Химеджи, Замъкът Химеджи (Himeji castle), Япония

Химеджи е град в префектура Хього, Япония, световноизвестен със своя Замък Химеджи (Химеджи-джо) — най-големият, най-посещаваният и най-добре запазен автентичен феодален замък в страната= Той е сред първите обекти в Япония, включени в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1993 г.. Наричан е Бялата чапла заради искрящо белите си външни стени и архитектура, наподобяваща излитаща птица. За разлика от много други японски замъци, той никога не е бил разрушаван от войни, земетресения или пожари и оцелява изцяло в автентичния си дървен вид от XVII век. Проектиран е със сложна система от порти, стени и умишлено объркващи пътеки тип лабиринт, за да спира и дезориентира нападателите.

Историята на Замъка Химеджи обхваща близо 700 години, преминавайки през три основни етапа от феодалната епоха на Япония. През 1333 г. Самураят Акамацу Норимура построява малък форт на хълма Химеяма. През 1346 г. неговият син, Саданори, разрушава форта и издига официалния замък „Химеяма“. През следващите два века контролът се сменя между клановете Акамацу, Кодера и Курода. В този период името е променено на Химеджи.
1580–1581 г Тойотоми Хидейоши - Великият обединител на Япония поема контрола и извършва мащабно преустройство. Той добавя каменни стени и първата триетажна главна кула.
1601–1609 г. След историческата Битка при Секигахара (1600 г.), шогунът Токугава Иеясу подарява замъка на своя зет Икеда Терумаса. Терумаса разрушава старата кула и за 9 години напълно преобразява комплекса. Изразходвани са около 2.5 милиона човекодни труд за изграждането на огромния отбранителен комплекс с ровове и петнадесетметрова главна кула, който виждаме днес.
1617–1618 г. Кланът Хонда поема властта и добавя нови сгради, включително специално крило за принцеса Сен (внучка на Токугава Иеясу).

Замъкът носи титлата „непревземаема крепост“, но истинското му чудо е, че никога не е участвал в реална битка и е оцелял при събития, унищожили повечето японски замъци.

Периодът Мейджи (1868 г.): С края на самурайската епоха много замъци са разрушени. Химеджи е обявен за продажба на търг и купен от местен гражданин за символична сума, който възнамерявал да го събори за дървесина, но разходите по събарянето се оказали твърде високи и замъкът бил спасен.
Втората световна война (1945 г.): Град Химеджи е тежко бомбардиран от американската авиация. Една запалителна бомба пада директно на покрива на главната кула, но не експлодира, оставяйки дървената структура непокътната.
Голямото земетресение в Кобе (1995 г.): Мощният трус от 7.3 по Рихтер опустошава региона, но замъкът оцелява без никакви сериозни структурни щети, благодарение на сеизмичния си дизайн с гъвкави дървени сглобки.
Замъкът Химеджи се смята за върхово постижение на японската феодална архитектура заради своите гениални и безмилостни защитни механизми. Проектиран е не просто за живеене, а като машина за убиване на нападатели.
Ето най-важните архитектурни тайни, които го правят непревземаем.

1. Спираловидният лабиринт (Дезориентация) - Пътят от първата порта до главната кула е дълъг едва 130 метра по права линия, но заради лабиринта нападателите трябва да изминат над 800 метра. Пътеките се стесняват, завиват рязко под ъгъл от 180 градуса и често завършват със задънени улици, където врагът попада в засада. Поради специфичния наклон на хълма и разположението на стените, главната кула изглежда съвсем близо, но докато войниците тичат към нея, те всъщност се отдалечават.
2. Портите — Смъртоносни бариери - Първите порти са огромни и железни, но колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-ниски и тесни стават те. Последните порти са толкова ниски, че враговете трябва да се навеждат един по един, което ги прави лесна мишена. Една от вътрешните порти води към затворен двор. Ако нападателите я разбият и влязат, те биват заклещени в капан, където защитниците ги обстрелват отгоре от три страни.
3. Стените и бойниците - По стените има над 1000 малки отвора, наречени сама. Те имат четири форми: кръгли, триъгълни и квадратни за огнестрелно оръжие (аркебузи), и вертикални правоъгълни за стрелци с лък. Отворите са тесни отвън (за да не могат нападателите да уцелят защитниците) и широки отвътре, осигурявайки голям ъгъл за прицелване.
4. Защита от катерене и пожар - „Ветрилообразни“ стени. Каменните основи (Ишигаки) имат вдлъбната форма — в основата са наклонени, но към върха стават напълно вертикални. Това прави катеренето по тях с въжета или стълби невъзможно. В ъглите на кулите има специални скрити улеи. През тях защитниците са изливали вряла вода, горещо масло или са хвърляли огромни камъни директно върху главите на онези, които се опитват да изкачат каменната основа. Понеже замъкът е изграден от дърво, най-голямата заплаха са били огнените стрели. Всички стени и покриви са покрити с дебел слой бяла мазилка от кал, вар и пепел от черупки, която е напълно огнеупорна.

