Осака, Япония

Осака е третият по големина град в Япония (след Токио и Йокохама) и главен административен център на едноименната префектура на остров Хоншу. Разположен на устието на река Йодо в залива Осака, градът е историческата търговска столица и съвременен икономически, финансов и изследователски център на страната. Известен е със своята космополитна атмосфера, динамичен нощен живот, приятелски настроени местни жители и е неофициално признат за „Кулинарната столица на Япония“ (известен с лафа куидаоре – „яж, докато паднеш“)
Осака се гордее със своята достъпна и невероятно вкусна храна. Едно от задължителните ястия за тестване е Окономияки (Okonomiyaki) - Солена японска палачинка или омлет с таро, зеле и различни добавки (свинско месо, калмари, скариди).
Осака е един от най-старите градове в Япония с над 1500-годишна история. Като историческа „стопанска столица“ на страната, градът се развива предимно като център на търговията, икономиката и корабоплаването. 

(IV – VIII век) Първоначалното име на Осака е Нанива. Намира се на стратегическо място, където река Йодо се влива в морето. Мястото служи като основно пристанище за дипломатически и културен обмен с Китай и Корея. През 645 г. император Котоку премества столицата на Япония в Осака. Построен е дворецът Нанива Нагара-тойосаки, превръщайки града в политически център преди преместването на столицата в Нара и след това в Киото.
(XV – XVI век) Епохата на самураите. През 1496 г. будистката секта Джьодо Шиншу изгражда укрепен храм на мястото на днешния замък. Храмът става толкова мощен, че успешно устоява на 10-годишна обсада от военачалника Ода Нобунага. През 1583 г. Тойотоми Хидейоши избира Осака за своя резиденция и построява оригиналния Замък Осака. Той планира градът да бъде център на нова, обединена Япония. След смъртта на Хидейоши, кланът Токугава напада града. С падането на замъка през 1615 г. властта преминава окончателно в Токугава, които местят политическата столица в Едо (днес Токио).

Benji Traveler: Осака, Замъкът Осака, Япония

(XVII – XIX век) Епохата Едо. Макар политическата власт да е в Токио, Осака се превръща в главния търговски и финансов хъб на Япония. Всички провинции в Япония изпращат своите стоки (най-вече ориз) в складовете на Осака за преразпределение. В града се създава първата в света организирана борса за фючърсни сделки с ориз (Борсата Доджима). Извън контрола на самураите, градът развива силна градска култура на търговската класа – тук процъфтяват кукленият театър Бунраку и театърът Кабуки. 

(XIX – XX век) „Манчестър на Изтока“. След Реставрацията Мейджи (1868 г.) градът се индустриализира светкавично. Масовото строителство на фабрики, особено за текстил, му носи това прозвище. Градът е официално обособен като община Осака през 1889 г. 
Втората световна война. Поради тежката си индустрия градът става основна цел за американските бомбардировачи. През 1945 г. американските въздушни нападения изравняват със земята над една трета от града и разрушават голяма част от историческото наследство.
(След 1945 г.) Икономическо чудо. Градът е възстановен бързо и се утвърждава като водещ технологичен, автомобилен и електронен център. Осака е домакин на първото световно изложение в Азия – Expo '70. Градът е избран и за домакин на мащабното световно изложение Expo 2025, което подчертава глобалното му значение в иновациите.

Една от най-известните стари японски приказки разказва за две жаби – едната живяла в Осака, а другата в Киото. И двете решили да посетят другия град и се срещнали по средата на пътя, на върха на планината. За да видят градовете в далечината, те се изправили на задните си крака, подкрепяйки се взаимно. Жабите обаче забравили, че очите им са на тила, когато стоят така. Жабата от Осака видяла собствения си град (мислейки го за Киото), а тази от Киото видяла своя. Двете заключили, че градовете са напълно еднакви и няма смисъл да продължават пътя си, връщайки се обратно по домовете си.

