в парче гвоздей, което се пази в „Св. архангел Михаил” и за който се твърди, че е частица от гвоздея, забит в дясната ръка на Христос при разпъването му на кръста. За вярващите това е безценна светиня и хиляди гърци от всички краища на страната идват тук, за да й се поклонят.

Три години по-късно пак попаднах на острова и посетих манастира

Тасос, Лименария и Трипити, Гърция

На няколко километра северозападно от Потос, малко след Пефкари, в южната част на острова, се намира Лименария, вторият по големина град на острова.
Тук хотелите и къщите, които предлагат стаи под наем, таверните и магазините са в изобилие, а плажът не е лош, но за предпочитане е Трипити, разположен на няколко ки метра западно от Лименария. Крайбрежната ивица е разделена на две от миниатюрен хълмист полуостров, на който е издигнат малък параклис. По-голямата част на залива е заета от плаж и крайбрежна алея с таверни и барове, а по- малката оформя закътано рибарско пристанище, в което са хвърлили котва няколко дървени ветроходни шхуни, които предлагат туристически круизи около острова. На високия хълм, в чието подножие се намира пристанището, се издига голяма сграда не с егейска или средиземноморска, а с типична централно-европейска архитектура от начало­то на XX в. В това няма нищо чудно, тъй като е построена от немската компания „Шпайдел”, разработвала в периода 1905-1912 г. оловно-цинковите мини в съседство. Внушителната постройка, наричана от местните Палатаки (Малкия дворец) или Металио (заради мината, разположена непосредствено под нея) е особено красива през нощта, когато е осветена от разноцветни прожектори За малко да пропуснем да споменем, че в историята на Палатаки има и българска следа. По време на краткия период на българско владичество на Тасос (1941-1944 г.) сградата е била превърната в българска казарма.

В южната част на острова, разположен на около 40 км. от столицата на Тасос, се намира Лименария – един от най-привлекателните местни курорти. Красиви, стари къщи, приятни, криволичещи улички и гостоприемна атмосфера.
Разхождайки се из прекрасната Лименария, имате възможност да станете свидетели на един наистина поразителен пейзаж! Пред погледа ви ще се разкрие живописна картина към Егейско море и величествената планина Атон.

Три години по-късно пак в Лименария

Трипити
хотел Blue Dream Palace

Tripiti е пясъчно -каменист плаж, разположен в южната част на Тасос. Заобиколен е от величествени скали, големи дървета и екзотични храсти. На територията му има бар, апартаменти за туристи, първокласен хотел, волейболно игрище, басейн и душове. От гръцки „Tripiti“ се превежда като „място на дупки“. Това име се дължи на големите отвори в скалите, които са се образували под въздействието на вода.