Главната кула (Теншу) на замъка Химеджи е шедьовър на средновековното инженерство. Външно тя изглежда като пететажна сграда, но всъщност крие седем нива (шест етажа и едно подземно ниво), разположени върху масивна каменна основа. Тайната на нейната невероятна устойчивост срещу земетресения и тайфуни се крие в гениална носеща система. Цялата тежест на огромната дървена конструкция се крепи върху два монументални централни стълба — Източен и Западен, които преминават вертикално през цялата сграда от мазето до покрива. Стълбовете са с височина от близо 25 метра и диаметър в основата около 1 метър. Източният стълб е направен от едно цяло парче вековно дърво ела. Западният стълб първоначално е бил от кипарис, но при голямата реставрация през 1950-те години е подменен с нов хибриден стълб от две масивни кипарисови дървета, сглобени по древна японска технология.

Вместо да се бори с трусовете чрез твърдост (както правят модерните бетонни сгради), дървената структура на Химеджи е гъвкава. При земетресение двата стълба действат като независими махала и гръбнак на сградата. Всички греди и подове на етажите са свързани със стълбовете чрез сложни дървени сглобки без нито един пирон. При трус тези сглобки позволяват на конструкцията леко да се усуква, да скърца и да се движи, като по този начин разпръсква и неутрализира кинетичната енергия на земетресението.

Подземният етаж (Мазето) е изградено изцяло в каменната основа. Там са се съхранявали запаси от храна, барут и вода, а в стените има специални отвори за оттичане на вода и тоалетни, подготвени за дълга обсада.
Тайните стаи за засада (Муша-какуши). На няколко етажа има скрити тъмни помещения зад фалшиви стени. В тях са се криели въоръжени самураи, готови да изскочат и да изненадат врага, ако успее да проникне в кулата.
Стойките за оръжие (Буки-каке). Стените на горните етажи са покрити с дървени куки. По време на война на тях са били окачени хиляди копия, мускети и мечове за бърз достъп на защитниците.
Етажът на Шогуна. Най-горният етаж разполага с панорамна гледка във всички посоки, за да може главнокомандващият да следи битката. Там се намира и малък шинтоистки олтар (Осакабе Шрайн), посветен на духа-пазител на хълма.

Замъкът Химеджи е обвит в множество мистични истории, предавани от поколения. Най-известните легенди, които вълнуват посетителите и днес, са следните:
Призракът на Окику и кладенецът на чиниите (Okiku-ido)
Това е една от най-известните истории за призраци (Кайдан) в цяла Япония. Окику била красива слугиня в замъка. Нейният господар, злият самурай Аояма, планирал да убие владетеля и да заеме мястото му. Окику разбрала за заговора и го осуетила. За да я накаже, Аояма скрил една от 10-те безценни златни чинии, поверени на нейната грижа, и я обвинил в кражба (престъпление, наказвано със смърт). След като тя отказала да стане негова любовница в замяна на свободата си, той я затворил, измъчвал я и накрая хвърлил тялото ѝ в кладенеца на замъка. Оттогава всяка нощ духът на Окику излиза от кладенеца. Чува се как тя брои чиниите с плачевен глас: „Една... две... три... осем... девет...“. Когато стигне до липсващата десета чиния, тя избухва в писъци, които носели лудост или смърт на всеки, който ги чуел. Днес кладенецът на Окику е ограден и е сред най-посещаваните места в двора.

