На две преки от Бург и Маркт се намира най-сладкият музей в Брюж - този на шоколада. Нарича се Choco Story и с помощта на думи, снимки, видео и аромати проследява хилядолетната история на шоколада, специално внимание е отделено на процеса на превръщане на какаото в шоколад и на разнообразието от съставки (някои от тях като чили, къри и уасаби - доста странни), използвани в производствения процес. Визитата на музея, естествено, е придружена от дегустации и възможност за закупуване неустоимо вкусен шоколад. Музеят е спонсориран от Belcolade, последния производител на автентичен белгийски шоколад, който е собственост на белгийци, а не на чуждестранна компания. Ако времето не достигне за Choco Story, няма начин да не се изкушиш да се отбиеш за поне няколко минути в някой от 49-те шоколадови бутика в Брюж (градът неслучайно се слави като столица на белгийския шоколад) или в някоя от многобройните сладкарници, предлагащи шоколадови изкушения (както направихме и ние).
Тъй като Белгия е прочута не само със своя шоколад, но и със своята бира, на любителите на пенливата кехлибарена течност препоръчваме „Де Халве Ман”. Това е популярна пивоварна, собственост на Хавиер Ваннесте, шесто поколение пивовар, която произвежда своята бира на място. „Де Халве Ман” (буквално Половин луна) произвежда три марки бира, изключително реномирани сред ценителите - „Щра фе Хендрик”, „Зот Блонд” и „Зот Дабъл” (между другото, на холандски zot означава луд, смешен, глупав). Въпросните бири са печелили медали на авторитетни форуми като The World Beer Cup (наричани „Олимпийските игри” на бирата), European Beer Star Award и прочие.
Всъщност Белгия произвежда най-много видове бира в света. Местната бира се слави с доброто си качество и високия си градус. Най-старият вид се появява през Средновековието, когато местни монаси открили рецепта още от римско време, когато Белгия била галска провинция. Бирата дотогава била домашен продукт, а манастирите се заели с приготвянето й и започнали да прибавят хмел. Днешната продукция все още изцяло се контролира от петте Траписки манастира.
Плавен преход от църковното към светското можем да направим на другия край на историческия център на Брюж, където рамо до рамо се издигат мрачната Йерусалемкерк, копие на черквата „Възнесение Христово” в Йерусалим, и Кантцентрум, съхранил традициите на брюжката дантела. Брюжката дантела няма нищо общо с брюкселската. Брюкселската, плетена с помощта на игли и наричана на фламандски naaldkant, произхожда всъщност от Италия. Брюжката, наричана kioskant, е местен специалитет и се прави с помощтa на десетки и стотици миниатюрни приспособления, нещо средно между макара и вретено, които в нашенския вариант се наричат копанчета. Кантцентрум (на фламандски kant означава дантела) е особено популярен с демонстрациите, които правят тук двайсетина жени, които показват на посетителите живото изкуство на брюжката дантела. Ако сте ценители на този занаят, който граничи с изкуство, добре е да знаете, че Кантцентрум е едно от много малкото места в Брюж, където прочутата брюжка дантела продължава да се изработва на ръка. Улиците в историческия център на града са осеяни с магазинчета, които претендират, че предлагат оригинална брюжка дантела, но тъжната истина е, че поне 90% от тези дантели са произведени машинно във Франция или на ръка в Азия, но не и в Брюж. Брюжската дантела (Brugs Bloemwerk) е фина бяла частична дантела, изработена от памук. Изработва се на парчета, като дизайните по-късно се съединяват, за да се получи крайната дантела. През 16-ти век град Брюж възприема традицията да тъче дантела в хиляди форми и шарки, допринасяйки за успеха на текстилната индустрия на Белгия по целия свят.
Търсенето на нови техники и дизайни довежда до разработването на над 1500 вида дантели, изтъкани от сребро, злато и коприна. Брюж има много уникален начин да тъче своята дантела, използвайки малки станове, които произхождат от Древен Рим. От онези времена белгийските провинции разработили много техники за тъкане на дантела, спечелвайки на Белгия прозвището „Домът на дантелата“. Днес има два начина за тъкане на дантела, използвани в Белгия. Брюкселският метод – направен с бобини и методът на Брюж, който използва стан. Един от най-впечатляващите и исторически значими дантелени продукти, идващи от Брюж, е великолепна дантелена кувертюра, пълна с технически иновации, която е направена за сватбата на ерцхерцог Алберт през 1599 г. По едно време една четвърт от всички жени в Брюж са били майсторки на дантела. Традиционният метод не използва моторизирани машини или технология – просто човек следва оригинален модел на хартия и тъче на ръка.
