Виена, Светлинно шоу - Светлината на Сътворението, Вотивкирхе, Австрия

 Влезте в величествената Вотивкирхе, готически шедьовър във Виена, за да изживеете Светлината на Сътворението, изключително 30-минутно събитие, което обединява красотата на визуалното изкуство, авангардна проекторна технология и емоционален звук. От първите ноти, вие сте транспортирани в свят, където историята и въображението се сливат, докато сводестите тавани и каменните арки стават живо платно за светлина, цвят и музика. Това представление е предназначено за всички осигурявайки достъпно и запомнящо се въведение в чудесата на вселената вътре в една от най-впечатляващите църкви на Виена.
Светлината на Сътворението разкрива историята на космоса в шест внимателно оркестрирани акта. Пътешествието започва с първоначалната поява на светлина, развивайки се във визуални истории за формиране на земи, потоци от води и живот, който придобива форма. Напредналото прожекционно картографиране и забележителен звук подчертават всеки момент, обгръщайки публиката в сцени на космическа енергия, живо движение и нарастваща сложност. Музикалната партитура е създадена да съвпадне с емоционалния тон на всяка сцена, от нежни шепоти на сътворението до мощни кресчендо, които изпълват обширното пространство на църквата.
Мост между архитектурата на векове и съвременната мултимедия, Светлината на Сътворението преобразява вътрешността на Вотивкирхе по ненадминати начини. Стените и стъклописите оживяват с вълни от цветове и детайлни изображения, удовлетворявайки не само любителите на технологиите, но и почитателите на културата, историята и архитектурата. Шоуто уважава оригиналните черти на църквата, подчертавайки нейното величие, докато въвежда посетителите в съвременно празнуване на универсалните начала.
Вотивкирхе е дом на девет камбани, от които четири все още са в употреба, а най-голямата тежи над пет тона. Тези архитектурни чудеса допълват общата атмосфера, комбинирайки духовна история с авангардно изкуство. Изживяването не е просто шоу — това е изследване на мястото, където науката, изкуството и традицията се срещат под един исторически покрив.

Коледна Виена, Катедралата Св.Стефан - Коледен базар, Австрия

Катедралата „Св. Стефан” (Stephansdom) е символът, сърцето на Виена. Разположена в самия център на австрийската столица, тя се извисява над останалите сгради със своите внушителни 136 метрови кули и камбанарии. Архитектурата й е съчетание от различни стилове и течения през епохите. Всичко това я прави най-посещаваното място във Виена.
Първата копка за построяването на тази забележителна катедрала е направена в далечната 1137 година. Издигната е върху останките на две по-рано съществуващи църкви. По време на Обсадата на Виена от османците през 1529 г. южната кула служи като главен наблюдателен център и щаб, ръководещ отбраната на града.
През вековете катедралата е претърпяла множество промени и разширения. Оцеляла повече 800 години, в последните дни на Втората световна война, между 11 и 13 април 1945 година, сградата е обхваната от пламъци, след като мародери обират и палят съседните магазини. Огънят поглъща безценно културно наследство. Реставрирането започва веднага след края на войната и на 23 април 1952 тя отново е отворена за вярващи и посетители.
Първоначално цветът на сградата е бил бял, но годините, войните и пожара потъмняват варовика, от който е построена.
Катедралата „Св. Стефан” е дълга близо 200 метра, а ширината е малко над 60 метра. Притежава четири кули. Най-високата е южната кула с 136,44 метра.
При Хабсбургите никоя друга църква в Австроунгарската империя е нямала право да бъде по-висока.
В катедралата има много реликви – икони, камбани, гробници. Общо 23 камбани огласят района. За ежедневния камбанен звън се използват 11-те камбани от Южната кула, с тегло от 35 до 5700 кг. От тях 4 се използват преди началото на ежедневната меса, като броят им се увеличава до 10 през празнични дни и до 11 – ако служи лично архиепископът. Има специална камбана за заупокойна служба. Часовете се отбелязват от 2 стари камбани (отлети 1449 и 1772 година), преживели пожара в Южната кула.
Най-известната камбанария – Pummerin, се намира в 68,3-метровата северна кула. Там е втората по големина църковна камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала). Тя звъни 11 пъти в годината, по време на велики празници: 2 пъти през католическия празник на тялото и кръвта Христови; в деня на освещаването на катедралата (23 април); Новогодишната нощ. Най-продължителният, 10-минутен звън, отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ.
Недовършената кула
През 1359 г. херцог Рудолф IV поръчва изграждането на нова кула за град Виена. Хабсбург полага основите на нова катедрала. Следващият важен етап е през 1433 г., когато главната южна кула е завършена във вида, в който я познаваме днес.
Строежът на северната кула напредва бавно и е прекъснат през първата половина на XVI в., когато кулата е увенчана с безвкусен ренесансов купол на около половината височина.
Главната южна кула достига височина 136 метра, докато недовършената северна кула е висока само 68 метра.
В допълнение към готическата кула, стръмният покрив с красив мотив на зелено-жълто-бели ивици е забележителен елемент. Целият покрив е покрит с 230 000 керемиди в 10 цветови нюанса, които са изработени в работилниците на село Пошторна в Южна Моравия.

