Пътувай. Колкото повече можеш. Колкото по-далеч можеш. Животът не е измислен, за да бъде живян на едно място. Много да видиш, още повече да преживееш, с удоволствие да си спомняш!
Колосите на Мемнон са две масивни каменни статуи на фараона Аменхотеп III, който царувал по време на осемнадесетата династия. Статуите са направени от кварцитен пясъчник, който е бил добит от кариерата Ел-Габал ел-Ахмар и превозен – невероятно – 675 км до настоящата му позиция, в Тиванския некрополис. Статуите обаче, нямат нищо общо с Мемнон, технически. Мемнон, който бил герой от Троянската война, царят на Етиопия, който в крайна сметка бил убит от Ахил. Мемнон се свързва с колосите само поради разказите за плача на северната статуя, която станала известна като Колосът на Мемнон. С времето тиванският некрополис бил наричан Мемнониум. Тези внушителни древноегипетски статуи останали в тиванския некрополис, западно от река Нил, през последните 3400 години от 1350 г.пр.Хр. Двете гигантски 18-метрови статуи изобразяват фараон Аменхотеп III в седнало положение, гледайки на изток, към Нил и зората. Целта на статуите била да пазят входа на мемориалния храм на Аменхотеп (или смъртния храм): масивен култов център, построен докато фараонът още е бил жив, където бил почитан като живия бог, както преди, така и след като напуснал този свят. През 27 г.пр.Хр. земетресение поваля по-голямата част от северния колос. От тогава, долната част, която останала изправена, започнала да „пее“ всяка сутрин на разсъмване. Този любопитен факт бил записан от историците Страбон и Павзаний. Първият твърди, че звукът много наподобявал пъшкане, докато вторият го сравнява с този от скъсване на струна на лира. Страбон е този, който пръв споменава за това в историческата литература, като също така уверява, че е бил свидетел на феномена по време на посещението си около 20 г.пр.Хр. Както се оказва, легендата се разпространява лавинообразно и дори няколко римски императори искали лично да го видят и чуят. Последното надеждно споменаване на звуците датира от 196 г.сл.Хр. Римската реставрация от около 199 г.сл.Хр. като че ли „поправила“ феномена, след което звуците изчезнали. Император Септимий Север, който посетил Колосите на Мемнон, не успял да чуе звуците. Посочват се два вида обяснение на звуците на статуята. Страбон предполага, че не може да определи произхода му, дали идва от педестала, или е породен от хората, ходещи до основата. Тези две теории – естествената и тази, която казва, че е породен от човека, така и не били доказани. Ако е било естествено явление, вероятно е било породено от промените в температурата и изпаряването на водата, която, докато преминавала през цепнатините, произвеждала звука. А ако е било породено от човека, няма обяснение защо звуците престанали след римската реставрация. През осемнадесети и деветнадесети век имало няколко съобщения от пътници, които твърдели, че са чули звука, но нито едно от съобщенията не било напълно убедително.
