Лисабон - площад Росио, център в квартал Байкса

Rossio е популярното име на площад крал Педро IV в град Лисабон. Той е бил място на народни бунтове и празненства, битки с бикове и екзекуции, а сега е предпочитано място за срещи както на местните жители на Лисабон, така и на туристите. Настоящото име на Росио отдава почит на Педро IV, крал на Португалия. Колоната на Педро IV е в средата на площада. През 19-ти век площадът е бил павиран с калдъръмени камъни с вълнообразни модели, дизайн, който се вижда днес в много други настилки в цяла Португалия. От северната страна на площада се намира Народният театър Дона Мария II, монументална неокласическа сграда, построена през 1840-те годинa. От двете страни на площада има два барокови фонтана, а в центъра стои паметник с размери 27 метра височина. Състои се от пиедестал с мраморни алегории на справедливост, мъдрост, сила и умереност – качества, приписвани на Дом Педро IV, чиято статуя стои на върха на паметника. Той е и първият император на Бразилия.. Неговата бронзова статуя стои на върха на висока коринтска колона, изобразяваща го в генералска униформа и кралско наметало, главата му е увенчана в лаври и държи в дясната си ръка Конституционната харта от 1826 г. В основата на колоната има четири женски алегорични фигури на справедливостта, мъдростта, силата и умереността, качества, приписвани на краля. Има градска легенда, че статуята на върха на колоната на крал Педро IV всъщност първоначално е била проектирана за император Максимилиан I от Мексико. Тъй като мексиканският император е бил застрелян през 1867 г., малко преди завършването на статуята, се казва, че след това статуята е била купена за разкрасяване на площад Росио. Няколко историци, като Хосе Аугусто, доказат, че тази градска легенда е невярна, като посочват детайлите на статуята, които ясно символизират португалския крал, като португалския герб върху копчетата, Военният орден на Кула и Меч, и Конституционната харта от 1826 г., написана от самия Педро.

Росио става важно място в града през 13-ти и 14-ти век, когато населението на града се разраства до долната част около хълма на Лисабонския замък. Името "rossio" е приблизително еквивалентно на думата "commons" на английски и се отнася до терен, който е обща собственост. Около 1450 г. на северната страна на площада е построен дворецът Естаус, предназначен да приютява чуждестранни сановници и благородници, посещаващи Лисабон. След като инквизицията е установена в Лисабон, дворецът Естаус става нейно седалище, а Росио често се използва като място за публични екзекуции. През 1492 г. крал Жоау II нарежда изграждането на една от най-важните граждански и благотворителни инфраструктури в стария Лисабон, Кралската болница Вси светии (Hospital Real de Todos os Santos). Болницата е завършена през 1504 г., по време на управлението на крал Мануел I, и заема цялата източна страна на площада.
Близо до североизточния ъгъл на площада, всъщност на съседния площад Сейнт Доминго, се намирал дворецът на Алмадас, разпознаваем с червената си фасада от началото на 18-ти век. През 1640 г. този дворец е бил място за срещи на португалски благородници, които заговорничат срещу Испания и довеждат до независимостта на Португалия от испанското управление. По тази причина сградата се нарича още Дворецът на независимостта.
Повечето сгради около Rossio датират от реконструкцията на Помбал, извършена след голямото земетресение в Лисабон от 1755 г., което разрушава повечето сгради в района, включително великолепната болница Вси светии. Само Дворецът на независимостта оцелял след катастрофалното земетресение. Възстановяването на Rossio е предприето през втората половина на 18-ти век от архитектите Eugénio dos Santos и Carlos Mardel, отговорни за еднотипния вид на сградите около площада. След пожар през 1836 г. старият дворец на инквизицията е разрушен. Благодарение на усилията на писателя Алмейда Гарет било решено на негово място да се построи театър. Teatro Nacional D. Maria II, построен през 1840 г., е проектиран от италианеца Фортунато Лоди в неокласически стил. Над фронтона на театъра се намира статуя на ренесансовия португалски драматург Гил Висенте. Някои от пиесите на Гил Висенте са били цензурирани от Инквизицията още през 16 век. През 19-ти век Росио е павиран с типична португалска мозайка и е украсен с бронзови фонтани, внесени от Франция. Колоната на Педро IV е издигната през 1874 г. По това време площадът получава сегашното си официално име, което никога не е било прието от хората. 