Камъкът на бедната вдовица (Uba-ga-ishi)
Тази история показва дълбоката лоялност на местните хора към техните владетели. Когато Тойотоми Хидейоши строял триетажната кула на замъка в края на XVI век, камъните за основите свършили. Строителството спряло. Една бедна, стара и наполовина сляпа вдовица, която продавала печени оризови кексчета пред портите, разбрала за проблема. Тя решила да дари своето най-ценно притежание — тежкия каменен хромел (воденичен камък), с който си изкарвала прехраната. Хидейоши бил толкова трогнат от нейния жест, че поставил камъка на почетно място в стената. Историята се разчула, вдъхновила хората и те започнали масово да даряват камъни (дори от гробници), за да завършат замъка. Камъкът на бабата все още може да се види днес, покрит със защитна телена мрежа в една от стените на кулата.

Проклятието на майстора Генбей (Genbei Shidari)
История за фаталния стремеж към перфектност. Генбей бил главният дърводелец, отговорен за изграждането на величествената главна кула по времето на Икеда Терумаса. След като завършил строежа, той завел съпругата си на най-горния етаж, за да се похвали. Тя огледала конструкцията и отбелязала, че кулата изглежда съвсем леко наклонена на югоизток (поради малка грешка в изчисленията на тежестта). Генбей бил толкова съкрушен от мисълта, че е допуснал дефект в своя шедьовър, че загубил разсъдъка си. Той се качил на върха на кулата, захапал плоско длето между зъбите си и скочил от покрива. Според поверието, неговият разочарован дух дълго време блуждаел из коридорите на замъка.

Кръстът, разположен върху някои от специфичните крайни керемиди (наречени онигавара или демонски керемиди) и по-специално на фронтона на Портата „Ни“ (четвъртата порта), е една от най-големите исторически енигми на замъка. Тази керемида се нарича Джуджи-мон-гавара (Juji-Mon-Gawara) — буквално „керемида, маркирана с кръст“. Съществуват две основни исторически теории за нейното значение. Връзката с християнския самурай Курода Канбей (Най-популярната теория). Преди сегашният замък да бъде разширен, хълмът е бил управляван от стратегическия гений Курода Канбей (Курода Йошитака). Той е бил един от най-близките съветници на Тойотоми Хидейоши. Канбей приема християнството и се покръства под името Симеон. Теорията гласи, че по това време неговият семеен герб (камон) е модифициран или съобразен с формата на християнски кръст. Когато следващите владетели престрояват замъка, те запазват или интегрират тази керемида с кръст като знак на признание към заслугите на клана Курода. Другата теория е за магически талисман за защита. В традиционната японска архитектура крайните покривни керемиди често носят символи за прогонване на зли сили и природни бедствия (като светкавици, тайфуни или пожари). Някои историци смятат, че знакът е поставен по чисто практични съображения като защитен символ, без непременно да има религиозен контекст, подобно на други керемиди в комплекса, изобразяващи праскови (за дълголетие) или вълни (срещу пожар).
Тъй като в началото на XVII век християнството бива напълно забранено в Япония от шогуната Токугава, фактът, че този кръст е останал непокътнат и скрит между официалните покриви, прави замъка Химеджи още по-загадъчен.

На най-горния етаж на главната кула (Теншу) се намира малкото шинтоистко светилище Осакабе (Osakabe Shrine). То е посветено на духа-пазител на хълма Химеяма. Посетителите и местните хора следват традиционния шинтоистки ритуал за молитва. Извършват се два дълбоки поклона. Пляска се силно с ръце точно два пъти. Отправя се тиха молитва за защита от бедствия.
Ритуалът завършва с още един последен поклон.

Рибите по покривите на японските замъци се наричат Шачихоко (Shachihoko) или за кратко Шачи. Те не са обикновени риби, а митични морски създания с глава на тигър (или дракон) и тяло на шаран, чиито опашки винаги сочат нагоре към небето. Те служат за две основни цели — практическа (символична) защита и демонстрация на власт. Според японския фолклор Шачи живеят в студените северни океани и имат способността да поглъщат огромни количества вода. Вярвало се е, че ако в замъка избухне пожар, тези създания ще оживеят, ще избълват погълнатата вода от устите си или ще призоват дъждовни облаци, за да угасят пламъците. Тъй като замъците са строени предимно от дърво, огънят е бил най-големият им враг, което прави Шачи важен защитен символ. Поставянето им на най-високата точка на покрива (билото) е демонстрирало престижа, силата и богатството на феодалния владетел (даймьо), който управлява замъка.
По традиция в повечето японски замъци Шачи се поставят по двойки — мъжко създание от едната страна на покрива и женско от другата. В Химеджи обаче, поради специфични исторически преустройства и реставрации, всички фигури на главната кула са женски. По време на голямата реставрация са открити Шачихоко от различни периоди. Понеже замъкът е ремонтиран през вековете, днес по покривите му има фигури, изработени в стиловете на епохите Мейджи, Тайшо, Шова и Хейсей. В Химеджи рибите са направени от изпечена глина (керемида) и покрити със същата бяла огнеупорна мазилка, както и останалата част от сградата

