Подобно на ценен диамант в пред-италианската си история Остуни преминава от едни ръце в други средно веднъж на всеки сто години. Тогава той се е намирал на морския бряг. През Средновековието е преместен на 10 км навътре в сушата, като централната градска част е изградена върху хълм, изправящ се почти вертикално над пълната с маслинови гори долина, част от дърветата са на възраст над 2000 години.
Остуни е разположен на три хълма, издигащи се до 230 м надморска височина. Сведенията за град по тези земи датират още от Месапите, които през VIII век пр. н.е. започват да изграждат укрепени градове на високи хълмове, а гръцкият му оттенък е видим и до днес. Тогавашният град Хастуниум, произлизащ от гръцкото Astu néon („нов град“), е завладян от римската империя, а в последствие преживява упадък, но все пак оцелява.
Разцветът на Остуни идва по време на Ренесанса и управлението на Изабела Арагонска. Градът придобива нов облик! Строят се отбранителни кули, крепостните стени са допълнително укрепени, населението значително нараства, а да живеят в него са поканени хуманисти и хора на изкуството, които да допринесат за развитието му!
Гербът на града е мавър, символизиращ историческата му връзка с арабските и византийските влияния.
Отличителният белег на Остуни са варосаните къщи. Варта е лесно достъпна в околностите на града, но истината е, че нейната употреба не идва само заради това. Тя е имала три много важни свойства, които са били в помощ на местното население. Белият цвят успява да съхрани до голяма степен помещенията в къщите по-хладни и отразява слънчевата светлина, заслепявайки дръзналите да атакуват селището нашественици. А по време на чумната епидемия в Италия, Остуни е едно от местата, което е съвсем леко засегнато и една от причините е именно тя, играеща ролята на ефикасен натурален дезинфектант - варта.
Piazza Liberta (Площада на Свободата) е мост между старата и новата част на Остуни. Той е любимо място за срещи, събирания и разговори на местните. Или на кратко казано, това е социалният център на града! Проектиран е през 1861г. и е построен 4 години по-късно. На мястото на някогашен францискански манастир е издигната сградата на кметството, която всъщност е красив дворец - Palazzo San Francesco. Отстрани на кметството, буквално залепена за него е църквата Church of San Francesco d’Assisi . Тя била част от францисканския манастир, изграден през 1304г. Първоначално църквата е строена в готичесски стил, но през 17-ти век е обновена, а фасадата е изменена още веднъж през 19-ти век, за да съответства на визията на построеното кметство. В средата на площада се извисява висока колона пиедестал, като най-отгоре е ксулптурата на свети Оронцо - покровител на Лече и Остуни. Той бил пъвият епископ на Лече, убит в началото на управелнието на император Нерон. Всяка година от 25 до 27 август кортеж от конници, облечени в средновековни одежди, яздят по улиците на града в чест на свети Оронцо, който спрасил града от чумата.
Времето ни беше малко, а и ние не бяхме ориентирани добре (с две думи малко се загубихме), та не стигнахме до катедралата и катедралния площад. Иначе се вижда кубето с плочки, което е Катедралата.
Църквата "Санта Мария дели Анджели"
.jpg)
Площадът на Свободата
Кметството
Колоната на свети Оронцо
Църквата "Св. Франциск от Асизи"