Плавен преход от църковното към светското можем да направим на другия край на историческия център на Брюж, където рамо до рамо се издигат мрачната Йерусалемкерк, копие на черквата „Възнесение Христово” в Йерусалим, и Кантцентрум, съхранил традициите на брюжката дантела. Брюжката дантела няма нищо общо с брюкселската. Брюкселската, плетена с помощта на игли и наричана на фламандски naaldkant, произхожда всъщност от Италия. Брюжката, наричана kioskant, е местен специалитет и се прави с помощтa на десетки и стотици миниатюрни приспособления, нещо средно между макара и вретено, които в нашенския вариант се наричат копанчета. Кантцентрум (на фламандски kant означава дантела) е особено популярен с демонстрациите, които правят тук двайсетина жени, които показват на посетителите живото изкуство на брюжката дантела. Ако сте ценители на този занаят, който граничи с изкуство, добре е да знаете, че Кантцентрум е едно от много малкото места в Брюж, където прочутата брюжка дантела продължава да се изработва на ръка. Улиците в историческия център на града са осеяни с магазинчета, които претендират, че предлагат оригинална брюжка дантела, но тъжната истина е, че поне 90% от тези дантели са произведени машинно във Франция или на ръка в Азия, но не и в Брюж. Брюжската дантела (Brugs Bloemwerk) е фина бяла частична дантела, изработена от памук. Изработва се на парчета, като дизайните по-късно се съединяват, за да се получи крайната дантела. През 16-ти век град Брюж възприема традицията да тъче дантела в хиляди форми и шарки, допринасяйки за успеха на текстилната индустрия на Белгия по целия свят.
Търсенето на нови техники и дизайни довежда до разработването на над 1500 вида дантели, изтъкани от сребро, злато и коприна. Брюж има много уникален начин да тъче своята дантела, използвайки малки станове, които произхождат от Древен Рим. От онези времена белгийските провинции разработили много техники за тъкане на дантела, спечелвайки на Белгия прозвището „Домът на дантелата“. Днес има два начина за тъкане на дантела, използвани в Белгия. Брюкселският метод – направен с бобини и методът на Брюж, който използва стан. Един от най-впечатляващите и исторически значими дантелени продукти, идващи от Брюж, е великолепна дантелена кувертюра, пълна с технически иновации, която е направена за сватбата на ерцхерцог Алберт през 1599 г. По едно време една четвърт от всички жени в Брюж са били майсторки на дантела. Традиционният метод не използва моторизирани машини или технология – просто човек следва оригинален модел на хартия и тъче на ръка.
Брюж наистина е живописен град и със сигурност един от най-красивите в Белгия. Но пред цялата тази красота, тържествена и изискана естетика, има хора, които предпочитат да посветят времето си на „по-истинска“ и „съществена“ атракция: кулинарията. В Брюж тази дума е веднага свързана с пържените картофи – ястието, което всички обичат. Всъщност то е задължително в белгийската национална кухня, често придружено от миди във възхитителна комбинация. Дори си имат Музей на Пържените картофи (Frietmuseum). Изложбено пространство, посветено на историята на картофите и производството на белгийски пържени картофи, се намира се в една от най-старите сгради в Брюж, Saaihalle – бивша Ложа на генуезките търговци. Може да изглежда като „спад в стила“, но Frietmuseum е институция в Брюж и предлага любопитна отправна точка за откриване на по-малко благородния аспект на града, директно свързан с първичните ни инстинкти, като лакомията. Белгийските пържени картофи са специални: нарязани на по-големи ивички, така че са хрупкави отвън и меки отвътре, пържени два пъти, направени от специален местен сорт, те се гордеят с редица особености, които са ги превърнали национална гастрономическа гордост.
Трудно е да устоиш на изкушението на хубава димяща гофрета (Gauffres, по-известна като Wafels), покрита с вкусен белгийски шоколад или сладолед, сметана, конфитюр.