Кобе, Япония

Кобе е голям пристанищен град в Япония и столица на префектура Хього, световно известен със своето луксозно говеждо месо Кобе (Kobe beef) и ключовото си икономическо значение. Разположен е на остров Хоншу, в непосредствена близост до Осака и Киото. Намира се между брега на Вътрешно японско море и планинската верига Роко. Градът се възстановява напълно след опустошителното земетресение през 1995 г
Пристанище Кобе е модерна зона за развлечения, разходки и пазаруване.
Кулата на пристанището е емблематична архитектурна структура с панорамна гледка.

Историята на Кобе е завладяващ разказ за трансформация – от древно свещено селище и сцена на епични самурайски битки до модерен, космополитен мегаполис. Зад фасадата на съвременния град се крият вековни легенди. Името „Кобе“ произлиза от думата „Kanbe“. Това е древно наименование на семействата, натоварени със задачата да пазят и поддържат храма Икута (Ikuta Shrine). Храмът Икута е основан през 201 г. от императрица Джингу. Според митологията, корабът на императрицата се заклещил в морето и не можел да помръдне. След молитва, богинята на слънцето и тъкачеството Вакахируме се явила и поискала да бъде почитана именно по тези земи, което осигурило безопасното плаване на флота
През 1180 г. Кобе за изключително кратък период става столица на Япония под името Фукухара, благодарение на влиятелния самурайски лидер Тайра но Киомори. 

Горите около храма Икута стават арена на кървавата война Генпей между клановете Тайра и Минамото. Легендите разказват за смели воини, чиито духове и до днес бродят из вековната гора зад храма.
В днешно време сред младите японци съществува известна „градска легенда“ или проклятие, свързано с храма Икута. Въпреки че храмът е известен с молитвите си за любов и намиране на партньор, поверието гласи, че нови двойки не трябва да го посещават заедно. Смята се, че богинята Вакахируме ревнува и ще предизвика бърза раздяла. Митът се засилва в поп-културата, след като известна японска звездна двойка вдигна сватба там, но по-късно се развежда с шумен скандал

През 1868 г. Кобе е сред първите пет пристанища в Япония, които се отварят за търговия със Запада след векове на изолация. Градът бързо се превръща в културен котел, където чужденци строят своите имения в европейски стил в квартал Китано, което придава на историята на Кобе уникален международен характер

Говеждо Кобе (Kobe Beef)

Автентичното месо идва само от чистокръвни говеда от породата Таджима (част от Уагу), отглеждани в префектура Хього. Отличава се с изключително висока степен на мрамориране на мазнините (клас А5). Месото е прочуто със своята крехкост, която буквално се топи в устата
За да бъде официално сертифицирано като автентично говеждо Кобе (Kobe Beef), месото трябва да отговаря едновременно на изключително строги критерии. Правилата се определят и контролират безкомпромисно от Асоциацията за промотиране на маркетологията и дистрибуцията на говеждо Кобе.
1. Животното трябва да бъде 100% чистокръвно японско черно говедо (Kuroge Washu) от специфичната подпорода Таджима. Хибриди не се допускат. Месото може да се добива единствено от юници (неродили крави) или кастрати (скопени бикове). 
2. Телето задължително трябва да е родено и израснало в японската префектура Хього (чиято столица е град Кобе). Животното трябва да е отглеждано само от сертифицирани фермери в рамките на префектурата. 

