Wijk bij Durstede, Холандия

Wijk bij Duurstede е град, разположен там, където река Рейн се влива в Лек. В миналото градът се е наричал Дорестад и е бил много важен търговски център поради местоположението си на реката. Слоганът на Wijk bij Duurstede, малък град, голяма история казва точно защо е хубаво и специално да живееш тук. И защо бихте искали да посетите Wijk bij Duurstede за един ден или уикенд.
Още в праисторически времена плодородният Kromme Rijnstreek е бил привлекателен жилищен район за фермерите. Селища са открити в цялата област, най-обширното от които е във Wijk bij Duurstede. В римско време населението се е възползвало от покупателната способност на военните от Римската империя, които в началото на епохата е определили Рейн като северна граница на тяхната империя. Втори разцвет е търговското селище Дорестад (7-ми – 9-ти век), по това време най-важният търговски център на Северозападна Европа. След "смъртта" на Дорестад районът изпада в запуснатост и забрава. До пристигането на Давид Бургундски, незаконен син на Филип Добрия, който превръща съществуващия Донжон (Донжонът е главната кула на замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура. Това е най-здравата, а понякога – и единствената кула в замъка. В мирно време донжонът най-често се използва като затвор) в център на власт, пищност и блясък и инициира изграждането на Grote Kerk (1486) на Маркт. В центъра, на пазара е Grote Kerk. Grote Kerk прилича на Dom Tower в Утрехт, но е малко по-ниска. Поради липса на пари, никога не е било възможно да се построи църквата по-високо.

Това е готическа псевдобазилика с недовършена кула. До Реформацията е била посветена на Йоан Кръстител. Поради тази причина в литературата се нарича също баптистка църква Св. Ян, Св. Янскерк или Синт-Янскерк. Църквата е национален паметник от 1965 г.
Историята на Grote Kerk van Wijk bij Duurstede датира от около 1300 г. По това време е построена малка еднокорабна кръстовидна църква със свободностояща кула. Страничните кораби са добавени в началото на 15 век. От този момент нататък църквата може да се характеризира като трикорабна. През 1486 г. епископ Дейвид ван Бургонди нареди изграждането на сегашната късна готическа тухлена кула по примера на Dom Tower в Утрехт и разширяването на църквата. Само една част от кулата е завършена. Трансептът е завършен около 1523 г. Поставени са частично каменни сводове. Това се случва над северната пътека през 1532 г. Каменните сводове над наоса и южния кораб никога не са били изграждани. Създадена е псевдобазилика чрез повдигане на централния кораб и осигуряване на двускатни покриви в страничните кораби. През 1579 г. пожар причинява загубата на хора на църквата. Хорът никога не е възстановяван. Десетте Божи заповеди са изрисувани на тухлената стена. Едва по време на реставрацията на църквата между 1968 и 1976 г. тези рисунки изплуват изпод дебелия слой вар. Нов петел е поставен на кулата през 2019 г., след като предшественикът му е паднал по време на буря предходната година и е бил силно корозирал .
Grote Kerk van Wijk bij Duurstede е регистриран като национален паметник от 1965 г.

По протежение на стария център на Wijk bij Duurstede се намира гората на замъка с езерце и с остров в средата. И след това замъкът Дурстеде. Замъкът Duurstede е един от най-старите руини на средновековен замък в Холандия. Тук е живял известният епископ Давид Бургундски.
Benji Traveler: Замъкът Дурстеде (Duurstede Kasteel), Холандия


Вятърната мелница Rijn en Lek, разположена на Dijkstraat във Wijk bij Duurstede, е единствената вятърна мелница, която някога е била построена на градска порта. Разположена на портата на кея, мелницата за пшеница е емблематична за града. В допълнение към замъка и главната църква (Grote Kerk), вятърната мелница Rijn en Lek е един от най-важните паметници на Wijk bij Duurstede. През 20-те години на миналия век вятърната мелница е била под заплаха от унищожаване. Основан комитет, за да спаси мелницата от нейната гибел. Отчасти поради голямото погрешно схващане, че това е известната вятърна мелница на Ruisdael, били събрани много пари. Но това свършило работа - на 28 ноември 1929 г. собствеността върху вятърната мелница Rijn en Lek е прехвърлена на Холандското дружество за мелници (Vereniging de Hollandsche Molen) в Амстердам. Поради тази причина сега можем да се насладим на неговата история, красивите му дървени витла и зашеметяващата гледка към реките Рейн и Лек. Вятърната мелница се използва редовно, когато брашното се мели от четирима доброволнци мелничари.

"Страж" на паркинга

Входа към града. 

При прилив на реките се затварят шлюзовите системи.