Първата ни среща с Осака, беше улица Дотонбори
Улица Дотонбори (Dōtonbori) е туптящото сърце на Осака, световноизвестна със своите ярки неонови светлини, гигантски движещи се реклами и невероятна улична храна. Тя се простира успоредно на едноименния канал в южния развлекателен район Намба. Историята на улица Дотонбори започва преди повече от 400 години и е неразривно свързана с изграждането на едноименния воден канал. Районът се развива от обикновен търговски воден път до театралното и развлекателно сърце на Осака.
През 1612 г. местният предприемач и администратор Ясуи Дотон  инвестира личното си състояние за разширяване на река Умезу. Целта му е да свърже два клона на местната речна мрежа чрез изкуствен канал, за да стимулира търговията в южните покрайнини на града. През 1615 г., по време на бурната Обсада на Осака, Ясуи Дотон загива в битка, биейки се на губещата страна на клана Тойотоми. След войната братовчедът на Дотон – Ясуи Добоку, поема проекта и завършва канала през септември 1615 г.. Новият управител на Замъка Осака, Мацудаира Тадааки, кръщава канала и прилежащата му улица Дотонбори (в превод: „Каналът на Дотон“), за да почете неговите усилия.
През 1621 г. правителството на Токугава провежда градско планиране и официално определя Дотонбори за главен развлекателен квартал на Осака. Всички лицензирани театри са преместени на южния бряг на канала. До 1662 г. улицата вече разполага с шест театъра Кабуки, пет театъра Бунраку (традиционен куклен театър), както и уникалния театър с механични кукли Такеда Каракури. Заради огромния нощен поток от актьори, зрители и бохеми, северният бряг на канала светкавично се застроява с чайни, кафенета и ресторанти. Това поставя основите на прочутата кулинарна култура на района. С навлизането на модерната епоха традиционните театри започват да затварят врати, отстъпвайки място на киносалони и мащабни ресторанти. За да привлекат клиенти в тъмното, собствениците започват да монтират огромни табели. През 1935 г. компанията за сладкарски изделия Glico инсталира първата си неонова реклама с бягащия спортист на моста Ебису. С десетилетията тя се превръща в световен феномен (днес свети нейната 7-ма дигитална генерация). Макар по време на Втората световна война районът да претърпява щети, той е бързо възстановен. В началото на XXI век е изградена пешеходната алея Tombori Riverwalk покрай самата вода, превръщайки улицата в най-популярната туристическа зона в Осака за вечерни разходки и улична храна

Окономияки (Okonomiyaki): 

Солена японска палачинка или омлет с таро, 

зеле и различни добавки 

(свинско месо, калмари, скариди).

Benji Traveler: Осака, Небостъргача Umeda sky и градината Kuchu Teien, Япония

Най-известният завод за преработка на отпадъци в Осака е Заводът за изгаряне на отпадъци в Майшима (Maishima Incineration Plant). Разположен на изкуствения остров Майшима в залива на Осака, той е световноизвестна туристическа дестинация благодарение на своя приказен и ексцентричен външен вид. Фасадата на завода е проектирана от легендарния австрийски еколог, художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Това е един от последните мащабни проекти в живота му. Вдъхновен от философията, че „правите линии водят до падението на човечеството“, сградата е изградена изцяло от криви линии, вълнообразни форми и асиметрични прозорци. Стените са покрити с червени, сини и жълти ивици, символизиращи пламъците на преработката на боклука. Коминът на завода завършва с огромен златен купол, наподобяващ тюрбан, който блести на слънцето. Покривите и прозорците на сградата са умишлено залесени с жива растителност и дървета, за да се компенсира унищожената при строителството природа. Заводът е построен в периода 1997 – 2001 г. на стойност около 60 милиарда йени. Изкуственият остров Майшима е бил подготвян за основна локация на Олимпийските игри през 2008 г., за които Осака кандидатства. Въпреки че градът губи домакинството, супермодерният екологичен завод остава като паметник на зелената архитектура.

Легенди и градски митове

„Замъкът на магьосника“: Поради невероятния си дизайн, сред местните деца и туристите съществува митът, че сградата не е истинска фабрика, а тайно скривалище на магьосници или ексцентрична арт инсталация.
„Златният боклук на Осака“: Когато градът губи олимпийската кандидатура, местните медии и данъкоплатци остро критикуват проекта като „най-скъпата кофа за боклук в света“. Днес обаче той носи огромни приходи от туризъм на града

И малко снимки от Интернет, защото завода го видяхме само от пътя в движение, но пък е абсолютно разпознаваем.