3. Процесът по клане и обработка трябва да се извърши единствено в одобрени кланици в префектура Хього. Животното се коли на възраст между 28 и 60 месеца. Чистото тегло на топлия труп (carcass weight) след обработка трябва да бъде: За женски - между 230 кг и 499.9 кг. За кастрати - между 300 кг и 499.9 кг. Целта е месото да не стане твърде едро и влакнесто.
 4. След клането независими японски инспектори оценяват месото по скала от 1 до 5 за качество и от A до C за рандеман. Трупът трябва да получи най-високите официални класове A4 или A5 (в редки случаи B4). Снежнобялата вътрешномускулна мазнина се оценява по международната скала BMS от 1 до 12. За Кобе се изисква минимален резултат BMS 6 или по-висок. 
5. Само месото, покрило всички изисквания, се маркира на четири места със специален син печат във формата на японска хризантема (официалния символ на префектура Хього). Всяко парче месо получава уникален идентификационен номер. Чрез него в публичния онлайн регистър на асоциацията купувачът може да провери трите поколения родословно дърво на кравата, името на фермера и историята на отглеждане. 
Поради тези рестрикции, едва около 3 000 до 5 000 говеда годишно получават титлата „Кобе“ в целия свят
Повечето популярни истории за отглеждането на говедата Кобе са красиви митове, родени от маркетинга и културните неразбирателства между Запада и Япония. Ето истината зад най-разпространените от тях:
Мит 1: Кравите се хранят с големи количества бира или саке, за да се отпуснат и да се увеличи апетитът им. Истината: Това не е стандартна практика. Повечето фермери в префектура Хього никога не дават алкохол на животните си. Бира може да се даде по изключение в много горещи летни дни, когато влажността в Япония е екстремна и животните губят апетит. Алкохолът стимулира храносмилането им в тези специфични стресови моменти, но не е част от ежедневното меню. Основната им храна е чист оризов слам, царевица и чиста вода.
Мит 2: Кравите се масажират ежедневно, за да се омекоти месото и да се разпредели мазнината равномерно. Истината: Масажите не променят структурата на мазнината. Животните се отглеждат в тесни пространства и обори, за да не хабят енергия и да не развиват твърди мускули. Поради липсата на движение, ставите им понякога се схващат. Фермерите ги разтриват или четкат с твърди четки единствено за подобряване на кръвообращението и за почистване на козината. Това е по-скоро грижа за здравето, отколкото СПА процедура за вкус.
Мит 3: В оборите звучи Моцарт или Бетовен, за да се намали стресът и месото да стане по-крехко. Истината: Стресът наистина влошава качеството на месото, тъй като отделянето на кортизол стяга мускулите. Някои фермери пускат радио или фонова музика в оборите, но целта е животните да свикнат с човешки гласове и шумове. Така те не се плашат, когато влязат външни хора или ветеринари. Музикалният стил няма никакво значение за качеството на Кобе.
Защо тогава месото е толкова крехко?
Тайната не е в бирата или масажите, а в генетиката и търпението. Породата Таджима има уникална генетична предразположеност да натрупва мазнина вътре в самия мускул (мраморираност), а не около него. Докато стандартните говеда се отглеждат около 18-22 месеца, кравите Кобе се гледат между 28 и 60 месеца в пълно спокойствие, което позволява на мазнините да се отлагат бавно и фино.

Официалният знак „Ноджигику“ (Nojigiku stamp), който представлява дива японска хризантема - официалното цвете на префектура Хього (където се отглежда месото) и служи като най-важния графичен знак за автентичност на истинското кобе телешко (Kobe Beef)
Този знак се поставя директно върху месото. Преди трупът на животното (от чистокръвната раса Таджима) да бъде разфасован, инспекторите от Асоциацията за промотиране на маркетолози и дистрибутори на месо Кобе поставят този кръгъл печат с хризантема на точно 4 места по месото.
Знакът задължително присъства и на хартиения Сертификат за автентичност (Kobe Beef Certificate), който придружава всяка пратка. Този документ съдържа уникален 10-цифрен идентификационен номер, чрез който по веригата може да се провери цялото родословие на кравата онлайн.
Всеки официално лицензиран ресторант или дистрибутор в света получава малка, тежка бронзова статуетка с глава на говедо. Тя се излага на видно място и често върху нейното дървено или метално подножие има вградена златна плочка с логото на хризантемата и името на обекта.
Магазините и ресторантите поставят на витрината си кръгла или правоъгълна табела със същата златна хризантема, указваща, че обектът е регистриран член на Асоциацията.
Всички наименования като "Kobe-style", "American Kobe" или "Australian Wagyu" са просто маркетингови трикове и нямат право да носят този златен знак, тъй като не са преминали строгия японски контрол