Хатшепсут е втората исторически доказано жена фараон в древен Египет. Три века преди нея друга жена става царица за четири години, поради временна липса на престолонаследник. Царица Хатшепсут е от просветените фараони, властвала 21 години, от 1479 до 1458 година пр. н. е. Обличала се в мъжки дрехи, останала е известна със строителство и добри дела, а не с войни. Първоначално Хатшепсут е била регент на престолонаследника Тутмос III, докато е бил малко дете. Но след няколко години жреците я обявяват за фараон. И когато Тутмос III пораства, той също е обявен за фараон, двамата ги почитат еднакво в изображения по храмове и строежи. Хатшепсут назначава Тутмос III за върховен командир на армията. Той става пълноправен фараон след смъртта й и освен строежи започва войни, с които разширява египетското царство до най-големите му размери в историята. Т. нар. дворец на Хатшепсут, който е вкопан в подножието на един скалист масив, е погребален храм. Не е гробница, а заупокоен храм. Царица Хатшепсут не е погребана в храма, а в погребалната камера на баща си, на фараона Тутмос I в Долината на царете. Хатшетсуп е била съпруга на Тутмос II, всъщност и негова полусестра, дете от друга майка на Тутмос I. Всичко в Египет е сложно, изследователите трудно установяват кой фараон на кого е син, за кого е женен, в кои години е царувал. Понякога се знае броят години на управлението му, но не и точно от кога до кога. За Хатшепсут се знае със сигурност, че е родена 1507 г. пр. н. е. и е царувала от 1479 до 1458 г. пр. н. е., когато е починала на възраст 50 години. Архитектурните черти на храма й изглеждат необичайно съвременно и оригинално. Архитектът Сененмунт е бил приближен на царицата, заемал е висши административни длъжности в двора, включително върховен управител на фараона. Ръководил е строежите на царицата из цялото царство, но неговият шедьовър е храмът. Колонадата и скулптурните фигури на храма предхождат с 1000 години Партенона в Акропола. Храмът е най-забележителната постройка в Дейр Ел Бахри, както наричат днес древния комплекс от погребални храмове и гробници, разположени на западния бряг на Нил срещу гр. Луксор. Храмът има три етажа тераси, всяка с около 10 метра по-високо от долния, украсени със скулптурни фигури. На последния етаж има нещо като параклис, религиозна зала с фигури на богове. Изчислено е на 21-22 декември по сегашния календар слънцето да прониква в залата и да осветява определени фигури на богове, най-напред на Амон Ра. С изместването на ъгъла на слънцето, в продължение на 41 дни се осветяват различни фигури. Пътят на процесиите, започващ от обелиска, е с ширина 37 м. Самият храм е вграден в стръмна варовикова скала с височина над 100 м. Височината му е приблизително 30 м, дължината му – 240 м, ширината – 100 м и навлиза на 97 м навътре в хълма. Състои се от три огромни тераси, разположени една над друга и свързани с дълги, наклонени рампи със стълби в средата. Предполага се, че рампите са били предвидени за изкачване с колесници. Заедно те образуват път за процесии, подобен на този в Гиза, но в края се намира планината, а не пирамида. Рампите и колонадите повтарят линията на скалите и така целият комплекс се вписва органично в околната среда. В миналото на терасите са били обособени градини с цветя, храсти, езерца и дървета. На всяка тераса са разположени градина, портици с колонади от двете страни и светилища, които навлизат дълбоко в скалите Полуразрушеният храм е открит през 1891 г. от швейцарския египтолог Едуард Навил, който пръв се опитва да го реконструира. За изучаването и възстановяването на трите нива на храма от 1961 г. до днес отговаря Полската академия на науките. От пролетта на 1995 г. реставрацията на първите две нива е почти завършена, още се работи по най-високото ниво. Интериорът поразява с пищния и изискан вкус – външната порта е изработена от черна мед, с бронзови и кехлибарени инкрустации, а вътрешните – от кедър. Златните и сребърни плочи по пода прекрасно се съчетават с цветните стенописи по стените.