Интериорът на катедралата е до голяма степен бароков, тъй като през XVII в. вътрешността ѝ претърпява големи ремонти.
Интериорът на катедралата е класически трикорабен, малко тъмен и строг на пръв поглед, но с красив бароков олтар и исторически ценен готически амвон от XV век.

Коледните базари, които се провеждат във Виена датират от дълбока древност. Първо те се зараждат на територията на днешна Германия през 1292 г., а по-късно започват и на територията на днешна Австрия, като в началото са се наричали Декемврийски пазари, а по-късно са преименувани на Коледни базари. Днес те се провеждат на няколко места: Най-култовото място е пред самото кметство. То също е отворено за посещение по време на базарите и е интересно за децата, които могат сами да си изработят някаква фигурка. Духът на Коледа в столица като Виена не акцентира върху някакъв маниакален шопинг, а по-скоро социално поведение, където хората се събират, за да изпият чаша греяно вино, да вкусят канелените сладки, виенския шницел, вурстовете и всичко останало, свързано с техните традиции.

По Коледа Виена е много различна и много красива, с прекрасно коледно дърво, което се сменя всяка година и се носи до столицата от една от административните области в Австрия.  

Коледна Виена, Чумната колона

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова склуптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г. като благодарност за избавлението от чумната епидемия през 1679 г. – един от най-тежките моменти от историята на австрийската столица. Черната смърт, както мнозина я наричат, взима над 75 000 жертви само във Виена. Върху дизайна на статуята работили много известни представители на австрийския барок, като завършването му им отнело цели 10 години. Вътрешността на колоната е направена от тухли, а скулпторите и релефните форми са от позлатен мрамор. Фигурите в основата на кулата символизират победата на вярата над болестта, а средната част изобразява фигурата на молещия се император Леополд, както и герба на града. Статуята завършва със златни херувими на върха.

Чумата в австрийската столица се свързва с първите модерни опити за контрол върху нейното разпространяване. Докато всички треперели от заразата и се опитвали да я лекуват със странни ритуали и пиявици, градският лекар Пол Сорбейт взима санитарни мерки срещу разпространението. Братството на Светата Троица построява специални болници, в които се грижат за болните. Жертвите на чумата била изгаряни в огромни ями извън града. Преди това оставяли труповете някъде из града и не ги докосвали, за да не се зарязат.
Намира се в близост до катедралата „Свети Стефан“ и представлява огромна позлатена скулптура, която привлича вниманието върху себе си отдалеч.

Мариански колони (още чумни колони) са религиозни скулптурни паметници, издигани в чест на Дева Мария, често за благодарност за края на чумни епидемии или други благоприятни събития, които се е смятало, че се случват благодарение на светицата. Практиката да се издигат религиозни паметници във вид на колони, увенчани на върха със статуя или християнски символи, като израз на вярата в обществото, процъфтява в европейските католически страни през XVII и XVIII век и се превръщат в едно от най-видните изражения на бароковата архитектура. Практиката повлиява бароковата архитектура и в някои от източноправославните страни.