Около 1000 г. преселници бежанци, бягащи от арабското нахлуване в крайбрежния град Таранто основават селище на високия хълм, което кръщават на Свети Мартино. През 1310 г. селището получава данъчен статут от принца на провинция Таранто – Filippo I D’Angiò. Той дава на града различни привилегии и към името му добавя „Франка“, произлизащо от “franchigia”, което означачва „освободен“ и на практика символизира получената вечна държавна собственост. Така се получава името Франка Мартина, което през вековете търпи промяна, заради загубата на тези привилегии и дълго време градът се нарича само Мартина. Чак през 1861 г. отново е преименуван на сегашното Мартина Франка!
Мартина Франка или просто Мартина. Това е най-големият град в долината Итрия и негов търговски център от векове насам. Мартина Франка е една от перлите на Пулия, с лабиринт от тесни улички, барокови фасади и китни балкони. Старият град определено е най-красивата част, която е изключително приятна за разходка и хапване. За да се стигне до него, се преминава през голяма величествена порта - "Порта ди Санто Стефано". Преди нея има приятна алея с пейки и няколко кафенета, както и арт инсталация с ръце. Всъщност тя е една от четирите порти към Стария град на Мартина Франка.Веднага след портата, се озоваваме отново в типичните за Италия тесни малки улички, наподобяващи лабиринт. Малко след това се стига до Пиаца Рома (piazza Roma) красив площад, на който се намира Палацо Дукале (Pallazzo Ducale) - дворецът на семейство Карачоло, в който днес се помещава кметството и библиотеката на Мартина Франка. Дворецът е построен 1668 г . Сградата разполага с над 300 стаи, параклиси, конюшни, съдебна зала, театър и къща за гости, а първоначалният проект е бил дори по-грандиозен! Част от двореца е отворена за посещения, като най-впечатляващи вътре са стенописите от XVIII век. Семейство Карачоло е ръководило града в най-славните му години. Семейство Карачоло били херцози на Кралство Неапол. Мартина Франка става част от феодалното им владение. По време на управлението на Карачоло се развивали земеделието и животновъдството. Тогава градът преминал през великолепно архитектурно развитие и бил обявен за столица на бароковата архитектура.
В миналото градът се е ползвал от много данъчни облекчения. С идването на власт на херцозите Карачоло, те били отменени. Това не се харесало на местните жители и те се надигнали на бунт, за да ги свалят от власт. Оттам идва и втората част от името на града - Франка, което означава "свободен от данъци". Първата част идва от името на Сан Мартино. В църквата може да се види красив стенопис, на който се вижда как светецът къса наметалото си на две, за да даде половината на премръзнал просяк.
Централният площад е Piazza Plebiscito. Типичните барокови сгради допринасят за неповторимата му атмосфера. Това е сърцето на Мартина Франка. Тук се намира Базиликата Сан Мартино. Построената през 18-ти век базилика е в леко кремав цвят, който е типичен за тукашните камъни, с които е построена. Фасадата и е сложно съчетание от множество резби и образи, като централно място заема фигурата на Сан Мартино, точно над входната врата,възседнал кон и споделящ наметалото си с един бедняк. Това е характерният образ, с който се пресъздава този светец. Той ще се вижда и на други места по фасадите из Мартина Франка. Най-впечатляващата църква на Мартина Франка е на около 250 години, но има статут на базилика едва от около 20 години.
Мартина Франка е смесица от тесни сенчести улички и просторни слънчеви площади. Очаква ни още един подобен площад – Мария Имаколата (Piazza Maria Immacolata). Това е може би най-приятното и пленяващо местенце от цялото градче! Площадът е с уникално строителство., ограден от полукръг с красиви арки и сгради над тях. И точно там, измежду колони, сводове и зелени капаци по прозорцете, се прокрадва още една гледна точка към базиликата Сан Мартино…
Веднъж попаднали в зад портите на Мартина Франка, улиците се стесняват и се оплитат в лабиринт от тайни и задънени улички, които в комбинация с белите къщи правят „бягството“ почти невъзможно. Лабиринтът е бил изграден умишлено като допълнителна защита за жителите, които са знаели пътя си. Ако врагът влезе в града, местните жители можели или да се скрият, или да избягат, докато преследвачите им малко или много се губели. (Както се изгубихме и ние. Навигацията там не работи!)
Порта Св.Стефан
Палацо Дукале
Базиликата Сан Мартино
Piazza Maria Immacolata
.jpg)