Вътрешната украса е допълнена със скъпоценни метали, черно дърво, алабастър, бронз и други скъпи материали. За храма са присъщи важната роля и количеството на колоните както във вътрешния, така и във външния дизайн, изобилието на статуи и релефи, многоцветните стенописи, луксозното обзавеждане и разнообразието на вложените материали. Всички тези черти са характерни за храма на Хатшепсут, но са и типични за храмовата архитектура на Новото царство. Пътят на процесиите свършва при първата тераса, където се е намирала градина с необичайни за този район цветя, екзотични храсти и дървета като тамяново дърво и мирта, донесени от страната Пунт (вероятно днешна Етиопия, Еритрея или Северна Сомалия). В нея са били разположени и две Т-образни свещени езера.. Най-ниското ниво е заобиколено от парапет, украсен със скулптурни фигури на соколи. В края на тази тераса има портик с 22 квадратни колони и рампа, която ги разделя. В стари времена тук са били поставени лъвски фигури и огромни статуи на Хатшепсут. На същото ниво е имало сложни и изящни релефи с изображения на военни паради и строителни дейности. По-голямата част от тях показват многобройните пътувания на Хатшепсут. След нейната смърт обаче, всички те са унищожени. Остават само релефите, изобразяващи Тутмос III, и сцени от изработката и транспортирането на два големи обелиски по река Нил. Второто ниво донякъде повтаря първото – то също има портик с четириъгълни колони и рампа към следващата тераса. На времето на него е била засадена градина с дървета и езеро. Освен релефите по парапета на рампата, са били поставени и няколко сфинкса. Пред стъпалата за третата тераса също са стояли сфинксове, но изработени от розов мрамор. На Анубис са посветени две светилища в храмовия комплекс – на второ и трето ниво. Предполага се, че това е направено за да се подчертае, че този бог стои на стража от началото при раждането на царицата, до края на прехода ѝ към задгробния живот. Встрани от портиците са изградени две самостоятелни светилища – вдясно на покровителя на задгробния живот и балсамирането Анубис и вляво на богинята на любовта и музиката Хатор. Самото място Дейр ел-Бахри от древни времена е посветено на Хатор. Всяко от светилищата включва по 12 хипостилни зали и множество ритуални помещения, продължаващи навътре в скалата. Колоните в храма на богинята Хатор са от така наречения тип „хатор“ – всяка от тях напомня на свещения музикален ударен инструмент систрум. Увенчани са с капители, изработени във вид на лице на богинята с кравешки уши и корона на главата, чиито краища са спирално извити така, че да напомнят кравешки рога. От централната част на короната се издигат две кобри, атрибут на божествената власт, които над главите си носят два слънчеви диска. Най-горната тераса е предназначена за провеждане на ритуали. Посветена е на боговете, които покровителстват живота и земята на Египет. Обградена е от всички страни с колонади, които оформят обширен вътрешен двор с ширина 23 м. Вътрешните колони, за разлика от всички останали, са осмоъгълни. В дъното, в стената зад колонадата, са оформени 18 ниши за статуи на царицата, отново изобразена като Озирис. Входът към двора е бил затворен с тежка, гранитна порта.
скулптура на Хор
Светилище на Хатор
Релефи по колона на третата тераса
Тук са били жилищата на работниците изграждали храма
Една мечта сбъднала се през ноември 2007г. Египет - мечтана дестинация, която посетих и бих повторила. Като начало попаднахме в хотел "Alf Leila wa Leila" в Хургада. Построен като ориенталски дворец, хотелът е част от развлекателен комплекс, в който няколко пъти седмично се провежда шоуто „Хиляда и една нощ”. А това е и името на хотела - Хиляда и една нощ. Хотелът е открит е през 2000 година, последна частична реновация е извършена през 2006 година. Хотелът се състои от основна 2-етажна сграда и комплекс от една-, две- и три-етажни корпуса. Общо 567 стаи. На територията му се намира музей посветен на "древното египетско наследство", Амфитеатър, както и сцена на която вечер аниматорският екип на хотела организира грандиозни шоу програми със звук и светлина, които пресъздават историята на Египет. Заведенията за хранене включват елегантния ресторант Le Marche, който сервира регионална и международна кухня, азиатския ресторант L`Asiatique, италианския ресторант La Casa и ориенталския ресторант Tagine. На разположение на гостите са също Club Mac и Beach Bar, които поднасят леки храни и закуски. Хотелът разполага със 7 басейна, безплатен трансфер до и от плажа по всяко време - тъй като плажа е на около 400м, 5 заведения за хранене, 9 бара, тенис корт, аеробика, мини-голф, билярд, плажен волейбол, банкомат, пералня, фризьорски салон. Гостите могат да се отпуснат с масаж или да тренират във фитнес залата. Най-малките могат да се забавляват в детския клуб и на детската площадка.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