Осака, Небостъргача Umeda sky и градината Kuchu Teien, Япония

Умеда Скай Билдинг е един от най-разпознаваемите небостъргачи и символи на град Осака. Сградата е световноизвестна със своята уникална футуристична архитектура и панорамна обсерватория.
Сградата е висока 173 метра и има 40 етажа. Състои се от две отделни кули (източна и западна), които са свързани в най-горната си част. Проектирана е от известния японски архитект Хироши Хара и е завършена през 1993 г.. Британският вестник "The Times" я нарежда сред топ 20 на най-впечатляващите сгради в света.
Градинска обсерватория (Kuchu Teien): Разположена на 39-ия, 40-ия и покривния етаж. Тя има специфична поничка-образна форма и предлага 360-градусова открита панорама над Осака. До обсерваторията се стига чрез прозрачен, "висящ" във въздуха ескалатор (между 35-и и 39-и етаж), който е изключително популярен за снимки. В сутерена на сградата има ретро подземен етаж с ресторанти, който пресъздава автентичната атмосфера на град Осака от ранния период Шоуа (1920-те до 1930-те години).
Историята на Umeda Sky Building е пряко свързана с икономическия разцвет на Япония, смелите архитектурни експерименти и иновативното инженерство.
Сградата е замислена през 1988г. в разгара на японския икономически балон под името "City of Air". Оригиналният план предвижда мащабен комплекс от четири взаимосвързани кули. Когато икономическият балон в Япония се спуква в началото на 90-те години, финансовата криза налага сериозно съкращаване на бюджета. Проектът е редуциран наполовина – от четири кули остават само две. Архитектът Хироши Хара черпи вдъхновение от неочаквано място – холивудския филм бедствие „Ад под небето“ (The Towering Inferno, 1974). Идеята му е да създаде две сгради, чиито покриви се свързват, за да осигурят безопасен път за евакуация и общо пространство. Стените на сградата са покрити с 17 000 полупрозрачни огледални стъклени панела. Тяхната цел е да отразяват облаците и небето, правейки масивната структура да изглежда сякаш се слива с атмосферата
Строежът започва през 1988 г. и сградата е официално завършена през март 1993 г.
Най-забележителната част от историята на строежа е сглобяването на Плаващата градина. Вместо да се строи на височина, огромната кръгла платформа на обсерваторията е изцяло сглобена на земята. След това тежката конструкция е издигната на 173 метра височина с помощта на специални стоманени въжета, което по това време е невиждано инженерно постижение в небостъргачното строителство. Днес, комплексът е сърцето на "Shin Umeda City" и е трансформиран от обикновен бизнес център в мултифункционална дестинация с музеи за изкуство, кина и зони за отдих. 

Макар Umeda Sky Building да е модерна сграда, завършена в края на XX век, около нея и в самата нея вече съществуват любопитни съвременни градски легенди, архитектурни митове и романтични поверия.
Митът за извънземния кораб (Космическият отвор)

Сред местните жители и туристите съществува популярна градска легенда, че огромният кръгъл отвор в средата на обсерваторията е проектиран като площадка за кацане на НЛО или портал към космоса. Самият архитект Хироши Хара подсилва този мит. Той споделя, че е проектирал дупката в покрива така, че гледана от земята през нощта, сградата да изглежда „сякаш от нея току-що е излетял космически кораб“
„Небесното светилище“ за любов и късмет

На 40-ия етаж се намира малък, но изключително популярен Шинто олтар. Според местното поверие, божеството (ками), което обитава това място на 173 метра височина, има магическата сила да свързва съдбите на хората. Поради тази легенда, двойките купуват специални катинари, отключват ги, заключват ги за оградата на покрива, а ключовете се пазят там. Вярва се, че така любовта им остава „заключена в небесата“ завинаги и е защитена от раздяла. 
Легендата за двете кули, които си държат ръцете

В Япония съществува инженерна притча за дизайна на сградата. Структурният архитект Тошихико Кимура обяснява концепцията за двете свързани кули чрез народна метафора: „Възрастен и дете стоят много по-стабилно в друсащ се влак, ако се държат за ръце, отколкото ако стоят отделно“. Двете кули буквално „си държат ръцете“ чрез обсерваторията на покрива, което митично (и реално) ги пази от силни земетресения и тайфуни