отчита височината на водата при наводненията през годините

в дъното - църквата Св.Ян

чешмата на Grote Market с герба на града - трите стълба

сградата на Кметството

сградата на театър Калипсо

Замъкът Дурстеде (Duurstede Kasteel), Холандия

Историята на замъка датира от началото на 13 век.
През 13 век в Холандия хората започват да строят с тухли. Всеки с каквото и да е обществено положение - включително Zweder van Abcoude от семейство Van Zuylen (оттук и трите колони в герба на Wijk bij Duurstede) - би искал "каменна къща". През 1270 Zweder изгражда първата тухлена сграда на мястото, където се е намирал старият град Дорестад. Става дума за донжон (Донжонът е главната кула на замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура. Това е най-здравата, а понякога – и единствената кула в замъка. В мирно време донжонът най-често се използва като затвор). В средата на 15-ти век епископа на Утрех поема управлението на Van Abcoudes. И Wijk bij Duurstede, процъфтяващо селище в по-ранен период, отново става важно в Европа. Това е свързано и с пристигането на бургундските епископи. Давид, незаконен син на Филип Добрия, е назначен за нов епископ на Утрехт. Но той не може да отиде в Утрехт, защото Гийсбрехт ван Бредероде, избран от народа, живеел там като епископ. Затова Дейвид се спра на Дурстеде. Намера единствената кула Донжон за твърде лоша и за нула време целият остров се разраства в голям, мощен замък с първоначално квадратната кула в средата. По онова време без стопанските постройки имало седемдесет и пет стаи. Между 1470 и 1477 г. той е един от най-могъщите епископи в Европа. Въпреки че последните няколко години били доминирани от борби за власт в Утрехт, той разширява замъка Дуурстеде и го превръща в център на изкуството и науката. Когато той умира през 1496 г., замъкът и длъжността епископ преминават към по-малкия му брат Филип. До 1580 г. епископите на Утрехт пребивават в замъка Дуурстеде. След това започва период на упадък.

След 1470 г. замъкът дълги години е бил център на сила, блясък и разкош, на грандиозни празненства и популяризиране на изкуството и културата. Дейвид прекарва там четиридесет години от живота си. Той бил наследен от неговия полубрат Филипс.След като епископа умира през 1524 г. оставя имението си и замъка Дурстеде на своя наследник. Но той не приема наследството, защото е трябвало да плати и огромните дългове. И така целият имот бива продаден на търг.

След като император Карл V за кратко притежава замъка, той става собственост на провинция Утрехт, които нямат пари за поддръжка. Необитаемият замък бързо се разпадна и губи камъните си. Използван е като кариера за жителите на градчето, около 163 000 камъка са отмъкнати от замъка. Французите унищожават град Wijk bij Duurstede през 1672 г., но оставят изоставения замък недокоснат. По време на холандската война френският крал Луи XIV разрушава десетки замъци. Ако собственикът на замъка не желаел да плати откупа, замъкът бивал подпален. Но явно замъкът Дурстеде е бил толкова западнал, че французите не му обърнали внимание
През 1852 г. град Wijk bij Duurstede поема собствеността върху руините и около тях е създаден градски парк. Но на самия остров на замъка кулите изпаднали в тревожно състояние. Реставрациите на Бургундската кула са извършени през 1883 и 1948 г. През 1986 г. идва ред на стария площад и Донжон. Реставрацията е завършена в края на 2013 г. Реставрирана е голяма част от зидарията, поставен е нов естествен камък и са реставрирани кръстовете на кулите, витражите и комина. Замъкът има статут на национален паметник и е смятан от специалистите за един от най-красивите средновековни замъци в Холандия.

Сегашно състояние 

Донжонът
Донжон е главната кула на замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура. Това е най-здравата, а понякога – и единствената кула в замъка. В мирно време донжонът най-често се използва като затвор.
Старият донжон на Zweder van Abcoude е издържал сравнително добре теста на времето поради изключително здравата си конструкция и все още е отличен пример за средновековна жилищна кула. Дебелината на стените е два метра и половина; първоначалният вход бил на втория етаж и се достигал по дървена стълба, която е можело да бъде разрушена или изгорена в момент на нужда.

Бургундската кула от 15-ти век Една от ъгловите кули на стария замък е разширена през 15-ти век във все още съществуващата бургундска кула. Докато останалата част от замъка в края на Средновековието изглеждал по-скоро като луксозен замък, Бургундската кула очевидно била сграда с военна функция. Бургундската кула съдържа рядък вид лабиринт. С височината си от повече от четиридесет метра и много дебели стени, кулата е много впечатляваща и днес. Тя все още има специални дупки, от която защитниците могат да замерят нападателите си или да излеят горещо масло, без самата сграда да се запали. Рядко ще срещнете такъв вид структури в Холандия. Muiderslot  има три над входната порта. Benji Traveler: Замъкът Муиден

Други строителни части 

В началото на 20-ти век другите останки от сградата са консолидирани и иззидани до малка височина над нивото на земята, така че вече може да се формира представа за това колко обширен е бил замъкът. В допълнение към бившата входна порта, все още има някои по-високо издигащи се стени, принадлежащи към външната стена, и ъглова кула. 

Стени - Бастионните стени са все още там и са превърнати в стени на парк през 19 век.
Замъкът Duurstede все още има двор и две кули: Бургундската кула и така наречената Donjon от 1270 г. И двете кули са реставрирани и съдържат някои средновековни зали. Замъкът Duurstede може да бъде посетен и стаите могат да бъдат наети.

Допълнително изградено външно стълбище и асансьор за 

по-лесен достъп до залите в Бургундската кула.

Залите в Бургундската кула

Обособено място за сватбени церемонии