Между 1886 и 1887 г. друга важна забележителност е построена на площада: жп гара Росио (Estação de Caminhos de Ferro do Rossio). Гарата е построена от архитект Хосе Луис Монтейро и е важно допълнение към инфраструктурата на града. Неомануелиновата му фасада доминира в северозападната част на площада и е романтична пресъздаване на изобилния мануелински стил, типичен за Португалия от началото на 16-ти век. Най-интересните му характеристики са двата преплетени подковообразни портала на входа, часовникът в малка кула и богатата скулптурна украса. Статуята в средата между подковите е на крал Себасщиау. През 2016г. турист снимайки се със 126-госишната статуята я сборил и унищожил. В момента има копие на същата.

сградата на гарата

Ещорил, Португалия

Град Ещорил е разположен в западната част на Централна Португалия, на атлантическото крайбрежие и се намира на около 15 км. от Лисабон. Град Ещорил заема стратегическо географско място в Западна Европа и е облагодетелстван с приятни климатични условия и природна среда. Тези факти са и определящи за наличието на заселници още от древни времена. Земите са били обитавани от финикийци, римляни и араби. На лице са архитектурни и исторически обекти в различни стилове. Въпреки богатото си културно наследство, обаче, днес градът е асоцииран най-често с едноименното казино, намиращо се на централния площад. То е най-голямото в Европа, а по време на Втората световна война е било средище на шпионски агенти. Ещорил е сред най-скъпите градове в Португалия.
Историческите забележителности не са много в Ещорил, но все пак има какво да се види. На горния етаж на пощата, построена през 1942 г., е разположен Музей на изгнаниците в Ещорил и тук може да се научи нещо за историята на града. Чудесно място за развлечение в Ещорил е най-голямото казино в Европа, разположено в прекрасна градина, стигаща до брега на океана.
На брега има и един замък с масивна конструкция от каменни блокове, построен през 1917 г. от Джордж о’Нийл. Назъбените кули богатата околна растителност и плажът са една прекрасна гледка. През 1942 г., замъкът е купен от Мантеро Белард, който го превръща в място за изява на артисти и музиканти. След смъртта му, замъкът става собственост на съвета на Кашкайш и в него сега се помещава регионалният исторически музей, където се организират концерти, временни изложби и др. културни мероприятия.
Хубавите къщи, широката плажна ивица, спокойствието и разнообразието на специалитети в ресторантите тук са нещата, които привличат гостите на Ещорил.

И накрая, когато се каже Ещорил, името му се свързва с пистата за автомобилни състезания от "Формула 1", на която се провежда кръг от световната купа. (В момента тя не е включена в надпреварата). Една от богаташките вили е била вила "Янтра", в която българската царица Йоанна е прекарвала години от живота си. Казват, че веднага след кончината й вилата е била продадена от нейните наследници. По време на Втората световна война Ещорил е смятан за гнездо на шпиони от цял свят, място за срещи на политически лидери и кралски особи, свърталище на авантюристи. Говори се, че инкогнитото на залагащите в местното казино (в момента най-голямото в Европа) било осигурявано, като те преминавали по таен проход, който го свързвал с отсрещния хотел. Освен царица Йоанна (1907-2000), тук са живели и други известни личности - кралят на Румъния Карол II (1893-1953), унгарският държавен глава от Втората световна война адмирал Хорти (1868-1957), световният шампион по шахмат Александър Алехин (1892-1946). Създателите на филмите за агент 007 са се вдъхновили от местната историческа действителност и атмосфера за поредната им версия - "Казино Роял".